Понеже това бяха началните години на благоустрояване на Изгрева, затова онези, които се заселваха там имаха нужди ежедневни, които трябваше да се задоволяват. Необходимо беше да се задоволи техният бит. Ето защо Учителят влагаше някоя идея, която се превръщаше впоследствие в упражнение, а за някого това ставаше задача и по-късно се възприемаше от другите. Много упражнения възникнаха по това време. Възникнаха съвсем непринудено и мнозина се ползваха от тях също непринудено. Трябваше да се направи нещо, веднага се питаше Учителя, той даваше съвети и ние започвахме и от лични задача на едного тези задачи ставаха упражнения и за другите. Така че във всяко упражнение имаше символ, във всяка задача на ученика имаше идея, а във изпълнени упражнения вкупом представляваха идеал за ученика. Той можеше да прави разлика между символ, между идеята и идеала. Това са три различни проекции: символът е език на Божественият свят, идеята е език на духовният свят, а идеалът е език на чо-зешката душа. Ето как се работеше по онова време и как се разглеждаха нещата. Учителят ни обучаваше, даваше задачите, а ние трябваше да ги изпълняваме, той наблюдаваше и коригираше грешките ни, а те не бяха малко и не беше лесно.
Върху упражненията Учителят упътвания не даваше. Трябваше ученикът сам да помисли и да разбере. Ние получавахме разяснения само тогава, когато изпълнявахме упражненията и приключвахме със задачата, но обяснението идваше пак така символично понякога с един жест, с един поглед или с една-две думи в символичен смисъл или казано направо с някакви обикновени думи, които като че ли не бяха думи, а нещо съдбовно за всеки един от нас. Когато след години построиха ловния парк и направиха там ресторант за всички ловци там се готвеше убит и заклан дивеч. Това бяха неща несъвместими с нашето учение и живота на Братството. Друго бе по-важното, че нашата чешмичка, която бе открита лично от Учителя, построена от нас, чешмичка около, която се правеха упражненията със стомничката, тя бе впоследствие унищожена. Как така ли? Много просто. Оградата на ловният парк мина през нея и нашата чешмичка не бе уважена, след което бе унищожена, разбита и красивото кътче, което ни доставяше толкова радост беше разрушено. Защо ли? Ами да се оформи така нареченият ловен парк, в който уж трябваше да се разхождат сърни и елени, които трябваше след време да служат за храна на посетителите на ресторанта. Така вулгарно накрая щяха да се оформят нещата, макар че имаха подбуди за строеж на ловен парк и те бяха много хубави - да се направи дом за сърните и елените. Хубаво звучи нали? Ами тази чешмичка не можеше ли да не бъде разрушена и оградата да мине да кажем десет метра навън от нея или пък навътре от нея и тя да бъде запазена за нас. Не, тя явно трябваше да бъде унищожена и оградата трябваше да мине точно върху нея и да бъде разрушена. Така се извърши едно злодеяние. И не само това. Показа се едно друго нещо. Това беше преди 9.1Х.1944 г., това беше при другия строй и режим, когато всички -хвърляха огън и жупел върху Учителя и ние бяхме гонени и прокуждани от всякъде. Като че ли това общо настроение срещу нас се материализира и се стигна до разрушението на тази чешма. Разрушиха я, за да няма помен. Разруши се да не напомня на никой. Разруши се да не бъде средище за упражнения и за Знания. Разруши се. Но от кого? От хора ли? Не, те бяха инструменти и оръдия на онези разрушителни сили на тъмнината, която винаги се стремеше да обхване светлината и да я унищожи. Но това никога не е ставало, това го има и в Библията, а в човешката история има безброй такива примери. А, че българският народ, който има много заложби, но той борави с много разрушителни сили и тези сили той ги използува върху това място построено за задачи на Школата. Няколко пъти Учителят е споменавал, че българският народ трябва да се справи с тази разрушителна енергия, която тече в него, която да трансформира за строеж и за градеж първо в себе си и после да я проектира навън от себе си. Иначе тя разрушава личният му живот, разрушава обществото, в което живее и държавата. Ние бяхме свидетели на това разрушение, което дойде отвътре и толкова много събития преминаха през този народ през време на Школата и минаха три войни, а те бяха насочени от сили отвън, които искаха да попречат на българският народ и да го отклонят от Школата на Учителя.
