Домът на Петко и Гина Гумнерови се намираше на ул. „Опълченска" 66. Това бе кьща-близнак като от лявата страна живееше баба Парашкева с нейното семейство, а от другата страна бе семейство Гумнерови. Учителят посещава дома им през 1905 г. и се премества да живее там от 1906 г. чак до 1926 г. Там в този дом Учителят приемаше гости, посетители и там пред отвореният прозорец държеше и изнасяше първите свои беседи като в четвъртък бяха беседи за жените, а в неделя от 10 часа бе за гражданите и за братята и сестрите. Понеже имаме много малко данни за онова време затова ще ви предоставим едно собственоръчно написано показание от Петко Гумнеров във връзка с едно полицейско разследване на столичния градоначалник Свинаров срещу Учителя и срещу неговите последователи. Това показание е поместено и публикувано в „Духовна култура", стр. 38, книжка 11 и 12 от 1922 г. и това е доказателство за тезата на Ласков, който пише срещу Учителя и за да даде доказателства помества показанията, които са били в полицията. По този начин те са публикувани и запазени досега. А за нас са източник за живота на семейство Гумнерови от първите години.
Разпитан, Петко Ив. Гумнеров показва: „Г-н. Петър Дънов познавам от 20 години насам, тутакси след завръщането му от Америка. Той е човек на науката. Българин френолог. Ред години той ходи из България да прави френологически издирвания с цел да се добере и изучи типа на българина. Държеше и сказки по френология, като едновременно обясняваше и разни въпроси от философски и научен характер. И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията. Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си студии. Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва. Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме. Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее. И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини. Събранията стават у дома всеки четвъртък от жени, които споделят тълкуваният, които Дънов дава на Евангелието. В тия събрания жените пеят църковни песни и се молят Богу за себе си, за своите си и изобщо за събитията. Колкото за излетите на мнозина сутрин пред изгрев-слънце в Борисовата градина, ще кажа, че тия иЗлети се правят само от ония мъже и жени, които възприемат възгледа на Дънов., прокаран в беседите му, че онзи ще бъде здрав постоянно, който става рано преди изгрев на слънцето и прави разходка на отворено. Не е вярно, че Дънов е мил нозете на жени или моми, при старанието си да прокарва свое някое Учение вън от онуй,
за което по-горе споменувам".
Ст. София, 11 .VII. 1917 г. й (п.) П. Ив. Гумнеров
Показанията писал сам.
А какво е отношението на Учителя Дънов към семейство Гумнерови личи най-добре от две писма написани от Учителя във Варна през 1905 г. и изпратени до тях по единично. Предоставяме тези две писма.
Варна, август 15.1905 г.
„Гино,
Дъще Израилева, слушай моите думи. Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш. Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта. Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря. Блажени, които вярват. Без вяра не може да се угоди на Бога. Бъди радостна, бъди весела и блага духом. В живота ти често ще минават бури. Но знай, че моята ръка е навсякъде. Аз съм Господ и Спасител на слабите и страдущите. Следвай великите добродетели. Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума. В това се соуслаждава моя Дух. Аз съм Господ, който милва грешните, а праведните любя. В лозето, в което те призвах и ти имаш от мен своя добър дял. Аз съм Онзи, Който дава сила.
Аз не гледам на лице, но на сърце. Който служи на мен, него ще го Отец да прослави. Днес вие сте всички благословени от Мен. Слугувай на твоите братя и сестри по плът заради мен. Жадните напои, гладните нахрани, голите облечи и болните преглеждай. Това на мен ще сториш. Ти ще имаш всичкото мое съдействие в твоя живот. Аз ще те ръководя всякога. Ставай и лягай с тая мисъл в сърцето си. Бъдещето, което съм приготвил за теб светло е. Моят Дух ще те укрепи и освети."
Твоя Господ Емануил.
Варна, август 15.1905 г.
„Петко,
Бъди като добрия самарянин, като Закхея моя приятел, който ме повика радостно в деня си, когато бях на земята. Тази ще бъде една от добрите работи за теб в тоя временен живот. Работи, Петко. Работи, това искам от теб. Дай пример от сега нататък с твоя живот с това ще запушиш устата на одумниците. Когато аз обичам никой не може да осъжда. Моето Учение е живот. То е жив хляб, жива вода, който яде и пие от този хляб и от тази вода няма да огладнее и ожаднее до век. Аз те повиках ти послуша. Това е твоето благословение. Сега от теб искам да бъдеш търпелив и да ме винаги слушаш. Това ще донесе голямо благословение на душата ти. Ти трябва да помагаш на бедните и немощните. С твоето пробуждане в мен ще приемаш всеки ден моята подкрепа и благословение.
Мира на тебе. Ако ме любиш, ще опазиш моята заповед до край.
Твоя добър приятел Исус"
От двете писма е видно, че Гина и Петко Гумнерови са души от времето на Израиля и от времето на Христа. Едното писмо Учителя е подписал с „твоя господ Емануил". Господ Емануил - това е Божествената троица и означава Великият Учител на Вселената (вж стр. 36, том IV на „Изгревът").
Другото писмо е подписано от Учителя „твой добър приятел Исус". Исус = Елохим = Заветът на Бога = Господ на светлините (вж. стр. 39, том IV на „Изгревът")
