Какво от това, че много хора са още деца и се забавляват? Един ден и те ще почнат да мислят и да се учат. Тъй работи Бялото Братство. Показва и здравия живот на Царството Божие. Бъди като извора в планината. Той си тече. Който и да дойде при него, ще си вземе колкото вода му е потребна.
Времето: Има едно относително време, човешко време. Поредица от часове, дни, месеци, години, достатъчно за ограничените човешки представи. Ала има и друго време, времето на Духовния свят. В него нещата, явленията са обединени в едно по съдържание. Съдържанието, еднаквото съдържание определя тяхната едновременност или съвременност. Ако и да ги делят векове, ние казваме: „Съвременници сме.” Значи - сродни явления. Може да са станали преди хиляди години, или сега, или след хиляди години, те принадлежат на едно и също време. В съвършения Божествен живот нещата съществуват непреривно, вечно. Пребъдват всякога и навсякъде. Те пораждат времето в материалния свят и се явяват тук в една последователност, която ние наричаме време.
Обични брат Боян, сестра Мария и всички братя и сестри, които мислят всякога за Учителя и държат жива връзка с Него, поздравявам ви с деня на Учителя!
Прочетете от Лука, 17гл.,22-37ст.; Марко, 10 гл., 17 ст.; Откровението, 14 гл.,4ст.; Откровението, 19 гл., от 11-16ст. Бъдете бодри духом, изпълнени с вяра и упование. Ние сме призовани на свята работа за Неговото Дело. Когато се завърши борбата, ще се отчете победата. Павел, Послание към Римляните, 8 гл., 35-39 ст. „Кой ще ни откъсне от Любовта Божия?” Павел към римляните, 55 гл. „Любовта Божия се разля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Святи.” Духът е същия в миналото и сега. С неговата сила ще извършим всеки подвиг. Да пребъдваме всички в Неговия мир. Поздрав на вас и на приятелите!
Обична моя Мария, Всякога мисля за работата, която ни предстои. Това са най-хубавите ми часове. Учителят е отредил голямо място на музиката в бъдещата ни работа. Музиката върви неразделно със Словото. Почни работата си върху песните спокойно, задълбочено, тълкувай, превеждай и представяй. Като зная, че си навлязла в любимата си работа, ще бъда по-спокоен тук. Всякога мисля за нашата работа, колкото трудна и да бъде тя. Готов съм да приема Духа откъдето и да иде. „Формите, които създаваме трябва да бъдат разумни, здрави, чисти, красиви, осветени от Истината”, това казваше Учителят. Условията ще дойдат, нашето лично положение ще се разреши в цялостния процес - вътрешен и външен. Това е зреене, то има своето време. Нашият въпрос ще се разреши в него, защото и ние принадлежим на този процес. Ние ще имаме силата и търпението да издържим докрай. Ученикът се моли: „Приемаме мъчнотиите, които ни изпращаш за уякване на нашия дух.” Чувам понякога песните на Учителя звучат двугласно, като че голям хор пее, изпълня пространството. Ех, тъй да може да ги предадем! Иде време, когато музиката на Учителя ще изпълни света. Тя е храна за душите, както и Неговото Слово - Небесния хляб. А душите ще бъдат онези, които се хранят с този хляб. Каква култура ще носят! Това може да доловим в Словото и музиката на Учителя. Ние знаем за какво работим, и сме радостни при всички условия. Един ден ще създадем музикален център, който ще работи върху песните на Учителя.
Ще разработва и прилага Неговите методи в музиката. Това ще бъде Школа, Академия, ще има голям хор, оркестър, солисти, ще има специална концертна зала, роял, хармониум, орган, най-хубавите, каквито има в света. Ще има музикални тържества на Петровден и всички хора по целия свят ще чуят музиката на Учителя. Концертите ще се предават по цялата земя. Това ще бъде празник за човечеството. Най-добрите солисти от наш и от всички народи ще участват и ще считат за голямо чест да бъдат поканени. На тоя център ще поставим задача да проучи, събере най-хубавите народни песни на всички народи, спонтанното творчество на душите. Ще ги издадем в специални сборници.
Обична моя Мария, представям си понякога как се завръщам пак в „Малкият дом”. Всъщност аз никога не съм напускал „Малкият дом”. Аз в него живея. „Малкият дом” това е един живот - наш живот, един свят - наш свят. Той не е само обстановка. Колкото и скромен и простичък, толкова е чист и светъл. Обична моя Мария, Господ ще отвори вратите на затвора за мен и за Братството. Ние имаме търпението на учениците.
Обични Брат Боян, Ние седим тук с висок дух и с голяма Любов, защото знаем за какво седим тука. Предай нашия поздрав на приятелите! Нека бъдат смели и решителни като ученици. Нали първото правило, което Учителя ни даде в Школата беше „Фир-фюр-фен” - Без страх и без тъмнина, с обич и виделина. Използвайте и най-малките възможности да се поддържа братския живот. Каквито и да са условията, ние ще работим. Нима Учителят търсеше специални условия? Той работеше при всички условия. Една среща, един разговор, едно писмо, една братска вечеря, една екскурзия, една песен - и най-малкия израз на братския живот, за нас е свещен. Рилският живот да се поддържа. Които имат възможност, да отидат на Рила, които нямат такава, да отиват на Витоша. Сега е време учениците да работят, да се молят, да пеят, да четат беседите. Животът, който Учителя ни повери, ще опазим. Това е Неговия живот и нашия живот. Пазете Словото като зеницата на окото си! Това всички да знаят. Поддържайте връзките с провинцията. На братските срещи, които се устройват там, хубаво е да отиват хора и от София. И, които отиват, да се подготвят със Слово или с музика. Торбите им да бъдат пълни. Това, което Учителя ни повери, ще пазим свято. Той е промислил за делото Си, приготвил е условията. Всичко ще дойде на своето време, а ние ще издържим на всички условия. На 5 август имаме редовно свиждане с Мария. Кажи на нея, че каквото имаш да ми казваш, тя да ми го каже. Искам да зная всичко за Братството, за Изгрева, за Салона, за беседите, за книгата, издадена във Франция. Получена ли е и дали е излязла втората част? Радвам се, че нашата книга отиде вече да проповядва в света, да разкажем на хората за Учителя, за Учението, за Братството. Нали това искахме. Щастлив съм като си помисля за това. Не се безпокойте за мен. Сега съм добре със здравето си, операцията мина сполучливо, хирурзите бяха добри. Моят организъм як и закален, се справи с всичко. Важно е дрехата, важен е Духа. Духът е всичко. Как казваме в нашата Молитва? - „Изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота.” Пазете свято думата с която правим връзка с Учителя. Сега вече знаем, че Бог на Любовта е Бог на живите. Предай нарочен поздрав на Методий! Много, много ми помогна. Мъчно щях да изкарам без него. Нека посещава от време на време Мария. Ще се радвам, ако някой път мен посети. Поздрав на всички приятели! В скръбта си да бъдат радостни. Пиши нарочно на брат Георги. Поздрави го от мен! Чувствам тяхната помощ и често мисля за него. Поздрави и Надя и Добри, всички приятели там! Пак ще се видим. Има още да работим за делото. Учителят ще даде условия да довършим работата си. Рим беше завладян не от Атила и неговите пълчища, а от босоногите апостоли. Силният в Словото и силния в силните. Работа, работа, работа! Вяра жива! Човек жадува за Словото на живота. Този гръм и трясък ще премине. Предай моя поздрав на Мария! Срещата ни е за 5 август, сряда. Очаквам този ден. Плодовете, които ми изпраща, дойдоха много на време и бяха запазени много добре. Също така и продуктите, които ми донесе срещу именния ден на Учителя. Сега се храня редовно. И, ако и по-малко, но чувствам се добре, напълно съм здрав. Тези дни напускам болницата. Връщам се пак в затвора. Мисля си, дали може да бъде затворен всъщност един ученик? Хората имат власт над телото. Тежко на тези, които живеят само в телото си! От стаята в която съм, се вижда цялата Витоша. Това е голяма утеха за мен. Виждам Ел Шадай, Присоя, Резньовете, замъкът, Мусалла. Цели часове гледам любимите си места, духом ходя из тях с Учителя и с вас заедно. Нека приятелите ходят в планините да се радват на свободата, простора. Това е моята радост. Искам и Мария да ходи. Така ще се радвам напълно с тях, и моята радост ще бъде постоянна. Поздрав на сестра Василева, на Станка, на Тената! Получих вчера запис от него. Поздрав на Паша, Еленка, Аня, Буча, Наталия и на всички приятели в провинцията! Поздрав нарочно Братския съвет! Да бъдат силни, смели и решителни! Сега е време за служение. Нема по-големо благословение от това да бъдеш ученик на Божествената Школа! Това писмо чети на Мария. То е и за нея. Поздрав и на теб, мой обични и верен брат Боян! Борис.
Пиши и на Цанка в Габрово. Поздрави я, поздрави и Йордан от мене!
[Болницата на затвора, 1959 г.] Обична моя Мария, Всякога мисля с благодарност за нашия път, чист и свят - Път през цялата вечност! Мисля за Великото Братство на човеците, които обичат Истината и й служат. Обична моя Мария, ние живеем в нашия свят. Там ние сме свободни.
Обични брат Боян, Очаквам времето, което ще донесе условие за делото на Учителя. Йоан, 9 гл., 4 и 5 ст.: „Иде нощ, когато никой не може да работи.” Отминава вече дългата нощ, ще дойдат добрите условия. Като ги очакваме, ние работим непрестанно, за да дойдат те. Ние сме тук, зад нас е Великото Бяло Братство. Това е Силата Божия. В целия Всемир, във всички светове се простира Царството Божие. То ще дойде и тук на Земята. Учениците на Божествената Школа работят за Него. В Господнята молитва е казано: „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на небето.” Дълго трябва да се работи, докато се подготвят условията една човешка душа да се пробуди. Учителят призова душите върху които от векове е работено. Сега виждам колко е ценна всяка душа, която Учителя е призовал и как трябва да ги пазим и подкрепяме. Свещен момент е нашата среща при Учителя. Промишлявам пак, всяка стъпка, която извървяхме с Него. Това е голямото благословение за нашите души, затова всякога благодаря! И тук като съм, душата ми пее песните на Учителя. Ще дойдат добрите условия за Делото. Цялото небе работи за това. Предай моя поздрав на приятелите, верните и истинните!
Обични брат Боян, живота, който Учителя ни предаде, живия образ, трябва да го предадем по-нататък. Това е нашата задача. Учителят създаде веригата на Любовта и онези, които са призовани в нея, са посветили живот, здраве, сили, имот и всичко за Делото на Учителя. Ние изпълнихме закона. Съберете всички трохи, да се не загуби нищо. От трапезата на Любовта нищо не трябва да се загуби. Словото на живота пазим. Нито най-малката жертва и усилие в името на Любовта не се губи, принася плод много. Нашето излизане от затвора не е личен въпрос, той е въпрос преди всичко на Братството. Когато се разреши въпроса на Братството, тогава ще се разреши и нашия въпрос. Не е въпрос само да излезем, трябва да се реабилитира Братството, да бъде възстановена правдата спрямо Учителя и Братството. Тогава ще дойде и нашето излизане. Живеем в апокалиптични времена. Ние принадлежим на Великото Братство. Любовта към Бога ни обединява. Един Дух живее в нас - Духа на Учителя. Където и да бъдем, в този или в онзи свят, от какво има да се боим? Поздрави приятелите! Вяра жива, Дух силен!
[19.IX.1961 г.] Обични брат Боян, Започвам Новата Учебна година. Пак сме при нозете на Учителя. Това е празник на учениците. Предай моя поздрав на учениците на Божествената Школа! В Молитвата се казва: „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Една година в Школата на Учителя - какво богатство е това! Какви мисли, идеи, условия, блага, откровения, живот преизобилен! Наистина, ние сме щастливи хора! Мисля за нашата работа в свободата с която Учителя ни освободи от всякакви ограничения, форми, предразсъдъци, време и пространство, и ни приобщи към живота на Цялото, към великия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Мисля за чистото служение в Дух и Истина. Нека създава света своите партии, черкви, всевъзможни общества и организации, които се борят. Човешки работи! В Божествения живот е единството и пълнотата. Всевъзможните ограничения, които света може да постави на пътя ни, не са пречка за нашата работа. Ние работим като Слънцето. Тъй ни е учил нашия обичен Учител. Не отричам постиженията на света. Божият Дух ръководи всяко творчество. Ние не се отделяме и противопоставяме. Изкуството е областта на творчеството, науката, обществения живот също. Учениците на Божествената Школа трябва да влезат във всички области, да внесат Божествените идеи, живот и знание, които носят, за да даде възходяща насока на творчеството. Тъй ще изпълнят своята мисия и ще помогнат на всички. Не е в множеството. Малко квас подквасва всичкото тесто. Ние носим идеята за Братството, Единството, Мира, а не за разделение и борби. Човек е създавал всевъзможни форми да ограничи Духа и душата, да ги вгнети в тях, да ги насили, да ги подчини на закон, догми и канони. Чудни са човешките души и Дух! Те разпръскват всички форми, помитат всички препятствия, разкъсват всички окови. Божественият живот не може да бъде окован. Ние сме едно с Божествения живот - едно цяло и неделимо. В живота формите се повтарят хиляди пъти, но не остават едни и същи, те се променят. Тук може да се провиди Божествения план. Ако човек не вижда как Бог работи във Всемира, какво вижда тогава? Той е слепец. Често си пея песните на Учителя повече мислено. Живея в нашия хубав свят заедно с всички вас и с Учителя. Тъй понасям всичко тука. „Ний ще ходим в този път на Светлината!” Мир ти мой прекрасен! Наистина, за Духа и душата няма преграда. Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път. Божественото Учение е като светлината. То е навсякъде, то е неуязвимо, то може да се изрази във форми, но не зависи от формите. То създава формите, но не остава затворено в тях.
Христос е изразил това просто и съвършено: „Служение в Дух и Истина.” Всички, които искат да бъдат господари на света, нема да успеят, защото света си има господар. Човек трябва да се научи да изпълнява Неговата воля. Това е правилното отношение. Поздрави приятелите! От всички се иска мълчалива, вдълбочена, спокойна работа. Без страх и тъмнина! Такъв е закона. Ние трябва да присъстваме в днешния момент и да вършим своята работа, за да се разрешат правилно въпросите в света. Обични брат Боян, следя с интерес живота на съвременния човек и виждам, че нема други път за излизане от противоречията, освен пътя, който Учителят посочи. В Учението на Учителя е спасението на човечеството. Мисля вече за списанието „Житно зърно”. То ще бъде списание за духовния живот на човечеството, списание на Духовната култура. То трябва да отразява Новото в духовния живот на човечеството по цялата земя. В него ще бъдат застъпени духовните науки, изкуство и най-важното - новото разбиране на човека за Бога, истинското отношение на човека към Бога, свободно от старите религиозни предразсъдъци и суеверия. Така „Житно зърно” ще отговаря на една насъщна нужда на днешното време. Списанието „Житно зърно” ще възвестява Новото Учение на Учителя, ще очертава образа на Новия човек. В него ще бъдат застъпени всички отдели на Духовния живот, наука и изкуство. Трябва да се привлекат широк кръг сътрудници за всички отдели. Ще бъде застъпен и отдела „Постижение в духовния път”, „Духовни опитности”, „Изследвания на Невидимия свят” и др. Редакцията трябва да разполага със списанията и литературата на всички духовни движения по Земята. Каква голяма и хубава работа ни предстои!
