НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

"Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света"


Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя. Но това отиваше на по-заден план и те искаха да се проявят, да бъдат действени и да се изявят пред себе си, чрез себе си и пред другите. По онова време, още на събора през 1922 година в Търново, Учителят недвусмислено каза: "Това учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света. За света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 91) Но въпреки това, те се изкушаваха или биваха изкушавани и правеха точно обратното. Почти всички първи приятели се занимаваха със спиритизъм. Учителят бе категорично против тези увлечения. Спиритизмът бе се явил да покаже, че има бариера, която отделя видимия свят на човеците от този на починалите и заминали човеци. Спиритизмът бе едно стъпало, през което минаха първите приятели. Но жалкото е, че това продължи и през време на Школата дори и на "Изгрева". А Учителят бе много недоволен и бе против това, но ги остави свободни и всеки от тях си плати за непослушанието, защото станаха роби на духовете, които ги разиграваха както си искаха и доколкото им бе позволено.

Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползуваха от случая и отиваха много месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и Кръстю Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания и покрай многото си познания бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи-хубавци. Да се чудиш и маеш - възрастни приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат. А покрай тях се подведоха и сестрите. Това пък какво означава? Означава, че цялата тази работа с тези спиритически групи бе поставена на погрешна основа. Те не изучаваха Словото на Учителя, а изучаваха онова, което им бе давано на спиритическите сеанси от явяващите се духове. Да се чудиш или да плачеш? Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. И смешно, и тъжно, и трагично.

Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии,които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение. Тъжното бе, че дори в присъствието на Учителя, Неговите наставления по отношение на тези двама братя не се възприеха и не се изпълниха. Дори отиват при Учителя някои от търновските братя и Му разказват каква обич имат двамата помежду си, но тази обич бе една актьорска игра, за да се заблудят другите, а едновременно някой от двамата трябваше да спечели спора кой да бъде главнокомандуващ и да владее над другите. Учителят ги изобличи както в този частен разговор, така и на събора през 1922 година. Той каза: "На тях им липсва милосърдие. И Аз ще ги опитам и ще видите, че това нещо е привидно." И наистина, впоследствие Учителят ги сложи на изпит и видяха много неща не само приятелите в Търново, но и приятелите от другите Братства. Видяха се много неща - прийоми и методи на Черната ложа, които не искам да споменавам, но с тях може да се запознаете чрез думите на Учителя, изречени по този повод, които ще документирам. А защо ли? Защото ще се срещнем с тези приятели по-късно. А и вие, следващите поколения, ще се срещнете с техните методи и действия. Затова трябва да ги знаете. Те имаха да играят роля и трябваше да си я изиграят докрай. И те си я изиграха много добре. Жалкото е, че се бяха хванали на работа за Черната ложа и бяха нейни служители, но онази ложа вероятно трябва да им зачете усърдието. Та в една среща Учителят им каза: "На вас ви липсва милосърдие!" Онези скачат и обясняват, че напротив, много са милосърдни. А на Михаил казва: "Ти си без сърце!" Онзи протестира. Но Учителят продължава: "Въпроса за женитбата трябва да разрешите. Имате двама кандидати: Света или Бога. За един от тях трябва да се ожените." Но минаха много години оттогава - един път двадесет и две години до 1944 година и още двадесет и две години след това, и се видя и разбра, че те се бяха оженили за света. Учителят ги опита и техният опит бе видян по делата им. Ожениха се за света и там останаха. Но което е най- важното, след като се ожениха, се народиха безброй техни последователи. И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци. А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 270) Та това е символичната страна на един закон - че човек трябва да държи връзка с онези вътрешни сили, които свързват човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа с Бога. Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder