217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
Здравето на Жорж започна да се влошава, вече дишаше учестено и взе да не му достига въздуха. Тогава Борис Николов отиде при Учителя и му каза: „Учителю, Жорж не може да понася въздуха тук, да го заведем ли в Куртово?" „Заведете го!", кимнал Учителят. Борис му беше първи приятел от 20 години и такова другарство означава много. Борис организира прехвърлянето му в Родопите, заселват го в една барака, която е и на държавната печатница в София, която предварително е заангажирана от Неделчо Попов, който работеше там. Борис живя там 15 дни с него, после го остави сам, погрижи се да не му липсва нищо, заплати на селяните да го обхождат и навестяват и се завърна. Всички знаехме, че това му са последните дни на земята. Той също знаеше това и затова сам пожела да се отдели от всички. По-късно Учителят споменава: „Той знаеше как сам да си замине в планината, а не се научи да носи една стомна вода!" Ставаше въпрос за оня съвет, който Учителят му беше дал. Според него Жорж всеки ден по три пъти трябваше да ходи с две празни стомни от Изгрева до извора на Диана Бад, да ги напълни там и да ги донесе на Изгрева. Ето това беше съвета и метод на Учителя за неговото лечение. Той не можеше да проумее как така ще оздравее, ако носи само в ръцете две стомни по три пъти на ден вода. Тази задача бе дадена от Учителя на цялото Братство. На някои бе казал да се облекат с дебели дрехи посред лято, да сложат балтон или кожух, дори с шапка и завити с шал както през зимата. Трябваше да бъдат обути с вълнени чорапи и зимни обувки. Целта бе да се получи едно изпотяване. След като се върнеха със стомните напълнени с вода, трябваше да пият гореща вода стоплена от същите стомни. Получаваше се второ изпотяване. Освен това човек като носи вода направо от извора се свързва с онази магнетична сила, която идва и излиза чрез извора, защото сила има във водата, която извира сама. Нали сила я кара да изтича? Учителят е говорил много по този въпрос. Знание имаше на Изгрева, но нямаше хора, които да се ползват от него. Имаше знания в Жорж, които носеше от миналото, но този горд дух не пожела да поеме нещо от знанието на Учителя. Като си спомням за онези години хваща ме яд. Както за него така и за непослушанието му.
Беше организирана една екскурзия до Мусала през 1940 г. като групата беше от 45-50 човека. Вечерта всички спахме в едно общо помещение в новата хижа на Мусала покрити с одеала. До Учителя беше легнал Неделчо Попов. А от братята само той бе допускан най-близо до Учителя. И той го обслужваше в неговия личен бит. Тази нощ Неделчо беше легнал до Учителя.
Ако има някаква нужда Учителят да бъде обслужен от Неделчо през нощта. Неделчо лежи до Учителя, но не спи, защото усеща, че някаква съдба се разиграва през затворените очи на Учителя. Той е полегнал на ребро на дясната си страна, затворил си е очите и цяла нощ разговаря с Жорж. Неделчо слуша целия разговор. Неделчо чува как Жорж му задава въпроси, а Учителят му отговаря и не само отговаря, но му изнася беседа. А това продължило цяла нощ. Разбирате ли какво значи разговор между Жорж-непос-лушника и Учителя? А Неделчо Попов слуша ли слуша. Гледа ли, гледа в тъмната нощ. Не вижда Жорж, но чува гласа му. Вижда Учителят как е затворил очи, но разговаря с Жорж. И колкото повече слуша, толкова повече занемя-ва от величието на Учителя, от неговото смирение и благост да се спре, да се доближи до уровена на ученика-непослушник и да му говори цяла нощ. Да избере такъв метод за разговор и такъв метод за обучение на другите. Учителят не случайно е оставил Неделчо да бъде свидетел. Ако не е искал да бъде слушан този разговор Учителят е имал две възможности: или да приспи Неделчо, или да затвори копчето на радиото си и така Неделчо може да гледа колкото си иска и да слуша още толкова, но нищо нямаше да чуе, нито пък да види. А сега вижда и слуша. Сутринта се събудихме рано и се възкачихме на връх Мусала. Неделчо не беше спал цяла нощ и бе в едно възбудено състояние от целият разговор. Върнахме се и почивахме в хижата. Не след малко пристигна човек от връх Мусала, където по телефона от София се обадили да се съобщи на групата на хижата, че някой си Георги Радев е починал на 22.VII.1940 г.