[5 октомври 1962 г] Обична моя Мария, Спомняш ли си, че по това време отивахме с тебе в Рила - в Светилището? Това е нашия свят. Ние го носим в душите си всякога. Виждам го и сега, съзерцавам го от тука, живея в него. Разбира се, не е само до обстановката. Всичко е в пълното съгласие и единство с нашите идеи, мисли, чувства. В това седи неговата сила и неотразима привлекателност. Виждам всичко с удивителна яснота и релефност - спокойните води на езерата. От тях се излъчва първичен мир. Трепета на светлините по водната повърхнина като ясна детинска радост. Мощните скали дават да се почувства силата на формите. Какъв замах на древния ваятел! А въздуха? Въздухът е чист, прозрачен като изворна вода, а понякога да е леко премрежен с цветни воали. И тези зелени поляни от жилава планинска трева, най-нежните цветенца сред нея. Ето и нашето скромно каменно леговище при малката палатка, примитивния наш лагер. Колко простота и уютност има в него! Той се приобщава напълно и съвършено към целия този свят, запазил се е от зората на времената. А по-нагоре - камъните, където посрещаме изгрева и младите клекове наоколо трептят в унисон с утринната зора, и изпълнят въздуха с пресния тръпчив дъх на балсам. Ех, простор, простор, чист и светъл, голям простор, който тъй ми липсва сега! И живото мълчание наоколо, което се изгражда като хор на безсловесните, пълната и съвършена хармония на формите и светлините. Този свят нося в душата си като образ на света от който идем, в който ще се върнем един ден - дреха на Божествения живот. Ние сме сърдечно свързани с него, познаваме го и вече нема раздяла. За него работим. Той присъства в нашите дела, ние го внасяме в живота за благото на всички братя. Небето над върховете е особено чисто, дълбоко, синьо, наситено със светлина. Може би силите, които изтичат от тях го пречистват.
Обична моя Мария, неизказано съм благодарен за всички дни, които Господ ми подари с тебе!
[20 февруари 1962 г.] Обична моя Мария,Тази сутрин ходя сам из моя остров. Дебела слана покрива тревите. Земята е замръзнала и хрущи под стъпките ми. Низко над реката се стелят пушеци и мъгли. Студен вятър свири между дърветата. Но погледни само какво става в небето, какви светлини, какви цветове се разливат! Невидима ръка разхвърля пурпур и багри със замах и сила. Планините са в топли пролетни цветове - мораво и синьо. Те привличат вече. Снеговете са оцветени в същите тонове, цялото небе се е разперило, голям облак като крило. Слънцето го е наситило с блясък и светлини, въздуха е студен, здрав, укрепителен. Скитам из моя остров, и си мисля за нашия голям и богат живот, живот през вековете. Той е жив път, който ни обединява с Него. Колко хубав образ е намерил Учителя: „Аз съм лозата, вие пръчките” - Прост и съвършен образ! На Бога уповавам, ние ще издържим на всичко! Бъди бодра духом. Надявам се, че Бог скоро ще ме доведе в „Малкият дом”, и ние ще пак ще подхванем нашата свещена работа.
[20 февруари 1962 г., Острова на Марица]
Виждам, Господ иска да посее няколко семенца и между тези хора тука. Обични брат Боян, как, кога, за кое време и колко плодове ще принесат тези семенца? Той знае. Ние трябва да вършим Неговата воля. Нашата радост е в това, че сме призовани да участваме във великото дело на Учителя. Какъв подем на духа има днес, каква светлина и сила! Нема област на живота, която да не е засегната от тази велика вълна. И от тук наблюдавам и се радвам, участвам и песни пея. Нема да остане помен от старите лъжи и заблуждения, от неправдите, насилията, робството. Такъв вятър вее сега по Земята, че всичко ще помете. Земята ще бъде очистена от всяка лъжа. Как ще изгрее Слънцето в новия ден, какви песни ще се пеят и игри ще се играят - ние знаем. Ние знаем, че Той иде! Мощният и Силния!
Обични брат Боян, бъди бодър духом и весел! Подкрепяй приятелите. Поздравявай от мен верните и истинните!
[1962 г., началото на м. март] Обични брат Боян, Един ден сУчителя струва колкото цяла година. Представяш ли си сега какво богатство имаме ние? Това е нашата скрита радост. Ние виждаме кое е същественото, и кое е празно и суетно, този шум в света. Лъжата и днес шества с фанфари и блясък, както в миналото, но ние немаме нищо с нея. Старият езически свят издига пак своите идоли, Божества, олтари, капища, тържества и церемонии, блясък, празен шум замайват човека. Ние, обаче, долавяме тихите стъпки на Учителя. Неговите стъпки в света, когато посещава душите с мир, път, истина и живот. Всичко е в това, да отделяме света настрана и да търсим Него непрестанно. Учениците на Учителя, които познават вечния живот, не могат да се смутят от временните условия в които се намират.
Обични брат Боян, прочетете от Йоанна, 1 глава, 14 ст. и от 1-51. Това видяхме и за това свидетелствуваме. Нашият път е чист и свят. Нашата работа без шум, без блясък - задълбочена и смирена. Всичко скромно, с най-малките средства. Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие. Много неща научихме и разбрахме тук в Школата на другото Братство. Видяхме това, което не трябва да допуснем в нашата работа. Затова Учителят ни прекара и през тази Школа. Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път. Хубав урок, който нема да забравим никога и всякога ще помним.
Обични брат Боян, приеми моя поздрав за нашата Духовна Нова Година, за нашия светъл празник на Пролетта с който почваме Паневритмията! Живият кръг на Паневритмията продължава. Той е за благото на всички човеци, и ние ще го поддържаме, макар и мислено и ще участваме в него при каквито и условия и да се намираме. Живият кръг на Паневритмията, първото най-малко движение на новия живот, което постепенно ще се засилва, засилва, засилва, докато обхване като мощна вълна душите, които Бог е призовал и определил да вървят в Неговия път. Аз зная - Бог ще укрепи и възрасти основанието, което Учителят положи в този народ. Това е нашата молитва и нашата работа. Поздрав на приятелите и на теб, на всички верни приятели! Бъдете бодри духом! Без страх и без тъмнина!
Мисли на ученика. Бог осветява живота ни със своето присъствие. Това е най-важното. Бог внася в човека мир, светлина, сила, радост, дава подтик към творчество. Как искаш да ти се изяви Бог - като човек, като цвете, като плод, като аромат, като любов, като мъдрост, като красота? Бог те среща като майка, баща, брат, сестра, любима. Може ли да кажеш тогава, че Бог не ти се е изявявал? Алената розичка току що е цъфнала. Слънчевият лъч прониква в росната чашка. Тя е озарена отвътре и сияе. Какво става в малкия цветец? Празник, тържество, тайнство се извършва. Малкият цветец разговаря със светлината, и колко чудесен е този разговор! Има свещени моменти в живота, на тях човек трябва да присъства с благоговение. Властта и богатството, които изкусителя може да даде на човек носят проклятия. Около тях се натрупва лъжата, лицемерието, неправдата. Суетният шум и блясък - отвратително! Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път. Това е истината. Има нещо много хубаво в живота. Усещам го понякога, когато помириша едно карамфилче, една розичка, или когато потрия листенцата на здравеца и усещам дъха на планината. То не е самия мирис, но е в него. Срещам един човек. Неговият поглед, движение, усмивка, една дума извиква това хубаво нещо в живота. Срещам детенце. То е обкръжено със сиянието на невинността и чистотата. Усещам пак това хубаво нещо в живота. То не може да се определи, но като го срещнеш, то повдига човека, придава сила, дава подтик. Човек трябва да има очи за него, то не всякога присъства, но когато присъства, живота се изпълня със съдържание и смисъл. Има нещо хубаво в живота, понякога то е в една хапка хлебец, в една глътка водица от извора, в един поглед, в една дума, в една постъпка. То е в първия лъч на изгряващото Слънце. Има нещо хубаво в живота. Когато го срещне човек е щастлив. Търси винаги този хубав момент. В него Бог присъства. Животът не е тук или там в миналото, настоящето или бъдещето. Нашият живот се покои на Божията длан. Той е и сега и всякога. Ученикът използва времето и сега тъй добре, както и преди. Ученикът се молеше тъй: „Господи, благодаря Ти за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Благодаря Ти за верните сърца, които Си поставил да ме пазят!”
[5 септември 1961 г.] Обична моя Мария, Радостта ми е да мисля за тебе, за нашия хубав живот, за нашия свещен път, за живота на Царството Божие, което Учителят ни откри, за Него, Който ни води и днес и през цялата
Вечност с блага ръка. Тази ми радост изкупува всички страдания и несгоди и унижения на които човек в моето положение може да бъде подложен. Поздравявам те със Съборните дни, поздравявам те за Именния ти ден, нашите святи и светли дни с нашия обичен Учител! И днес душите ни разговарят както, когато ходехме хванати ръка за ръка из нашето Царство. Сега Господ ни е скрил тук до време. Предай моя поздрав на брат Боян! Мисля всякога за нашата работа. Тя е непреривна, тя продължава при всички условия.
[Краят на май 1961 г.]
Великият невидим свят ни огражда. Той е неудолим, мощен и силен. Той се изявява във видимия живот. Всичко е в ръцете Му. Един Божествен импулс е като житното зърно. Той трябва да се посее. Такова е Божието повеление. В него е скрито едно благо за теб сега и за в бъдеще. Този закон проверява. Ако не виждаш Господа, какво виждаш тогава? В утеснението си в което се намираш, търси Господа. Божият живот изпълня любящите сърца. Бог се изявява чрез тях. Песента, която Учителя обичаше „Духът Божий, Духът вечний, Духът святий, Духът благий. Кой пълни сърца ни с любов?” Промените в живота стават по музикални закони. В тях има ритъм, мелодия и хармония. Това е закон на пророческата наука. Бог не е всякога с човека, но, когато е с него, Той го учи, разкрива му красотата, силата и смисъла на живота, дава му подтик да твори. Това са хубавите мигове в живота. И това е трагедията на съвременния човек, повален, обезсилен, безправен, без воля, роб на чувствата си, на страстите си. Такъв искат да бъде човека - безропотен и подчинен. Това е робството на съвременния човек, човека без Бога. Освобождението е във възвръщане към Бога. Това е пътя, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя. В Школата на Учителя се изучава науката за Бога. Знание е потребно. Без знание, без любов - какво може да постигне човек?
Обична моя Мария, чувам вече „Мирът вече иде”, изпълнен симфонично - от хор и оркестър. Каква мощна симфония на Мира ще бъде тя! Един ден тя ще прозвучи по целия свят. Човек без Бога е звяр. Човекът е човек поради Бога в него. За Бога трябва да се говори на хората, за Бога, Който е Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта, Сила, Красота. Богът познаваме първо в нас, после и вън от нас. Богът трябва да покажем на хората, да го опитат и да Го видят. Ето човека! Божият Дух е работил върху него през Вечността. Божият Дух почива върху него и днес. Истината преди всичко във всяка мисъл, във всяко дело, във всяко движение. Истината трябва да присъства. Това е Учението на Бялото Братство, това е нашия път, това е нашата работа.
[Септември, 1961 г.]
Където и да бъдем - близко или далеч един от други, в този или в онзи свят, нас ни обединява един идеал, един живот, една мисъл, едно Слово, една песен. Така ние винаги сме заедно.
Обична моя Мария, тези спокойни, светли предесенни дни ми напомнят Светилището в Рила. Небето приветливо, благосклонно, ведро, светло. Разумният свят изявява присъствието си, като че тук се извършва Свещено служение. Премина ветрец и разклати тревичките и клоните на клековете. Скалите са осветени отвътре, сияние има около тях, долу пряспата и изворчето. Всичко това живее в душите ни и ние го носим в сърцата си. Нашият път е един и сега ние пак ходим заедно и разговаряме.
Сутрин от пространството слиза студ - здрав и чист. Водата е замръзнала, ние запалваме малкия огнец пред палатката. Неговата топлинка нема да забравим никога.
Обична моя Мария, ние трябва да обмислим добре работата, която ни предстои. Колко време ни остава още на Земята, да го посветим на нея. Ние трябва да завършим работата си. Тогава ще се явим пред Учителя със светло лице. Тогава можем да кажем: „Нине, отпущаеш раба своего Владико!” Макар и отвън, ти караш също с мене затвора, и страдаш повече от мене. Злото иска да изгаси светлинката, която Учителят запали. Това е невъзможно! По-скоро то ще изгори - това е възможно, но да спъне делото на Учителя, това не може да стане. Бог ни е проводил на Земята да вършим Неговата воля, да свършим работата, която има да вършим. Чудесен е живота, който Бог ни подари и прекрасен! Помисли само какви срещи имахме, какви важни срещи! И сега се подготвя бъдещето, бъдещите ни срещи. С какви прекрасни души се срещнахме и опознахме и работихме! Благ и милостив е Господ! Остава ни още малко да завършим работата си. Бог устройва пътищата ни. Животът ни е в Неговите ръце. Човек може да създаде атомна бомба, силата на която да се равнява на хиляда милиона тона тротил - огромна механична сила. Ала има и друга сила, силата, която кара малката пъпчица да се отвори. На тоя сила се удивлявам, пред нея благоговея. Има сила, която кара да узрее гроздето. Каква сила е тя? Тя кара гроздето да се налее със сладост и аромат. Има сила, която изпълня любящото майчино сърце. Каква сила е тя? Може ли да се каже, че е голяма или малка?
