Цанка беше рождената сестра на Борис Николов така и на Николай Дойнов и Стефан Дойнов. След като се омъжи тя прие името на мъжа си и стана Цанка Екимова. Омъжи се в Габрово, остана си там, направиха си дом, а в тази голяма къща бяха оставили една стая с отделен изход и беше стаята на Братството, което се събираше там. Тя разви голяма дейност и до войната Габровското Братство бе създадено фактически от нея. Беше много деятелна, но нейните амбиции бяха много по-големи. Не можа никак да се примири, че остана в Габрово, искаше да бъде в София на Изгрева, за да бъде по-близко до братята си, а и с това да е по-голяма близостта й до Борис. Тя беше изключителен властен и властолюбив дух и раздаваше команди наляво и надясно като генерал. Съвсем естествено беше да я нарекат „генерал Цанка". Ама наистина си заслужаваше това име - аз единствена мога да се подпиша под това нейно качество - обичаше да командва и да разпорежда. Целта на този властолюбив дух бе да се доближи до Борис като рождена сестра и да командва Братството посредством брат си. Ето това й беше най-главната цел. А аз бях нейната пречка и не позволявах да се вмъкват между мен и Борис други лица и не позволявах да се вмъкне до Борис онзи властолюбив дух и да се опитва да управлява и да се разпорежда с неща, за които изобщо тя не бе подготвена. И така аз й станах враг номер едно. Най-големият й враг бях аз - от начало до край, враг само, защото бях до Борис. Ако беше някой друг на моето място, някое друго лице, а аз бях настрана то аз нямаше да й бъда враг, а врагът щеше да бъде онази, която бе до Борис. От там започнаха всички разправии между мен и нея и между мен и рода й - от начало до край без прекъсване. Тя смяташе, че аз съм й главния враг. А аз спасявах нейния брат и бях напълно убедена, че тя щеше да разбере един ден приживе това ако аз си замина по-рано от нея и Борис остане сам. Чак тогава сама ще провери колко струвам аз.
Още от самото начало след като се опарих един-два пъти от Цанка отивам при Учителя и му казвам, че съм решила да стоя настрана от нея и от нейния род. Той каза: „Какво да правиш, когато са непоправими". Разбрах, че така нещата ще бъдат до самият край и трябваше да се стягам и да се справям с още едно предизвикателство на съдбата.
Пристъпвам към нея с най-добро чувство и разположение, та нали е рождена сестра на Борис и нали все пак е сестра от Братството. Отивам при нея, а ме посреща нещо твърдо, някаква скала се изпречва срещу мен. Споделих след това с Учителя, а той рече: „Вътре в нея има една коравина". Тогава реших да не се доближавам толкова близко до нея, а да поддържам само външно благоприличие. Затова, че родът на Борис бяха много горди духове вече споменах подробно и че само аз можех да говоря с тях, за което Учителят ме охрабри по този повод. Каза ми: „Ти си много смела. Само ти можеш да издържиш с тях".
Бяхме на Рила на едно от редовните си лагерувания там. Братството се бе разположило по склоновете и палатките са опънати. Беше опъната и моята палатка. По едно време пристига Никола Нанков и Цанка заедно, постояха при мен, поприказваха, нагостих ги с чай и курабии, те се бяха разположили към мен и аз си мислех ето какво прави светлата Рила, всички човешки разбирания и недоразумения са останали долу в София и в света. Ето този брат и сестра са дошли на гости при мен, а преди това ми бяха неприятели, а сега говорят с мен в пълна хармония. Те си отидоха и аз още съм под впечатлението на моите разсъждения и не зная дали се бяха минали няколко минути и изведнъж поглеждам пред себе си, че стои Учителят. Обръща се към мене и строго ме запитва: „Какво търсеше този мъж тука?" Аз изтръпнах. Той ме погледна още веднъж строго и си продължи надолу да слиза покрай другите палатки. Изведнъж всичко в мене се обърна, преобърнаха се моите разсъждения за братство, сестринство тук на високата Рила. Аз тогава моментално се отдръпнах от тях двамата, особено Цанка, стоях настрана и леко наблюдавах от страни какво ли означават тези думи на Учителя. А те означаваха нещо, не можеха да не означават. Та те двамата се сближиха много, а Цанка флиртуваше с него. Това бе причината, че до края на живота си двамата бяха разположени един към друг и си съдействаха активно когато трябваше да се борят срещу мен.
