246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА
Савка Керемидчиева беше поставена най-близко до Учителя и трябваше да се справя с мястото си, което означаваше не поста, не привилегия, а място за работа. Имаше период когато Учителят я извикваше много рано, към 5 часа сутринта, тя отиваше при него и той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото му, отнасящи се за ученика и неговият път. Тя ставаше рано и в строго определения час беше при Учителя, който й диктуваше, защото Словото се изливаше чрез него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел. Така тя записваше на стенограма мислите на Учителя. А понякога ги записваше на български, ръкописно. Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка „Свещени думи на Учителя" през 1938 г. Когато излезнаха Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете. Отначало не можехме да си обясним тази радост на Учителя. Разбрахме я по-късно, 40 години след това, защото следващите книжки не можаха да из-лезнат по простата причина, че материала не бе подготвен .за печат от Савка. Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга. Накрая излизаше, че тя ги даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност. Разбирате сега на каква хлъзгава почва беше стъпила Савка. А тя след като издаде първата книжка трябваше да издаде и другите книжки. Материалът беше при нея, никой не й пречеше, имаше средства за печат и тогава можеше да се печата свободно. Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, да си създава почитатели като първа ученичка на Учителя. Тя се подхлъзна и по друг начин. Учителят й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име. И тя написа на всички свои тетрадки, томчета,книги, снимки, така: „Савка-Аверуни". А на някои места само Аверуни. Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и връзката му с Учителя, за неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя, а тази връзка е името на ученика в Духовния свят. Това може да го проверите в последствие ако намерите някои нейните тетрадки или беседи, където собственоръчно е написала Аверуни. С това име дадено от Учителя тя парадираше, показваше, че ето само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име Аверуни. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик можеше да добие името Аверуни ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата му, в Делото му чрез собствения си живот.
Савка беше извадила мислите, които й бе дал Учителя в едно тефтерче, продълговато като тетрадка. Беше ги подредила, подвързала и когато бяхме на Рила на лагер при 7-те езера в присъствието на останалите тя най-благочестиво поднася това тефтерче с мисли на Учителя като подарък за Учителя, като знак за нейното трудолюбие и прилежност. Учителят погледна тефтерчето, отказа да го приеме и каза: „Ти не можеш да ми правиш подарък с моите мисли. Ти не можеш да ми подаряваш моите собствени мисли. Такъв подарък не приемам". И с категоричен жест я изгони и се обърна към останалите: „Аз съм й дал мисли да работи върху тях и да ги предаде на останалите ученици, а тя ми ги връща обратно. Знае ли тя какво означа това? Това означава, че ученикът не иска да учи и да прилага, А щом няма такъв ученик Учителят си вдига куфарите и си заминава". По-късно разбрахме и видяхме как Учителят си вдигна куфарите и си замина от този свят. Той беше крайно недоволен, защото Савка направи една груба грешка, пристъпи един окултен закон, че когато Словото на Бога се изявява и проявява, ти не трябва да го възпираш в себе си и около себе си за себични цели, а да го предадеш на другите ученици. Защото си поставен на този пост да приемаш и да предаваш. Спреш ли, то спираш в себе си онзи Божествен ток и се подпуш-ваш и ставаш пречка на Божественото да се втече от теб в другите. Това бе една груба грешка на Савка, грешка, която дойде от нейната слабост да се изтъква и да парадира с мислите на Учителя, които той й диктуваше. Тя не можа да схване, че тези мисли се дават на ученика, на онзи ученик, който заема онова място най-близо до Учителя, за да запише Словото ту и да го предаде на другите. Тук се даваше на ученика специална задача да свърши строго определена работа. А тя се подхлъзна, повлия се от майка си, сметна, че те се дават на Савка, на личността Савка за нейната привилегия и заслуга. След като Учителят не прие подаръка и я изгони пред всичките, то Савка преживя тежко този момент, напусна лагера и се отдалечи. Беше казала на приятелката си Милка Аламанчева, че отива да се удави в езерото, защото не може да понесе този позор, че Учителят е отхвърлил нейният подарък и я изгонил. Тя прие, че Учителят я отхвърля от себе си. Учителят не отхвърли нея, но отхвърли онези изопачени неща у нея. Тя не можа да разбере до края на живота си, че бе нарушила един окултен закон. Именно за това, че тя върна тефтерчето с мислите на Учителя и наруши закона на Словото, че то се предава от Учителя, приема се от ученика и се предава на останалите ученици чрез Сила и Живот, Ето защо тя не можа да си свърши работата. И може би ще минат десетки години още докато се свърши нейната работа както трябва.
