По нашите планини живее едно чудно племе - каракачани. По произход каракачаните са гърци, говорят гръцки. Кой знае по какви причини в далечното минало те са започнали този чергарски скотовъдски живот! Яете живеят в планините, пасят стадата си по високите пасбища, през есента слизат на юг и прекарват зимата в по-топли места. Напролет отново се в планините. Техните пътувания „от летона до зимона”, т.е. от където летуват до където зимуват, за тях те са празник, тържествена церемония. Облечени в своите живописни носии, каракачаните се движат с достойнство, спокойно и в ред. Те пътуват в дълъг живописен керван - стада на сюрии от 500 до 1 000 овци, жени, деца и възрастни, натоварени с цялото им имущество на коне. Само мъжете пешком водят стадата и следят за реда. Звънят звънци, блеят овци, лайват кучета, цвилят коне, а мъжете подвикват и водят. Хубава картина!
Тази история ми е разправяна от помаците в Родопите.
Случило се, че една каракачанка родила момченце през есента, малко преди да тръгнат на юг. Мъжът не се съгласявал да вземе детето с тях: „Къде ще вървим с малко дете, как ще зимуваме с него? По-добре да го оставим в гората, да го изядат зверовете!”
Майката плаче, моли - нищо не помага! Волята на мъжа е закон!
Един ден преди да тръгнат, мъжът взема детенцето, занася го в най-гъстата, дива гора, намира дърво с голяма хралупа, оставя детето там и избягва. На другия ден тръгват.
Прекарват зимата и напролет, по Гергьовден се връщат. Жената моли мъжа си да я заведе да види поне, ако е останало нещо от детенцето, да го погребе. Най-после мъжът се съгласява.
Като наближили мястото, гледат: пред хралупата лежи мечка, а в нея заровили главички, прегърнати спят детенцето и мечето!
Като усеща човеците, мечката става и надава рев. Мъжът побягва, а жената се затичва, прегръща детето и се облива в сълзи.
Мечката се отдалечава с малкото си в гората...
Помаците довършват разказа: Реджеб познавал спасения от мечката
- „Сина на мечката”, както го наричаха.
Когато станал юноша, разправили му неговата история. Той бил все мълчалив, мразел хората. Козарят - помак разправя за една коза, която мечката тогава отвлякла. Козата се завърнала при стадото чак след два месеца. Навярно детето е бозаело от нея. Как са се справяли двете майки - мечката и козата - да отглеждат човешкото дете, това е наистина чудно!
Седяхме край огъня и се греехме. Историята дълго се коментираше. Разправяха се и други подобни истории - как животни са отглеждали деца. Странни случки! Каква природа се събужда у животните, каква интелигентност, разумност, съобразителност!
Помаците не се съмняваха в истинността на тази история. Те са като децата - за тях и приказката, и действителността са едно и също нещо.
Има една Сила, Която обединява всички живи същества в Едно Цяло!