Неделчо стоеше като изваян образ от камък. Погледът му беше отправен някъде надалече търсещ духа на Жорж. Учителят се разпореди и няколко братя с Борис, придружени и от Верка Куртева заминаха за Куртово, за да го погребат. Групата около 50 човека заедно с Учителя тръгнахме да слизаме. Спряхме да преспим при мостчето под голямата скала. Там имаше поляна. Накладохме огън. Вечерта тук Учителят ни държа слово. Сутринта в 5 часа на 24 юли 1940 г. също ни държа Слово и се прибрахме през Чам Курия за София. Разбрахме след това, че в 9.00 ч. на 22 юли 1940 г. Георги Радев е починал. Поместваме резюмета направени на циклостил, които сме запазили от тогава.
I. oт 23 юли 1940 г., от сутринта. II. на 23 юли 1940 г., 9 ч. вечерта III. 24 юли 1940 г.
I. Резюме от беседата на Учителя държана на Мусала, 23 юли 1940 г., вторник сутринта при изгрев слънце
Малкият и големият свят
На екскурзията с Учителя до Мусала бяха 50 души братя и сестри. Стигнахме на върха в 4.40 часа. Преди изгрева на слънцето Учителят каза:
„Когато човек не разбира младостта, плаче. Когато човек не разбира старостта, куца. Да разбира човек е много мъчно.
Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак. Голяма част от небето е покрито с облаци. Вятър, Времето е хладно.
Добрата молитва (при изгрев слънце). Размишление. В началото бе Словото. Ще ви прочета само последния стих от 10 глава на Ев. от Матея.
Пета гл. от Ев. Лука, 37 ст; 15 глава от Ев. Йоанна, 16 ст.
В живота има две максими, които трябва да пазим. Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека. Когато човещината е от вътре, Бог е от вън, т.е. когато човек не се отнася човешки, Бог е от вън тогаз идат всички противоречия в живота. Та сега по някой път вие изпитвате човещината, но не само вашата човещина, но и човещината на всички хора от вън. Тогаз Бог е от вътре. А по някой път, опитвате безчовещината от вътре и казвате: Не си струва човек да живее за доброто. Човек да живее малко за себе си. И всички страдания в света произтичат от този факт, когато човек живее за себе си. Човек като мисли за себе си никога не може да бъде щастлив. Защото идеята да бъде щастлив, ти я прилагаш по отношение на малката част, а това е невъзможно. Когато тръгнеш за планината можеш ли да носиш всичко? Когато тръгнат много души то всеки носи по нещо. Хиляди хора носят и изволяват по-вече нуждите, от колкото един човек. Един човек колко може да носи? Хората се заблуждават в това отношение, че всички хора са се нагърбили с идеята на Бога да оправят света. Всеки, който страда той вече е намислил да оправи света.
На гладния можеш да кажеш, че Господ е промислил, обаче той иска хляб. Занесе му хляб. Казвате: Бог ще промисли. Този израз: „Бог ще промисли" е вече от вън. Тя не е права мисъл. Човек мисли, че като му изядат хляба ще остане гладен, а той не знае, че като му изядат хляба, този хляб повече се увеличава. Ако изядат вашия хляб, за вас ще останат 12 коша пълни. Сега някой казват: да опитаме това, за да го повярваме. Вярно е, че човешките работи трябва да ги опитваме, за да повярваме в тях, а пък Божествените трябва да повярваме, за да ги опитаме.
Хората трябва да ги познаваме, за да ги обичаме. А пък Бога трябва да обичаме преди да го познаваме. А ние искаме сега Бог да ни даде всички добри условия и тогава да го обичаме. - Това е по човешки.
Бог като искат да го познаят хората дава им страдания. Ето де е противоречието в страданието. Отивате при един грънчар. Той се е оцапал от мачкането на калта. Ти казваш: с какво се е занимавал той. И дрехите му оцапани и той е оцапан. Но след това изкарва грънци, които са красиви и полезни. Та страданието е грънчарство. Ще бъркаш кал, от нея ще правиш грънци, на колело ще ги изглаждаш, после ще ги опечеш, ще ги продадеш. А вие искате направо да имате печени грънци. Такива няма в света.
Страданията са суров материал, от който ще направиш хубави работи. Та миналите страдания на хората са настоящите радости. А пък сегашните страдания ще бъдат бъдещите радости. Всеки човек, който не е страдал няма право да се радва.
Когато не обичаш някого не се мърдаш от мястото си за него и нищо не му казваш. Но щом обичаш някого, не те свърта, той не иска, а пък ти искаш да му отслужиш. Понеже слънцето обича хората, то ги търси, през дупките се провира да ги търси. Един глашатай е слънцето.
