Първата ми среща с Учителя се осъществи в деня, в който пожелах да бъда ученичка на Христа. Част от тази година, както и следващите три години аз бях негова частна ученичка и той работеше с мен като редовно ме приемаше два пъти седмично, обикновено вторник и четвъртък в девет часа сутринта. През това време Учителят ме запозна с основните положения на духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Много от неговите беседи бяха издадени в поредицата „Сила и живот" - пет тома. По това време имаше един общ духовен подем в България, дължащ се изключително на присъствието на Учителя и на неговата дейност, като останалите окултни течения, които също изникнаха следваха свой отделен път.
Понякога Учителят ми даваше някоя книга да чета като после ме изпитваше, за да види какво съм разбрала, по същия начин както това става в едно училище. Разбира се, че аз бях една прашинка от безбройните грижи и задължения на Учителя по това време. По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега? Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази. Така че той ми даваше упражнения от духовен характер и когато се отвори Школата през 1922 г. аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г. През 1920 г. влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред. Вземете пример от нея, защото тя учи онова, което й се преподава. А вие само слушате и не учите". Тази похвала се отнасяше за мен. Възрастните приятели ми се усмихнаха само добронамерено, а това бе една добра похвала, защото тогава младежите още не бяха дошли и още не беше изскочила ревността на възрастните братя и сестри към нас, младите което се случи по-късно. Същата година имаше събор през месец август в Търново и аз вече разказах как исках да отида, но един възрастен брат, а това бе Петко Епитропов, ме спря. Обясни ми, че това може да стане само с официални покани и ми показа своята, която Учителят лично му беше написал и връчил. Аз не бях тогава получила такава покана и дълбоко умъчнена останах в София. Когато всички се завърнаха от събора Учителят ме запита „Вие защо не дойдохте на събора?" Аз му обясних. По-късно брат Епитропов сподели с мене, че Учителят му направил забележка, понеже той ме е спрял да отида на събора, казал му: „Ако един подтик у човека е Божествен той не се спира, а му се дава направление". По време на тази подготовка като частна ученичка бях в състояние на външно и вътрешно блаженство. Всичко около мен се движеше като на киноекран в светли краски. Живота в мен се отразяваше в една чудесна хармония от звуци и цветове. Аз свирех на пиано и музиката слизаше от небето и влизаше в мен и чрез пръстите ми по клавишите на пианото се източваше музика, която радваше другите. Такова състояние, което изпитваше душата ми ама никога, никога не се повтори. Във връзка с това мое изживяване той каза: „Аз на всички ще покажа какво нещо е Божията любов".
Измина този период на блаженство и Учителят ме извиква и ми казва: „Беше време, когато дяволът искаше да ти вземе глава, а сега дяволът нищо не може да ти направи". Аз изтръпнах, защото смятах, че Школата това е рай и блаженство за човешката душа. Но дойде и онзи момент, когато на всеки ученик след като му мине време на Учението и след като се изпита му се дава свидетелство за завършване и се праща да върви по своя път в живота. Аз изобщо не подозирах, че такова нещо може да се случи и с мен. Не предполагах, че Учителят ще ме прати някъде и че няма да бъда в близост до него. Учителят ме извика и каза: „Извикал съм те, за да ти кажа следното. Слушай ме добре и запомни. Изпращам те в света. Направила си връзка от миналото и правилно да ги разрешиш в този си живот". Краката ми се подкосиха.
Изведнъж цялата ми постановка, построена у мен за Учителя и за Школата се преобърна и аз останах да вися във въздуха. Как така ме изпраща в света. Нали съм в Школата. Нали моят живот няма да се различава по нищо от досегашния. Продължих да живея по същия начин, посещавах редовно университета, както и Школата на Учителя и участвах във всички начинания. Значи външно нищо не бе се променило. Аз съм си пак в Школата, а не в света. А света за мен беше да съм долу в града при другите, при грешните, при клосните, сакатите, при отрудените, прокудените и обременените. Такива бяха моите разсъждения тогава.
Но постепенно за дни и за месеци аз като че ли полека, лека се приземих, като че ли бях спуснаха от небето с парашут на земята. Стъпих на крака, огледах се и света около мен беше друг. Онзи свят дето обитаваше съзнанието ми го нямаше вече. Беше останал горе като светъл идеал на моята душа. Света, по който се движех се оказа свят, по който вървяха не само краката ми, но и моите мисли, чувства и цялата ми деятелност. Започнаха да се развързват различните кармични връзки и то с ония хора, с които години наред ходехме заедно, но тогава аз живеех на Небето, а те ходеха и живееха на земята. Аз сега се срещнахме долу на земята и се видяхме закачени като ченгели и вързани в една верига.
През този период Учителят беше много внимателен с мен, защото знаеше, че бях слезнала отгоре, от един духовен свят на хармония и ме пазеше да не изгоря тук, сред огъня. След тази предварителна подготовка, която имах при него, той ме свали на земята и аз вече не се загубих в света, макар че понякога тръгвах и по погрешни пътеки, загубвах се, но с молитва и вяра в Него, отново намирах правия си път.
Минаха години, Учителят държеше своето Слово, ние започнахме да остаряваме и с всяка измината година виждах, как тези връзки от миналото, направени с много хора излизаха една след друга. Таман се отвържа и откопча от едната връзка, ето ти задава се и следващата. Ама как така, че не се свършиха тези връзки от миналото и тези въжета, които ме държаха вързана десетки години. Дано съм се развързала и дано правилно съм разрешила задачата си.
Спомням си веднъж дойде едно младо момиче, току що прочело за първи път една беседа от Учителя. Беше дошла възторжена, душата й летеше горе в невидимия свят. Аз я гледах отдолу, понеже съм стъпила на земята и вече съм на 75 години, вързана съм за земята и света, поглеждам я нагоре към оная млада душа, която се рее свободно във висините. Гледам момичето, то цялото цъфнало, грейнало като слънчице и казвам й: „Блажена си ти, сестра, защото душата ти пее химни за Божествената Любов. Запомни този миг, защото този миг и вечност е с едно и също измерение. Тук душата и вечността се сливат в едно. Запомни това си състояние, защото като слезнеш на земята това ще бъде за теб един светъл и Велик идеал, към който ще се стремиш".
Младото момиче ме гледаше, усмихваше се и нищо не можеше да проумее. А до мен стоеше един приятел, който записваше моите опитности. Погледнахме се и се засмяхме - ние с него двамата вече отдавна крачехме по земята с човешки стъпки.
Отново съм при Учителя.
Той бе разрешил едно много трудно мое кармично положение и аз изведнъж се откопчих от тези незрими, но яки връзки и полетях като птица към висините. Душата ми се почувства свободна. Така цялата засмяна хвърча и летя и тичам при Учителя. Целувам ръка и казвам: „Учителю, благодаря ви за това Божествено състояние, в което съм". Пита ме: „Какво ще ми платиш за това угощение". „Какво искате, Учителю." „Да имаш вяра и да слушаш. Всичко, каквото ти кажа да изпълняваш.
За тебе вече няма опасност да пропаднеш. Духовете вече не могат нищо да ти направят. Колко пъти те са искали да ти вземат живота. Животът ти е висял на косъм.
Кой може да ти забрани да ме обичаш? А щом обичаш ти си свързана с мен. Може ли някой да ти забрани да обичаш слънцето? А щом го обичаш и се радваш на лъчите му ти си свързана вече с него. Това е един Божествен закон".
