Школата на Учителя има външна и вътрешна страна. Външната страна - това са всички онези правила и упражнения с хигиенна и възпитателна цел, които имат за задача да организират външните прояви на ученика и да организират вътрешният му живот. Вътрешната страна на школата е мистична в основата, която стои вярата и любовта към Бога. Тогава за него се открива друг свят, отваря се вътрешният му свят за допир с онези духовни закони, които действат в духовните светове. А това предразполага връзка с този свят. А да се свържеш с него не бе лесно независимо кой е, какъв е и откъде е дошъл и какво носи от миналото си. Затова Учителят казва: „Човек не може да прояви нито една Добродетел ако няма връзка с Бога". Затова продължава: „Никога не късай връзката с Бога. Пази връзката си с Бога". Това за вас могат да бъдат обикновени слова и изречения и нищо да не значат. Но за онзи, който е опитал, на гърба си изнесъл и изпитал, и се убедил в истинността им, за него това е откровение свише, И едно знание.
Независимо с какви знания и познания човек идва от миналото си и какво носи от миналите си прераждания, всичко онова, което е усвоил в миналото сега трябва да направи преоценка като изостави излишното и достави най-същественото от себе си. А това е връзката с Бога, Това знание за пръв път се изнася във Вселената и това Учителят го каза още през 1922 г. на съборите в Търново.
За онези, които вчера, днес или утре преминават през обучението на всички училища, университети и усвояват общественото знание на света, завършвайки и получавайки дипломи то те се подготвят за работа в света. Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна."
В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим. Започвахме с частните величини и се обърквахме, заплитахме се и тогава се запътвахме към Учителя за помощ и разрешение на задачата. Той ни съдействаше, помагаше, разрешаваше, но всички накрая ни оставяше в последния момент на финала ние самите да проведем изпълнението на задачата. Тогава минавахме през онзи етап, когато разбирахме, че само Учителят можеше да разреши задачата ни. Търсих него, защото стоеше над нас. Чак тогава един подир друг успявахме да съзрем у него, да видим вътре у себе си и да се убедим, че чрез Него се изразяваше Божествения Дух и той се изявяваше у него като проява на Бога. Така преминах по тази стълбица на познанието, за да се доберем до вътрешната страна на Словото, където се казва, че глава на твоето Слово е Истината, а глава на Истината е Божественият Дух, а глава на Божественият Дух е Абсолютният Дух на Битието, а глава на Абсолютният Дух на Битието е изявата на Бога. Ето, това е стълбицата на познанието отдолу нагоре и от горе надолу.
Беше необходимо ученикът да се добере до смирението, когато може да надживее своите лични стремежи и амбиции, да се смири доброволно, да се ограничи външно, за да се отвори вътрешно за Божественото. Това са два закона - не можеш да получиш ако не се отвориш отвътре и не можеш да се отвориш отвътре ако не се ограничиш отвън. Това са два различни метода, които много добре са описани от Учителя. По онова време много пъти се доближавах до Учителя, но имаше моменти когато другите бяха около него и всеки желаеше и търсеше да бъде близко до него. Тогава аз се умъчнявах, че съм избутана настрани или че Учителят предпочита другите вместо мен, а мен ме оставя някакси встрани. Смятах, че съм изместена от другите, приемах, че съм отстранена от Учителя, възприемах, че съм направила грешка, за което Той не ме приема. Аз стоях в страни и гледах със завист онези, които го бяха заобиколили и разговаряха оживено с него. В едно такова състояние, през което минавах като отхвърлена от всички и от Него, той ме извика и с пръст посочи към мен и каза: „Ти си взела своето си. Остави другите да се радват на това, което им се дава през деня". Аз се поклоних, целунах му ръка и се отдалечих. Вече се радвах на себе си, че връзката с Учителя и с Бога е връзка вечна, радвах се, че тези души правеха връзка с Учителя, радвах се, че съм едно с другите, че Братството горе и Братството долу е една и съща общност само, когато връзката с Бога е здрава и действуваща.
След няколко дни ме прие на разговор. „Защо си се усъмнила? Ти не трябва никога, никога да допущаш съмнение. В Бога може ли да има някаква измяна? Външно моите отношения са различни, защото не сте на еднаква степен на развитие. Ако ме обичаш, ще учиш. От любов към Бога ще учиш. Разтвори сърцето си, каквото можещ да дадеш, дай. Нали любовта трябва да бъде духовна? Ти можеш ли да обичаш? Не? Но да плачеш можеш. И то е хубаво.
Ти сега учи, а после ще видиш моята любов. Почни да си държиш изпита. Аз ще ти помагам и ангелите ще дойдат да ти помагат". „Учителю, как да те уверя, че те обичам?" „Вяра, вяра трябва да имаш. Фактът, че си се усъмнила е доказателство, че нещо не си доловила. Любовта е красива, като се запази в идеалната си форма. После като се намесят нисши елементи тя се опорочава. Трябва идеите ти да се разширят. Нима заради земната любов ти ще се откажеш от радостта, която носи Мъдростта? Човек като се изпразни, ще почувства празнота. Трябва съвършено да се изпразни човек. Туй състояние трябва да се премине. Твоята болест е обща епидемия - всички страдат от нея. После като почнат приятелите да те напущат, пак ще изпиташ мъки. Трябва по свободна воля да учиш, по свободна воля да се молиш, всичко по свободна воля да правиш, а не на сила.
При всички страдания ще помниш едно, че това, което Бог е направил никой не може да развали, защото, за да се развали и измени трябва да има по-силен от Бога, а такъв няма. Затова Христос казва: „Овцете, които Отец е благоволил да ми даде, никой не може да ми ги вземе, защото Аз и Отец ми едно сме и никой не е по-горен от Отца".
Винаги помниш, че в Любовта няма никаква измяна. Бог и неговите закони са неизменяеми.
Аз съм те приел, защото никой в света не Те приема. Нали никой не те приема? Никой. Затова съм те взел при себе си.
Сега ще учиш, като свършиш изпитите, пак ще бъдем заедно. Ще ти се открие нещо ново и още по-хубаво. Връзката с мен е вечна и неизменна. Ние никога няма да се разделим.
Обикновената душа може да расте само при най-богатите условия, а необикновената душа по това се познава, че може да расте и при неблагоприятните условия. Тя може и от най-пустите места да си извлече сокове за храна. Връзката й с Бога е вечна и неразрушима".