Учителят погледна мъглите, които се движеха по долините и върховете пред нас и каза: Това е кармата на Европа. Раздвижила се е. В съвременното човечество трябва да се събуди онова съзнание - хората съзнателно да изпълняват Волята Божия. Не да мислят, че Бог е от вън и да изпълняват Волята Му, но да Го чувствуват от вътре. Аз като говоря за вътрешния и външен живот разбирам следното: Външният свят е малкия свят, а вътрешния свят е големия свят. Човещината е в малкия свят, а Любовта е в големия свят.
Днес всички си повдигнете сърцата и се съединете по цялото лице на земята с всички хора, които желаят подобрението на света. Свържете се и с обществата и в духовния свят и в Божествения свят. Свържете се с това, което те мислят и с това, което те правят и работите ще стават тогава по-лесно. Вие на земята ще бъдете проводници на онези блага, които те ще донесат. Когато те бутнат копчето всичко ще тръгне. Спрат ли копчето всичко спира.
561
36. Изгревът_т. 5
Когато Бог е от вътре, противоречията се премахват и хората са готови да се примирят. А когато Бог е от вън, а не от вътре, тогава няма примирение за хората. Докато житото е в хамбаря не дава плод.Трябва да се посее, за да даде плод. Всички религиозни вярвания са статистически. Казвате: да се обичаме, да бъдем добри, това е статистическо положение. В дадените моменти всякога трябва да имаме положителното. Например, виждам един човек, трябва да му мисля доброто, виждам друг - също. - Непреривно да желаем добро на всички хора.
Законите на Любовта
Беседа от Учителя на 23 юли 1940 г., от 9 ч. вечерта, вторник при моста между Мусала и Чам Курия на връщане от Мусала.
Времето тихо и топло. Небето чисто, звездно.
„Любовта никога не се изменя. Когато кажеш: Аз те обичам и като мислиш, че от тогаз е любовта тогава тая любов е еднодневка. Когато обичаш някой човек, то той благодарение на това, че ти го обичаш, обича други някого. А пък ти го ревнуваш, като видиш, че той обича друг. Тогава лицето ти потъмнее. Да не съжаляваш, че си обичал някого!
Всички хора се мъчат. Онзи, който обича се мъчи понеже се съмнява дали онзи го обича, а и онзи когото обича и той се мъчи и съмнява дали го обичат. Защо се съмняваме? Защото не обичаме! Защото като обичаш, ти си доволен, че обичаш, ти си благодарен от факта, че обичаш. Закон е: Когато обичаш едного и тая любов те направи да обичаш всички хора, тогава тая любов е истинска. Когато обичаш едного, ти да се радваш, че ставаш причина хиляди други хора да обичат! Невъзможно е онзи, когото обичаш и той да не те обича. Когато и да е, той ще ти се отплати! Може хиляди години да се минат, но той ще те обича!
Любовта никога не губи! Дали сега не обръща внимание този, когото обичаш, това нищо не значи! Но любовта ще се върне при тебе с лихвата! А пък ние сега мислим, че любовта може да губи! Ти можеш да мислиш, че си • изгубил, но ти се самоизмамваш. Само при любовта няма загуба. Като обичаш едного ще обичаш всички! Това е мярката. Огънят като топли тебе, едновременно може да топли и други същества. Защо ще ревнуваш да искаш да топли само тебе?
Ти да имаш ревност в любовта в този смисъл: Да имаш повече любов и онзи да обича повече другите! И после ставате изповедници: питаш онзи, когото обичаш дали обича други. И казваш: Как така да обича другите без позволение! Ако ти си сестра и някой брат ти каже, че обича другите той те лъже. Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така?
Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото.
В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко. Защо ще обвиниш, че са наклали много огъня? Един ден тия дървета, които сега горят в този огън, ще ги срещнете и
ще им направите една услуга, понеже сега сте ги отсекли. Ще им кажеш: Много ти благодаря, понеже ти един ден заради мен стана жертва, за да се топлим на връщане от Мусала!
Някой път вие искате да се специализирате в най-хубавата наука - науката за любовта - и после изоставите!
