Имаше по онова време един брат Цеко. От къде бе дошъл, защо бе дошъл при нас, какво търсеше между нас - аз не знаех. Знаех, че беше брат Цеко и с това име се обръщахме към него. Учителят се обръщаше към всички с думата „братята" и „сестрите" като той слагаше ударението на първата сричка на „сестрите". Защо това правеше когато говореше - не зная. Вероятно иначе звучеше много грубо и много твърдо. Бяхме в духовна Школа и тук трябваше да има друг морал, духовен морал. Затова всички бяхме братя и сестри, а това означаваше, че не бяхме мъже и жени в Школата. Трябваше да означава вече друго нещо, друг подход към нещата и друго обозначение на всички наши отношения така както те бяха поднесени в беседите. Но не винаги беше така - у някои имаше стремеж, но това не значеше още нищо. Стремежът беше едно, а да се работи неуморно върху себе си беше друго, а да се отстоява беше трето. Ние се стремяхме към идеалното значение на думите „брат" и „сестра", което означаваше едно духовно общение към един висок идеал и стремеж на човешката душа да направи връзка с Бога.
Та този брат Цеко по професия беше електротехник и той подпомагаше безкористно много приятели от Изгрева особено, когато се прекара електричеството на Изгрева. Той беше в центъра на тази работа, а колко жици прекара в бараките на Изгрева и колко електрически крушки светнаха - безброй бяха. И това бе негова заслуга. Учителят отначало не беше съгласен да се прекарат електрически жици и да се прекара ток на Изгрева, защото атмосферата и аурата на Изгрева беше друга, тук духовното излъчване от присъствието на Учителя бе такова, че прекарването на електрически ток означаваше, че като се прекара електричество то във въздуха ще се проектират и двата проводника на електричеството - положителния и отрицателния. А ние достатъчно си бяхме наелектризирани с нашите състояния, които често отиваха в отрицателна посока и да се прекарат жици оголени върху покривите означаваше да спим и да живеем под един такъв похлупак на двуполюсни електрически заряди. Във връзка с това Учителят каза: „На Изгрева не трябва електрическо осветление, не трябва електричество, защото много го има тук". Учителят се усмихна, огледа всички и каза: „Има го много у братята и сестрите". И наистина какви ли не буреносни облаци преминаваха у нас, какви ли не гърмежи, че тътени, че светкавици се развихряха понякога у нас и над нас, накрая идваше дъжд и много от потърпевшите плачеха и ронеха сълзи. А това беше символичния дъжд на Изгрева.
Веднъж Учителят срещна този брат Цеко и му каза: „Цеко, да знаеш приготвил съм ти апартамент". Цеко отваря уста, иска да каже нещо, но немее. Но Учителят повече не повтаря. Братът се чудеше после какво е искал да каже Учителят с това и е успял само да възкликне: „Ами, Учителю, от къде на къде апартамент, та аз едвам направих една барака?" И наистина той бе беден брат както всички, които бяхме там бяхме бедни и онова, което някой работеше бе, за да си изкара хляба и препитанието, а с остатъка от парите си този брат Цеко подпомагаше други от нуждаещите се. Той бе истински духовен брат и постъпваше братски.
Бяхме в Мърчаево и Учителят говореше на заобиколилите го приятели. Той изведнъж прекъсна приказката си и каза: „Брат Цеко си замина". След малка пауза добави: „Отиде в своят апартамент". Тогава всички си спомниха за онова, което Учителят бе казал на Изгрева за него, а пък следващия ден дойдоха братя от Изгрева и съобщиха новината, че брат Цеко като се качвал на един стълб да оправя някакви жици то така станало, че дългата му коса докоснала жиците, направил късо съединение, ударил го тока, паднал от стълба на земята и починал на място. Някои отидоха да помогнат за погребението му. Учителят остана в Мърчаево - това бяха последните дни на една епоха, която ние не осъзнавахме тогава. Епохата на човешката душа търсеща и намираща Бога. А другата епоха: служението на Бога бе за другото човечество, което трябваше да дойде.
