Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя. Всички останаха много доволни. Но на никого и на ум не му мина, че това са идеи от Учителя. На всички се хареса тази идея, но не знаеха чия е, а тя бе толкова обикновена, бе достъпна всекиму, но трудно да се види от обикновените човешки очи. Ако бях казала чия е идеята, всички щяха да скочат и да се обявят срещу нея. И по този начин аз щях да си навлека неприятности както това стори Савка. Тук научих, че когато се внесе една идея да не ее вижда чия е идеята, за да не се провокират някои сили за борба срещу идеята. По-късно споделих с Учителя за целия този случай. Каза ми: „Когато една идея има Божествен порядък важното е да се приложи. Онзи, който я сваля и онзи, който я прилага и двамата вършат Волята Божия".
По идея на Учителя създадохме духовна група. Събрахме се у Савка и тя ни съобщи, че е говорила с Учителя за това събиране и за начина на провеждането. Той й бе казал: „Аз ще ви се изявя в групата". Започнахме ние нашата работа така както бе уточнено предварително. По едно време Савка изрече: „Чувствувам, че Учителят е тук". Всички се изправихме и се ослушахме. Аз почувствувах, че Учителят като че ли е влезнал в мене, разбирам, че е в мен и се изрази чрез мене в една Любов към всички братя и сестри. Но аз мълчах. Ако бях казала това всички щяха да се нахвърлят срещу мен. Учителят дойде и се изрази чрез Любовта към всички братя и сестри. Беше дошъл не с физическото си тяло, а с духовното или Божественото, си тяло. Това се усети от всички, създаде се една атмосфера толкова духовна, толкова всеотдайна, че всеки от нас в този миг искаше да се раздаде на другия и да се слее в общото и с Бога. Това състояние трая минути, после постепенно се оттегли. Учителят си беше отишъл. Не споделих с никого, за да не породя завист, че именно в мен се бе появил. Също биха могли да твърдят и другите, но вече поради съперничество и тогава всичко би се опорочило. Аз вече имах опит и по друг начин оглеждах вече нещата, защото се възползвах от предишните си грешки, когато исках да изляза на преден план и точно тогава всички се нахвърляха върху мен.
Случаят, който ще ви разкажа беше на ул. „Опълченска" 66. При един разговор с Учителя, който продължи два часа обядвахме с него заедно с цялата група долу в приземния етаж и после след обяд пак приказвахме. След това идва Савка и научава от кака Гина, че вече съм шест часа при Учителя. Савка долу вдига олелия. Чувам гласа й: „Как може един разумен човек да задържи Учителя толкова много време, цели шест часа?" Олелията е долу в приземният етаж, а ние сме горе с Учителя в неговата стая. Учителят вижда настъпващата буря, която е започнала отдолу и ме изпраща през вратата като казва: „Отиди на Изгрева и там ще продължим". По този начин Учителят ме изпрати. Аз бях прекалила с посещението си, осъзнавам това сега, но тогава не го осъзнавах, имах вътрешен стремеж да бъда до Учителя. Отивам на Изгрева, чакам, чакам, но Учителят не дойде. Същата вечер имахме клас и аз отидох на клас и чаках там да видя Учителя. Но Учителят също не дойде вечерта, нещо, което много, ама много рядко може да се случи и то при чрез-вичайни обстоятелства. Учителят не дойде, не бе държана беседа от Учителя и всички се разотидохме по домовете като останахме в недоумение какво е накарало Учителя, за да бъде възпрян. Догадки всякакви и никакъв отговор. Сутринта отново рано отивам на Изгрева, там на полянката правехме гимнастика. Салонът още не беше построен. Учителят беше там и аз се зарадвах много. Той беше много строг. След като се изредиха приятелите да споделят своите впечатления и да разговарят с него то аз, която стоях настрана разбрах, че трябва да чакам своят ред. Накрая дойде редът ми. Учителят беше строг към мене и каза: „Вчера се разяри буря, а след това ураган, който щеше да отнесе всичко". Замълча малко и продължи: „Ще отидеш при Савка и ще й се извиниш за вчера". „Но за какво да се извинявам когато аз нито съм я виждала, нито имам някаква вина." Учителят ме погледна строго. „Все един трябва да стане виновен." Аз кимнах с глава. „Слушам, Учителю." Отидох и се извиних на Савка. Тя прие извинението ми и се успокои. След това отивам отново при Учителя и му разказвам, че съм се извинила и че Савка е приела извинението. Отговори: „Много хубаво" и се усмихна. „Е, Марийке, какво ще кажеш сега?" „Учителю, заслужава си да стане човек виновен след като е бил шест часа при Бога." Учителят се усмихна и каза: „Хубаво. И друг път да не изкушаваш Бога Твоего". Аз кимнах с глава и почтително се отдалечих. В това време към Учителя се бяха отправили няколко братя и сестри за разговор с него. Те бяха също души, които имаха вътрешен стремеж да направят като души общение с Бога. Знаех, че сега бе техният ред и аз се отместих встрани. Аз мога да стоя само десетина крачки встрани и да наблюдавам как човешката душа се радва и се възвели-чава при нозете на Учителя.
