242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
В Школата на Учителя някои се опитваха да прокарват личните мнения и искания пред Учителя. Това го правеха с цел да покажат пред другите, че те не са случайни, а своего рода привилегировани и че Учителят държи на тяхното присъствие поради личните им качества или поради някои техни заслуги. Особено ако тези приятели бяха дълги години в Братството. Но Учителя парираше всички тези опити по свой специален начин и показваше всекиму мястото. А мястото на всеки в тази Школа бе да бъде ученик. И нищо повече. А това не беше малко нещо. За ученичеството ние още не сме говорили като епоха, през която трябва да мине ученика при изучаване Словото на Учителя.
Един път Тереза Керемидчиева се опита да направи нещо подобно. Тя беше майката на Савка Керемидчиева. Беше немкиня по произход, един амбициозен немски дух, който чрез своята амбиция се опитваше да прокара различни лични инициативи, които бяха в разрез с братския живот. Целта бе да се прокара и да се проектира амбицията на немският национален дух в Школата на Учителя. Учителят беше категоричен и я парираше винаги. По-късно тя чрез дъщеря си Савка се опитваше да прави същото, стоейки зад нея и я подкокоросваше към различни погрешни ходове. За една от тези постъпки и внушени от майка й Тереза, дъщерята Савка и ученичката Савка трябваше да плаща. Като наблюдавах това си казваш: „Добре, че Тереза не ми е майка". А моята рождена майка по това време ме гонеше и преследваше като смъртен враг понеже съм тръгнала млада и хубава по дъновистите. Човешки съдби от човешки разбирания.
Друг път Тереза изпраща една сестра при Учителя да му иска седем лимон, а забележете числото седем, за да бъдат използвани за приготвянето на обеда в общата кухня. Тогава нямаше лимони и бяха кът. Сестрата обяснява, че освен, че иска седем лимона, но казва, че за това я изпратила Тереза, майката на Савка, като подчертава с гласа си, кой я е изпратил. Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото.
През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие. Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър. Тогава аз решавам, че така въпроса няма да се разреши и отивам при Учителя. Преди да отида се срещам с нея: „Тереза, може ли на Учителя да му се слага черна хартия? Помисли малко!" Тя упорствува и толкоз. Но накрая прави компромис и казва: „Каквото каже Учителят". Отиваме с нея при Учителя. Обяснява се пред Учителя нареждането на властта за затъмняване на прозор-ците и че Тереза иска черна хартия, а аз, че не съм съгласна с черната хартия. Учителят ни изгледа и не одобри черната хартия. Тереза бе съкрушена - не можа да се наложи. А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние. Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия. Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък. Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен. А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева. По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели. Една от тези цели бе Изгревът и салона на Изгрева. На Изгрева не падна нито една бомба. Но около Изгрева паднаха около десетина бомби. Когато ги изваждаха и обезвредяваха военните се учудваха на това чудо на чудесата. Тези бомби бяха очертали околовръстно територията на Изгрева. Та друга защитна сила запази Изгрева от американските бомбардировки. Друга бе противозенитната артилерия и про-тивосамолетната защита на Изгрева, а не черната хартия на Тереза. Може би ще се спрем как Изгревът бе запазен от бомбите в друг разказ.
Тереза бе и медиумична натура. На един от Търновските събори, тя изведнъж припадна, пада на земята и издъхва. Наоколо се събират приятели, съобщава се на Учителя. Той отива при нея, отстранява всички от тялото й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си. Остава няколко човека при нея да я пазят, като предупреждава никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг. След няколко часа тя се завръща в тялото си, отваря очи и оживява. Та това си бе живото възкресение на Лазара. Представете си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство. Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя. Това Тереза го разбираше и беше вярна и предана на Учителя до края на живота си. Тя преживя с няколко години и дъщеря си Савка. Я тя като посланичка на немския дух при Учителя също държа много изпити при нозете на Учителя. Тук бе Школа, тук се учеше и всеки ученик минаваше през изпит. Изпитът на един ученик бе изпит строго индивидуален за самия него. Но урокът на този ученик бе урок за цялата Школа. Тези изпити на Тереза, които разказах бяха уроци на Школата, предадени от Учителя. Ето така имате Словото на Учителя и опитностите на учениците. Не ви остава нищо друго освен да четете, да проучавате и да прилагате чрез вашия живот.