[Септември 1962 г. Затвора] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път, пътя на учениците на Божествената Школа. Аз всякога мисля за нашия обичен Учител. Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта си от първите години. То принадлежи на живота на Царството Божие. То иде от далечното минало, изявява се сега, продължава във Вечността. То се подхранва от великия извор на Духа. В него присъства целия прекрасен Божий Мир. Над него е голямото небе, безграничното Царство на Вселената. В него сияе зората на ранното утро и грее тържествената светлина над изгревите. Тук бликат изворите, чува се песента на потоците, шепота на големите гори, силата и мощта на планината. И като съм тук, аз живея в нашия свят, в него срещам всички, които обичам и които ме обичат. Учениците на Божествената Школа живеят по цялата земя - на изток и на запад, на север и на юг. Където и когато срещна ученика на Божествената Школа, познавам в него брата по Дух. Великото Бяло Братство е Всемирно. То присъства и ръководи живота във всички населени светове. Божественият живот изпълня Всемира. Каквото и да правят учениците, не могат да помрачат Божия ден. Ученикът на Божествената Школа следва своя път при всички условия. Школата всякога е съществувала, тя е път. През всички времена душите са отивали към Бога. Светлината и простора в нашия живот, благодат и мир. За всичко благодарим. В страданията, които ни причиниха, не се ожесточихме. Останахме верни на нашия закон, превърнахме злото в добро. Това е разрешението на големите противоречия, в които се намира човек. Ще приеме ли той този път или ще го отхвърли? - От това зависи неговото бъдеще. Сега започва нашата Нова Учебна година. Иде нова светлина, ново знание, нови задачи, нови опитности за учениците. Учение и работа, това е щастието за нас.
Обична моя Мария, поздравявам те с Новата Учебна година! Ние пак сме наедно и вървим ръка за ръка в пътя. Поздрав и на учениците!
Обична моя Мария, спомням си нашето поле. Колко хубави часове сме прекарали в нашите разходки там сред тревите и цветята, въздуха и простора, небето и облаците и нашата Витоша насреща. То беше канавата на нашите мисли и чувства. И тъй като те принадлежат на вечния живот и то слезе в живота на Царството Божие. Сега хората го разделиха, разграбиха го и дали остана нещо от него, още не зная. Но тъй ми се иска пак да се разходим с тебе по него, да дишаме чистия, лек въздух, да гледаме просторната зелена площ и тържеството на светлината в пространството.
[Септември, 1962 г.] Обични брат Боян, При Учителя Учебната година започвахме с радостни чувства. Тези чувства са се запазили и сега. Виждам учениците в класа със светнали лица, с будна очакваща мисъл, сериозни и малко загрижени за задачите, които им предстоят, но сърцата са изпълнени със светла вяра и упование. Бог е промислил за нас най-хубавото през тази година, и Учителя, Който ще ни го предаде. Сега привидно сме разпръснати на разни места. В Школата сме наедно и в този и в онзи свят. Може би човек, трябва да премине буден през смъртта, за да се увери, че условията не са в състояние да ни разделят, нито да попречат на живота, на душите ни. Условията се менят, това е движение, а живота идва все нов и нов, разширява се, задълбочава се, изявява се във все по-големо и разнообразно богатство, сила и красота. Ние го приемаме с благодарност, учим и работим. Сега чуваме тихия глас на Учителя: „Да се не смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.” И ето, при всички условия ние следваме нашия път с мир и радост. За всичко благодарим! Обични брат Боян, приеми моя поздрав по случай Новата Учебна година! Поздрав на всички ученици!
[22 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Понякога тук се случва тъй, че ни забравят в килиите, и ние пак заставаме лице с лице с времето. Часовете, дните отминават бавно край нас. Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил. Извиквам живота от дните ни с Него. Картините, образите, мислите, чувствата оживяват наново. Неговото Слово изпълня душата ми. Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път. Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път. Ето думите на Учителя: „Ако Аз съм дошъл между този народ, дошъл Съм заради учениците. Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата. Школата е вечния път на душите. Словото на живота е Небесния хляб. Аз всякога мисля за нашата работа, за нашия път. В него ние всякога сме заедно. Поздрав на теб и на брат Боян по случай деня на ученика!
[20 октомври 1962 г.] Обична моя Мария, Седя си в един кът от мравуняка и мисля за нашия свят. Призовавам го. Неговото сияние слиза над мен, възникват картините и виденията, идват приятелите, отварят се вратите на Царството Божие. Това е благословението на ученика. Моята мисъл е отправена винаги към Него. Казвам: „Ето ме Господи!” Обичам да приемам светлината с всичките цветове и оттенъци направо от пространството, и да чувствам безкрая - личността. Нашият свят присъства в мислите и чувствата ни, мира изпълня душите ни и доброто разположение се излъчва както уханието на босилека. Обичам от най-високия връх да гледам как се раждат облаците в пространството. Небето е ясно, а ето че се появява облачето. Отначало малко като лек дим, то расте пред очите ми, оформява се, възникват и други, и скоро цялата сребриста украса плува в небесния простор.
Обична моя Мария, ние винаги сме наедно в нашия свят! Понякога усещам дъха на боровата смола. Тогава възниква картината на големите борове и ели, затоплени от Слънцето. Вдъхвам с пълни гърди здравия въздух, виждам ясните капчици, които се стичат по стеблата. Обичам да разтрия капчицата между пръстите си и да усетя силния боров дъх. Откъде ли го е взел бора, на какъв свят е вестител той? Това е тих говор, който иде от далече, и който душите ни разчитат. Колко ли е хубав този свят, който ни говори чрез него, и който ни се изявява? Седим си ние с тебе край нашето планинско огнище. Сухите дръвца горят, пламъците фучат и се извиват нагоре, искри излитат в тъмното пространство. Хладният планински въздух се устремява със сила към огъня. От това той гори по-силно, сгрява се въздуха и отива нагоре. От огъня идва най-приятната топлинка, най-приятната грейка. Ние сме на границата, където се срещат студа на пространството и топлината на Слънцето - сърдечна, приятелска среща. Сега притварям очи, мисля, мисля за всичко, което обичам, което търсим и за което работя. Сега притварям очи. Тогава идва мира, хармонията, единството, пълнотата на нашия свят. Вече мравуняка не съществува. Той е само мираж мимолетен.
Обична моя Мария, свири вечер по една песен. Какво щастие, че можем да живеем с песните на Учителя! И тук като съм, често си пея в нощта или в ранните утрини, разбира се мислено. Необятният свят, където царува милостта Божия - свят на мир и светлина, свят в който живее нашия обичен Учител. Всяка сутрин, когато слънцето изгрява, ние отправяме мисълта си към Бога, приемаме Неговото благословение. Ние се чувстваме като деца, които майка им е събудила за училище. Ние сме щастливи хора! Сега Господ ни приготовлява за работата, която ни предстои. Не се безпокой и не се страхувай от нищо. Имай вяра и упование в Господа. За всичко благодарете!
[25 август 1962 г.] Обична моя Мария, Днес е твоя Имен ден. И аз те поздравявам в най-ранното утро! Ние пак спазваме традицията с тебе и отиваме в планината. Възлизаме спокойно и ритмично, в хармония с планинския свят. Възлизаме - това е израз на стремежа на душите ни към Него, Който ни е дал живот и здраве. Всяко наше дихание принадлежи на Него, и Той е, Който ни се изявява във всичко с красота и сила. Ходим по познатите пътечки, поздравяваме белите брезички, нашите лични приятели. Усмихваме се и кимваме на цветята, гледаме с обич далечните планини, нашето Царство. Вдъхваме свежия възтръпчив въздух на елите. Постепенно пада умората, ограниченията, които града ни налага. Тук в нашия свят, си отдъхваме. Душите възприемат всеки звук, всеки образ, всяко движение с благодарност. Тъй си ходим ние с тебе в нашия свят, където винаги живеем. Нагоре, по-нагоре, все по-високо към светлината, към чистия простор, към онзи живот, който сме възлюбили изпърво още и завинаги. Тук намираме нашия обичен Учител, нашите братя и сестри, Великото Братство, което е дело на святите и светли образи на човечеството. Поточето, което тича срещу нас - такъв е неговия ритъм в общата хармония. Ветрецът люлее цветята и тревичките, и те се прекланят в общия ритъм. Всеки ден тук ние ходим и ние трябва да присъстваме тук, трябва да минем, макар и мислено. Такъв е момента, такава е повелята - нагоре и все по-нагоре над горите, над слънчевите поляни към светлите, сияйни върхове. Това е нашия път във Вечността.
Обични брат Боян, От Него излязохме и при Него ще се върнем. Работата за която ни е пратил, ще вършим. Нашите приятели, трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на Компартията. Ако е война, ще воюваме като ангелите Божий, с истина, със светлина, с правда. Нема да отстъпим нито на косъм. Може да влезем в огнената пещ, ако трябва, но на идоли не се кланяме. Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, и като избутват тези шутове напред, да представят уродливо всичко, което за нас е свято. Прилагат стария си изпитан похват, като турят своя управа да обсебят Братството, да развалят онова, което Учителят създаде. Това нема да допуснем. Вий стойте настрана от предателите на Делото. Като си искат, те могат да си направят и черкви, да си изградят и капища, да си поставят идоли в тях. Това си е тяхна работа. Но ние нямаме нищо с тях. Може да се опитат за примамка да дадат някои малки подаяния, да подхвърлят някоя трошица, календарче някакво, някоя книжка, или да допуснат слабичка, анемична дейност, колкото да украсят венеца си с Братството. Ето, толерираме, съвместно живеем. Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на когото и да е. И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни, ще го съди. Такъв е урока на историята. А вие вършете своята работа където и да сте. Никакво сътрудничество с предателите. Оставете ги сами. Мълчете и работете! Никакви спорове, никакви разисквания, никакви съвещания с тях. Мълчанието е достойния отговор на учениците в такъв случай. Ако е за условия, Учителят е, Който държи в ръката Си всички условия. И когато дойде време, Той ще ги даде. Днес Разумния свят работи и ние работим с него. Това е единен, цялостен процес. В него ще намерят своето разрешение всички въпроси, които ни вълнуват. Вяра светла, вяра чиста, тя крепи Духа що живота носи.
Обични брат Боян, това, което се опитват да правят сега, и в миналото са го правили. Злото гледа да обсеби формите, които Бялото Братство създава, да ограби съдържанието. То не може да твори, то живей само от грабеж. Христос ги нарича крадци и разбойници. Сега ето какво казва Учителят: „Които искат да ме следват, нека се подвизават в Дух и Истина, в Чистота и Святост! Братството там, дето е Духа! Не се смущавайте. Мир имайте!”
Обични брат Боян, виж какво говори руския писател Паустовски: „Пътят ни води към Златен век! Той ще дойде. Ние трябва да сме щастливи, че около нас вече шуми вятъра на този век и кара сърцата ни да бият по-силно.” Виждаш, че и днес, както и в миналото, поетите са пророците. Те първи долавят Новото, което иде. Те първи долавят идването на Новия ден. Обични брат Боян, и тук като съм, всякога мисля за святата наша работа. Никакви идоли, никакви кумири, никакви мъртви форми и догми. Здрав, чист, светъл, слънчев живот в Дух и Истина. Да се учим със смирение, да се приобщаваме към великия живот с благоговение, това е нашия път. Един ден ще създадем Литературен център. Той ще подготвя Словото за печат, ще разширим работата му, ще се изучават литературите на всички народи.
Най-хубавите образци на Словото ще издадем. Това ще бъде голямо, световно издателство. Търсете стъпките на Духа, търсете първо Царството Божие. Ще има и Научен център, ще се изучават новите области на живота, Невидимия свят, окултните науки. Окултните науки ще се преподават на нова основа. Съвременната наука е само отдел от великото знание. Ще обзаведем и малко стопанство, което ще се нарича „Житно зърно”, и където ще се работи върху житото. Главната му задача ще бъде работа върху житното зърно, подобрение на житното зърно. Какво може да се постигне за хиляда години? - Чудеса! Тук ще се опитва, прилага и разработват новите методи при отглеждането на растенията. Учителят ги е дал, те трябва да се развият и разширят. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка с живота на растенията. Каква голяма творческа работа ни чака! Ето за какво мисля винаги и виждаш, аз може да съм тук между зидовете, зад решетките, аз живея в Елисейските полета, срещам се и разговарям с моите братя по дух, онази велика фамилия на Духа, която живее във Вечността и във Всемира. Прочетете от Матея, 15 гл., 13 ст. Наближава Учебната ни година. Школата на Учителя продължава. Еднъж открита, тя е път за душите към Царството Божие. Бъди бодър духом, бъди здрав! Учителят ще ни даде условия да довършим работата си. [Август 1962 г.]
[Краят на 1960 г.] Обична моя Мария, Слънцето грее в нашия свят. Поляните и върховете и горите живеят и дишат, пълни с живот. И ние живеем и мислим изпълнени от същия живот. Да бъде благословен Господ Бог наш! Намерих малко мащерика тука в скалите, като рилската, същия аромат има, искрица от нашия свят. Това е моя пейзаж сега, и аз благодаря за него! Въздухът е хубав, понякога от върховете слиза ароматен ветрец, от реката иде прохлада. Вечер гледам звездите, сутрин посрещам Слънцето. Виждаш, и аз имам някои опорни точки. Спомняш ли си, че по това време предприемахме нашето пътуване по Балкана? И сега виждам просторните била, синьото небе, минзухарите край преспите, чувам песента на изворите, усещам сладостния дъх на въздуха от височините. Ех, нашите родни планини!
И небесният мир е над него. Чувствам се щастлив. Лошите условия почти не виждам. Всичко, което не е в съгласие с нашия свят минава и отминава край мен като сенките на облаците. Нашият свят е вечен.
Обични брат Боян и Методи, Много съжалявам, че не можах да поговоря с вас. Тъй ми се искаше да поговорим с тебе по много въпроси. Сега ни остава това, да мислим, да работим за Делото, което Учителят ни повери. Аз постоянно мисля за това.
В Школата на другото Братство има какво да се научи. Най-малко какво не трябва да допущаме в нашата работа. Това е много важно. Условията тук понякога са твърде трудни, но тогава се чувства помощта на Учителя и силата на Любовта и Неговия Дух, Който е с нас, и Който ни крепи. Положението много прилича както, когато си замине човек за другия свят, напусне всичко, което е обичал. По място е далеч, а сърцето му е при онези, които обича и мисълта му е винаги с тях. Брата казва, че тука е Ада. Зависи къде живее човек, къде е неговата мисъл и сърцето му. Това е неговия свят, неговата среда в която живее. Привидно условията са лоши, но за вътрешната работа на ученика не са пречка. Постоянно мисля за работата, която Учителят ни повери, и която трябва да извършваме. Той ще даде условия за това. Това е най-важното. В нея ние всякога сме заедно. В нея Той всякога е с нас. Едно Велико Братство, един Велик Идеал, едно свято служение ни свързва навеки. Поздравявайте приятелите от мене! Ние сме тук, за да бъдат те силни, смели и решителни и единни. Ние сме всякога заедно в нашата работа. Работата за Високия Идеал е свещена! Тя заслужава всички жертви. Учениците на Божествената Школа, трябва да страдат, да мислят, да се молят, за да дойдат добрите условия за всички. Тъй е било през всички времена, тъй е сега. Това е нашия път.
