Животът е един, и ние трябва да знаем, че в каквито форми и да го срещаме, той е наш живот.
Когато паднат мъгли и времето се удъжди за дълго, скалите разцъфтяват. Лишеите по тях оживяват и показват всичките си цветове. Всеки излиза със свой цвят - жълт, зелен, червен, чер и всеки има своята територия. Лишеите са първите пионери на живота. Как могат те да живеят на твърдите като стъкло скали, как могат те да се хранят и да задържат влагата, когато скалата изсъхва щом я нагрее слънцето? Лишеят, който е съчетание на две растения - гъба и водорасло, е разрешил тези задачи по един чудесен начин. Водораслата съдържа хлорофил, значи въпроса за храната е разрешен, но тя служи и за резервоар на водата. Но какво става по-нататък вечер, когато се захлади, въздуха осажда влагата по скалите, и лишея пие вода всяка вечер и се запасява. Да, просто растение, но какво гениално разрешение на една трудна задача представя то! Един учен, ако му се постави тази задача, би се затруднил. От това гледище живота представлява разрешени задачи на разумни същества. Ето едно ново становище от което може да се изучава природата. Наблюдавайте скалите в тъмна нощ, те светят, безцветни пламъци пробягват по тях. Лишеите и минералите фосфоресцират. Скалите не са безмълвни, те говорят -материята не е мъртва - в нея е затворен живот, в материята е записана историята на Земята като на магнетофонна лента. Живота срещаме навсякъде в най-различни прояви. Чудно е това, че човек има способността да разчита тези записи. Има едно скрито знание зад външните форми. Човек може да дойде до него със своят ум и своето сърце и да черпи от него колкото иска. Така създаде той науката и изкуството. Това е виждане.
