СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1927 ГОДИНА
Изгревът..., т. 27, с. 845-846
СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1927 ГОДИНА НА ИЗГРЕВА
През 1926 г. на мястото, наречено Баучер се построява една малка стая, в която да се слагат посудата и казаните от събора 1926 г. Но Учителят пожелава да се премести да живее в нея и престоява там през зимата на 1926/1927 г.
През пролетта на 1927 г. започва строежа на салона. А през лятото на 1927 г. през месец август в него Учителят чете беседите си. На снимките от тогава се вижда, че Учителят е вътре в салона, но няма още прозорци.
За всеки събор се иска разрешение от властите. Но слухът, че там на Баучер се строи салон и църква за дъновистите, вбесява църковниците и властите, и те изпращат войска да разгони събора. Една заран рано от към гората се зачува тропот на конница. Кавалерийските бойни ескадрони обикалят Изгрева от всички страни по всички бойни правила. През клоните на боровете се виждат блестящите саби, извадени да посечат главите на дъновистите.
Молитвите и гимнастиките бяха свършени. Учителят се беше някъде прибрал. Братята и сестрите се събират в центъра на поляната и продължават да пеят „Напред да ходим смело", „Братство, единство", „Ний сме славейчета горски".
Редиците на ескадроните стояха с извадени саби, готови за сеч. Конете потропваха нетърпеливо и от време на време цвилеха. Негодуваха, че стоят и махат с опашки.
Полицейският началник, заобиколен от охрана влезе на поляната, оглеждаше всички. Те бяха много добре облечени, а не са голи, както му бяха казали.
Започват разговори с него от сестрите. Вижда, че това са интелигентни българки, а те повечето бяха учителки по селата и градовете. Започва разговора с Начо Петров, който дълги години е бил заместник кмет на гр. София. Обясняват му подробно всичко.
Полицейският началник слуша внимателно, оглежда всичко, разхожда се по поляната и я оглежда като военен, че няма нищо страшно, което ще възпламени София и държавата. Накрая се обръща и казва: „Аз се убедих, че вие сте мирни, кротки граждани и ще ходатайствувам на началниците ми повече да не ви се пречи на събора. Довиждане!"
Изведнъж отекна мощен хор „Братство, Единство", което стресна полицаите.
Началникът се качи на коня си, даде знак, тръбата изсвири „отбой", и ескадроните се построиха в редици и напуснаха Изгрева.
На този събор Учителят даде „Пътят на ученика", че човек трябва да направи връзка с Бога и да усили тази връзка между Божията мисъл и човешката душа.
Най-важното бе, че българи бяха извадили саби да посечат главите на други българи, понеже трети българи ги бяха обвинили, че са дъновисти и рушители на държавата.
Тия българи имат ли право на държава и на бъдеще? Отговорете си.
Снимките от събора на Изгрева от 1927 г. са представени на концерт-рецитала на 27 април 2013 г.