[1 март 1960 г.] Обична моя Мария, Слънцето посрещам сутрин с мисълта за тебе! Тъй започва моя ден. И вечер пак заедно го изпращаме. Тъй беше и в нашето Светилище в Рила, в нашето Царство, където живеем заедно сега и всякога. Гледам спокойно как времето тече край мен както реката край която живея - нашата Марица. Сега зная, че времето се оправдава от Любовта. Това е важното. Заради Любовта е дадено времето. Този завет ни остави Учителят. Хубавият наш живот нито е отминал, нито е недостижим. И сега ние сме в него, както сме били всякога. Ние винаги живеем в нашия свят, където и да се намираме.
Обична моя Мария, поздрав за Пролетта! Не ти изпращам мартеница от тук, макар че има. Животът идва и се оттегля. Какъв ритъм, каква песен, дихание на Вечния!
[8 март 1960 г.] Обични брат Боян, Трябваше да прочета няколко анти-религиозни статии в съветските списания, за да разбера защо е това ожесточение срещу нас. Старият религиозен живот е в упадък. Религиозните представи и понятия са надживяни. С тях не е нужно даже да се води борба. Но възраждането на вярата в Бога, новото отношение на човека към Бога - ето от какво се боят най-много материалистите. Срещу това те се борят с фанатична непримиримост. Това са все същите стари реакционни сили, които в миналото издигаха кладите. Днес те са се предрешили. Сега те пак искат да оковат човечеството в догмите на една религия, макар и да я противопоставят на религиите, като я наричат атеизъм, диалектически материализъм и други. Днес тя е декорирана с науката и една нова схоластика се създава, за да я насажда и пази.
Обични брат Боян,
Може би ще направят опит да се вмъкнат в Братския съвет неподходящи хора, враждебни на Делото. Защото целта им е да разрушат онова, което Учителят съгради. Тука трябва да се внимава. Зная, учениците ще устоят докрай. Не се смущавайте от нищо. Посрещайте всичко със спокойствие. Сега минаваме през изпитанията за които Учителят ни е предупредил. Той ги нарича пресяване, минаване през дармона, т.е, през ситото. Но закона е такъв. Това през което минават учениците, иде и за всички останали хора.
Обични брат Боян, всеки да бъде на местото си, където е поставен от Учителя - да устоява за Делото. Никой нема да се оттегли от поста си. Спокойни, смели, решителни, силни, радостни в мъчнотиите. Нали в Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашето сърце.” Ние вече извървяхме по-големия път. И в малкия, който ни остава, ще бъдем все така верни и истинни. Без страх в Любовта безгранична.
[20 декември 1959 г.] Обични брат Боян, Най-хубавите мигове на живота ни са, когато правим връзка с Бога. Те са свещените мигове. Заради тях живеем. Поздрав на теб и приятелите за Пролетта! Вяра жива, бодър дух, работа непрестанна.
Обични брат Боян, сега от нас се иска голямо търпение, търпение с вяра, търпение с любов, търпение със знание и мъдрост. А Господ ще устрои всичко според своята велика Милост и според Своя Велик план.
Братски поздрав! Борис
[20 декември 1959 г.] Обична моя Мария, Това е заплатата ми за месец ноември. Дават 1/5 от туй, което се получава. Е, все е малка помощ.
[13 декември 1959 г.] Обични брат Боян, С търпение и постоянство, с молитва и усърдна работа измолваме условията за Делото. Те ще дойдат добрите условия. А сега е зима, нито се оре, нито се сее. Издръжливост се иска от учениците. Ще дойде времето, с него и условията. Това е важен закон. Христос казва: „Не е дошъл още часът Ми.” Какво величествено явление в Божествения живот! Действията се сменят, всяко на своето време. Ученикът наблюдава, търпи, издържа и се учи. Никак да се не смущаваме, с мир гледайте на всичко, с разбиране на ученици. Така ние сме винаги заедно, и заедно с Него.
Поздрав на Паша, Аня и Елена! Мило ми е като си помисля за тях. Предай моя поздрав на братята и сестрите! Борис
„Не се ли продават две врабчета за един асирий? И нито едно от тях не пада без волята на Отца ми. А на вас и космите на главата ви са преброени.”
Царството Божие
Царството Божие е навсякъде в необятната Вселена. Във всички светове - видими и невидими е Царството Божие. Нема място, където Царството Божие да не е. Трябва само да Го намерим. За мисълта нема затвор, нема решетка, и за Любовта - също. Това е най-хубавото. Едно е важно, само едно е важно - връзката на Любовта. Поддържай я при всички условия, и даже на смъртната сянка ако премина, не ще се убоя. Едно цъфнало цветенце говори за Царството Божие, един узрял плод, една хубава усмивка, една сладка дума, една светла мисъл, извора, планинския кристал. Това не е ли живота на Царството Божие? Ученикът изучава живота на Царството Божие. Любовта, и Мъдростта, и Правдата, и Истината и Доброто - те принадлежат на Царството Божие. Нема по-хубаво нещо от живота на Царството Божие! Отвори сърцето и ума си, душата и духа си за живота на Царството Божие. Учителят говори за Царството Божие и чрез Словото Си, и чрез песните Си, и чрез молитвите. Учението на Бялото Братство е Учение за Царството Божие. Учителят ни даде и образа на човека на Царството Божие. Що е Бялото Братство? Това са гражданите на Царството Божие. В Молитвата на ученика е казано: „Да бъда Господи като малките деца на Твоето Царство послушен, прилежен, търпелив и постоянен.” Това са качества на най-малките в Царството Божие. Много са образите на Любовта и всичките са прекрасни. За всяка епоха е имало пророк. Пророкът се ражда, той не се назначава с указ. В него като във фокус се засрещат силите, които действат в дадена епоха и се разрешават. Той е като крайния връх върху който те се проектират Неговият път е пророчество за всички. И където и да се намира, където и да ходи, той е като че ли в Райската градина, и Господ го води за ръка и го учи. С каква сила иде светлината? - Това не е само физическа сила, разумност има тук и интелигентност. Всички форми на живота разкриват съдържанието на светлината - майката, бащата, брата, сестрата, приятеля, възлюблената. Навсякъде, където се проявява Любовта, това е живота на Царството Божие. В Школата на Бялото Братство се изучава живота на Царството Божие. Молитвите, които Учителят ни е дал, в Царството Божие звучат непрестанно. Там те са величествени хорали, също и песните. От там ги е вземал Учителя и е направил превод в нашия свят. Сега трябва да се съсредоточим и вдълбочим в работата си, за да внесем, за да вникнем в онова, което Учителят ни е дал, и то да се прилага. На ученика на Божествената Школа не е позволено да съди никого. Не съдете! Сократ, който цял живот е търсил доброто и истината е бил обвинен, че развращавал младежта, не зачитал законите и проповядвал презрението на боговете. Същите обвинения отправят и днес същите сили.
Писмо от брат Боян Боев до брат Борис, [Изгрев, февруари 1960 г.]
Обични брат Борис, Учителят казва, че иде мощна, духовна вълна. Тя почва от сега и постепенно ще се засилва. Тя ще бъде в голяма сила към 1965 г. Тая духовна вълна ще причини голям преврат в човечествата. Учителят казва: „Всички народи са обсадени от Светли Същества, които изливат светлина в умовете на човеците.” Учителят казва още: „Иде духовен глад, глад за Словото Божие!” И това ще почне скоро, само след няколко години. В голямата част от човечеството в готовите души ще се вселят скоро, до няколко години напреднали същества. И това ще причини явяването на едно съвсем ново човечество. Хората ще бъдат други. Ето защо предстои голяма работа. Учителят казва: „От къщи ще ви изкарват навън, и ще ви заведат при хората, които ще искат да им говорите.” Човеците казват: „Ние нищо не знаем, вие знаете много, говорете ни сега.” Учителят ни казва в 1943 г. насаме в Горницата: „Всички движения ще дойдат при нас и най-последни ще дойдат поповете. И те ще приемат Учението на Бялото Братство.”
„В предстоящите няколко години ще има големи събития от духовен характер. Иде една мистична епоха” казва Учителят. Която ще бъде по-мистична от мистичната епоха на първите християни. Вие скоро ще излезете на свобода от затвора. В това бъдете напълно уверени! Аз чувствам вътрешно това. Гответе се, мобилизирайте се, защото идват такива моменти, че нема да имате време за ядене и почивка. Така от всички страни ще ни атакуват да им говорим. Чака те голяма работа на Божията нива. Като се освободите, ще говорим подробно за предстоящата ни работа. Славата на Бялото Братство тепърва иде, само след няколко години. С голяма радост чета вашите писма. Те са вдъхновени. Това писмо след като го прочетеш, унищожи го. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Ваш верен Боян.
Всички братя и сестри ви обичат! И вас, и Жечо. Те ви изпращат струи от любовта. Те са в непрестанна молитва за вас!
Мисли на ученика: Човек един ден ще може да проектира своята мисъл, да създаде една форма в един далечен свят, да го посети и изучава.
Тъй пътуват разумните същества. За кой ли път човечеството преживява преселението на народите, нашествието на монголите? Потомците на далечните завоеватели днес пак надигат глава. Половината човечество е турено на работа, за да подготви похода им към света. Дали ще се намери един нов Аеций, който да спре Атила? В своята книга „Русия и Европа” Данилевски отделя голямо място на проблема - Защо запада мрази Русия? И не може да намери отговор на този въпрос. Причината е в далечното минало. От там са идвали всички нашествия на завоевателите, които са причинила големи беди и страдания, и човек не може да ги забрави. Западният човек инстинктивно чувства опасността, макар да не си дава сметка за това. Събужда се в него спомена на миналите поколения.
Защитните средства на организъма са най-различни. Едни са чисто материални, материални прегради, покривки, изолации и учредители и вредни влияния. Други са химически средства, вещества, които жлезите и органите отделят в кръвта и чрез тях запазват организъма. Но организъма има и други средства. Той има и една магнетична, електрична дреха, която го предпазва от вредните лъчи и течения в природата и средата. Организъма разполага със система от силови центрове, чакри. От тяхното правилно действие зависи здравето. Те свързват човека с непознати светове. Тази силова система подхранва човешката мисъл и чувства, и те имат силата да достигнат до неизмеримите пространства на Вселената. Където и да работите, каквото и да работите, работете като ученици на Учителя, с Неговия Дух и Сила, с Неговата Чистота и Мъдрост. С делата си да славите Бога. Животът е служение на Бога. Без страх и без тъмнина, с обич и виделина. Има ли от какво да се страхувате? Ученикът нема страх нито от смъртта, нито от условията. Всички добродетели, всички качества и сили с които човек устоява, бори се и твори, идват от Божествения живот в него. Като изучава хората, наблюдавайки как Бог се изявява в света, в необозримо разнообразие и красота Христос казва: „Отец ми работи, Делата Той прави!” В това седи Учението на Христа. Има само един велик и славен път на живота. Това е служението на Бога. В това седи Учението на Христа. „Не дойдох своята воля да сторя, но Волята на Този, Който ме е проводил.” Това е Учението на Учителя. Пътят на ученика - това е служение на Бога. Това е посвещение и като служиш, не да се чувстваш принуден, а това да бъде за тебе извор на радост и мир. Това е радост и мир на Божествения живот. Това е благословението на Учителя. Посетих и видях света на онеправданите, на забравените, онзи свят. Духът на Учителя преустройва днес света, въздава за неправдите, възстановява правдата, туря ред, събира, събаря затворите, отваря тъмниците, освобождава и благославя. Има ли от какво да се страхуваме? Ученикът на Учителя нема страх нито от смъртта, нито от условията. Учителят устройва пътя ти. Бог е, Който дава всички условия. Князът на този свят ни хвърли в затвора, но и той не може да ни откъсне от Божествения живот. Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме.” Какво чудно нещо е това малко бръмбарче, полирано като че ли излято от метал! Това е един космичен кораб. Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава. Какви уреди, какви органи, какви фини инсталации е създал Той, и в толкова малка форма! Колко са тежки, тромави, космичните кораби на съвременния човек! Разумните същества си служат с много малко материя. Колкото по-интелигентно е едно същество, толкоз с по-малко материя си служи. Това малко цветенце пропътува Царството
Божие. Това малко цветенце проповядва Царството Божие на тази основа на Великото Братство. Ние проповядваме Царството Божие със здрав и хубав живот. Може и със Слово да го облечем, но силата е в живота. Мисълта е дреха на Божествения живот. Чувството също е дреха. Всеки, който вижда и опитва този живот, си взема това, което му е потребно и толкова, колкото му трябва. Така и той е свободен, и който дава е свободен. Не морализирайте хората. Ако нещо има, ако нещо им хареса, нека го възприемат по свобода. Божественият живот изпълня Всемира.
И уповавай на Него. Временното, колкото и да е хубаво, то е рамка на картината. То не трябва да те отклонява, а да те води към вечното. Търси вечния живот и Божието присъствие в него. Смъртта е врата към вечния живот. А хората се страхуват от нея. При всички условия устройвай живота си с Бога. Това е работата на ученика. Науката за Любовта е най-великата. За нея е Вечността и безкрая. А най-голяма от всички е Любовта. Ние вярваме в един Бог, Който спасява. Каквито и да са условията, не могат да ти пречат да живееш с Господа. Това е същественото. „Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единственаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил.”
Във всяко явление има един вечен момент. Поради него то се явява в света на преходното. Ако можеш да видиш този момент, да се приобщиш към него, това е Живот Вечен. Пророкът трябва да изрече Словото заради което е изпратен, каквото и да му струва това. Идеите са вечни, формите са временни. Ние затова живеем, затова се учим да изявяваме Божията Любов. „Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон."
Каквото да искаме повече, ние сме служители на Великото Дело. Да живееш в Бога ще рече да живееш извън времето и пространството, т.е. навсякъде и всякога. Привеждай всяко нещо към Божествения живот, то е мярката. Всяко нещо има стойност, доколкото има отношение към Него. Изкуството е при всички условия да намериш пътя към свободата. Пази свободата на душата си. При всички условия ние имаме радостта да живеем, да мислим, да се молим, да се подвизаваме. Това е нашия път. Ние не се примиряваме с насилието и неправдата, и с робството. Ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието. Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те. Мислите, чувствата, постъпките на ученика, отношенията му към човека са проникнати от Любовта му към Бога. Това е пътя на ученика. Ние имаме радостта, която Божия Дух носи, т.е. Вечната радост. Който се отрече от всичко, ще придобие всичко. Изчаквай времето, за да почнеш една работа, когато Господ ти каже. Но внимавай да не пропуснеш този момент. „Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя.” Човек трябва да овладее тези сили в себе си. След това те ще му се подчиняват в живота, където и да ги срещне, под какъвто образ или форма. Само Господ може да ти даде власт над тези сили. Той е Господар на живота. И ние сме едно в Неговото Дело - един живот.
