Понякога на Изгрева се случваха някои събития, които ние само ги проследявахме, но не знаехме причината. А тя понякога бе толкова необикновена, че на никого не би му хрумнало за нея. Впоследствие след като се натрупаха такива странни съвпадения започнахме да обръщаме внимание и на други неща, които дотогава преминаваха покрай нас незабелязано. Някой правеше някоя погрешка, тя се отразяваше на всички. Някой разрушаваше някоя форма, в която имаше живот и освободената енергия пагубно се обръщаше и връхлиташе към нас, жителите на Изгрева. Тук всичко беше свързано и обусловено от причини и последствия, които се движеха много бързо и бурно се отпечатваха у нас.
Веднъж бяхме на Рила и се чу гръм. Огледахме се, ослушахме се, по-дигнахме глави нагоре към небето, а то времето беше тихо и без облаци. Някой от нас подхвърли; „Гръм от ясно небе". Учителят погледна към посоката, от която дойде гърма и каза: „Долу онези гърмят и рушат скалите, но те не знаят, че става сътресение в атмосферата и с това развалят и атмосферата и времето". След няколко часа времето се развали, налетяха бури и хали, дъжд и гръмотевици, ние се бяхме свили в палатките и негодувахме срещу онези там долу дето трошеха скалите с динамит, за да прекарат път или пък ги рушаха заради камъните, за да ги използват за строежи. Разрушаваха скалите и освобождаваха енергия от тях. Гърмяха с динамит, детонацията се отразяваха върху атмосферата и се променяше състоянието й. Днешното човечество навлезе в атмосферата със самолети, ракети и бомби и те смятат, че това ще мине безнаказано. Много се лъжат. И незнанието се наказва когато то води до разрушение и освобождаване на разрушителните сили на природата.
Когато Учителят говореше за мухите разказваше, че в тях са затворени пакостливи духове и когато ги убиваме освобождаваме ги от формата, в която са затворени и те правят след това по-големи бели. Например за дървениците разказваше да не ги убиваме, а да ги сложим в едно шише да са затворени, да се отиде в полето и там да се заравят. По този начин не се освобождават лесно от формата си. По време на войната изведнъж допълзяха от някъде дървеници. Напълниха стаите ни, креватите ни, едва смогвахме да се изчистим. Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме.
Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" 66. От къде бяха дошли тези мухи - не зная. Долу беше трапезарията и кухнята и там можеше да ги привлича миризмата от гозбите, но те не бяха прехвръкнали там, но се беше насочили в стаята на Учителя. Бяха накацали по стените, по вещите, като че ли беше рояк не на мухи, а на кошер от мухи. Учителят ме извика и ми каза: „Можех ли да очистиш стаята ми?" Аз кимнах с глава: „Мога". Започнах да ги ловя. Аз се бях научила как да ловя, защото мухата като полита тя полита напред, а аз замахвах с ръката си в посока към главите им и така те се оказваха в шепата ми. Излових ги една по една. Погледнах към Учителя какво да ги правя. Той ми кимна одобрително на моята мисъл и аз всички ги изтрепах. Поставиха ме в ролята на екзекутор на мухите. После се чудех от къде-накъде дойдоха тези мухи в стаята му и какво означаваше всичко това. Имаше нещо друго, защото Учителят ми разреши да се справя с тях по човешки, т.е. да ги унищожа без страх, че ги освобождавам от формата и че могат да напакостят повече. Та те с формата си на мухите пакостяха на Учителя и не му позволяваха да влезне в стаята си и да работи, И така аз ги освободих от формата в присъствието на Учителя и като ги трепах нещо в мене говореше: „Ще пречите ли. Той е дошъл за нас човеците да ни повдигне, а вие пречите като нахални мухи. Ще ви покажа аз пътя, по който ще вървите". С тази мисъл ги изтрепах всички. През 1936 г. след нанесеният побой върху Учителя той се качи на Рила с големи мъки, седеше пред палатката и почиваше. Не можеше да се движи, беше засегнат от удара и веднъж видях, че бяха го нападнали мухи наречени „золници" и му смучеха кръвта. Онези сили от Черната ложа намериха свои слуги и те му нанесоха побоя, а същите сили сега горе на Рила го атакуваха чрез мухите-золници, като го хапеха и пиеха кръвта му. А той не можеше да се брани. Видях, изтръпнах, отидох и казах: „Учителю, мога ли да ги махна?" Поклати с глава, че може. Хванах първата, която беше се впила в него. „Учителю, да я стисна ли?" Той потвърди с кимване на главата. Не можеше да говори, а само фъфлеше тогава - от удара му беше засегнат говора. Така аз една след друга ги хванах и ги унищожих. Така че за втори път ми се наложи да трепя мухи.
Около Изгрева имаше ограда с тел, която беше сложена, за да може онзи, който влиза да се убоде на телта. Учителят беше против тези телени огради с бодли. Но кой да го слуша, смятаха, че по този начин се пазят от крадците. Та какви крадци? Та на Изгрева всеки можеше да влезне, когато си иска и да отиде където си иска. Веднъж както Учителят говореше, спря, стана бързо, скочи и полетя към лозето. Ние изтичахме след него. Заварихме го как държи един крадец за ушите, който крадеше грозде като си беше взел и съд, за да си отнесе гроздето. Учителят му се скара и нареди да му се даде грозде от онова, което братя лозари му бяха донесени предния ден от провинцията. Същият човек на следващия ден дойде на беседа, а Учителят държа беседата за него и разглеждаше въпроса за кражбата. Той слуша, слуша, след беседата отиде да благодари на Учителя, след това си замина за града и повече не го видяхме.
Тази телена ограда пречеше на всички. Веднъж аз бях извън оградата към гората. Спусна се сокол с типичния си писък, грабна едно врабче, а той изписка, но соколът го завлече. Аз отидох и разказах на Учителя. Той ми се скара: „Защо не го прогони?" „Не можах, бях извън тела." Учителят не ме държа отговорна за този случай. По същия начин след години се повтори същата гледка и се разиграха подобни събития. На 6 декември 1957 г. изневиделица се стрелна и се спусна сокол една сутрин върху Изгрева и грабна и отнесе цялата литература - беседи на Учителя, натоварени на 19 камиона с книги. Както и в онова време аз бях извън тела и не можах да направя нищо, така и сега нищо не можах да направя. Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото. Божественото и Учителя бяха от едната страна на бодливата тел, а ние от другата страна. Ние си бяхме сложили сами оградата с тел. Никой не ни я сложи, нито пък наложи, а ние си я приехме. Така се плати за онази ограда и за онова врабче. Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола?" В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба. Минавам там и виждам Учителя нещо пъхтеше. Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение. Учителят държеше в ръката си една пръчка и от време на време я удари с пръчката и каже: „Материалист такъв". Отново произнесе същото и я наложи с пръчката. Беше влязъл някакъв дух в тази жаба и
Учителят искаше да го изгони. Накрая вероятно го изгони и нареди да се хвърли жабата в гората където щом бе поставена на земята веднага започнала да кряка. Какво означаваше това не зная, но по-късно когато се развихриха събитията, когато започна финансовата ревизия през 1957 г. се разигра и се вмъкна един такъв материалистичен дух в много хора, разкрякаха се като онази жаба в гората ама не срещу онези, които бяха крали, а съвсем срещу други. Накрая всичко беше иззето от Изгрева, жабата бе хвърлена в гората и тогава на онези, които предизвикаха бъркотията на Изгрева им дойде ума в главата. Както казват: един бие тъпана, друг прибира парсата, а останалите трябва да играят хорото. А пък някои си останаха само с тумтежа на тъпана, защото само него слушаха.
Имаше един брат - Константин Иларионов от Търново, беше се разстроил психически и беше дошъл на Изгрева. По едно време Учителят започва да вика пред няколко сестри: „Вън, не тук, не тук на Изгрева, а в гората". Сестрите бяха се учудили какво ли означава това. След няколко часа дойдоха и казаха, че Константин се е обесил в гората. Казаха на Учителя, той стана, отиде бързо в гората, отиде до дървото, огледа го и каза: „Обесиха го духовете. Исках да го спася, но не можах. Онези го бяха обсебили изцяло". Това сестрите разбраха, че Учителят не е позволил той да се обеси насред поляната и затова бе казал на друга сестра: „Който иска да се беси да се беси, но вън от Изгрева - в гората". След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого. Ето тук разказахме за някои форми и за някои символи, които са свързани с някои явления и действия. Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората.
Аз съм пред Учителя. Седя при него почти целият ден в едно разбъркано, критично състояние. Той беше вътрешно нежен към мене и искаше да си издържа изпита и да направя жертвата, която Бог иска от мене, но външно се държеше сдържано. Аз си отидох без да мога да си издържа изпита този ден. След като се върнах в стаята си аз се съсредоточих и след една кратка вътрешна борба успях да дам онова, което се търсеше от мен. Веднага настъпи успокоение. Вечерта когато отидох на вечеря, където се бяха събрали приятели то Учителят ме възнагради богато само с един поглед. Аз изведнъж почувствах облекчение и след това една необикновена пълнота от въодушевление и радост. Беше 31 декември 1925 година. Учителят каза: „Всичките тези духове остави ги да си идат със старата година. Новата година нека да започне с новото. Твоята работа знаеш ли на какво прилича? Ти си влезнала в някой магазин за дрехи и исках да си купиш някоя дрешка. Харесаш си някой костюм, кажат ти, че той е ангажиран за друг купувач, после ти харесаш друг костюм, но се оказва, че и той е ангажиран за втори купувач и най-накрая за тебе остава най-обикновената дрешка и ти си недоволна. Щом си хубава глина майстора ще работи върху теб, за да изкара едно хубаво гърне от теб, после ще те сложи в пещта да те опече, след това ще те гланцира и пак ще те пече. Сега ти си във времето, когато те поставят в пещта, за да те опекат. Трябва да се издържи. Ще излезеш опечена, излъс-кана и всеки ще иска да свари в теб едно ядене. Така ще бъдеш полезна и на себе си, и на другите. Когато се намираш в тъмнина ще се държиш за интуицията си - тя ще те изведе на видело."
