Тази случка ми я разправи моят стар приятел - дядо Стефан. Тогава той беше възрастен, а разказаното от него се е случило, когато е бил млад. Предполагам да е станало преди стотина години.
В село Каймаклий живял прочут ходжа. Той помагал на хората със съвети, лекувал, но имал власт и над животните.
Веднаж ходжата дошъл в селото на Стефан. Поканили го да пренощува в една къща, където имало много бълхи - облак. Хазяите се извиняват, ходжата казва: „Нема нищо!” Като се прибрал в стаята, ходжата извадил ножа си, забил го в пода и произнесъл някакви думи. Всички бълхи се събрали около ножа, покрили го до горе. Ходжата спал спокойно.
На сутринта трябвало да отиде в къщата на един чобан, прочут с това, че неговите кучета били най-злите в селото. В двора му не можел човек да влезе. Стефан завел ходжата до портата. В двора лежали IQ-12 кучета, големи като магарета. Стефан не пожелал да влезе. Ходжата отворил портата, минал през двора. Като минавал край кучето, то само повдигнало глава и се отпускало.
Влязъл ходжата в къщата, свършил си работата и си излязъл. Стефан го попитал: „Ти ли си ходжата от Каймаклий?” - „Аз.” - „Моля те, научи ме на някой от твоите мурафети, на някой от твоите изкуства.” - „Добре, казал ходжата, на какво искаш да те науча?” Стефан помислил, че ако го научи да лови змий, ще може да плаши момите по седенките. - „Научи ме да ловя змий!”, казал Стефан. - „Добре.”, отвърнал ходжата - „Излез утре на полето, ще срещнеш змия. Запомни тези три думи.”
Стефан ги повторил и запомнил. - „Ако змията не се спре на първата дума - продължил ходжата - ще кажеш втората дума, и тя непременно ще се спре. Тогава хвани змията, но ще знаеш, че първата змия ще те ухапе. Ти кажи после третата дума, за да я освободиш, да си върви. Ела след това в Каймаклий да ти направя един шербет. Като го изпиеш, нема опасност от ухапването.”
Стефан изпълнил всичко това. Оттогава той има власт върху змийте.
Трите думи са магически - странни думи от някакъв древен език. Стефан ми ги каза, но с условие да не ги издавам на никого.
