НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА ТОМ 1
Алтернативен линк

"Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий"


На събора в Търново през 1922 година, аз с очите си видях, разбрах, че Учението на Учителя и Школата, която Той откри същата година, има големи противодействия от страна на църквата и определени сили в обществото и държавата. Това го описах. Но през време на Школата ние самите изпитвахме на гърба си атаките на сили, които противодействуваха на Делото на Учителя. През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под салона на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога. Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието. Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре. Разказваха някои от приятелите, че един от побойниците на следващия ден дошъл да се извинява на Учителя. Но идва време за тръгване на Рила. Всички се приготвили и потеглили. По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание. Казали на Учителя. Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват. Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата.

Братята и сестрите, които придружавали Учителя, бавно и мъчително стигнали до Второто езеро. Когато се изкачили горе на езерата, състоянието на Учителя се влошило.

Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката Му да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме. Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня.

След това на групи се завърнахме в София. След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори. Гледах и се чудех отначало как Учителят ще говори, когато едвам произнасяше думите. На сутринта на съборния ден се събрахме в салона. Дойде и Той. Ние пяхме - пяхме доста време и много песни изпяхме. Учителят стана и изведнъж започна да говори съвършено, като че ли нищо не е било, а преди това говореше завалено. Тогава явно видях как Духът влезна в Него и развърза езика Му. Учителят изнесе много хубава беседа. След беседата всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя и как развърза езика Му, и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията. След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме ръката Му. Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя. Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово. За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен. Ето това е Възкресението чрез песента на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder