Имаше дни, когато мислите ми като сноп минаваха през главата ми. Опитвах се да ги разгранича дали са мои, дали са мисли от Словото на Учителя или дали са чужди. Ето някои от тях „Какъв бе смисъла на живота? Да се учиш да проявяваш реалността. Човек яде, за да има сили, да извършва тази работа. Материята у мен има нужда от ядене, а духът няма нужда.
Той само работи. А като извод човек ще яде само толкова, колкото му трябва да работи. А ако някой път е лишен от необходимото, той спокойно ще се остави да отиде в реалният свят при баща си и там да разреши въпроса." Да, това беше така теоретически, но как стоеше долу в моят живот. Беше около 1925 г., аз учех в университета и посещавах Школата и трябваше да разрешавам неща, за които никога не предполагах, че ще станат проблем за мен. Без да искам аз започнах да се съобразявам с общественото мнение и се стараех да бъда по-благоприлична. Постепенно видях, че това ми пречи, ако се съобразявам с него и че не мога да посещавам Школата на Учителя. Започнах да съзнавам по какъв опасен път съм поела, защото фактически се интересувах само от това какво ще кажат хората за мен. Започнах да разбивам полека-лека, че съм застанала върху хлъзгава почва. Как да се справя със всичко това? Реших, няма да мисля какво ще ми се случи за в бъдеще, ще си питам дали дадената мъчнотия ще мога да я понеса. Като оставям вярна на Бога в най-лекия случай дори да се случи нещо с мен, дори да умра накрая ще отида при Него, при Баща си, а това ще бъде един радостен ден за мен. Ето, такива бяха мислите ми, които съм записала на 1 декември 1925
г в тетрадката си. Но как да разреша въпроса с общественото мнение, което ме гонеше и преследваше както у дома, така и в университета, навън по улицата, при среща с близки и познати. Тогава реших: „Аз ще гледам да бъда чиста пред Бога, а че хората щели да бъдат доволни или недоволни от мен, това не трябва да ме интересува". Но това не беше разрешение и аз нямах още истинско разрешение. Отидох при Учителя и му разказах за общественото мнение. Той каза: „Много от състоянията, които преживяваш са общи, те не са ваши, не са лични". „Значи това обществено мнение е към всички не само към мене?" „Да, към всички". Учителят продължи: „Аз с Бога живея и се отнасям по Божествено към Него, с ангелите се отнасям по ангелски, а с хората - по човешки. И аз ям като тях. „Учителю, аз смятах, че съм станала лоша, извънредно лоша". „Не, ти си от добрите". „Но как да различа добрите от лошите хора?" „Добрият човек най-напред ще ти направи зло, че после ще стори добро, а лошият човек най-напред ще ти направи добро, а после идва горчивото за теб."
Аз бях тогава материално затруднено с издръжката си, поради което Учителят добави: „Ако ти станеш богата, други ще станат бедни". Разбрах съотношенията в света, че по-добре беден отвън, но духовно богат отвътре.
Аз бях много недоволна от близките си и роднините, които по всякакъв начин упражняваха контрол върху мен и се стараеха да ме отделят от Учителя. Затова той продължи: „Когато си недоволна ще мислиш, че добрите хора са винаги радостни и доволни, че ангелите са радостни и доволни и че най-после Бог е радостен и доволен. Щом те са доволни и радостни ще си речеш: „И аз ще бъда доволна и радостна". По този начин получих един метод за работа, който използвах и постепенно вътрешното ми състояние се подобри. Постепенно се свързах с положителните неща и сили в природата и така вътре у мене влезна едно възходящо течение и ме повдигна. Започнах по друг начин да разглеждам нещата, разбрах че има една смяна в природата, че има низходящи и възходящи състояния и не само състояния, но и положения, които човек заема. Един път човек е лош, свързан е с едни сили, друг път човек е добър - свързан е с други сили. Един път си богат, но за сметка на други, които са бедни, едни богати в едно, други бедни в друго - то-за са смени в състоянието на човека и в положението му в света. И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в живота, да различи кое е реално и кое не е. Разбрах, че това не са само съотношения на
сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях. А как ли? Само чрез едно положително знание. Това го намерих в Словото на Учителя.
Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното. Затова интересувайте се какво е мнението на Господа за вас, а не мнението на нереалното и временното".
В младите си години Учителят е на гости в провинцията. С приятели той е на гости и на екскурзия в днешната гара Септември. Около него са неколцина, които се подвизават в духовния път. По онова време имаше много окултни течения у нас, както от Изтока, така и от Запада и техните представители бяха между нас. Разговорът на приятелите с Учителя е свободен и се заговорват какво ще стане след войните, т.е. 1920 г. и как ще се развие съдбата на България. Учителят Дънов им казал: „Искате ли да ви кажа как ще се развият събитията в България до края на века? Мога да ви кажа, но при условие ако запазите дискретност и никога никаква дума на никого. Можете ли да издържите на тази тайна, която е много силна, за да я утаите в себе си. Но има опасност ако я разкажете. Ще пострадате."
Всички мълчали. Тогава един от посетителите станал и казал; „Господин Дънов, аз съм масон и членувам в масонската ложа в България и не мога да запазя тайна, защото правилата на моята масонска ложа са такива, че всяко нещо, което узная и зная трябва да го споделя с другите". Учителят го изгледал, погледнал останалите, после станал от стола и напуснал стаята. Сбирката се разтурила. Останалите се спогледали и също напуснали местата си. Ето ви пример, как може и как не може да се изпълни Волята Божия. Ако онези тогава бяха изпълнили Волята Божия и бяха решили да съхранят тази тайна за следващите поколения днес щяхме да знаем много неща, които Учителят е бил решил да им разкрие. И днес нямаше да се лутаме в тъмата и да се чудим как ще се развият събитията до края на века. Ето ви един пример.
Задачите, през които преминавах бяха многобройни и ежедневни. Някои решавах, други не. Останаха много неизяснени неща. Това учение не беше за един живот на земята, а това е учение за учениците, което е един непрекъснат процес не само тук на земята в Школата на Учителя, но това е процес на еволюция изобщо. Изпълних ли Волята Божия, която бе ми дадена да разреша в моят живот - това не мога да кажа, друг ще определи. Свърших ли си работата? Това също друг ще определи. Едно свърших, друго не свърших, едно стана - друго остана и дано другото, което остана да се намери някой друг да го довърши, защото ще бъде неразумно от моя страна да се изгуби. Да се изгуби онова, което сега диктувам и се изписва на лист хартия, Питате ме как се изпълнява Волята Божия? Ами, аз законът го дадох с изказването на Учителя - ако живееш по Бога ще се отнасяш по Божествено, както с ангелите, така и с човеците.
На следващият ден Учителят ми каза: „Нали знаеш законът на Хермес: каквото е горе, такова е и долу. Каквото вържеш горе, такова ще развържеш долу и каквото развържеш долу такова ще вържеш горе.
Човек трябва да разреши правилно отношенията си към Бога. Останалите въпроси се разрешават сами от себе си. Затова най-първо трябва вяра. А после трябва Любов към Бога. Той разрешава всичко. Любовта разрешава всичко."