Защо ние жените да не може да обичаме жени? Там е кривото разбира не на любовта. Когато говорим за „женска любов" ние разбираме това, което носи мекота и топлина. А пък „мъжка любов" е това, което носи светлина. Топлината и светлината са съединени заедно, раждат сила. И там е красотата. Вие сте обичали по този начин, но не сте разбирали право.Някой ми казва, че не може да обича. Аз ще му кажа: Има ли някой човек, който не може да яде? Той трябва да каже: Не мога да обичам, както вие обичате. Това е вярно. Ти като си комар, любовта ще ти се покажа до толкоз до колкото можеш да я възприемеш като комар. Ако си муха ще проявиш любов колкото можеш да я проявиш като муха. Като станеш човек, ще я проявиш колкото можеш да я възприемеш като човек.
Някой казва: Умирам за любовта! Човек, който умира за любовта не знае каква любов има. Христос, който се пожертвува от Любов, умре ли? Не! значи няма смърт при любовта! Вие някой път си туряте пръстите през любовта и я гледате през дупчиците между пръстите.
Вие се учете от тия, които се обичат и след време и от вас ще се учат.
Светът е едно велико училище. Любовта е един велик капитал. Някой път вие се считате излъгани. Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне. Капиталите на любовта никога не се губят.
Вие си дръжте старата любов и новата не оставяйте настрана. Не се отказвайте от старата любов докато имате новата. Старата любов е майката, а пък новата любов е дъщерята. Ние обичаме някое семейство, заради някого в семейството. И обичаме някои неща заради някого. Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях.
Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате. Напишете и някоя поезия за тази вечер. В този огън дървата дават всичко Божествено". След това се изпяха доста песни около огъня. Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по камъните ще оставим следи, че е минала група и е пяла."
Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с. (при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала)
Частите и цялото
Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: аз съм свободен. Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал. После кой воденичар, който е млял жито е прокопсал. Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино.
Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят.
Някой път достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен. Едни ти разправят за бъбреците, други ти разправят за дробовете си, за стомаха си, за краката си и пр. И ти почват да чувствуваш, че носиш тези болки. И ние понякога носим болките на цялото човечество, влизаме в това трептение и носим болките. И доброто и злото се предават. Те са еднакво силни. Не смесвайте злото и греха. Доброто и злото са сили. Злото, то само зло не прави, а се подкупва за греха. А пък доброто не се подкупва. То казва: не, та много работи в света вървят с подкуп. Грехът е подкуп. Някой казва: любов имам. Дето се влюбвате, това не е любов. Ти ако обичаш баща си и майка си повече от Бога каква е любовта. Писанието казва, ако ги обичаш толкоз колкото обичаш Бога тогава е на място. Всъщност, трябва да обичаш Бога повече от всичко. Ако обичаш баща си и майка си, които много малко са направили за тебе и ако обичаш тези, които нищо не са направили за тебе, ако ги обичаш повече отколкото Онзи, който всичко е направил за тебе, там е всичкото ви заблуждение. Та всичкото нещастие седи в това, че ние претърпяваме последствията на онова, което сме направили.
Всякога когато обикнеш света повече от Бога, то ще се върне върху тебе. Понеже си обикнал Господа по-малко то и синовете ти ще те обикнат по-малко. Синът обича жена си повече, отколкото баща си и майка си. Но после и с този син и с жена му ще стане така.
Това са задачи на цялото човечество. Ние разрешаваме една задача, която е обща, а не индивидуална. Във всички служби и във войската наказват човека за непослушание, за липса на любов. Но непослушанието произтича от това, че началника изисква повече любов, готовност за всички жертви, а пак само любовта може да направи да се жертваш. Човек може да се жертва от страх, но това не е истинска жертва.
Човек ще се учи да не прави погрешката на Якова. Всеки човек си има един възлюбен син Йосиф в себе си. Баща му го обичаше повече. Но той е който страда. Него го пращат в Египет, седи в затвора, после жените го изкушават. Светът те изкушава. Светът е една много префинена жена. Славата на света е префинена жена. Като я погледнеш влюбиш се, запали ти се сърцето и казваш: о, да си поживеем в света. Казано е в писанието: „понеже възлюбиха славата человеческа повече от колкото славата Божия". У мнозина е това.
Любовта към Бога ражда всичко. Човек трябва да се подчинява от любов. Това е свободата. Там е истинската свобода от любов да направиш нещо. Ако не го направиш от любов не си свободен. Свободата зависи от човешката мисъл. Когато умният турят на работа, ще я извърши с любов, добре. А пък ако глупавият турат на работа ще направи доста пакости.
