Учителят в началото на Школата създаде т.нар. „Клас на Добродетелите", в който влизаха пет млади сестри. Това беше един опит от негова страна за работа с Пентаграмата, която беше дал още през време на първите събори. За Пентаграмата Учителят е говорил в първите събори по-подробно както и след това, когато отвори Школата като в някои беседи и частни разговори обясняваше нейната същност, законите, по които е създадена, принципите вложени в нея и накрая показа начина, по който трябва да се работи с нея. Тези неща са написани и онези, които се интересуват трябва да ги намерят, систематизират и да работят с нея. Тук ще спомена онова, което не бихте го намерили никъде понеже аз бях съвременничка и бях една от петте сестри от този „Клас на добродетелите".
Учителят събра тези пет сестри и започнахме да се събираме в строго определени дни в месеца за работа с Пентаграмата. Тези пет сестри отначало трябваше да олицетворяват петте добродетели залегнали в Пентаграмата като отначало всяка една сестра бе обозначена, че е носител на една добродетел от Пентаграмата. Не че беше олицетворение на тази добродетел, но трябваше да представлява тази добродетел. Така Савка Керемидчиева представяше Истината. Паша Теодорова представяше Правдата. Мария Тодорова - Любовта. Мария Радева - Мъдростта. Сотирка Бабаджова -Добродетелта. По-късно Мария Радева отпадна и на нейно място бе поставена Елена Хаджигригорова. Отначало за работата с Пентаграмата понеже има пет върха за всеки един връх бе определено да се работи по един месец. Така се започваше с Истината, която се представяше от Савка Керемидчиева. Тя трябваше да ръководи групата от петте сестри в разстояние на един месец. Освен това в същия месец по определени дни се работеше с отделните върхове на Пентаграмата като всеки един ден всяка една от нас беше ръководител на съответният връх. Движението на петте сестри когато трябваше да бъдат ръководители в пет поредни месеца се осъществяваше по начин, по който Учителят бе определил когато трябва да се изказват определени формули за Пентаграмата. Започваше с Истината, после с Правдата, следваше Любовта, след това Мъдростта и се завършваше с Добродетелта. Това е видно от Пентаграмата и от правилата, които даде Учителят при работа с нея. Това нещо ще намерите в беседите. Сега от моята тетрадка ще ви цитирам един месец как сме работили. Това е четвърти месец от 22 ноември до 22 декември 1924 г. Този месец се работеше с Мъдростта и ръководител за този месец беше Елена Хаджигригорова. Мото за този месец беше „В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа".
А сега ще ви покажа как в разстояние на пет дни работеха по отделно петте сестри.
На 22 ноември 1924 г. Ден I - Празник на Мъдростта, отговорник Елена.
23 ноември 1924 г. Ден II - Празник на Добродетелта, ръководител Сотирка.
24 ноември 1924 г. Ден III - Празник на Истината, ръководител Савка.
25 ноември 1924 г. Ден IV - Празник на Правдата, ръководител Паша.
26 ноември 1924 г. Ден V - Празник на Любовта, ръководител Мария.
Преди започването на всеки месец Учителят изпращаше писмо до онази сестра, която ще ръководи през месеца. Освен това в един от петте дни Учителят излизаше и даваше своите уроци. Те бяха обозначени с номерата на месеца. Така в този случай Учителят изнесе четвърти урок. По този начин във всеки един месец Учителят изнасяше по един урок и това бяха пет урока за пет месеца. Тези беседи бяха стенографирани от двете стенографки Паша и Савка, по-късно бяха дешифрирани и те оформиха т.нар. беседи на Учителя пред „Класа на Добродетелите". Вие едва ли бихте могли да се ориентирате в тях ако не се доберете до нашите тетрадки и до протоколите, които ние водехме при всеки един урок.
