Имахме сестра, която обичаше цветята. Градината й беше като кътче от рая. Тя се грижеше за тях, както майка за децата си, но и цветята й се отблагодаряваха. Особено обичаше розите: и едрите „Ла фанс” с твърди цветове, и вишневите със сладък аромат, и белите рози с достойнството на царици, и чайните с нежни, сложни, неопределени цветове, сякаш замечтани по друг свят. Обичаше и ароматните камелии.
Очите се радваха на красотата, с която тя се беше заобиколила.
Това беше изложба на големи художници, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромат! Сестрата съзнаваше, че чрез цветята един велик свят изявява Любовта си към човека.
Едно лято трябваше да отиде със семейството си на Хисарските бани. Не й се разделяше с цветята. Но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена замина.
Минават няколко дни. Една сутрин както си почива, тя чува в себе си тихичек глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени!”
Сестрата се сепва и през целия ден е в тревога. През нощта сънува: вижда градината си, розите и магарето на съседите, което настъпва към тях. Още на сутринта тя тръгва за София. Сънят се потвърждава. Тя сварва магарето в своята градина, вече опасло половината рози.
Магарето изяжда няколко лопати по гърба, и останалите рози бяха спасени. Разбира се сестрата не напуска вече градината си и не се върна на баните.
С розите си тя се чувствуваше по-добре - по цял ден се грижеше за тях, пееше им песни, а розите цъфтяха, изпълваха двора й с аромат, вливаха в нея сили и носеха на всички радост.
Това наистина струваше повече от баните!
*Забележка на съставителя: Това бе Анастасия Янакиева. Виж „Изгревът", том 5, с. 890, „Изгревът”, том 9, с. 166-167; т. 29, с. 427-438 -снимки на Анастасия.
