НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

"Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя"


Дойде време да реализираме едно поръчение на Учителя, дадено на сестра Мария Тодорова - да се издадат всички песни на Учителя в едно ново пълно издание. Мария работеше усърдно върху изданието. Трябваше да се намери хартия и то много хубава. А бяха едни времена след 9 септември 1944 година - бедни следвоенни години, нямаше почти нищо. Освен това постепенно, но сигурно, държавата в лицето на комунистическата партия, която бе взела властта започна да контролира всичко. Нейното отношение към Бялото Братство бе повече от отрицателно, дори и враждебно. Затова си има и причини.

Имаше един печатар, който закриваше печатницата си, беше принуден да стори това, защото всички частни издателства се закриваха. Случайно Неделчо Попов който бе експедитор в държавната печатница, научи, че при този печатар се намира луксозна хартия, която му е ненужна и иска да я продаде. Отидохме с него, видяхме я, одобрихме я, защото бе луксозна хартия, около 1500 кг и заплатихме една огромна сума за времето от 450000 лв. - толкова колкото струваше един двустаен апартамент в София. Хартията не бе закупена с братски средства и ще разберете след малко защо. Прибрахме хартията на "Изгрева" през една нощ и трябваше да я пазим две-три години. Затова на две места при верни нам сестри, на тавана на техните бараки, бяхме сложили хартията, като предварително ремонтирах покривите им, за да не текат и да не се намокри хартията. Обикновено покривите на всички бараки течаха, защото все не се намираше онзи, който да ги поправи и смени керемидите. Веднъж дойде някаква милиционерска проверка, правиха обиск по всички бараки, търсеха нещо, но не казваха какво. Вероятно наши "доброжелатели", които бяха научили по някакъв начин за закупената хартия, чрез властите искаха да я намерят, да я изземат и да ни лишат от евентуален бъдещ печат. Така тази група от проверяващи властници и техните служители се насочи към една от бараките, където бяхме скрили хартията. Значи доносът беше верен и точен, а това не можеше да стане от случаен човек, вън от "Изгрева" и вън от Братството. "Доброжелателят" беше тук, в нашите среди. Провериха долу в стаичката, където спеше сестрата, не намериха нищо. Това беше молитвената стаичка на сестра Сийка Динова. На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана. Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва. Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе. Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога. Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил здравичко и реши, че е по-важно да е жив и здрав, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма. Така Невидимият свят ни запази хартията. Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите.

Издаването на песните беше една смела акция. Ние рискувахме живота си. Ако бяха намерили хартията, веднага щяха да ни изпратят в концлагер без всякакъв съд, а тогава, непосредствено след 9 септември 1944 година, малцина се връщаха живи от тези концлагери. По тази стълба преди това бе качена цялата хартия - 1500 кг - на двете таванчета на двете съседни бараки, понеже беше използувана една и съща стълба. На другата вечер след тази проверка, през нощта ние изнесохме хартията и я прибрахме на още по-скришно място.


Когато дойде време да се печатат песните на Учителя, Неделчо Попов организира нещата така, че хартията бе закарана нощно време и се печаташе в полиграфическия институт - там, където се печатаха топографските карти на военните власти - това беше секретна печатница. Беше заявил, че това са песни на Синода и понеже бяха с религиозен текст, те не можеха да различат дали това е така. При печатането беше паднал един стих и печатарят го беше залепил не както трябва и затова излезе от печат погрешно. Там отпечатаха колите и очаквахме там да ги подвържат. Но по редовен график печатницата трябваше да се ремонтира и боядисва и спряха всякаква дейност. Тогава Неделчо Попов изкара колите от печатницата, натовари ги бързо на една каруца с кон и ги премести при себе си - там, където работеше и стояха доста време там, непосредствено зад гърба му, на работното му място, натрупани на купища по коли. Когато го питаха какво е това, отговаряше, че са песни, религиозни песни на Синода. Една нощ Неделчо Попов ги пренесе с няколко каруци у нас - на "Симеоновско шосе" 14 и ние ги вдигнахме на нашия таван. Искам да спомена заслугата на един наш приятел, благодарение на който можахме да отпечатаме песните на Учителя. Това е Борис Рогев, който беше директор на военната печатница. Той подписа заповедта да се отпечатат песните на Учителя. Благодарение на него се получи това разрешение. Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта. И така тя бе напечатана през нощите. Борис Рогев беше верен брат, имаше много срещи и опитности с Учителя, които за съжаление не описа. Но той написа и за пръв път даде на българите един голям свой труд за прабългарския календар, от който водят начало всички днешни календари по света. Така че той има две заслуги: едната - към Братството, за издаването на песните, а другата - пред българския народ, с която му отвори очите за славното му минало, за това, че в онази епоха българите са дошли със знание, което е превъзхождало знанието, намиращо се в Европа.

След като напечатаните материали бяха укрити на нашия таван, дойде време да организираме група от верни братя и сестри, които да ги свиват на коли. Направиха отделни книжки. По-късно ги дадохме на верни братя от "Изгрева" да ги подвържат. Стана хубаво издание за онези години. Пък и сега, двадесет и пет години след това, то не е по-лошо от изданията, които сега се печатат.