Отначало бяхме пет човека и трябваше да се работи в пълна тайна. Но не би - не издържаха сестрите и започнаха да се хвалят и това доведе до ревност на другите ученички в Школата и те поискаха също Учителят да работи с тях. Ето защо Учителят включи още пет ученички във втората група. А те бяха: Елена Андреева, Василка Иванова, Дафинка Пенчева, Олга Славчева,
Виктория Христова. Учителят започна да работи и с втората група като не прекъсваше работата с първата. Но отново не изтърпяха сестрите от втората група, похвалиха се и ето дойдоха да молят пред Учителя да бъдат включени и други сестри. Учителят направи трета група, в която влизаха: Сийка Динова, Пенка Михайлова, Цветка Щилянова, Невенка Петкова (Капитанова) и Марийка Петкова (Дренска). Учителят не беше доволен от това разгласяване на нашето самоизтькване и когато се събраха много хора увеличи се съперничеството и съревнованието, разгоряха се единоборства и накрая Учителят затвори този „Клас на Добродетелите" и разтури трите групи. Отивам при Учителя и търся отговор на този въпрос. „И в „Класа на Добродетелите" знаеш ли защо се развалиха отношенията ви? Ще ви кажа друг път. Сега не може." Аз не съм доволна от отговора му, стоя, прехвърлям се от крак на крак, а той ме поглежда и казва: „Сега ти давам една задача: ти сама да намериш начина, по който можеш да направиш искрени отношенията между Паша, Савка и теб. Вие най-напред бяхте пет и добре започнахте. После и Мария Радева излезе от групата, а тя работеше много добре. Нея други причини я накараха да излезе от този клас." „Учителю, докато ние не влезнем в духовния свят няма да можем да се погодим, защото Савка схваща нещата по свой начин, Паша също по свой и аз по свой." „То е хубаво когато има разнообразие, но най-важното е когато това разнообразие се обединява в едно цяло. Трябват хора с положителни мисли. Всички все отрицателното мислят и все критикуват. А обединението не се извършва с отрицание. Да ви охарактеризирам сега: Мария Савова е морален тип. Паша е разумен тип. Савка е досетлива, а ти имаш най-гъвкави чувства. Ти умееш да влезнеш в положението на мъжете и да им угодиш. Мъжът и той се стреми да познае жената. У тебе има предчувствие. Човек трябва да наблюдава от вънка, а да проверява отвътре нещата." След този разговор аз получих отговор защо ние не успяхме да завършим една задача, която Учителят ни даде за работа с Пентаграмата. Това ще бъде една работа за следващото поколение ученици от духовната Школа на Учителя. Останаха беседите, които Учителят е държал пред този „Клас на Добродетелите" и разбира се някои от нашите тетрадки. Пример, аз имах няколко тетрадки, но от обиските остана само една - от стр. 186 до стр. 314 където са записани протоколите за четвърти месец от 22 ноември - 22 декември 1924 г. Другите тетрадки изчезнаха по време на обиските, които бяха извършени от властта. Трябва да се намерят тези тетрадки, да се подредят протоколите, да се извадят и чак след това да се прикачат към беседите дадени от Учителя пред „Класа на Добродетелите" и така те ще представляват едно единно цяло.
Така работехме няколко години с Пентаграмата и всяка една от сестрите се въртеше всеки месец, като една от нас представляваща даден добродетел беше върха на Пентаграмата и работеше този месец със съответната Добродетел. Учителят ни показа и даде метод, с който да работим с Пентаграмата. Учителят е дал начин и методи за работа с Пентаграмата и съответни формули. Тези неща ще бъдат изнесени много по-късно, а аз тук давам описателни бележки за онези времена.
Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета.
По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им. По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите. Но Уук трябва да добавя, че се намериха и недобросъвестни златари, които започнаха да примесват към златото и сребро и златната монета от 24 карата ставаше на 14 карата. Докладваха на Учителя и той беше много недоволен от това развитие на нещата.
Учителят ни събра трите - Савка, Паша и мен и ни подари по един ме-дальон-Пентаграма като и ние му целунахме ръка. Така че моята Пентаграма на врата ми е подарена лично от Учителя.
Аз притежавам едно писмо от Учителя изпратено до нас петте участнички в окултният клас на Добродетелите. Предоставям го на вниманието ви.
До обичните ученички
О.К.Н.Д. (Окултен клас на Добродетелите)
Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка
Само Бог е Любов и когато тази светлина озарява само Той е познава.
Любовта е дело на живот; Мъдростта е дело на више познание; Истината е дело на душевна свобода; Правдата е дело на дележ; Добродетелта е дело на плод.
До колко сърцата ви са чисти нека Любовта да говори; до колко умовете ви са озарени нека Мъдростта свидетелствува; до колко душите ви са свободни нека Истината каже; а за Правда и Добродетел Бог е свидетел.
А верността ви тя е веч позната.
Работете докато слънцето на живота грее.
Моя мир да бъде с вас
Свещения подпис на Учителя
28.1.1923 г.
София
Това е онова писмо, което Учителят изпращаше всеки месец до онази от петте ученички, която трябваше да представя дадена Добродетел от Пентаграмата и щеше да ръководи този месец работата на петте ученички.
Това писмо бе изпратено до мен, Мария Тодорова, защото този месец трябваше да се работи с добродетелтта „Любов", а аз бях представител от петте ученички от Пентаграмата на тази Добродетел.
Другите също получаваха по едно такова писмо, когато им дойдеше редът, когато върхът на Пентаграмата се премести. А той се местеше всеки месец. В пет месеца всичките пет връха се преместиха и с тях работиха петте ученички от „Класът на Добродетелите".
Тук в това писмо Мария бе Мария Радева, Савка - Савка Керемидчиева, Марика - Мария Тодорова, Паша - Паша Теодорова, Сотирка -Сотирка Бабаджова.