По едно време Люба Славянска, съпругата на Славчо Печеников (Славянски) след като той тръгна на една страна, тя пък тръгна на друга страна, навири опашка и се разхождаше с навирена опашка. Цанка отначало се бе споразумяла с Люба Славянска и започнаха да канят Борис уж да отиде на гости на Цанка, а Люба бе там, която преди това се бе халосала по Борис. Цанка бе решила да направи Люба любовница на Борис само и само аз да бъда изхвърлена лично от Борис. Но дойдоха и ми казаха как стоят нещата, аз скочих на крака и се започна една голяма битка. Борис стоеше настрана и не можеше да разбере защо беше това ожесточение на Цанка и Люба към мен и защо беше моята непримиримост към тях. Това беше един от опитите да бъде подмамен Борис с Люба като планът бе направен от Цанка с единствената цел да ме отстрани. А като ме отстрани да дойде по-близко до брат си и посредством него да командва Братството. А тя щеше да провали Братството още от самото начало.
Така пак веднъж Цанка и Люба идват на Изгрева в къщичката ни, аз съм там, а те влизат вътре уж да търсят Борис, но предварително са се наговорили какво да говорят и какво да правят. Влизат в стаята и започват да ми показват, че не съм добра домакиня, че това не трябвало да стои там, че това трябвало да бъде тук, показват ми, че това не трябва да бъде така, а иначе. Аз стоя по средата на стаята, въртя си главата ту насам, ту натам и мислех, че те може би да са прави, но като видях как едната щом свърши, то другата подема да говори и разбрах цялата им игра. Чакам да свършат и след това ги питам: „Артистите свършиха ли си заучените роли?" Те напуснаха демонстративно. Голям тормоз беше. Искаха да ме отстранят от Борис и да заемат моето място, едната като съпруга, а другата като главен съветник на главнокомандващият. А те горките не знаеха, че друг е този, който ръководи Братството.
Това е Духът на Учителя.
Опитаха е да ме отстранят от къщичката, бараката на Изгрева. Неделчо Попов вижда как Цанка се наговорва с други сестри, за да може тя да влезе в бараката и после да я обсеби, да я вземе и аз да нямам достъп до нея. Тогава Неделчо Попов изпраща Станка, моята домашна помощница и й предава, че ако искам да не загубя бараката да дойда веднага на Изгрева. Почти на бегом аз пристигам там и какво да видя: влизам в къщичката, те бяха се разположили, пристъпвам в стаята и никой не ми обръща внимание като че ли аз съм излишна тук, приказват си все едно, че аз съм някаква неодушевена вещ. Тогава аз взимам ключа и на висок глас заявявам, че аз съм стопанка тук на този дом и всички да напуснат стаята заедно с багажа си, който са донесли. Чак тогава те ме забелязаха и вкупом извикаха, че съм звяр. Аз изгоних всички. Заключих и се върнах в малкия си дом. Така бараката бе спасена. Ако не бях действала така бързо щяха да ме изгонят от там, но техния план се провали.
Аз съм пред Учителя на разговор.
„Физическата любов до известно време е идеална. Тя може много работи да направи безкористно, но до време. След това не може да издържи и се нахвърля. А духовната любов си остава непреривна и вечна. А между духа и плътта има постоянна борба. Те са като две сестри, които хванати за ръка се дърпат. И едната иска да привлече другата към себе си и другата да привлече първата. Когато дойде физическото духът си отлетява. Душата и тя отива с него и настъпва тъмнина у човека.
Когато седиш вкъщи ти си мислиш, че Мене ме няма, но аз съм при теб, само че ти не ме чувствуваш. Някой път си мислиш, че си сама, защото дойде съмнението и аз го погна, за да те спася от него. Таман те отърва от него, дойде ревността - погна и нея. След това дойде ожесточението и накрая да се поразговоря с теб не остане време. Ти в училището като дойдат съмненията, ревността, ожесточението - няма да ги пущаш в себе си.
Физическата любов тя е егоистична. В нея детето като вземе нещо в ръцете си ще го разруши. По-нагоре се започва градежа, но все пак има егоизъм. В любовта на учителя към ученика и в нея има егоизъм. Учи го, но очаква да му плати. Любовта на майката към детето и тя не е безкористна -обича го, но все очаква нещо от него. Чиста и божествена е любовта, при която обръщаш една душа към Бога без да очакваш от нея нищо. Ти започни да учиш редовно всеки ден по мъничко."
