ЕТЪР - има такава река. Ако се напише с носовката - „ен”, става ЕНТЪР - после ЯНТРА, има такава река.
Вървях през онези живописни селца, пръснати по дължината на реката. Беше най-хубавото време на годината. Горите се разлистваха, златисто зелените листенца на буките, току що се бяха разпуснали. Меки и нежни, те трептяха от най-лекия ветрец. В гората като че бяха запалени безброй свещи, и даже нощем беше светло. Развигорът за една нощ разлисти гората. Той изтласка студения въздух от усоите и Балканът се стопли, във въздуха се носеше дъхът на Божиката, на здравеца, на безброй билки и цветенца. Младите листенца на буките придаваха на въздуха свежест и възкисел вкус. В природата започваше празник. Всяко цветенце бързаше да покаже себе си. Вече прехвърлях през ума си моите приятели, където можех да пренощувам, когато се натъкнах на странно зрелище -пред мен вървеше старец, целия окичен със звънци. След стареца вървяха куп деца.
Разбрах, дядо Йеремия отива при Къню да купува звънци за стадото си. Присъединих се и аз и тръгнах с дядо Йеремия. Той ми поясни: „Нося старите звънци, за да съгласувам новите с тях.” Дядо Йеремия беше висок старец, с бели сребристи коси и лице вдъхновено като на пророк.
Къню беше мой приятел. Той беше най-добрия майстор на звънци и камбани. Това посещение на стареца ставаше всяка година, преди дядо Йеремия да замина за Балкана.
- Тръгвам утре, не ми достигат няколко звънци! - рече Йеремия. Той откачи голям топчест звънец, с ясен властен глас: „На големият овен е, искам спроти него един по-нисък глас за Виторогата, и малко да е тъжен.” Къню се позамисли малко, влезе в съседната одая и донесе звънец пак топчест, но така фино изкосан и с такъв сладък глас, че като го_ духнеш само, издава звън нисък и сърдечен - той подхождаше на първия. Йеремия вадеше подред звънци и звънчета, и с Къню бяха тъй увлечени, че не усетиха кога притъмня. Старецът работеше с безпогрешно чувство, но и Къню си разбираше от работата. Като привършиха, старецът се обърна към мене просто: „Ела тази вечер у нас.”
Къщата на Йеремия беше на горния край на селото, яка като крепост. Посрещна ни Неда, сестра му - едра, силна селянка. Домът грееше от ред и чистота, в огнището гореше огън, който топлеше и осветяваше. Приседнахме на малки трикраки столчета. Неда търколи ниска софра, покри я с чиста шарена кърпа, извади от пепелта голяма топла пита, разчупи я и я тури на софрата. След това изсипа гърнето с боба в голяма пръстена паница. Йеремия замърви люта чушка в жарта, и я стри в паницата. В друга паница Неда донесе голяма буца прясно сирене. - Здрав народ, здрава вечеря!
На другия ден слънцето беше вече изгряло, когато тръгнахме. Беше обикновен делничен ден, но тук беше празник - овчиците, като че бяха облечени в нова премяна. С Йеремия вървяхме напред. Неда ни изпрати с китка цвете, случи се, че и даскал Цвятко извеждаше децата на разходка. Те накичиха с цветя дядо Йеремия и овчиците. Стадото тръгна. Сега видях какво значи пеещо стадо! Какви гласове се чуваха, какви съзвучия и ритми! Много мотиви в народните ни песни са взети от тук. В този звън имаше радост. Доброто настроение се предаваше на всички.
Йеремия се вслушваше внимателно, той знаеше, че когато песента на звънците е хубава, овците дават повече мляко. Какво не можеше да се чуе в общия звън! - И говор, и думи, и смях и жалби. От тук са взети и неправилните тактове в българската музика.
Пожелавам ви да се срещнете някога с пеещото стадо на дядо Йеремия.