Ето, ние намерихме този извор чрез Учителя, той бе каптиран, направен на чешма и течеше вода, която ползвахме. Това беше една символика. Тук чешмата течеше чрез своят чучур, а на Изгрева Словото протичаше чрез Учителя. Българският народ разруши чешмата, а дойде време, когато посегна и върху Изгрева и го разруши до основи. Това случайно ли беше? Случайно ли беше, че мина онази ограда върху този извор? Не беше случайно. Отидете днес горе на Изгрева и ще видите как днес също минава една каменна ограда висока три метра през Изгрева. Онази ограда, която премина през извора на чешмата на Диана Бад дойде и се прехвърли на Изгрева. Тази ограда днес съществува и ще напомня на следващите поколения за опорочението. Така българският народ насочи тази разрушителна сила първо към себе си, после извън себе си и има опасност да разруши и държавата. Ето това е един пример, за да видите как когато някой посегне на Божественото, как когато реши да разруши Божественият подтик то разрушителните сили се насочват впоследствие към него и той трябва да ги изтърпи. Така българският народ вече в разстояние на трийсет години преминава през комунизма, за да научи своят урок. Този урок ние го научихме навремето с упражнението с празните стомнички - към първоизвора се върви и отива с празни стомнички. Докато този народ не тръгне с празна стомнич-ка към Словото на Учителя то неговата съдба е от ясна, по-ясна, ще опита въздействието на разрушителните сили и ще мине през страдания.
Аз съм при Учителя на разговор с Него.
„Ако се влюби човек във формата само, то вследствие стремежът към разнообразие отпада и той ще изпита след известно време отвращение от формата. Обича се живият, мъртвият може ли да се обича?"
„Учителю, аз жива ли съм?" „Щом те обичам, жива си. Къде си се скитала толкова време". „Учителю, аз чувствам, че съм опустошена отвътре". „Сега е почнало вече да никне у теб новите кълнове. Любовта се усеща най-напред вътрешно и след това се изразява външно. Аз мога да сляза толкова надолу и да ида в пустите места дето никой не може да ме види и след това мога да се кача толкова високо в облаците, че никой да не може да ме достигне.
Аз искам да оправдаеш това, което ти се дава. И ти ще го оправдаеш. Любовта не върви по права линия, тя ту се издигне, ту слезне. Но слизането не е грях. Ти тъй си останала, душата ти се чувствува самотна като че никой не те обича. Но ти трябва да знаеш, че на земята в света всякога има добри хора, които са готови заради Господа да ти помогнат. Човек трябва да намери тези хора и да се свързва с тех." „Учителю, аз не съм видяла други подобни хора освен вас?" „Хубаво е, че и мене си видяла. Тези, на които прозорците не са отворени, които са в затвора, топлината и светлината прониква през зидовете. По друг начин не могат да поемат светлината. Поемат я косвено." „Учителю, аз сега гледам, че Вие сте ни оставили?" „Аз пак ще ви помогна. То е временно, само аз не съм ви оставил. Аз няма да ви оставя." „Аз смятам и мисля, че през другия живот Вие като дойдете на земята няма да ни оставите пак?" „Та вие все си мислите, че само през този живот ли съм ви взел?
В лекциите аз вече оправих умствените противоречия. Сега ще започна със сърцето, слизам по-надолу. Вчера в беседата аз казах: „Богатият ще стане беден, а бедният ще стане богат. Силният ще стане слаб, а слабият -силен. Те са силни контрасти, за да ви накарам да мислите. Богатият ако върши насилие ще стане беден, пък бедният, когото всички хулят ако се залови за работа ще забогатее. Тази мисъл като я възприемат, макар че не я разбират, те вече мислят. После духовете я разработват. Тя е като растение, което най-напред се посява, пуска корени, пониква, разлиства се, цъфти и дава плод. Накрая идва онзи, който може да откъсне и изяде плода. Първият плод се дава на Учителя, т.е. на Бога."
