Едни приятели на Изгрева бяха се оженили и не след дълго време жена му беше бременна. Тя прекара доста трудна бременност, но накрая беше изпратена в родилен дом и с помощта на лекарите-акушери тя роди момче. Цялото това напрежение около родилката се махна, родителите се радваха, че всичко е минало благополучно. Бяха решили да правят тържество по този случай, приготвяха сладкиши, баници, готвеха се гозби - изобщо суетня, която беше обхванала много хора. Всички изчакаха чрез този тържествен ден да отбележат благополучното раждане и то не на какво да е, а на син. Суетнята бе почти на привършване, а възторжените сестри отиват при Учителя, радостно възбудени: „Учителю, сестрата роди син". Следващото изречение, което бяха приготвили бе да поканят Учителя на тържеството.
Учителят ги погледна учудено и от погледа възторга им полека, лека слиза от главата и излиза през петите. Стоят смирени, а Учителят проговаря: „Голяма работа - отелила кравата теле". Слушат, слушат и не могат да повярват как е зьзможно Учителят да каже такава дума, че как да ги предадат тези негови думи, че това ще бъде обида на цялото семейство и за онези, които са се суетили да приготвят празненството, а пък може и да го изтълкуват и по съвсем друг начин. Значи децата ни са телета, а ние крави и че тук на Изгрева има бикове за кравите и че това не Школа, а цял телчарник и краварник. А може ли Учителя да бъде Учител на крави, волове и бици, включително и на телчарник? Ето такива мисли им вървят в главите, отишли и казали, че Учителят е зает. А двете сестри седят на масата и не могат да хапнат нищо от приготвените ястия, само гледали как другите лакомо мляскат и преживят като че ли са наистина крави на ясли. Такава картина им се привижда - всички на масата приличат на крави и преживят. Ето каква смехория и ужасия. Зиждат и двете тази картина, споделят със себе си, няма лъжа и измама, а наблюдават пред себе си крави. След малко гледката изчезва и всичко придобива предишния си вид. На следващия ден на беседа Учителят изведнъж леко поглежда двете сестри, които без да искат са седнали една до друга и продължава да говори. „Някому се родило дете. Голяма работа. Вашите деца трябва да бъдат духовни деца, а това са вашите добродетели. Човек не може да роди човек, а човек е само един канал, през който един малък човек трябва да излезе. Човек се ражда от Бога." Онези двете сестри седят, разбират загадката и сълзи се набират в очите им, защото Учителят вече им е дал отговор на цялото онова противоречие, в което бяха изпаднали.
В първите години на Школата имаше една двойка омъжени - Михаил и Пенка Влаевски. Бяха се оженили и им се бяха родили две близначета, които не след дълго време умряха. Жена му беше пълна със скръб и отиде при Учителя да се оплаква, да търси съвет и най-вече утеха. Учителят я прие, погледна я строго, посрещна я много сдържано. А тя както си беше наумила да се изплаче пред Учителя, това и направи - изплака се. След това вдигна глава към Учителя и чакаше с някоя дума Учителят да я утеши. А той й рече: „Вие не сте дошли в Школата да раждате деца, а да се учите". Тя чакаше утеха, а чу съвсем друго, чу упрек от устата му. Тя се изненада много, започна да се обръща насам-нататък и не знаеше къде да се дене от неудобство. Всички онези, които бяхме около нея също гледахме учудени, защото в Братството имаше вече много женени, които си бяха народили деца и накрая всички смятаха, че ето виждате ли Братството се размножава и се разраства от вътре. А после се оказа, че всички тези братски деца бяха дошли по кармич-ни родови развръзки и след това родителите им изпитаха голямо разочарование от тях след като се отправиха към света. Те си бяха дошли от света и си отидоха в света, само че приятелите смятаха, че са родили деца и възпитават бъдещите жители на шестата раса. Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца. Те смятаха, че могат да култивират нови хора чрез новото учение. Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното познание. Човек идва от някакъв път, ражда се тук на земята, отраства и после си продължава по същия път, по който е вървял стотици прераждания на земята. Учителят беше дал методи за възпитание на децата, както и методи за обучение, но те не дадоха в този етап големи резултати. Може би те не са малки, но ние искахме да прескочим цяла еволюционна епоха в живота на човека и да се намерим в шестата раса, а това бе илюзия. След този случай със семейство Михаил и Пенка Влаевски Учителят много пъти говори за брака, за семейството, за децата, за задачите на окултния ученик. Неговото мнение бе категорично -окултният ученик не трябва да се жени и не трябва да ражда деца. Неговите деца са духовните му деца - неговите мисли, чувства и дела. В Школата имаше случаи когато Учителят на някои препоръчваше да минат през брака, но имаше и такива, които не го питаха, ожениха се и сбъркаха. На други не разрешаваше, когато търсеха съвета му, но това бе строго индивидуално за всеки. Тук няма противоречие в това, че Учителят на едни разрешаваше брак, а на други не. Зависи от неговата еволюция и карма. Той веднъж каза така: „Онези, които трябваше да се оженят не се ожениха, а се ожениха онези другите, които не биваше да правят това и затова всичко се обърка тук на Изгрева." Ето това създаде много проблеми на родителите, за да отглеждат децата си, с които имаха карма и трябваше да я разрешат по правилата на учението, но без изключение всички приятели страдаха и си припомняха думите на Учителя и то онези, които го бяха питали и бяха получили от него отрицателен отговор. Най-много Учителят говори за женитбата на събора в Търново през 1922 година. С една дума може да се обобщи „В Школата, в която сте ще имате духовни деца." Имаше сестри, които правеха извадки от мисли на Учителя за брака, за майчинството, за обучението на децата. Това е едно голямо знание, но това знание е предназначено за следващото човечество, макар че ние и нашите съвременници се опитаха да се възползват от него. Направиха опити някъде сполучливи, другаде не, но ако се обобщи ние направихме грешка, че едни се ожениха, а други се омъжиха и пропиляхме благоприятните условия да работим в този живот със Словото на Учителя.
Аз съм пред Учителя в стаята му на разговор.
„Дадох ви гимнастически правила сутрин да ги правите, а вие ги пропускате, Аз ще взема да ви бия вас, но аз ви оставям живота да ви бие. Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията. По някой път вие искате и очаквате физическа помощ от мен, но важно е духовната помощ, а тя е и физическа едновременно. По някой път има възможност да расте и да се развива едно цвете - това са условия. Вие също понякога сте поставени като цвете в саксия, но това е една илюзия. Моите външни отношения към вас, то е една илюзия. И понякога заключенията ви са криви. Може ли да се пита човек: дали да ида да се пог-рея на слънцето или не. На слънцето всякога можеш да отидеш да се погрееш. От извора всякога можеш да почерпиш вода." „Учителю, по някой път аз дойда при вас и се върна у дома без нищо." „Ама как идваш? Аз те гледам някога дойдеш и знаеш ли на какво приличаш - на стара баба. Ние стари баби не искаме. Тук трябва да идва човек с Божествена мисъл. Всеки ден човек трябва да придобива по една Божествена мисъл. Вие искате като бебета да си отворите устата и аз да турям непрекъснато. Не, аз ще ти давам пък ти сама ще го туряш в устата си. Не се иска от вас да вдигнете земята на гърба си. Иска се много малко.
Духовете ти навяват своите състояния. Ти ще се освободиш от тях и ще живееш своя си живот." „Учителю, усещам, че у мен са влезнали много баби и,аз се боря с тях." „Ти няма какво да се бориш с бабите. Ти им кажи: „Вие си почивайте, пък аз ще работя". Или дай им и на тях някаква работа. Ти седиш и бабите почнат да ти разправят: „Никой не ме обича, сама съм". Това не е вярно. И никой да те не обича все има един който те обича. Сродната ти душа те търси и те обича.
Човек като иска да придобие нещо трябва да постоянствува, при никакви условия да не отпада и ще го придобие. Като постоянствуваш те ще дойдат насърчителните мисли и помощта. Вярата човек с разсъждение не я придобива. Той си вярва. Ще имаш вяра. Ще работиш и няма да се обезсърчаваш."
Учителят и този път ми взе товара. Отидох си утешена и ободрена, а той понесе моята мъка.
