Животът на трите ученички се разви съобразно онзи план на Небето, който бе вложен в тях, но и на тях бе дадено правото на свободен избор, за да се определят. И те се определиха всяка по своему, но всички се определиха по свой вътрешен избор. За този избор ще чуете друг път, но сега думата ми е за другата страна на нещата, за тяхната външна изява.
Учителят даде първото място на Савка Керемидчиева. Как й даде мястото ли? Държеше я близо при себе си и където беше той, беше и тя. Тя го следваше непрекъснато, грижеше се за него, за неговата обхода, грижеше се за неговото облекло, за стаята му, за нещата му, грижеше се за всичко, което се отнасяше до това Учителят да може да се движи, да живее и да се среща с приятелите и да може безпрепятствено да дава Словото на учениците си от Школата. Не че за всичко се грижеше тя. Грижеха се другите, но тя настояваше за някои неща. или по-точно отиваше и казваше: „Учителят каза да се направи това и онова" и то се правеше. Отиваше и съобщаваше, че трябва за Учителя и за бита му да се направи еди какво си от приятелите и те го извършваха тутакси. Тя се явяваше като съвременна секретарка по ваши днешни разбирания, но това би било обидно за нея, но по друг начин не бихме могли да го предадем днес. По този начин тя заставаше първа до Учителя и като че ли чрез нея се дърпаха конците от Учителя за много неща. Та по такъв начин тя блестеше пред всички. Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в ред и порядък. Баща й бе македонец, а майка й бе германка. Да, чиста германка и чист македонец и това смешение на две националности придобиваше и друго значение - чрез нея работеха сили от две народностни групи и ту се изявяваше българския македонски инат, ту пък след това следваше да изскочи германския надменен характер. Голямо мъчение бе за Учителя да се справи с нея. За нас също беше голямо изпитание да изтърпим някои нейни прояви. Кога търпяхме, кога не - в зависимост от случая и от времето. Това бе показателно както и за нея, така и за нас да прилагаме търпимост и да можем да се справим с ежедневните задачи, които трябваше да разрешаваме.
Второто място бе за Паша. Тя като стенографка от самото начало работеше добре, беше прилежна и много трудолюбива. Подчертавам това на нейното постоянност и трудолюбие се дължат излизането и отпечатването на беседите. Да се стенографират, да се дешифрират, да се редактират беседите, да се проверяват шпалтите за допуснати печатни грешки, това бе една изключително уморителна работа и това отне десетки години на Паша. Където и когато се появяваше около Учителя тогава той я ограждаше с внимание: „А, Паша, казваше той, „това е за Паша". Тя осъзнаваше от ясно, по-ясно какво работи и искаше нужното уважение и признание и Учителят й го даваше, за да може по-нататък да работи. Ако ние отивахме на някоя обща екскурзия той се интересуваше къде се намира Паша, настояваше пред всички да дойде и да седне близо при него. По онова време тя трудно се движеше и накрая идваше, сядаше до Учителя, усмихваше се и беше доволна, че полагаемото й се място бе свободно и не се създаваха сблъсъци между нас трите. Савка я оглеждаше и знаеше, че Паша се задоволява само с вниманието от Учителя и да бъде близко до него, докато Савка искаше да бъде седнала ама точно до него. Начини за възприятие и общуване, но тези неща постепенно с годините така се променяха ежедневно, че приемаха най-различни положения. А това ставаше затова, защото при Учителя трябваше да дойдат и други души, които се стремяха да направят контакт с него и потребностите на Духът, чиито време и пространство са подвластни нему и този Дух разместваше хората и събитията и всеки идваше при Учителя през онова време и на онова място, което бе определено от Духа за това. И някой път трите ученички бяха раздухвани така както едно малко дете откъсне едно глухарче и с духане отвява всички негови цветенца и те биват разнасяни от вятъра. Така по някой път Духът работеше с нас трите, създаваше ни и ни поставяше пред нови задачи, той ни раздухваше и ние политахме по своите лични пътища да решаваме задачите си и така освобождавахме мястото за другите, които трябваше да се доближат до Учителя, защото това бе тяхното време и място да се срещнат с него. И всичко това се движеше и се определяше от Духът Господен, който бе в Учителя.
Третото място до Учителя зае Марийка. На мен не ми беше приятно това. Не се съгласявах отначало, дори се борех по едно време с това. Но този въпрос бе разрешен от мен самата и аз трябваше да направя избор и го направих. На друго място ще прочетете за това как направих този избор. Но въпреки това мнозина не бяха съгласни с това трето място, което аз заемах. Но да ме освободи вътрешно, Учителят ми каза: „Ако на теб дам едно, на тях двете - Савка и Паша, ще дам два пъти, три пъти, десет пъти повече". „Защо, Учителю?" „Така", беше отговора му. Изминаха много години докато науча закона, че човек получава толкова, колкото му е необходимо. Да, това е Божественото разрешение, но човешкото решение предполага точно обратното.
Отивам веднъж при Учителя и го питам: „Какво съм аз по-лоша от Савка и Паша, че съм поставена на последно място?" Той ми отговори: „Ти си права, тъй е. Не седиш по-долу от Савка и Паша, а напротив - стоиш по-високо от тях, но временно местата ви са разменени за твое и за тяхно добро".
Аз седях пред Учителя с настроение покорно и почти не бях забелязала, че хранех у себе си мисълта и настроението, което имах в себе си, че Учителят цени повече и обича повече както Паша така и Савка и някои други. Той схвана това и почувствувах, че някаква болка отекна у него. Почувствувах, че вътрешно ми каза: „Ти пак мислиш така". Но външно започна да обяснява от какво зависят отношенията му към нас трите. Тогава ми каза: „Моите външни отношения са само условия. Помощта ми никой не я вижда. Когато искам да помогна някому то е вътрешното пожелание, което му изпращам. А до мен на стража стоят ангели Божии и служители Божии, които поемат мисълта ми и тръгват да я реализират. Така отива и достига помощта на онзи, комуто аз съм я пожелал.
Всеки има право да иска да бъде добре посрещнат, но духовете, които го преследват кармически му се явяват като пречка и те са неговите врагове и той първо трябва да се справи с тях и да разреши кармически и да изплати своите задължения към тях".
Това положение за трите ученички се прие официално от Изгрева. Савка като най-приближената на Учителя. Паша - най-уважаваната от Учителя. А за Марийка - макар всички да виждаха и знаеха, че Учителят я приема често и работи с нея, смущаваха се от това положение и не искаха да го приемат като факт. Стана така, че на всички тайно и явно им се искаше Марийка да се махне от Учителя и от Изгрева. Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха пред Учителя. Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно. Аз работех с други величини на един друг свят и те не можеха да приемат този свят, защото този свят бе у тях и не можеха да търпят нещо, което бе в самите тях и то онова, което е в тях същото да излезе на показ и то пред Учителя. А аз работех именно с тези величини, които бяха у тях. Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ пред Учителя и ставаше предметно учение на Школата. Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като предметно помагало на учениците от Школата на Учителя. Но тогава аз това не го знаех. Научих го по-късно.
Всъщност Марийка беше умна, може би по-умна от тези, които Учителят бе поставил пред нея. Зад тази външна обстановка за нея започна една вътрешна и сериозна Школа. Пътят на ученика е път на смирение и послушание. „Аз съм грешна, аз съм малка, аз още не мога да произнеса с чистота името на Бога." С тези думи влизах в Братството, в Школата на Учителя. Прекарах 22 години при него в Школата и още толкова след това. И сега се чувствувам все така малка и все така небезгрешна, и все така с боязън произнасям името на Бога, и все така с уплаха се запитвам служа ли на Бога? Успявам ли? Какво смирение трябва да извървя, за да се приближа към Бога и какво велико послушание да имам, за да се срещна със Словото Му?