За сега има една обща карма и тя носи последствията си. Ние носим общите добродетели и общите недъзи. Друг някой направил погрешка, на тебе ти се дава да я изплатиш. Ние сега не разрешаваме една индивидуална карма, а общочовешка карма. Христа защо трябваше да го накажат? За общата карма. Цяла една нощ, един полк римски войници се гавриха с него, туряха му венци и мантия и му се покланяха, удряха му плесници, плюха го. Това считам за най-голямото геройство. Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе. Той имаше силата да се избави когато го хванаха, да се освободи от гаврата, от кръста, но не употреби силата си. Христос претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в духовно, и във физическо отношение. Това показва силата на неговия характер. Желая и вие да издържите на всички изпитания като Него.
От римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавриха, от Него остана нещо. И кръста, на когото Го разпънаха и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата римска империя. Кой днес не носи кръстчето. Във време на римската империя, считаха кръст за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на доблест, храброст и благородство. В този живот кармата е негативна, вие изпитвате всички несгоди, а в следующия живот ще имате условия да правите добрини. Светът навсякъде е пълен с Божии блага. Ние минаваме като слепи и не виждаме онези велики блага, които съществуват.
Сега през тази година имате условия като се върнем у дома да бъдете богати. Като направиш нещо за Бога, ти си свободен, няма тогава кой да те съди".
Неговото заминаване не изненада, но всички смути. Всички знаеха какво бе Жорж тук на Изгрева, защото животът на всеки от нас бе открит за другите. И да искаш, не можеш да скриеш нищо. Върна се групата, която погреба Жорж и докладваха на Учителя. Все пак нас ни вълнуваха много неща. Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме". А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията? Ето, това е важното.
Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята?" Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго. Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си. Той отговаря: „Е, рекох, Милка Периклиева". Стъписах се. Как е възможно това? Та той беше мъж. И сега Учителят го връща и го поставя в женско тяло. И той сега е влезнал в Милка Периклиева. И на другия ден Милка пристига у дома. Ние с Борис само се споглеждаме и се усмихваме. Борис се разположи към нея. Аз съм настръхнала и викам: „Борисе, внимавай, може Жорж да е влезнал в нея, но пред тебе стои жена и да не ми създадеш ядове по женска линия". Отговаря ми: „Не се плаши. Ние с Жорж сме големи приятели". „Аз да те предупредя за всеки случай, пък ти си бъди приятел с Жорж." Станахме големи приятели с Милка, но аз като се обръщах към нея мислено поздравявах и Жорж в нея. Така дочакахме в дома си новата 1944 г., където бяхме Учителят, аз, Борис и Милка Периклиева. Жорж беше в нея една-две години по-късно, защото дойде време и тя спря да ни посещава. По това разбрахме, че Жорж се бе отишъл и напуснал временното си жилище, в което пребиваваше. А това бе тялото на Милка Периклиева. Вероятно си беше свършил работата, за което Учителят го бе върнал отново на земята.
А с Милка Периклиева останахме добри приятелки. По време на събитията и на процеса срещу Братството през 1957/58 г. тя остана вярна на приятелството ни, дойде и ни предупреди, че властта посредством нея и Петър Димков са се опитвали да скалъпят обвинение срещу Борис. Отначало тя се подала на внушенията, но изведнъж се опомнила и казала: „Аз съм вярна на приятелството си с Борис и Марийка". Дойде вкъщи, обясни всичко. Не само обясни, но и показа с какъв жест и с какви думи се е отрекла от първото си показание срещу нас. Гледаме и не вярваме на очите си. Тя ни показва всички жестове, мимика, дори и чуваме гласа на Жорж Радев. Значи Учителят отново бе вкарал Жорж Радев в нея, за да свърши още една работа. Жорж чрез нея спаси самата Милка Периклиева да не извърши предателство към Школата, да навреди на Борис без да има той вина и накрая Жорж удържа на приятелството си към нас.
Минаха години. Възрастните приятели понякога си спомняха за Жорж с добро чувство. Слушах ги, мълчах и винаги изникваха думите на Учителя, произнесени пред мен: „Ученикът работи винаги и долу на земята и горе на Небето, защото ученик е онзи, който изпълнява волята Божия. А работа е една - идването на Царството Божие на земята".
Ще дойде време и ние ще си заминем. На нашето място ще дойдат други. Но да имате връзка с учениците от духовната Школа трябва да я създадете сами. Тя се създава само чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Тогава тази връзка е неръкотворна и недосегаема за скверни ръце. Тази връзка между душите създава път, по който преминават душите от Невидимия свят във видимия свят на земята и обратно, по този път се възна-сят човешките души напуснали земния си път. Ето, на такива закони се гради приятелството.