Вместо всички с радост да посрещнат изданието - получи се точно обратното. Надигна се буря и врява до небесата срещу него. Стана голям инцидент. Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място. Те не знаеха какво е положението, как и къде бе печатано и че не можеше Мария да прави корекции на шпалтите, защото това бе най-секретно място за печатане в България. От там нищо не можеше да излезе, нито можеше да влезе без специална и свръхсекретна цензура. Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната! Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура. Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат. Там се печатаха военните топографски карти, това бе военен секретен обект.

Главно Кирил Икономов, който ревнуваше, че има ново издание на песните, защото той бе осъществил предишните две издания, организира голям скандал, който се разрасна и обхвана цялото Братство. Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира. А Кирил и Антов бяха македонци и заедно с още няколко македонци се обединиха и направиха македонски фронт срещу Братството. Да, точно така стана. Каквото бяха направили македонците през времето на апостол Павел и той мина през най-големите гонения на своята апостолска дейност, така и тук, през време на Школата направиха почти същото. Те не можаха да си научат урока и то по времето на Учителя, по времето на Школата Му. Това значи, че ги очаква много тежка карма в бъдеще. Според Учителя, затова, че гонеха апостол Павел през онази епоха, македонците имат такава тежка съдба, която трябва да изплатят. Тук на "Изгрева" те направиха най-голямата пакост на Школата и на Учителя. Затова тяхната съдба е предопределена и те ще разберат сега и в бъдещите векове как се противодействува на Божието Дело. Това го казвам, за да знаят онези поколения българи, които ще дойдат след нас и да не се учудват, а да не се захващат изобщо с македонци. Те са бита карта още от времето на апостол Павел и досега носят последствията, а сега направиха най-големия провал за Школата. И ще платят за това - както те, така и техните потомци!

Председателят на финансовия съвет Никола Антов не даде пари за печат. Пари имаше, но той не даде само и само да угоди на Кирил Икономов. Тогава решихме да препечатаме онази кола, която беше погрешно напечатана. Реших аз да финансирам. Имахме радио, което продадохме. Аз свирех на флейта - продадох и нея. С получените пари отпечатахме въпросната кола. Братският съвет беше срещу нас, подведен от Кирил Икономов. Ние дадохме пари, извадихме колата допълнително, донесохме я у нас на листове и ги сгънахме. Така успяхме да издадем песнопойката. Голям труд беше и големи изпитания. После пък критикуваха песнопойката заради други неща - повечето от лични амбиции. Сестра Мария имаше желание да я преиздаде и да коригира допуснатите грешки, поради това че тя не можа навремето да направи корекцията на шпалтите. Тя не доживя да го направи, защото си замина през 1976 година, но беше си отбелязала на песнопойката, с която работеше всички необходими поправки.


Навремето ние отпечатахме 4 000 екземпляра от песнопойката. А това не беше малко. При обиска на 7 декември 1957 година на "Изгрева" бяха иззети шестстотин броя от нея. Тогава от "Изгрева", от нашите складове, беше иззета цялата литература - беседи на Учителя. Бяха натоварени деветнадесет камиона с книги, които бяха закарани за претопяване - от тях направиха хартиена каша, от която си направиха хартия да си печатат разни неща. Унищожиха беседите, които ние бяхме напечатали, за това ще отговарят пред Бога. Не само това - с този акт, според окултните духовни закони на Школата, те поеха задължение пред Бога държавата да отпечата Словото на Учителя. Не стори ли това, тази власт и тази държава, и този народ не го очаква нищо добро. Вие ще проверите това в следващите години чрез поколенията българи, които ще дойдат след нас. Непременно ще проверите. Но и тоз народ ще провери, защото българи ги унищожиха!

През времето на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползуваха печатници от цяла България. По-късно ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1 500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно и много добре. Паша Теодорова и Елена Андреева бяха стенографките, които дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорова вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри. Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха. Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата. Така че той беше осигурен със заплата за препитанието си. В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение.

На процеса срещу Братството през 1958 година, прокурорът Руменов заяви, че ако не бил премахнат член 39 преди няколко месеца, щял да ни издаде присъда смърт чрез обесване. Той много съжаляваше за това, повтори го много пъти на делото пред съда. Да, но Невидимият свят бе взел предварителни мерки за това. Ние бяхме осъдени - аз, Борис Николов, и Жечо Панайотов - получихме присъда дванадесет години затвор, от която излежахме четири години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни от затвора на 1 януари 1963 година.


Както бе казано по-горе, издаването на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии. Но тя излезе и вие я имате. След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка. Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката. Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши. Това е работа за Бога. Това е работа за Школата на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя. Ние дойдохме като съработници на това Дело и трябваше да станем служители на това Учение. Всеки стана онова, което можеше и което обстоятелствата и условията му позволиха. Всеки стана онова, което можеше и което чрез живота си успя да отстои и да претвори в дело. А това не е малко!


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder