Аз за пръв път отидох на събор в Търново през 1921 г. и там заварих братята облечени в официални костюми, а пък сестрите също бяха дошли с нови рокли, но за съборите всички се обличаха в бели рокли и забрадки за сестрите, а пък братята слагаха бели панталони и бели ризи. По онези години след войните имаше много убити мъже по селата. Селата по цяла България бяха почернени и жените носеха все черни рокли, черни забрадки и чрез този траур те оплакваха загиналите. Нямаше населено място, където да нямаше убити. Затова явяването на толкова хора в бели одежди направо изумяваше околните, а освен това повечето се дразнеха и ги сочеха с пръст „Гледай ги тези хвърлиха си чернилото, облякоха се с белило и забравиха убитите". После като виждаха, че тези с белите рокли и забрадки се събират и се молят и пеят духовни песни, че четат стихове от Евангелието започнаха да ги одумват по най-различен начин. В началните години Учителят препоръчваше приятелите да се събират и да ползват черквите, но след като църквата поде война срещу Учителя те напуснаха църквите и започнаха да се събират в частни домове и квартири. Църквите се изпразниха, а свещениците нададоха вой от амвоните на църквите и викаха „Анатема" срещу тях и започнаха да настройват общественото мнение. По онези години общественото мнение беше голяма сила и човек не можеше да го пренебрегва току-така. Ето защо духовенството нададе вой срещу Учителя и срещу онези с белите одежди и се започна борба безпощадна, без фронт, борба на нож, гърло за гърло, борба за всеки човек поотделно. И в онези години беше много трудно на първите приятели да се противопоставят на общественото мнение и ние по-късно се чудехме как са успели да преминат през тези години. Водеше се борба за всеки човек и борба за всяка душа. Онези, които бяха изпратени от Небето, за да бъдат ученици на това Учение отстояваха, но имаше и такива, които не издържаха и се отклониха. На тяхното място дойдоха от света хора любопитни и чужди на това Учение, макар че според окултният закон беше точно определено числото на учениците, които трябваше да дойдат при Учителя. Трябваше да се чака десетки години, за да могат те да пораснат и да дойдат в онова време, което им беше строго определено от небето. На събора през 1922 г. на 19 август Учителят в пет часа сутринта на Преображение държа първата беседа. След тази беседа трябваше да се отиде в града, в салона на читалище „Надежда", който бе заангажиран, за да може Учителят да произнесе своята беседа както пред нас, съборяните, така и пред поканените граждани от Търново. Трябваше да се върви пеш. Постави се въпроса как ще бъдем облечени. Изведнъж изникна общественото мнение, което беше доста настроено срещу Учителя и срещу събора и Учителят даде един метод, за да може всеки да реши вътре в себе си и да се освободи от общественото мнение. Той каза: „Ако ви е срам от общественото мнение ще отидете с белите дрехи и страха ви ще изчезне". Така направиха мнозина дошли от провинцията и този опит бе сполучлив и онези започнаха да свикват и да ги виждат, че тези хора се движат с бели дрехи и могат да издържат на одумва-нията и хулите по техен адрес. Учителят даде и още един метод: „Ако имате
Любов ще отидете с обикновените си дрехи". Това означаваше, че ако ученикът беше преминал през онази бариера на общественото мнение и беше тръгнал по пътя на ученика, а това е пътят на човешката душа чрез Словото, то външната форма не е толкова важна и може да се пренебрегне. И затова той каза: „Онези, които искат да служат на тази Любов да се облекат в белите дрехи, а онези, които не са готови да си отидат с обикновените дрехи". По този начин се постави въпроса за свободата, която е вътрешно качество и която свобода е изява на Божествения Дух. Преди да тръгнем за съборите имах разговор с Учителя.
„Сега в Търново ще бъдеш разумна. Ще имаш вяра и ще бъдеш свободна. Няма да се смущаваш от другите. Ще си чакаш реда търпеливо. Ти ще гледаш не да бъдеш първа, а последна. Любовта прави жертви. Трябва да си готова всичко да пожертвуваш всичко за любовта си.
Аз гледам, които се качват първи на трамвая все са със скъсани рокли или счупени омбрели (шапки). Качила се първа ама роклята й скъсана. А който изчака и се качи последен - той е последен. Който получава последен се ползува най-добре.
Ако се съберат десет души и аз ти дам само на тебе обяд, а на другите не дам ти или ще поделиш яденето си с другите, или ще се откажеш и ти да ядеш. Пък когато останеш самичка можеш спокойно да си ядеш и благодариш, че никой не те смущава.
Когато аз ти помагам колко хора обикалят прозорците и си казват: „Защо Учителя я не изхвърли навън?" Ще гледаш по възможност да се събуждаш ревност у другите души. Не всеки, който е във водата може да пие от нея."