Ученикът има дял със страдащите, онеправданите, с унижените и оскърбените. Така е било и така ще бъде занапред. Живот в Бога, живот с Господа, живот за Учителя, живот вечен. Човек се привързва към външните форми, мисли за тях, иска да ги задържи вечно. Но те са временни. Божият Дух дава условията, когато и както си иска. Че съм тук, в затвора, това е протест против неправдата, насилието, лъжата и лицемерието. Този протест е отправен във Всемира. Какво значи умиране? Човек умира само за дадена среда, отказва се от всичко. Напуска един свят, а каквото взема със себе си, каквото му остава, то е същественото. В друга среда, при други условия, в други свят, това е същественото, да възстанови формите, да овладее условията. Той е господар на условията. Човекът на плътта се бори против човека на Духа. Материалният човек се обзавежда на Земята, произвежда блага. Днес се говори само за производство, за материални блага. Няма ли да омръзне това на човека, той да изгладнее за небесния хляб - храна за душата?
Един пример из живота ни с Учителя: Имахме брат [виж Изгревът, т. 3, с. 89 - Стоил Стефанов и слугите], който имаше власт по онова време. Идва при Учителя и Му предлага един проект-да свали регентите и да тури управници други. Учителят му казва: „Ратаите ще свършат тази работа, не те.” Животът не разкрива Бога, защото живота иде от Него. От Него знаем какъв е Бог. Днес хората си спорят има ли Бог, или няма. Какво по-голямо доказателство иска човек от живота? Бялото Братство е Всемирно. То е навсякъде, където Христос присъства. Ние присъстваме на явлението на Словото, на явлението Христово, на идването на Учителя - епохално явление. Това е щастие. Ние участваме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося. Ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него за бъдни времена. Ние го опитахме, ние сме в него, той е нашия живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще, всичко е вложено в семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му ще покълне, ще израстне, ще принесе плод. Всичко, каквото е вложено в него, ще излезе на слънцето с всичкото си великолепие. Ние трябва да бъдем в този свят, да страдаме, да се изпълни Волята Божия, да се изпълни Неговия план за Делото Му. Нашият живот е втъкан в Делото на Учителя. Ние трябва да бъдем тук. Такъв е закона.
[1 февруари 1961 г.] Получих съобщение, че държавата ще опише и конфискува къщичката ни на Изгрева. Зарадвах се от това, т.е. нямат какво повече да ми вземат. Което имаме сега, никой не може да ни го вземе. Ако страдаме, страдаме, за да се яви Делото на Учителя в човеците. Ние принадлежим на великото семейство на любящите. Благодарение на Учителя ние сме един живот чрез Него. Ние ще се явяваме всякога, когато Той се явява. Това е Живот Вечен. От човеците милост не очакваме! Тек сме изпратени за работа. Нашият живот в Бога е непреривен. Той продължава при всички условия. Той е нашето призвание, заради него сме дошли. Пътят на Синовете Божии е път на служение, път на изпълнение Волята Божия, път на единство, на Мир в Бога.
Молитвата е най-важната ни работа. В Молитвата трябва да се образува връзката, да се поддържа единство, чистотата. Тогава идва силата чрез нея. Тогава идва Духът. Сърцето трябва да подкрепи мисълта. Душата и Духа, трябва да присъстват. Тогава човек седи пред Божието лице и разговаря с Него. Молитвата е най-важното. Ние сме работници за святото дело на Учителя - вчера, днес и утре. По-хубаво положение от това нема. Идването на Духа се изявява в чистотата и святостта. Внимавай как повелява Духа на Истината да постъпваш. Където и да сме, даже и тук, ние сме в Божествената Школа, и сам Учителя ни учи. Защо трябва да се безпокоим?
[15 декември 1962 г.] Обична моя Мария, Сега вече всички признаци са на лице, че скоро ще излезем. Наближава времето и много е близко, когато пак ще тръгнем с тебе из нашия свят, ще дишаме, ще мислим, ще слушаме великото словословие, ще разчитаме буквите с които е написано Неговото Свято Име.Това са живите букви и всяка звучи във великия хорал, който изпълня Всемира.
Обична моя Мария, живота ни е един живот, душите ни са една душа. Тъй е казано Словото: „Аз в тях и Ти в мене Отче да бъдем едно.” От всичко най-обичам да мисля за тебе, за нашия хубав свят, за нашия светъл път с Учителя. Аз всякога мисля за тебе. Сега ние сме всякога заедно. Пролетта настъпва. От тука следя нейните стъпки навсякъде из нашето Царство. Тъй както ние си ходехме с тебе, срещахме я като скъп гост из нашата небесна родина и й се радвахме.
Обична моя Мария, поздравявам те с нашия хубав празник на Пролетта! Предай моя поздрав на всички приятели!
[Пролетта - 1962 г.] Обични брат Боян, ние проповядваме Бога -Вечния и Святия! Този свят, който сега минавам, е осветен и благословен от Учителя. Тежките условия сломяват само онзи, който нема вътрешен живот и връзка с Бога. Който е свързан с Бога, той се пречиства и обновява в мъчнотиите. Поддържайте огъня на Духа. Условията ще дойдат с времето си. Йоан, 1 гл., 31 ст. „Аз затова дойдох, да кръщавам с вода, за да бъде Той изявен ...” Ние вършим работата за която Господ ни е проводил сред този народ. В този свят ние трябва да присъстваме и в това време, за да се извърши Божията Воля. Вяра, упование, търпение! Ние присъстваме тук, за да се извършат някои процеси и други да не се извършат. Ние сме сили на Божествения живот, и където ни поставят, там ще работим. От какво има да се боим? В света, в шумния външен живот, трябва да се поддържа малкия Божествен огън. Той е като зародиш в семенцето. То е важно, заради него е всичко друго. Важна е Божествената искра, в нея е бъдещето. Бог ... Бъдете бодри духом, силни, радостни в мъчнотиите!
Обични брат Боян, поздравявам те с Пролетта! Господ е с нас. Учителят е с нас. Бъдете бодри духом, смели и решителни! Предай моя поздрав на всички приятели!
Месец октомври - (10,11,12,13,14,15,16,17,18)
Обична моя Мария, Спомняш ли си, че преди две години, през тези дни бехме на нашето любимо място в Светилището на Рила - изворите на Марица? Учителят ни подари тези дни тогава. Преди изпитанията ние си дойдохме. Сега душите ни обитават там, в нашето Царство, и по-лесно носим страданията си. Достатъчно е да притворя очите си, и виждам всичко ясно. Колко просто е всичко и съвършено, чисто! Такъв е образа на Истината. Виждам дълбокото синьо небе над пространството, изпълнено с живот. Всичко е одухотворено. Животът е всичко, а живота е в нас. Това е живота на нашите души. Условията ни чакат, и винаги ще ни чакат. Един ден пак ще посетим нашите любими места, ще пеем песните си край вечерния огън. Ще посрещнем слънцето на ранина, ще разговаряме. Свещено нещо е разговора, Бог присъства. Тук в затвора нещо много малко в мене е ангажирано. Душите ни пътуват в царството на Духа. Тъй не усещам, че съм затворник, и всъщност не съм. Усмихвам се като гледам старанието на хората да направят нещо противно на Божествения ден. Където и да обърнеш погледа си, Бог царува във Всемира.
Обична моя Мария, приеми моя поздрав! Бъди здрава, бодра духом, силна да издържиш на всичко! Поздравявай приятелите! Дух трябва да имат силен и смел. Всякога съм при вас с мисълта си. Радвам се, че сега се опитва вярата и силата ни. Не може да не дойдат дни на изпитания за учениците! Господ ще ни подкрепи да издържим изпита си добре. Подкрепяй духът на приятелите!
Човек се изявява в отношенията си към Бога. Мисълта за Бога определя човека. Външните условия не са най-съществените. Вземи пример от дървото, което стои на едно място много години. И то изпълнява Божието повеление, и то принадлежи на Царството Божие, и човек е призван да служи на Царството Божие. Дървото е пример за търпение. Само Божествения живот оправдава времето, изпълва го със съдържание и го осмисля. Времето е време поради Божествения живот. Езическият дух е обзел съвременните хора, скептицизма е сковал душите им. Като им говориш за Бога, гледат гузно, виновно, с ирония или присмех, или се крият зад авторитета на науката. Откъде са дошли тези духове, какво е това възраждане на идолопоклонството, на езичеството? Зловещ признак! Само Бог прави човека свободен! Нашата работа ние ще продължаваме при всички условия.
Бог е снабдил всяко същество със станция за приемане и предаване. Така Великия, разумен свят ръководи всички същества и се грижи за тях. Тъй най-малките същества са свързани с духовния свят. Те долавят нещо от него, в тях идват подтици, желания, чувства, даже мисли. Човек не е устроил живота, пълен е с тайни. От какви далечни светове получава връзка човек? Като отричат Бога, хората си мислят, че могат да правят каквото си искат, не са отговорни, нито задължени с нищо. Много опасна мисъл, последиците са лоши! Какъв празник е, когато Бог ни посети! Тогава виждам, чувам, чувствам и мисля. Какъв празник е за душата, когато Бог я посети!
Днешните хора не могат да оценят красотата и силата на Словото на Учителя. Трябва хора други. Трябва чистота, трябва свещено чувство. Ще дойдат хора, ще дойдат и условия. Човек трябва да изживее личния си живот, за да се възвърне към живота на Цялото. Христос казва: „Отче, искам, където съм Аз и те да бъдат заедно с Мене.” Това е пътя. Това е Школата на Учителя. В човека може да се прояви и един ангел, но може да се прояви един демон. Не бързай да се произнасяш за човека, той е незавършена картина. Художникът още работи върху нея. Какво същество е затворила природата в човешките форми? Като им е дала тела, природата е затворила в тях духовете. Някои от тях са много опасни. Всяко страдание ни приближава до реалността, затова ученикът благодари за страданията си. В своя път, ученикът постепенно излиза от ограниченията на времето и пространството.
Смъртта не е най-голямото нещастие. В някои случаи тя е освобождение. В пътя на страданията всичко ненужно отпада, остава най-същественото. Светът е създаден, за да се прояви Бог. Хората все очакват нещо от бъдещето, а настоящето не оценяват. Минало, настояще и бъдеще са едно. „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.” Бог ни Се изявява по хиляди начини. Как ще се изяви Бог за очите ни? - Чрез светлината, в хубави образи и багри. Как ще се изяви Бог за нашия ум? -Чрез тоновете, чрез музиката, хармонията. Чрез Словото как ще се изяви? - Чрез Словото. Как ще се изяви за нашия вкус? - Чрез храната, чрез хляба, чрез плодовете, чрез Любовта. А тъй като ни Се изявява по хиляди начини Бог, хората пак се съмняват. Човек като не може да намери отношенията си към Бога, изпада в безверие. Христос даде образа. Той даде това отношение. Това е най-важното, най-същественото. Бог се проявява чрез душата и чрез Духа в приятелството, в силата, в творчеството. Какво значи виждане на Бога? - Да Го виждаш във всички Негови прояви. Бога виждам навсякъде. Върху проблема за свободата, сега придобихме нова светлина. Кой човек е свободен? Социализмът не харесвам. Но като се притури и това, че в него се загнездиха старите пороци: лъжата, лицемерието, неправдата, насилието, алчността, какво може да кажем тогава за него? За човека, за ученика остава само Вечния път. Докато злото съществува в човека, то винаги ще взема и външен образ, и ще го измъчва,за да го познае човек, че е зло и да се отрече от него. Нема значение какво име ще носи злото и каква униформа, то е все същото зло през всички времена -древното зло вътре в човека. Бялото Братство работи да освободи човека от ... на злото.
Силите на злото са обсебили човека преди хиляди години. От тогава е почнала тази тъмна епоха. Учителят казва: „Тя е вече към своя край.”
Не може да бъде нарушена от никакви човешки безумия. Погледни звездния мир. Всичко е изявление на Божия Дух. Във всичко вижда и живее Той. Само човек, приобщен към Божествения живот е свободен. В едно любящо сърце Бог живее. Ако мравята не вижда човека, причината не е в човека. Ние не воюваме с никого. Бог е всемогъщ. Негово е Царството, и Силата и Славата. Ние не воюваме с никого, ние служим. Това е нашия живот - служение на Бога. Неговото Царство е във век. Силен е Бог в нас. В Божието присъствие каквото поискаш, става. Христос казва: „Аз и Отец едно сме.” Твоята воля да бъде едно с Божията воля. Адът е най-големия затвор. Христос слезе в Ада да освободи затворниците. Братството на Любовта е неуязвимо. То е Братство в този и в онзи свят. Всеки човек има свой път. В този път се редуват радостите и страданията. Всички те идат на своето време. Чрез тях разумната природа работи върху човека.
Човечеството е богатството на небето. Тъмните сили искат да го завладеят. Затова те правят всичко, за да заблудят човека, да го отклонят от пътя. Там е лъжата. В Бялото Братство всичко може да се прости, само лъжата не се прощава. Дето е лъжата, там не е Бялото Братство. Пазете Делото от лъжата и лицемерието. Те са най-големите ни врагове. И това е смисъла, да участваме в Божествения живот. Това е Живот Вечен. На Земята най-важни са моментите на Божествения живот, на тях спирай вниманието си. Да ги виждаш, да ги оценяваш, да се приобщаваш към тях, това е най-важната ни работа. Това е битката на ученика.
Как ни посещава Господ всеки ден? - Със Слънцето Си, с песни, с музика, изпълва ни с хубави мисли, чувства. Отвори ни очите ни да виждаме Неговия живот. Благ е Господ и много милостив. Човечеството днес преживява едно възраждане на езичеството, възвръщане към идолопоклонството. Много Божества си създават хората и то твърдите, посредствени, подобни на тях.....е служение на Бога. Христос е явление на Божествения живот. Много пъти трябва да умира човек, докато се примири със смъртта, докато влезе във Вечния Живот. Всички форми, всички величества трябва да отпаднат, да остане само чистия живот, вечния живот. Прераждането не е въпрос на вярване, а въпрос на виждане, на опит. Вечните типове от историята се повтарят, те са живи и днес - и добрите и злите. Значи трябва да ги разпознава само човек. Те носят сега други имена: и Нерон, и Калигула, и Пилат, и Каяфа, живели някога. Те живеят и днес, и то c нови образи, образи на човешката жестокост и безумие. Образите на доброто, на вечното и те живеят днес. И днес ще срещнете Христа. Може да Го видите и да разговаряте с Него. И днес ще срещнете Сократа. Те са светилата на човечеството ....
