Навярно ви прави впечатление, че като че ли преповтарям някои случки и събития. Не, аз не ги преповтарям дори не ги обобщавам, макар че трябва да се обобщят. Защото това бе път, път на ученика преминал през различни етапи на старозаветния, новозаветния, праведния човек и ученика, т.е. в този живот при всяка своя опитност човек борави със своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, което се отнася до ученика. А как ще постъпи, от къде ще тръгне, как ще работи зависи от самият него и зависи от опитностите, които трябва да изнесе, задачите, които трябва да разреши и онова, което трябва да придобие. Та тук опитностите, които съм имала със Савка Керемидчиева не бяха случайни. Те трасираха пътя на онези души, които следваха да минат по този път и тези души нямаха право да бъдат заблудени в никакъв случай от името на разни личности или от името на съзвездия от личности, които са преминали през Школата на Учителя. Всеки е минал по своя път, всеки е оставил своя следа и е имал личната привилегия да бъде до Учителя. А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена близост до него. Но тя се държеше към него като една ревнива жена към своя мъж. А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична собственост. А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената. Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя. Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една ревнива жена". Учителят мълчеше и каза: „Това е факт срещу, което нищо не може да се каже". Учителят смирено седеше на стола си, а аз бях цялата настръхнала. Аз го гледам и казвам: „Господи, как така всички нас грешните ни търпиш". Учителят вдигна глава към мен и ме погледна с кадифените си очи, които за миг станаха сини. Аз продължавам: „До кога, Господи, ще ни търпиш?", а той добави: „Щом Бог ви търпи и аз ще ви търпя". Аз си отидох и вече не мислех нито за Савка, нито за човека Савка и за нейната личност. Аз вече мислех за величието на Бога и за неговото смирение, което Бог се проявяваше чрез Учителя. Ето това бе Всемировият Учител - и Бог, и Смирение. Бог се примирява в човека и се възвеличава в делата му, които са по пътищата Божии. Бог се примирява в човека, а се смирява чрез Всемировия Учител. Бог се примирява в човека когато човек тръгне в пътя. А Бог се смирява във Всемировия Учител когато изявява този път като Дух и Истина. Ето това бе важното и затова ми каза: „Щом Бог ви търпи и аз ще ви търпя", И така Бог ни търпеше и Всемировия Учител Беинса Дуно ни търпеше.
Всички по онова време мислеха, че Учителят има слабост към Савка и че има по-особено предпочитание към нея. Отивам при него и вероятно в мене той е прозрял това мнение на останалите и рече: „Кого аз обичам това никой не може да знае".
При друг случай когато се питахме, че какво може да има в нея като качества, които аз лично не виждах, за да бъде тя поставена на първо място. Отново отивам при него и чувам думите му: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите?" Значи ми показваше, че той не я е предпочел пред другите, но е поставена на това място до него, за да изпълнява една длъжност. Другите не виждаха длъжността, която тя изпълняваше, но виждаха личността Савка, която наистина се изявяваше в своя стил. Пак по същия случай друг път ми каза: „Всичко, което гледаш отвън, че аз правя - това са все методи за възпитание. А чрез Савка аз възпитавам другите, които са около нея". Но понеже другите започнаха да виждат в нея образ на личност достойна за обожание, подражание и възхвала, то събитията започнаха да придобиват съвсем друг характер и се измести фокуса от Учителя и отиде към Савка, ставайки фокус за някои, а пък образа на Учителя се изместваше настрани. Отново отивам при него, за да протестирам срещу едно такова поведение на Савка, а той ме посреща от вратата, непозволявайки ми да отворя уста и казва: „Савка може да стане причина цялото ми дело да пропадне". Прекъсна за миг, огледа ме, огледа се наоколо като че ли това, което искаше да каже се отнася и за останалите невидими за нас слушатели: „Но аз ще я държа при мен, защото такава е Волята Божия".
