В нашите излети до планината, било до Витоша или до Рила, то те не бяха самоцелни заради самият излет, за самата екскурзия, а за да дойдем в досег с природата, за да обединим своите енергии с тези на планината и да акумулираме енергия в себе си. Тези неща имат смисъл при изкачването на планината и много неща ще намерите в беседите, но понякога няма да намерите вътрешният символичен смисъл за нашите екскурзии. За практичните правила няма да говоря и тях ще ги намерите там. Ще разкажа за нещо друго като съвременик и като участник в тези излети. Във всеки един излет се даваше нещо специфично за случая и за учениците, нещо което бе належащо да се даде, което отговаряше на онези вътрешни етапи, до които бяха стигнали учениците и бяха се спрели. За да тръгнат по-нататък трябваше да се даде и реши една задача. И тя задачата идваше, поставяха се условията на задачата, даваха се величини, с които трябваше да се решава. А решението зависеше от ученика. Всеки на всеки излет решаваше сам по някоя задача, строго определена, индивидуална задача вътре в себе си. Понякога тези индивидуални задача бяха толкова големи и страшни за нас, че те ни поглъщаха и времето и съзнанието и ние смятахме, че сме в центъра на събитията. Това бе вярно, но се отнасяше за самите нас, но центърът бе Учителят, а задачата, която той даваше, даваше я за всички. А всеки според себе си решаваше какво може и стигаше до там, където му бяха силите.
Учителят тогава даде следната задача. Упражнение за движение в планината без път, нощно време по права линия без никакво отклонение. Ето условията на задачата. Ами сега? Какво означава всичко това? Дали беше някакво забавление за нас? Обърнете внимание сега на следното. Правата линия е емблема на правият Божествен път, по който се проектира Словото. Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия.
Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви. Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат. Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него.
И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа. Да бъде виделина!
Аз съм при Учителят.
„Така е Божественият закон, че Любовта може да съществува само между две души. И Бог, за да прояви Любовта си има нужда от душата на човека. Човек трябва да има такава вяра в Бога, че никога да не се усъмни. Да бъдеш смела във всичко и от нищо да се не боиш.
Тази е характеристиката на света: като вземат от тебе всичко ще те пратят да пасеш свинете, после няма да ти дадат и рошковите да ядеш.
Ще учите. Ще започнете с временното и между другото ще внасяте и духовните. Никакви спънки. Човек и 99 пъти на ден да падне пак трябва да стане. Тъй ако постъпвате има братя, които биха упражнили най-благородно влияние и сестри, които биха упражнили най-благородно влияние върху братя. Туй, което влияе, то е човешката душа.
Идеалното положение е, зад всека мисъл да има само едно нещо: без-користието или самата Любов."