Навсякъде срещам Вечния Живот, а хората живеят с илюзията, че всичко преминава безвъзвратно. Не, всичко вечно живее и се възражда -свободата, Царството на Духа, света на творчеството, красота, разумност и доброта. В този свят Любовта е хляба, Мъдростта е въздуха, Истината обитава в Царството на Духа. В „Добрата молитва” е дадена програмата на Школата. Ученикът носи с достойнство затворнишката дреха, както свещеника носи одеждите си с ... Тука, където сме сега, това е служение. Когато работи, човек е свободен. Много неща в живота се представят за съществени, а не са. Само, който е разговарял с ангела на смъртта, ще научи кои неща са съществени, и кои не са. Скръбта навлиза дълбоко в душите, и остава там като скрито богатство - съкровище, запазено за вечни времена - съкровище на любящите. В песните Си Учителят казва: „Ние носим скръбта си с радост в живота.” Задача на Школата: .... е драгоценен. Научи ме законите на Твоето Царство.
Приемай с благодарност плодовете на Любовта - големите и малките. Хората питат: „Има ли Бог?” Щом има Любов, щом има живот, има Бог. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Хлябът на Божествения живот. Тях приемай за храна. Не може да изискваш от всеки човек да ходи в пътя. Повече хора седят индиферентни. Човек върви, за да дойде при Учителя, и там чрез Учителя може да отиде при Бога и към обичта на душите към нея та да привличат човешките души. За тях те са готови на всички жертви. Неизброими са пътищата в които Бог изпраща благословението Си.
Божиите куриери обхождат Космоса. Те идат от най-далечните Слънца и планети. Какви ли не блага ни донасят те! Светлината е Божият приятел. Той разнася Божиите блага из цялата Вселена. Помисли само какво носи светлината? Всяко същество като изживява своя личен живот, свършва една малка работа за големия разумен живот. Разумната природа, която ни е извикала към съществувание .... оправданието на неговото съществувание.
Времето и пространството се определят от това кога стъпва в действие това същество като сила на Разумния живот. Христос това е Божият Дух в човека. Когато Той присъства, човек е Син Божий. Спорят дали Христос е съществувал исторически. Неразбиране е това. Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува. Има проблеми, които приличат на далечна страна, непозната, тайнствена, красива, привлекателна. Дълго време, трябва да пътува човек, докато достигне до нея - да преодолее хиляди мъчнотии, да превъзмогне хиляди препятствия, да премине опасности и страдания, и най-после ще достигне тази страна. Има такива въпроси на живота, хората искат да намерят един лесен отговор. Не, трябва време, трябва работа, трябва да израстне човек, докато намери отговор на един важен проблем. При всяка болест, криза, опасност, от човека зависи как ще я премина. Има един вътрешен момент, в който човек определя своето отношение към Първата причина. От този момент зависи как ще премине опасността, ще живее ли човек, или не. Обична моя Мария, Ангел мой прекрасен, аз всякога мисля за тебе! Сега, когато ти си замина, всякога мисля за тебе. Ти всякога си с мене заедно. Ние сме един живот. Господ да те благослови! Господ да ти дава знание и сила! Обична моя Мария, аз благодаря на Бога за всеки ден, който ми подари с тебе! Да бъде благословено Името Божие от века и до века! Да бъде благословено Името Божие от века и до века! Да бъде благословено Името Божие от века и до века! Господ да те благослови Ангел мой прекрасен! Учителят да те прегърне и да те води в Своето Царство и да те учи.
Обична моя Мария, скоро и аз ще дойда при тебе. Боже мой, какъв хубав живот ми подари Ти Господи! Благодарим Ти за всичко Боже мой! Благодарим Ти за всичко обични мой Учителю! Винаги учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, опази ни за Твоето Дело.....
Господи.....Ти ни закриляй Боже мой. Амин!
[31 октомври 1961 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Евангелието е благовестие за Вечния живот. Ние проповядваме Евангелието, Учението на Духа, Учението за Вечния живот, Учението на Учителя. Трепти звездица в небето. Тя ни носи поздрав от Вечността. Тя казва: „На всяко страдание има край.” Животът, който Учителят ни предаде - Живият огън, ние трябва да го предадем по-нататък. Съществува в Бялото Братство жрицата на Любовта. Онези, които са призовани в нея, са посветили живот, здраве, сила, имот, всичко в служение на Бога, на Неговото Дело, на Делото на Учителя. Това е закон на Бялото Братство. Явлението Антихрист се повтаря в историята многократно, периодически - лично или колективно. Това е течение на злото, което се противи на Божествения ред и порядък. Иска да създаде свой такъв. То може да се разпростре до известен предел само.
В живота действат закони и сили, които го неутрализират. В самия него се развиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността негов поетичен образ е Вавилонската кула. В притчата за плевелите също. Оставете ги до деня на жетвата. Човек е тъй чудно, чудесно и сложно устроен, както Космоса. И рече Христос на учениците си: „Съберете всички трохи, нищо да не се изгуби.” От трапезата на Любовта не трябва да се изгуби нищо. Най-малкото чувство, най-малкия подтик на Любовта принася плод, и никога не се губи.
Моето излизане не е личен въпрос, той е въпрос на Братството. Той ще се разреши, когато се разреши въпроса на Братството. Трябва да имаме търпение. Учителят бди над Своето Дело. Не е въпрос само да излезем от затвора. Трябва да бъде реабилитирано Братството, и Учителя и ние. Тогава може да излезем. Едно любящо сърце е изворче. То върши волята Божия. Някои се възхищават от съвършенството. Казват - съвършен човек. В личното съвършенство има гордост. Съвършенството подразбира Бог в човек. Човек има такива чувствителни органи, с които знае какво става в природата, в глъбините и ширините на Вселената, кога има благоприятни условия за дадена работа, и кога нема. Хубава есен ни подари Господ тази година.
Изявление на Любовта. Тя е връзка със света на Любовта. Чрез нея можем да извикаме една любима душа, да разговаряме с нея. Цветята служат за връзка с Духовния свят. Чудни са Божиите пътища!
[12 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път - Пътя на учениците на Божествената Школа! Аз всякога мисля за нашия обичен Учител! Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта.
Обична моя Мария, Сега е нашето време за Езерата. То не е преминало, то е и сега и всякога. Този живот ни е подаръкотУчителя. Малката чешмичка под върха на „Размишлението” и сега си тече на свобода, и пее своята песенчица. Каменоломчето цъфти в скалите, ветреца разклаща тревичките, смриките ухаят на здраве. Над белите преспи небето е дълбоко, синьо. Нощем звездите се оглеждат в езерата. В ранните свежи утрини ние пак отиваме с тебе към езерото на „Чистотата”. Възлизаме на светлия връх, когото тъй обичаме, защото много пъти сме бивали с Учителя. Ех, тъй е, защото Господ е с нас! А от всички, най-голяма е Любовта. Сутрин отиваме на Молитвения връх. В сиянието на зората се разтапят последните големи звезди. Какъв чуден мир! Изгревът на Слънцето ние носим в диханието си. То е образа на нашия идеал. Във Великия Живот ние всякога сме наедно. И Той винаги е с нас. В Любовта раздяла нема. Наближават нашите святи Съборни дни. Нашата радост е, че Той винаги е с нас.!
[18 април 1961 г.] Обична моя Мария, И тази пролет идва сега, и ние пак заедно с тебе я посрещаме! Цъфтят дръвчетата и се разлистват, цветята с празнична премена посещават ни и усещаме аромата им. Това е техния говор. Гледам небето, Родопите, далечния Белмекен блести със снеговете си. Слънцето ни милва и топли, осветява земята.
Обична моя Мария, хубава пролет ни подари Господ. Гледам с благодарност как тя настъпва към нас. Виждам нашия замък в далечината, в долината на водопадите, чувам песента на водите, виждам как се разлиства младата горичка, и зеленината все по-високо и по-високо се изкачва в планината. Ние пак седим с тебе на нашата каменна скамейка, гледаме, дишаме, мислим, обичаме. Господ е с нас.
Обична моя Мария, ние сме щастливи хора! Виждам нашия замък при Махабур. Ние сме горе на терасата сред смриките. Усещам дъха им, дъха на балсам. Под нас са дълбоките води на езерото, простор и свобода!
Обична моя Мария, ние сме богати хора! Спомняш ли си нашето изворче под върхът на Размишлението? То и сега си тече на воля. Ето и светлото езерце на „Чистотата”. Тук е Мира на Учителя, светлия Мир, святия Мир. Той ни го подари. То е нашето, защото го познаваме и обичаме. Ех, моя обична Мария, ние сме щастливи хора! Колко хубави дни ни подари Господ, и нито един от тях нема да се загуби! Те ще направят своя кръговрат, и пак ще застанат пред нас, ще ни посрещнат като едно ново бъдеще, още по-хубаво, по-пълно и по-богато. Защото ние живеем с Господа, Който е Бог на живите, а не на мъртвите. Божиите блага никога не се губят.
Обична моя Мария, наистина, ние сме щастливи хора! Ние проповядваме един живот, живота на Царството Божие, а не някакви вярвания. В нашия път Молитвата е, която ни крепи и ръководи. Органическият живот не е единствената проява на живота. Животът има неограничени възможности, безбройни начини на проявление. Човек познава много малко от тях. Аз съм щастлив човек, защото Бог ме обича и ми праща Своите благословения всякога.
Обични брат Боян, Всякога мисля за вас, всякога се моля за малкото стадо, не с безпокойство, а с вяра. Днес ние, трябва да страдаме, за да се изпълни Божия план за Делото ни. Ние сме заедно в служението на Учителя, едно в Неговото Дело. Винаги се радвайте, за всичко благодарете. Поздравявай приятелите от мен и ги подкрепяй!
Обична моя Мария, където и да бъдем, ние сме заедно, ние мислим, работим за едно, за Делото на Учителя! Винаги свири песните на Учителя. Чувам ги как звучат в бъдещето. Чувам ги как ги пее и изпълнява новото човечество. Сега е времето на учениците, време за работа, време за Молитва. Учителят работи и ние работим.
[14 юни 1960 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Сутрин, когато посрещам Слънцето, първо на тебе изпращам поздрав, и вечер, когато деня си отива, мисълта ми е при тебе. Нашият живот е непреривен, вечен. Ние сме винаги заедно, все едно дали сме близо или далеч. Струва ми се, че нашия живот изпълня Вселената, и ние живеем навсякъде. Изпращам ти мислите на самотника сред множеството.
[9 май 1961 г.] Обична моя Мария, Винаги ще помня дните, когато ти идваше в затвора, и няма да ги забравя никога. Да се видим за няколко минути отблизо, като от двата бряга на една река. Мисълта ни върви ръка за ръка, и сърцата ни изпълня едно чувство, един живот пулсира в нас. В дните на страданията Господ пак е с нас. Това са нашите дни, святите дни, дни на страдания и скърби, благословени дни. Ние живеем в нашия свят, който е света на Учителя. В Него всякога сме заедно, в Него раздяла нема.
Мисли на ученика в затвора:
Върши всичко заради Божия Дух, Който е в тебе! В Него е силата. Той е носител на живота. Времето е сила. Тя се акумулира в живота и пак се освобождава. В страданията душата набира сили за работа. За да се извърши някой процес в съзнанието, човек трябва да мине през огъня на страданието. Ние не сме пеперуди да ни хванат в мрежите си, нито риби да ни хванат на въдиците си, не сме и птици, за да ни улучат със стрелите си. Ние сме като светлината - неуязвими, неуловими, навсякъде, където ни приемат и винаги там, откъдето идем. Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността. Търсенето на Истината е право от което човек никога няма да се откаже, каквито жертви и да му струва то, ако ще и живота му да вземат. Ако човек се примирява със смъртта, която всичко му взема, защо да не се примири с условията? Важна е Истината. Свободата седи в това да бъдеш в съгласие с Божествения ред и порядък, с неговите закони и сили.
[27 декември 1959 г.] Обична моя Мария, Изпращам ти мислите на самотника сред множеството. „Но не Съм сам”, казва Христос, „защото Отец Ми е с Мене, Той - любовта.” Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение, ако не е посветен в служение на високия идеал. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам те ми дават сила, те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази, който изпълня със съдържание и смисъл живота ни. Това е ключа, който Учителят ни остави: „Едно е важно, само едно е важно - Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога.” Това е завета, който Учителят ни остави. Когато човек минава през областта на смъртта, пречиства се. Всичко ненужно отпада. Непотребният баласт изостава. Човек се ражда отново. Смъртта е чистене. Хората като не разбират това, боят се от нея. Нищо не може да спъне Божието Дело, никакво насилие отвън. То следва своя път, и никой не може да смути Великия Мир, който обгръща тази свещена работа. Над нея бди разумния свят. Тя е под Неговите грижи. Напразни са опитите на всички смутители - външни и вътрешни. Христос казва: „Моят Мир ви давам!” Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия Мир. Едно трябва да знаете - не бързайте. Човек от всичко, най-много има време. Окултистите са хора, които изследват Невидимия свят. И учените днес изследват Невидимия свят, но мислят, че той не е населен. Окултистите, обаче твърдят, че и Невидимия свят е населен, както видимия, и търсят пътища да влезат във връзка с неговите обитатели. Гледам хората тук, какви ли не престъпления тежат върху тях! Мисля за нашите предатели, които на времето предупредих за това, което искат да извършат. Виждам, на човека греха е тъй привлекателен, както и добротата - злото, както и доброто. Всякога поддържай връзката си с Бога, с Божията Любов. Затова Учителят ни даде формулата: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот.” Тя е ключ за разбиране. Когато срещна моя приятел, мисля за Божията Любов. Когато вземам хапчица хляб, мисля за Божията Любов. Един плод, едно цветенце говорят за Божията Любов. Всичко ни говори за Неговата Любов. Тя иде отвсякъде към нас, храни ни и ни повдига. Тя носи всички блага.
Обична моя Мария,
Днес да благодарим на Учителя за всичко, което ни е дал и ни е научил! Към методите за работа да се откъснеш от народа и отидеш в недосегаеми висини, той може да направи от тебе кумир. Бъди близо до човека, малко напред, колкото да му даваш подтик да те следва. Не се отдалечавай много от човека. С него, и малко пред него, колкото да му даваш подтик да върви след тебе.
[28 юни 1960 г.] Обична моя Мария, Пак ще ни лъхне планинския ветрец, пак ще се усмихне небето над нас, Слънцето пак ще огрее челата ни в едно с върховете, пак ще посрещнем първия лъч - Олтаря. Ще мислим за Него, ще търсим Неговия живот, ще слушаме Неговото Слово, ще пеем песните Му. В Него е нашия живот - Живот Вечен. Гледам далечните планини, нашите планини и мисля за тебе, за нашия обичен Учител, за нашия път във Вечността. Това са хубавите ни часове тук, от които никой не може да ни лиши.
