Когато Учителят пътуваше из България и държеше Своите сказки, като дойдеше в Стара Загора, винаги отсядаше при нашия приятел - инженер Каишев. Една вечер сядат в градината и инженерът казва: „Тази ябълка съм решил да я отсека - разлиства се, цъфти, но плод не връзва! Толкова години не съм видял ябълка от нея!"
Учителят му казва: „Остави ябълката и тази година. Колкото ябълки даде, ще бъдат мои.” - „Добре, добре”, съгласява се Каишев.
Учителят отива при ябълката, нещо й говори, попипва клончетата й и доста време стои при дървото.
Същата година ябълката дава обилен плод - едри, червени ябълки.
Каишев изпрати на Учителя няколко коша.
Затова той наричаше това дърво: „Ябълката на Учителя”.
От тогава дървото всяка година даваше изобилно едри хубави ябълки.
*Забележка на съставителя: Виж „Изгревът”, том 2, с. 376-377.