Веднъж Учителят ми каза: „Савка се обленява" (а това означава - мър-зелува), Елена се обленява (мързелува), а само Паша работи. Савка има материали за три години да работи. Но ги мързи". Това го каза Учителят някъде към 1942 г. Така се случиха нещата, че Учителят й беше диктувал много неща на Савка и тя беше си прехвърлила в тефтерчета с нейният ръкопис и ги показваше на приятелките си или пък понякога им подаваше по някое листче с написани мисли от Учителя. Част от тези листчета се пренасяха, преписваха се, а понякога Савка им предаваше своите тефтерчета и те си правеха преписи. Това се извършваше като нещо много тайно, като криеха от другите и така създаваха от името на Савка ореол на особен и специален ученик. Майка й Тереза също преписваше някои от тези тефтерчета и ги разнасяше насам-натам и по този начин се създаваха по-специални отношения. През тези години Учителят държеше беседи, стенографите записваха усърдно, дешифрираха се беседи и се печатаха. Това беше огромен материал и непосилен труд за един човек, но Паша Теодорова издържа, защото главно тя изнесе целия товар, макар че й помагаше Елена Андреева, а понякога и Савка. Но Савка не си свърши работата приживе. Тя си замина като остави нещата на майка си Тереза, а след това те, материалите бяха взети от рождения й брат Филип. Около архива на Савка се вдигна много шум, но за най-голяма изненада на всички, на нейните приятели и на цялото братство, в последните си дни тя нарежда архива да се предаде на Борис Николов. Всички ахнаха от почуда. Защото нейният архив идваше при най-големият й враг, т.е. при мен, защото аз и Борис бяхме съпрузи и живеехме в един дом. Само аз знаех как стоят истинските неща и защо те дойдоха у нас. Но искам да кажа, че много от нейните тефтерчета тя раздаде преди това на някои свои приближени, за да имат спомен от нея и да я споменават с добро. И тези личности, които получиха тези нейни тефтерчета ги пазеха тридесет години след заминаването й и още ги държат и не ги предават за работа и ги задържат като талисман. Добре, че накрая Борис Николов разчете някои нейни стенограми и предаде за съхранение разчетените „Мисли на Учителя за ученика".
За доказателство аз притежавам едно листче от едната страна Савка ми е написала следното:
„Н.Л.К.Б.Л." (Няма Любов като Божията Любов). Мила Мика,
Когато двама се съединяват заради себе си, то е грях, те са номера, числови номера от една редица. А когато две души се приближават заради един идеал, нещо трето по-велико от тях, идеалът може да бъде само Бог. Това е Любов, те са души живи в Господа. Савка, 20 февруари 1924 г., София
А на другата страна на листчето са написани мисли от Учителя и то на й-великите мисли, които аз съм срещала от Учителя за Бога. И затова пазя това листче като светая светих. Ето аз предавам вместо Савка думите на Учителя, нали когато две души се приближават за един идеал, то те са живи души в Господа. Ето цитата на Учителя:
„Бог е Любов (Благост), която е над всяко същество!
Бог е Тайна, която е над всяка наука!
Бог е Приношение, което надминава всяка справедливост!
Бог е промисъл, Който превъзхожда всеки разум!
Бог е Съвършенство, което надминава всяко понятие!"
Учителят
Ето ви един пример за ученика, който трябва да премине през първото посвещение Аверуни, което означава - вярност на ученика към Словото и Делото на Учителя. Да не смятате, че аз си присвоявам името Аверуни понеже доказвам своята верност? Не, моето име е друго. И накрая на моят разказ ще го кажа, защото лично Учителят собственоръчно ми го написа и ми го даде. А тук говорим за посвещението на ученика и за свещените думи на Учителя.