[12 юли 1960 г. - Петровден] Обична моя Мария, Времето, което Бог ни подари беше хубаво, голямо, богато, пълно време. Считай годината равна на век. Бог е, Който държи времето в ръката Си, и пак ще ни даде нашето време. Тези дни бехме с тебе на нашия замък. Помниш ли малката полянка над скалите? Смриката покрая, дълбоките води на езерото, обширната огледална повърхност на водите, върховете наоколо и небето над тях, лазурно, дълбоко небе, което тихо ни нашепва за нашата далечна родина. Чуваш ли лекия плясък на вълните долу? Ние пак приседнахме при поточето, закусихме както ни е обичая със сурова пиперка и сиренце. Такава е традицията.
Обична моя Мария, сега ние сме по-близо от всякога! Сърцето и ума, душата и духа не признават граници. Те се движат във времето и пространството безпрепятствено. Те са еднакво способни, те се движат и в миналото и в бъдещето. Чуден е живота! Все нови и нови области се разкриват пред нас, неизмерими глъбини и ширини, богатство и разнообразие! Господ ни посещава и ни се изявява по хиляди начини. Моя обична Мария, аз всякога мисля за тебе!
Обична моя Мария, от моето кътче тук наблюдавам Марица. Тя тече тук наблизо. Помисли си само, че тя носи и водите на нашето изворче при Олтаря! Пред очите ми е светлия мир горе в Светилището. Малката палатка, изворчето при пряспата, нашия Молитвен връх, откъдето посрещаме Слънцето и мълчаливите върхове наоколо - нашият свят, нашите приятели. Ех, ти Мир Божий прекрасен! Ще ги посетим ли някой ден с тебе? Сега за тебе съм угрижен. Преди да получа писмото ти, почувствах това. Отпусни сърцето си, не се безпокой повече за мен. Аз съм здрав, укрепвам с всеки ден. Вземи мерки за своето здраве! Изпитанията ще преминат, от тях ще излезем по-яки, ще издържим на всичко. И приятелите ще издържат, това са ученици на Учителя,
Господ ще укрепи основанието, което Учителят положи в този народ. Предстои ни още работа. Върху нея мисля непрестанно - святата наша работа. Учителят ще даде условия да я довършим. Като се върнем горе, ще ни посрещне с усмивка и ще ни прегърне. Работи върху песните. Никой не ги разбира, както ти ги разбираш. Често си пея, пея и работя. Аз за Господа работя тука, и значи мога да пея, разбира се не гласно, душата ми пее. Какво богатство е вложил Учителя в песните, какъв красив език! Сега вниквам във всяка дума, във всеки тон, и ги разбирам. Разбирам дълбокия смисъл. Радвам се, че ги отпечатахме, че отпечатахме и Словото. Усмихвам се като си помисля как приспахме Дракона, и свършихме работата си! Богомилите имат един обет: „Словото на живота пазим!” Предай моя поздрав на Боян! Искам да зная нещо и за Братския съвет. Събират ли се, смели ли са, не са ли се уплашили? Правят ли постъпки да им освободят Салона и да почнат събранията? Как се разрешава въпроса с Изгрева? Връзката с приятелите в провинцията да се поддържа! Работата да продължава, никакъв страх!
Поздрав на Паша, Аня и Елена! Те се намират на важен център! Бодър и силен дух трябва! Предай на всички приятели моя поздрав! Работа непрестанна, сега е време учениците да работят. Сега се опитва вярата и силата им.
Поздрав и на Станка! Надявам се да се върна един ден в „Малкият дом”, пак да се видиме. Нашата работа е обща и тя има дял в нея. Поздрав на Петър! Много съжалявам, че не го допуснаха да си поговорим с него. Само се видяхме от далеч. И той е силен. Й на него сме благодарни! Не се безпокой за работата ми. И да искам, не мога да предприема голяма работа. Сега съм внимателен и се пазя по отношение на храната и по отношение на работата. Възможностите ми още не са много големи.
Поздрави Боянчо! Много е мил в грижите си. Ако е за външни условия тук, ние с бригадата сме минали през много по-тежки условия от тези. Тренирани сме и можем да издържаме на всичко. Нека приятелите да използват всяка възможност да отиват в планините, да се радват на свободата, която имат и да пеят песни благодарствени. Неоценимо нещо е свободата, дар Божий! А ние знаем, че ученика изработва свободата си, и нея никой не може да му отнеме.
Поздрав и на Методий! Не чувам нищо за него. Какво прави? Някак си не ми се обажда.
Пиши на брат Георги и го поздрави от мен! Пиши на Ана и на Панайот в Ямбол, и ги поздрави! Да имат бодър дух и силна вяра! Тъжно ми е за Пусинка, миличкия! Никоя жертва не отива напразно. Всяка жертва усилва вярата, и я извисява. Долчето и Пусинка бяха две хубави душички, които небето ни изпрати. Те нема да се изгубят у нас. Неизмерима е Божията Милост и Благост! Мария, аз всякога мисля за тебе! Приеми моя поздрав! Борис
[6 септември 1960 г.] Обична моя Мария, Обичний брат Боян,
Мисля непрестанно за вечния наш живот в който сме всякога заедно! Постоянно мисля за Делото на Учителя, за което работим с радост. Сега са Съборните дни, светлите и святите. Където и да сме, ние сме заедно с нашия обичен Учител. Приемете моите поздрави!
[9 август 1960 г. - Огняново] Обична моя Мария, Господ е с нас. Ние пак ще бъдем заедно. Всъщност ние живеем, когато Бог е с нас. Тогава живота е вечен. Нашият свят е Царството Божие, свят велик и красив, вечен и непобедим. И от какво има да се боим или да се безпокоим? Това е Дома Господен, вечния и святия. Вижте се с Боян. За това, което му пиша, работете заедно.
Поздрав на Паша! Беше обещала да запише спомените си с Учителя. Ако не е направила това, да не отлага. Ти имаш същата задача, и всички ученици. Един художник прави много скици, преди да създаде една картина. Моментите от живота ни с Учителя, трябва да бъдат възсъздадени. Ние, които сме били с Него, трябва да направим това. Да възкресим живота, образите, моментите, обстановката, условията при които е дадено Словото.
Те са живи, не са отминали безвъзвратно. Един ден те пак ще се върнат, и ще застанат пред нас като ново бъдеще. И тук като съм, важно е човек да живее в своя свят, в света, който е дошъл, на който принадлежи, и в който пребивава вечно тук и отвъд. Само тъй ще бъдем силни - да устояваме и издържаме всичко.
[19 април 1960 г. - Огняново] Обична моя Мария, След работа, привечер аз се разхождам някой час, или сядам в някое кътче на двора. И ето, ние пак сме заедно. Гледам как идва пролетта, как се обличат дръвчетата, как се менят цветовете на планината, как облаците пътуват. Ние се разхождаме с тебе заедно и разговаряме. Мислим за нашата работа, която ни предстои, за нашия път сега, и за нашия път във Вечността. Тези са хубавите ми часове, и аз ги пазя ревниво и гледам да бъда сам.
Постоянно си чета „Високият идеал”. Той изразява най-съвършения копнеж с който дойдохме при Учителя, с който живеем и сега. Това е духовна поема. Не зная дали е изказвано нещо по-хубаво? На съвременните хора, трябва да се говори за Бога с езика на Високия идеал. Това е образа, който Учителят ни остави. Един ден, когато имаме възможност, ще издадем няколко томчета избрани беседи на Учителя. Ще ги преведем и издадем на всички езици. Отбирайте такива беседи от сега с Бояна. С тях трябва най-напред да запознаем света, с книгата „Учителят”. Не се безпокой за Делото. Учителят ще даде условия за работата. Поддържайте Духа в приятелите! Духът на учениците на Великата Божествена Школа!
[25 юли 1960 г., Сън] Събрани сме в Салона. Очакваме Учителя. Учителят дойде. Всички се струпаха около Него да Му целуват ръка. Като ни видя, Учителят пререди няколко души пред мен и ми подаде ръка. Хванах я с двете си ръце и я целунах. Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен. Един миг само - погледна, още ме прегърна и ме целуна.
[5 юли 1960 г., Сън] Плаж край морето. По пясъка и скалите - много хора. Ние наблюдавахме от далеч. Две вълни се надигнаха в морето. Най-напред минаха, където бехме ние, но не ни засегнаха. Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна, още по-голяма, достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше. Всички се издавиха, никой не можа да се спаси.
[15 юли 1960 г., Сънувам]: Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори, хората бягат, вятъра гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз, с няколко души се хвърлям да пресека пътя на огъня. Почвам да сека греди, да събарям къщи, за да пресечем огъня, да не се разпространи по-нататък.
[5 април 1960 г.] Обична моя Мария, Всякога, когато сядам да се храня, представям си „Малкият дом”. Пак седим стебе на малката масичка, и аз заемам мястото си. Когато казваме нашата Кратка молитва, ние сме всецяло с нея, ние сме заедно. Тъй по-малко чувствам, че сме разделени. Понякога си представям, че седим край огнеца на замъка, дишаме, гледаме, слушаме, мислим, живеем в нашия свят-обширен, красив, вечен. Друг път сме на Ел Шадай при камъка на Учителя. Ех, простор, въздух, светлина, свят на Любовта прекрасен! Зная, в него всякога ще живеем с тебе. Хубаво и пълно както Бог повелява. Това е нашия свят. Всички, които обичаме и които ни обичат, живеят в Любовта. „А в Любовта нема раздяла”, казва Учителят. Ние живеем във всичко, което обичаме. Това е света на душите ни. Всяко наше излизане сред природата е молитва, общение с Него. Мисълта ни е отправена към Него, душата ни е изпълнена с Неговото присъствие. Сърцето ни за Него песни пее. Мисля си, колко работа още ни чака! Ти почни да обработваш и приготвяш твоите разговори с Учителя. Те ще бъдат най-хубавия дял в новото томче „Свещени думи”. Успокой се и почни работата си и върху песните.
Тъй ми се иска да завършим работата си. Господ ще реши въпроса за нас. Ние чакаме с любов, търпение, вяра и упование. По цялата земя, сред всички народи живеят учениците на Учителя. Те образуват едно велико Братство на чист и свят живот - служители Божий, творци, работници за Царството Божие. Те се отличават. Те имат особено отношение към светлината, към въздуха, към хляба, към изворите, към планините, към всяко живо същество. В това те са едно, един живот, живота на Учителя. Казано е в Молитвата: „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.” Бог ни се изявява чрез всяко благо.
Обична моя Мария, поздравявам те с Пролетта, с нашата Духовна Нова година! И от тук аз следя всеки трепет на живота, който иде. Поздравявам всяко зелено листенце и всеки цветец! И в нашето Царство зная какво става навсякъде. Кога цъфтят сините минзухари по Балкана, игликите по Витоша, водните примули край езерото на Чистотата, и нашето изворче там слушам как пее. Следя кога се размразяват езерата и в тъмните води се оглеждат облаците. Слушам потоците и изворите. Ние сме все заедно с тебе, хванати ръка за ръка, и ходим из нашето Царство, което Бог ни подари за вечни времена.
Обична моя Мария, ние живеем пълно, когато сме заедно. Мислим, когатосме наедно и се радваме на живота и свободата, когато сме двама. И в скръбта и в радостта ние сме все заедно. Наедно преживяхме най-голямата радост-да бъдем при Учителя. Наедно преживяхме и най-голямата скръб, когато си замина. Наедно ще довършим работата, която Той ни остави. И заедно ще се върнем при Него. Стремежът към красотата и съвършенството ни доведе при Учителя. Чистият планински извор, високия връх, първия лъч на изгряващото Слънце. Ние имахме най-хубавия дял - да бъдем спътници на Словото. Нашият живот е втъкан в Него. Това е нашия светъл път. В него ние вървим ръка за ръка с тебе - радостни в страданията, силни в изпитанията, ученици на Учителя. Каква мощна сила има в любящите сърца и светлите умове! Чрез тях Бог работи и преобразява света. Без тях света би се превърнал в пустиня. Пред нашето жилище тук има градинка с цветя, теменуги, шибои, ириси, здравец. С тях разговарям сутрин преди да отида на работа. Има и бели брезички, съвсем мънички. Те ми шепнат с листата си вечер, когато седна при тях, предават ми говора на белите брезички в „Малкият дом”. От тук мисля, от тука следя как настъпва пролетта в нашето Царство. Всеки цветец, който се появява е Слово Божие, говорна реч ни е. Бог ни говори чрез цветята и тревите. Те идат и отминават и други идват на тяхното място. Чуден и прекрасен живот!
Наблизо тече река Марица-спокойна, бавна. От тук виждам светлата ивица на водите й. Като си помисля само, че една тъничка струйка от тези води иде от нашия извор в Олтаря горе при изворите на Марица, и тази струйка тече край мен всеки ден и всеки час, изпитвам радост. Представям си върховете, свещената тишина, мира, нашия изгрев и ние с тебе. Това е нашия свят, пак, където се прибираме винаги след като се отърсим от външния труд и задължения. Там ние заедно ходим, разговаряме, мислим, живеем, дишаме, съзерцаваме красотата на Божествения живот. Сега ти си винаги с мен в ума и сърцето ми.
Сега е Новата година на учениците. Ние сме пак заедно с нашия обичен Учител. Предай моя поздрав по случай Новата година и на Станка! Аз съм по-спокоен като зная, че е при теб е вярното сърчице. Предай поздрав и на Надка! Учителят мисли за нас, цялото небе мисли за нас с обич. Това е Неговата Любов - небесния хляб с който сме живяли. Предай моя поздрав и на приятелите, които те посетят през този ден!
[6 юни 1961 г., Огняново] Обична моя Мария, Всяка сутрин идвам в „Малкият дом” и те поздравявам. Ние се разхождаме из градинката между лехите със здравеца. Усещам уханието. Навярно сега цъфтят и розите. Мисля за великия живот, който стои пред нас, мисля за великата и славна работа, която ни чака. Благодаря на Учителя за всичко, което ни е дал и сега Той ни благославя. И тук имам място за разходка и се нарича „каре” -двор. Голяма кръгла алея и леха с цветя - много цветя. Те цъфтят по реда си. Уханието им се усеща във въздуха. Тук идвам сутрин преди да тръгна на работа. Още никой нема. Ходя сам, с бавна, широка крачка, дишам и мисля. Бог е с мене, Учителят е с мене. Понякога се усмихвам, то е защото ние сме пак с тебе наедно и разговаряме. Това са хубавите ми часове тук. Ние сме заедно всички, и Той е с нас. Тъй казва Учителя: „Аз в тях и Ти в Мене Отче, да бъдем едно!” Слънцето огрява и тука, въздуха е пресен след дъжда, (облаците пътуват по небето, нищо че наоколо се издигат каменни зидове. Те не са пречка за мисълта, нито за чувствата, още по-малко за душата и Духа. Мисля за дните ни при Учителя. Може ли да има по-хубави дни от тях? За какво има да се безпокоим и измъчваме? Тези дни ни принадлежат навеки. Те са наши дни. Никой не може да ни ги отнеме. Те присъстват в нашия живот, в делата ни. Те греят в нашата мисъл. Те са красота във всяко наше движение. Те са сила в нашата воля. Те са подтик в борбата ни за правда и свобода. Те ще ни придружават през цялата вечност, защото такъв е Великия Божи закон: „Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите!” Тези дни не са отминали безвъзвратно. Когато извършат своя кръг, те пак ще ни посрещнат, ще застанат пред нас като едно ново бъдеще. Тогава пак ще дойде нашето време. Божиите блага не се губят. Понякога ходя и си пея песните на Учителя. Понякога ги чувам. Чувам Симфонията на Мира, изпълнена със светлина и радост, тъй както Учителят ни я предаде. Чувам многохиляден хор и оркестър. Един ден Симфонията на Мира ще звучи по цялата Земя. Работи, работи върху песните на Учителя.
