Изгревът наричаме онази местност, в която се заселихме и се прехвърли цялото Братство заедно с Учителя. Там се построй салона, построиха се малки къщички, които бяха направени от дъски и бяха по-точно бараки, отколкото къщи. Едни се благоустроиха по-удобно, други по-простичко, всеки с възможностите си и старанието си. Отначало Изгревът беше една голяма поляна, обрасла с хубава зелена трева и малка борова горичка. Наоколо се простираше незасято поле - това бяха нивите на софийските шопи, някои от които бяха ливади. Ние се намирахме далеч от града, далеч от целият свят, който се намираше долу. Ние смятахме, че с идването си на Изгрева сме се отдалечили от света и неговите проблеми. Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък. Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо отделение и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение. Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада. Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората. Имаше такива случаи, но те винаги се осуетяваха в последния момент с помощта на Учителя, оставаше само горчивата опитност на някоя разплакана сестра. На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма. За да се донесе вода оттам не бе лесна работа и тя се носеше в кофи от братята, после наливаха бурета с вода и тътреха количката до Изгрева. После намериха каруца, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за кухнята.
Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в кухнята, приготовлявахме продукти за братския обед. Да се нахранят гладните и бедните не бе лесна работа. Продуктите на Изгрева идваха по различен начин, някои братя и сестри от провинцията ги изпращаха, а други ги закупуваха от града, или пък се купуваха от селяните, които ги изнасяха на пазара. С годините този въпрос се уреждаше. Стигна се до там, че на Изгрева се направи зеленчукова градина и от там се снабдявахме с много продукти. Този ден трябваше да се донесе вода. Сестрите чакаха да дойде някой от братята да вземе кофите и да донесе вода, но те не идваха. Тогава аз взех една лейка, с която се поливаха цветята и се спуснах към разсадника. Там налях лейката с вода и поех пътя нагоре по една алея, която по моя сметка трябваше да излезе на поляната на Изгрева. Но като повървях по алеята разбрах, че тя не отива към Изгрева, а съм взела погрешен път. Свърнах тогава тутакси в друга алея и след като повървях малко усетих, че съм се загубила. А да се загубиш тогава не беше шега работа, наоколо беше гора и храсталаци. И веднага изпъкнаха пред мене всички онези случаи, които съм слушала за нападение на пияниците върху жените от Братството. Стреснах се и се уплаших. Затичах се. Но след малко се спрях. Сетих се, че трябва да си помогна сама и след това да търся помощ. Започнах да произнасям молитвата „Отче наш". Незавършила молитвата, усетих една сила, която ме поде и изведе много лесно на полянката на Изгрева. Като че ли някоя невидима ръка ме водеше, а друга ръка ме тикаше отзад, така че хем ме водеха отпред и хем ме бутаха отзад и аз бързо, бързо се озовах на Изгрева. Когато пристигнах там видях, че всички ме очакват. Разказаха ми след като ме наобиколиха, че по време на разговора им с Учителя изведнъж той се спрял, спрял да говори и казал: „Марийка се загуби". После лекичко се съсредоточил в себе си траещо няколко мига и след това казал: „Намери пътя". Така аз намерих пътя и пристигнах на Изгрева. Тук бях заобиколена от сестрите и ме разпитваха подробно какво се е случило, а аз не можах да кажа нищо, защото за мен бе едно обикновено действие - аз се бях загубила, как да обясня по-подробно. От своя страна аз пък също ги разпитвах какво точно е казал Учителя и какво е направил. Те също не можаха да кажат нещо повече от това, което ми казаха. От едната страна имаме едно обикновено действие - загубил си се и толкова. От друга страна имаме също обикновено действие - някой им казва, че съм си намерила пътя. А всъщност какво се бе случило? Ето какво. В пътя на ученика са поставени много изпитания и изкушения и ученикът винаги може да се отклони от своят път, винаги може да се загуби и да загуби пътя си на ученик. А този път е вътрешен път и за него няма алеи и шосета. По този път върви човешката душа, защото тя върви по посока, където е връзката на ученика с Учителя, връзката, която води човешката душа към Бога. И ученикът винаги трябва да пази тази връзка, защото това е пътят на ученика в Школата на Учителя. Пази връзката си с Бога.
На следващият ден съм при Учителя.
„Ти имаш уроци да учиш, ти си направила грехове, от които трябва да се очистиш. Много работа ти предстои. Никой, който вярва в Бога не оставя излъган.
В тебе има една хубава мисъл да мислиш, че щом ти се случи нещо красиво, то красивото идва от Мене. Човек често преживява страданието на цялото човечество. От това е състоянието ти, през което преминаваш. Като попадне човек в такава област по тия течения, трудно се оправя. Но тия състояния не са негови. Затова ти трябва вяра и чрез вярата да се добереш до Истината.
Вчера, например аз си рекох: „Чакай да видя какво прави Марийка". Аз се интересувах и те посетих. И какво виждам, виждам те, че беше заспала над една книга. Аз веднага те събудих и те накарах да работиш. Ето, виждаш ли какво значи подтик за работа?
Говорил ли ти е някой като мене. Никой. В света си останала излъгана. Невъзможно е и аз и тука да те излъжат, защото тук присъства Бог.
Друго е да се бориш с вълните на живота сам. Друго е да те носят на параход. Сега няма да мислиш така, както си мислила в света, но ще започнеш отново и ще мислиш по друг начин.
Аз съм се свързал с теб, защото имам доверие в теб, че се стремиш към Бога. Ще оправдаеш ли доверието?" „Учителю, аз ще оправдая доверието ви".