Един ден казвам на Учителя, визирайки Савка: „Учителю, нали по тялото на човека, по неговото лице е изписано всичко онова, което той е носил в мислите си и живота на миналото е изписано по него. И тялото му е построено дотолкова правилно или неправилно според това как е живял на земята". Понеже Савка имаше грубо тяло, голям задник, кръгло грубо лице и исках да имам вътрешната картина за Савка дали по заслуга от миналото или по благодат днес е така близко сложена до Учителя. Той ме изгледа, разбра какво исках да кажа по-нататък и рече: „На някой, който още не е готов да се учи се взема от бъдещата му благоприятна карма, за да му се помогне сега да стане годен и да учи". Това бе един велик закон и никога не е даван някому, а Савка имаше привилегия да се даде чрез нея. Чрез Савка аз получавах много уроци за собственото си развитие и тези неща, които изнасям тук е затова, за да покажа методите на Учителя във вътрешната Школа, през която минавахме. Това бяха уроци за ученици от вътрешната Школа. Разбрах, че мястото на Савка беше по благодат, това ме успокои, защото тутакси онова противоречие у мен изчезна, което се бе породило от мястото, което тя заемаше. Така че това място бе дадено по благодат и то по велика благодат.
По това време ми дадоха на сън да видя Савка в друга светлина и в друга проекция. Ето аз сънувам, че съм в Младежкия клас. Столовете в салона са наредени в полукръг на редици, така че от стол до стол да има разстояние около един метър. Това бяха и неговите съвети на земята. Така нареден виждам Младежкия клас по време на сън, а в средата е катедрата на Учителя. Всеки един от учениците беше седнал на стол и му беше дадена една книга, която беше специална и специфична работа, която му бе дадена да изучава в областта на науките. Аз пък държах една книга по астрология. В този полукръг от столове и ученици Савка я нямаше. Ето вратата се отвори и в клас влиза Учителя, водейки Савка за ръката както двегодишно момиченце. Взе я при себе си и я тури до краката си да седне и започна да я храни с мекици. Такава беше картината от съня. Това ми показа мястото на другите ученици в Духовния свят където учеха. След този сън нещата ми станаха по-ясни и по-приемливи за обяснение. На следващия ден отивам и разказвам съня си на Учителя. Пита ме: „Е и какво? Не си ли доволна от съня си, че е така жив и
описателен?" Отговорът бе даден.
Учителят използваше Савка да учат другите с нея. А дали другите, които бяха около нея, дали ще си създадат отношения, какви ще бъдат те към Савка, то не беше толкова важно за Учителя. Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него. Но чрез нейните погрешки учеше другите, а чрез нейните положителни неща също учеше останалите недоучени. Едновременно учеше както и нея, така и другите. Ето аз чрез нея получих толкова много опитности, толкова много познания и закони, които никой друг не би ги съзрял и видял. Аз също не ги виждах, но опитностите ми с нея бяха основани на окултни духовни закони, които съществуваха в Битието като такива. И само познанието на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците. Да превръща хората в съдби, а съдбите в пътища на учениците. Ето това бе важното в случая, че Бог съизволи в благодат, а Мировият Учител в привилегия към ученика, който учи.
Учителят понякога ни даваше теми да развиваме у дома. Днес притежаваме една бележка от Савка със следното заглавие:
„Една любима тема"
Три думи, три форми (идеи), три безпределности: Ученик, Учител, Бог.
Учение, което почива върху постоянството.
Служене, което почива върху Любовта и послушанието
и да бъдем посветени в Бога, което почива върху вярата.
Ученикът отива при Учителя, а двамата заедно при Бога. Ученик, Учител, Бог.
А (Аверуни) 29.11.1925 г., неделя, София."
В Школата на Учителя има три важни величини. Ученик, Учител, Бог.
Савка Керемидчиева бе ученик. Тя носеше достойно името Аверуни, което означава верният ученик и което представлява първото посвещение на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
