На събора през 1922 г. Учителят разгледа много принципни въпроси. Спомена, че Бялото Братство сега отваря за пръв път тази Школа и че досега тя е била закрита и то за пръв път в света. Спомена също, че всичко онова, което е писано в окултните науки и окултната литература, всичко това е рожба на Черното Братство и че това е черна магия с цел да отклони онези, които трябва да дойдат в Школата на Бялото Братство. От друга страна в Търново се дойде до едно сражение на Бялата и Черната ложа, случаи, които описахме, но трябва да се обърне внимание, че войната не свърши, а тя продължаваше денонощно. На първо време тя се водеше от свещениците начело с митрополити, които подведоха общественото мнение срещу Учителя. Винаги на всеки събор накрая обществените власти и онези, които се грижеха за реда в един град по една или друга причина се намесваха и пречеха на събора. Този събор през 1922 г. не прави изключение. Затова ще говорим по-късно. Учителят даде следните разяснения за подетата война на църквата срещу него.
„Духовенството на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото. Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г).
„Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.)
„Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае?" (16.11.1921 г)
„Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.)
Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора.
Един пример. Отива една сестра при Учителя и му казва, че духовете са обзели и са влезнали и са обсебили една друга сестра, която седи в палатката и прави само бели. Учителят я поглежда и казва: „Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, няма да се занимаваме с нея. Ако не се занимаваме с нея и оставим духовете да се занимават с нея, то вие ще бъдете свободни и ще може да работите. Ако се намесим, то духовете, които са у нея ще почнат да се занимават с вас и тогава вие ще бъдете вързани като нея". Онази сестра разбра закона и тихо се отмести и продължи да се занимава с онова, за което бе дошла.
Друг пример. Един брат бе довел сестра си, която също бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат. Тази се разбуйствува така, че влезна в една палатка и наби две възрастни сестри, които бяха доста големи, високи и едри на ръст. Всички стоят като истукани и смятат, че тази е умопобъркана. И това става в събора, в мястото където е разположен лагера, където сме всички и където Учителят също тук пребивава. Как си представяте всичко това и как може да си го обясните? Няма ли да влезнете в противоречие с това, че тук на това място е Великия Учител, а около него стават тези неща и точно под носа му. Отидоха и казаха на Учителя. Той не избърза веднага, след малко отиде, огледа я хубаво както може той да оглежда и отиде при нея и извика на духовете, които я бяха обсебили: „Слушайте, вие, кой ви дава правото в този дом да влизате и да биете?" Той се приближи до нея и изведнъж тя цялата се разтрепери, като че ли си хванал и тръскаш зрели круши и крушите падат на земята, а пък тази сестра извика „Оле-ле", а пък Учителят също извика: „Вън от нея, вън от тук". Сестрата се сви, онези също се свиваха у нея и не искаха да я напуснат. После от нейната уста се изтръгна един писък и като някакъв вихър нещо изскочи от устата й, щукна към небето, тя се освободи, залюля се и падна на земята. Учителят ги накара да я отнесат в палатката. На следващата сутрин тя беше смислена, говореше умно, усмихваше се и се радваше на Божието избавление. А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост.
Друг пример. Мисля, че това беше през събора на 1921 г. когато Тереза Керемидчиева , майката на Савка, изведнъж падна на земята, изгуби съзнание и лежеше като мъртва. Казаха на Учителя, той дойде, огледа я, направи няколко кръга около нея и през цялото време когато кръжеше около нея и като я обикаляше гледаше нагоре към небето. След това той извика една сестра и каза: „Ще стоиш тука и никой да не се приближава до нея". После Учителя с бастуна си очерта един кръг на земята около нея, така че никой не трябваше да пристъпва през този кръг. Мина един час и сестрата Тереза полека започна да шава и се събуди, стана, беше като замаяна, заведоха я
палатката, а на следващия ден й нямаше нищо.
Един друг случай пак на събор в Търново. Петко Гумнеров през една нощ му прилошава, изгубва съзнание и направо умира. За всички Петко е бил умрял. Идва Учителя, хваща за раменете Петко, разтърсва го няколко пъти и му извика: „Петко, влез в тялото си, Петко влез в тялото си". След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало.
Тук имаше невидим фронт като от едната страна беше Братството, а от другата онези сили, които атакуваха учениците както през деня, така и през нощта. Беше много трудно и само благодарение на Учителя успяхме да излеземе от тези трудни случаи както за преживяване, така и за обяснение.
Ще разкажа и един случай с Олга Славчева. По това време тя е поставена да дежури в кухнята където трябва да се подготвят продуктите за храна на 500-600 човека. Обикновено дежурните по кухня се определят предния ден като за улеснение всеки град дава дежурства. Обаче Олга е работила непрекъснато независимо, че дежурството й със софиянци е минало отдавна. Тя си казала: „Бог е винаги дежурен". След няколко дена работа при казаните където от една страна трябва да се поддържат огньовете и където е горещо, а от друга страна настъпила жега, слънцето е парело силно, тя е била гологлава и е получила слънчев удар. Направо премаляла от претопляне, пада с изключително голямо главоболие и приятелите започват да я плискат с вода, но нищо не помогнало. Накрая тя казала: „Заведете ме при Учителя". Двама яки братя я поемат и изкачват в Горницата при Учителя на килима и я оставят на Учителя. Той се обърнал към нея и казал: „Моли се" и тя започнала да се моли, а той махнал с ръка над главата й и изведнъж всичко онова, което е стояло като връшник върху главата й се отмахва, тя скача на крака и му целува ръка. Той я изпраща до врататаЛ а там пред вратата я чакат онези, които само преди пет минути са я занесли полумъртва на ръце. Олга слиза тичешком, хвърля се върху тях и започва да ги прегръща, да им благодари и да хвали Бога за изцелението си.
Тези случаи, които разказах говорят, че тук се водеше борба на живот и смърт. Тук учениците трябваше да се изпитат и да се определят. Искаха или не искаха те се определиха по един категоричен начин. Онези, които бяха за Школата на Учителя, за принципите на Бялото Братство получиха съдействие и благословението му, защото това бе Духът, който носеше живот.
През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за духовенството и за църквата. Веднъж той каза следното: „Колко калимавки ще има да се търкалят из улиците. Защото едно гонение против официалните представители на духовенството ще се позволи и ще се допусне от Небето". През време на Школата много калимавки паднаха и то онези, които бяха решили да воюват срещу Бога. Тях ги хвана окултния закон, но след това дойдоха други събития където паднаха също много калимавки. Ние бяхме свидетели на всичко това и видяхме, че думите на Учителя пророчески се изпълниха. Учителят бе дошъл и открил Школата си за учениците си, които трябваше да дойдат от края на Вселената. Бялото Братство за пръв път отвори тази Школа и на никому не бе позволено да пристъпва Божия закон. Бъдещият живот не само на нас, но и на този народ се обуславя от Школата на Бялото Братство.