[20 юни 1961 г., Огняново] Обична моя Мария, Чета дните до нашето свиждане търпеливо. Това е моя празник. Аз го очаквам с радост. Винаги мисля за нашия път, за нашата работа.
Големи борби стават в човека днес. Те не са политически, нито класови, те са по-дълбоки. Политическите и класовите борби са само едно отражение на нея. Ние трябва да вършим нашата работа при всички условия. Божият план се изпълнява днес. Бог е, Който устройва пътя ни. Трябва да работим с мир, да бъдем търпеливи и разумни като ученици. Хубави дни са тези, и славни дни, наши дни! Благодаря на Учителя за всичко! Той всякога е с нас, не ни е оставил сами.
Поздрав на Боян! Поддържайте връзка с приятелите - верните и истинните! Бог укрепва Духа на всички ни.
[12 юли, Петровден] Обична моя Мария, Денят, в който очаквам да дойдеш, запалвам малкия огнец, и приготовлявам чая за тебе! Огънчето гори и грее. То ми напомня нашия живот в планините. Какви образи възникват, мили на сърцата ни! Картините се нижат една след друга - каменното огнище, малката палатчица в която великото звездно небе, ранните утрини и зората на изток, прохладният и свеж въздух. Ех, този въздух в планините - чист като водите на извор! Всяко камъче, всяка тревичка са обкръжени с ореол. Те светят като че в тях гори спокоен пламък. Всякога ще помня вечерите, тихите вечери, които тъй обичахме, безкрайните. Те ни обгръщат. Ние се чувстваме малки и все пак приобщени към Великия живот. Огънят и палатката са нашия „Малък дом” в безкрая. Това е нашия хубав свят, чист и светъл. Аз съм щастлив като си мисля за него. Той ни принадлежи завинаги, той ни очаква. Каменните огнища в планините бележат любимите ни места. Един ден огъня пак ще бъде запален в тях. Обичам голямото безмълвие горе, жадувам за него. Такова мълчание, че може да се чуват стъпките на времето. Чува се как часовете отминават във Вечността. Ветрец ли мине, разклати тревите и клонките на клековете, разнесе се шепот, виждаме езерцата в дъното на циркуса. Мир ти мой прекрасен!
Днес е деня на Учителя. Ние с тебе живеем горе в Светилището на Рила, нашето любимо място. И Той е с нас, Той винаги е с нас, пълнота на живота ни, Мир и радост на душите ни. Сутрин посрещаме изгрева на Слънцето горе при камъните. Първият лъч на изгряващото Слънце -високия идеал на учениците.
Обична моя Мария, нашия живот е живота с Господа, следователно - Живот Вечен. Той всякога е с нас.
[Юли 1961 г., Огняново] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Наближава 27 юли. В „Малкият дом” пак ще се почете паметта на нашия обичен Учител. Колко е хубава тази връзка, която ти правиш с мене! Тя идва от далечното минало, от зората на времената. Тя ще продължава през цялата Вечност. От тук аз всякога присъствам. Обичам 12 глава от Йоанна, 3 стих. Там е описано същото събитие, станало преди 2 000 години, една от най-красивите прояви на Любовта: „Изпълни се домът от уханието на мирото.” Ний сме благодарни за нашия живот - прекрасният и пълен живот, който Учителят ни даде.
Сутрин преди да отида на работа, се разхождам в градината си. Цветя, много цветя има тука, хубави цветя - едри маргарити, петунии, циний. Гледам чудесата на живота, удивлявам се на формите на живите багри, на уханието! Представям си нашите планински поляни, потънали в цвят и зеленина. Каква любяща и деликатна ръка е работила, и със съзнание и съвършенство е създала тези форми! Чудеса на светлината! Гледам с очите на ученик и със сърцето на ученик.
Днес е големия ден на годината. Ние го посрещахме с тебе в планината. И сега Слънцето грее в нашия свят. Мир и Светлина! Нашият свят е вечен, както и ние. Той живее и вътре в нас. Той е във всяко наше дихание, във всяка наша мисъл и чувство, във всяко наше движение. Затова ние се усмихваме на всички ограничения, които искат да ни наложат с усмивката на надеждата. Ние пак ще ходим с тебе хванати ръка за ръка в нашето Царство и разговаряме. Това е тихия разговор на душите ни, разговор вечен. Когато семенцето покълва, по чие повеление, по чия заповед то забива коренчетата си в земята и насочва кълн към Слънцето? То встъпва в своето призвание, в изпълнението на своята мисия. По Божие повеление то почва да расте. Дошло е неговото време, тържествен момент, свещен момент. Този момент преживяваме и ние сега. Поздрави брат Боян!
[6 юни 1961 г.] Обични брат Боян, Предай моя поздрав на приятелите! Бог да укрепи Духа им, да издържат на всичко, да бъдат смели и решителни, верни и истинни. Това е нашия път. Ние трябва да присъстваме в тези съдбоносни дни. Да мислим, да чувствуваме, да работим, да се разрешат правилно въпросите, които стоят пред човечеството.
Йоан казва, гл. 1,31 ст.: „Аз не Го зная, но затова дойде да кръщава с вода, за да бъде той изявен на Израил.”
В Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашите сърца.” И това е нашата радост, да работим за нашия идеал, за Святото дело на Учителя. Има ли по-голямо благословение от това? Господ ще укрепи Духа ни, Господ ще защити малкото стадо. Поздрави Методи! Нека винаги мисли за задачата, издателството на беседите на всички езици. Сега уча затворниците на занаят. Имам около двайсетина ученици. Те са много благодарни, внимателни, трогателно усърдни, прилежни. Те искат като излезат от затвора, да бъдат независими. Благодаря на Учителя, че ме е пратил тук на работа, на пост, защото Той има тук души, които обича, и иска да им помогне! Условия да се говори -нема, но какво ни пречи да проповядваме Учението с делата си? Само пътя на Истината води към свободата.
Обични брат Боян,
Сега виждам каква е връзката между нас! Колко е дълбока и славна! Какъв велик живот ни обединява! Приеми моите братски поздрави! Пази здравето си, имаме още работа с тебе. Бъди крепък духом и радостен!
[20 септември 1960 г.] Обични брат Боян, Четох тези дни в „Литературен фронт” - „Българската култура пред света”, бр. 36, 1960 г. - дава някои литератори, известни в чужбина, посочва някои материални успехи за най-същественото, дадено в нашия народ - Делото на Учителя -нито дума. Интересът към нашата страна е голям и расте. От много страни идват хора заради нашата природа, заради плодовете на земята ни, заради гостоприемството на народа ни. Всички се чувстват добре в България.
Един ден ще дойдат хора, които ще потърсят Учителя, онова, което Той е оставил - наследството на човечеството. Какво ще му покажат? Нема ли да останат посрамени от това, което извършиха? Това скоро ще стане. Те не знаят, че Учителя е, Който привлича всички и прави да се чувстват добре тука. Това е Неговото влияние. Всъщност без да съзнават, хората заради Учителя идват. С Учителя иде велика мощна вълна от Духовния свят. Тя е, която създава големия подем във всички области на живота. Съдържанието на това, което иде е изразено в Словото на Учителя.
Най-хубавото, което българите имат, най-голямото им богатство, това е Учителя, Неговото Дело и Неговото Слово, което те днес гонят. Сега малкото семенце, което Той пося, расте в мир. При тази обстановка нашата работа е повече вътрешна, отколкото външна. Учениците са връзката, пътя, по който това благословение идва. Затова учениците на Учителя работят в мир и обич. Те вършат работата си при всички условия. „Не бой се малко стадо, Отец е благоволил да ви даде Царство!” Учителят е с нас и ние сме с Него, и всички заедно. Той пак казва: „Аз в тях и Ти в мене Отче да бъдем едно.” Поздрав на теб и на всички братя и сестри по случай Новата Учебна година!
[22 март 1961 г., Огняново]. Обични брат Боян, Поздравявам те с нашия светъл празник - Духовната Нова година! Сега тя се празнува горе, празнува се и тук. Помисли само колко любящи души, колко предани ученици на Учителя обединява. Това е Сила Божия неудолима. Предай моя поздрав на приятелите - верните и истинните! Ние сме най-щастливите хора в този век. Ние сме наедно с Учителя. Сега ние знаем пътя и имаме Неговия мир. Ученикът и в затвора като е, пак може да служи на Бога. Това е най-същественото. Аз всякога мисля за тебе с обич. Учителят да бъде с теб, да те пази и закриля, да те ръководи във всичко за Делото Си! Бъди силен духом, непоколебим във вярата, смел и решителен! Ние сме работници за Святото Дело на Учителя. Всичко можем да посрещнем, и на всичко можем да издържим.
[9 май 1961 г.]. Обични брат Боян, В света на мисълта сме свободни. Да мисля за Учителя, за Делото, за вас, това е моята радост. Ние принадлежим към голямото семейство на любящите, разпратени по цялата Земя да служим. Ний не сме пратени да създаваме партии или църкви, защото сме служители на Царството Божие, носители на Неговия живот. Царството Божие е навсякъде. То е било, е, и ще пребъдва всякога. Важно е духа да бъде крепък, вярата силна, сърцето чисто. Огънят да гори в огнището.
Господ устройва пътя ни, дето ни изпрати, там ще работим. Един ден ще се срещнем всички заедно в Дома Господен. Ако е за свобода, свободен е, който живее в Царството Божие. Щом Господ е с нас, всичко имаме. Туй, което днес става в света, за учениците е предметно учение. Ние виждаме какво създава страха, а опитали сме и знаем какво създава любовта. „Насилието няма бъдеще” - така ми е казал Той.
Промяната във външната обстановка не е същественото. Сменяват се само декорите. По-трудно е да се промени човека. Затова трябва знание, работа и любов. Това е Школата на Учителя. Новото човечество, новия човек, за които Учителят ни е говорил - те идат. Ние сме предвестници и работници за това. В мъчнотиите укрепваме, в страданията се пречистваме. Условията не са пречка за нашата работа, тя е непреривна и вечна. Приехме от онзи, който работи преди нас. Ще я предадем на тези, които идат след нас. Ние принадлежим на голямото семейство на любящите, разпратени по цялата земя.
Възраждането на вярата не може да дойде чрез църквата. То иде чрез Бялото Братство. Онези, които гонят вярата в Бога, знаят това. Затова гонят Братството. Откровението в Учението на Учителя. Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили.
Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре. Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен. Тихият глас, да чуваш Тихият глас, да изпълняваш Неговите повеления, значи да живееш с Учителя, да живееш с Господа. Това е нашия път, път на ученика.
[Средата на август 1961 г.]. Обични брат Боян, Поздравявам теб и приятелите със святите Съборни дни! Мир и светлина на всички ни! Да бъдем всякога с Учителя! Обичта е по-важна от всякакви външни преобразования. Какво значение имат външните промени, ако промените не са станали и в човека? Ние сме най-щастливите хора в тази епоха, защото бяхме с Учителя! Тази ни радост никой не може да отнеме. Това е нашия Вечен път. „Тия са, които вървяха след агнеца, където и да отиде.” /Откровение, 14 гл., 4 ст./ Телото може да бъде турено зад решетките, но мисълта, за мисълта нема решетки. Нашата свобода почива на здрава основа.
Понякога си пея тихичко песните на Учителя. Те са живот, те са песни на Небесния живот. В Него те звучат непрестанно. Словото на Учителя е Живот Вечен. То се поддържа от живота на всички, които любят Бога. Днес човеците са угрижени какво ще стане. Ще стане това, което е в Царството Божие. Ще се изпълни Господнята Молитва: „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на небето.” От какво има да се боим? Ние принадлежим на Царството Божие. То е, което иде на Земята. Ние сме работници за Царството Божие при всички условия.
Пожелавам на братята и сестрите да имат радостта, че са служители за Царството Божие. /Йоан, 14 гл., 20 ст./ Бог да бъде винаги с нас. /Павел, Послание към Римляните, 8 гл., 35-39 ст./ „Кой ще ни отлъчи от Любовта Божия?”
Пиши на приятелите, поздравявай ги от мене! Посрещайте всичко като ученици на Учителя - верни и истинни, смели и силни, устойчиви, постоянни. Ние живеем за Делото на Учителя. Сега от тука посещавам Езерата. Ние ги носим в душата си, ние пак наедно посрещаме изгревите от Молитвения връх. Първият лъч на изгряващото Слънце е нашия идеал. Той всякога е с нас. /Марко, 10 гл., 17 ст./ „Защото Истина ви казвам мнозина праведници и пророци много биха желали да видят каквото вие виждате, но не видяха, и да чуят каквото вие чувате, и не чуха.”
[27 декември 1959 г.] Обични брат Боян, Ти ще си спомниш, че Учителя работи при всички условия. Сега ние следваме Неговия пример: при всички условия ще продължаваме работата си. Условията, които ни са дадени са добри, защото са дадени от Бялото Братство, и ние сме Негови служители. Следователно, работата продължава. Важна е връзката, дълбоката вътрешна връзка. Не е до външната деятелност, до външния шум и движение, блясък и парадност, не е до множеството. Връзката е важна, защото Небето е, което работи. А от нас се иска да поддържаме връзката с Него. Учителят казва: „Защото е твое Царството, и Силата, и Славата завинаги!” И тъй, никакъв страх, никакво безпокойство. Гледайте напред с мъдри и спокойни очи. Не сме ли ние предвестници на Новия ден?
Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас. Тя не е от сега, тя е от началото на времената. Не се е прекъсвала, и нема да се прекъсне никога. Ще расте и ще се задълбочава и обогатява. Всичко ще премине, само Божия живот ще остане - Вечния извор. Някои мислят, че трябва да управляват Братството. Заблуждение е това. Какво Братство ще управляват? Това не е човешка организация, това е Великото Божествено Учение. То не се нуждае от човешки институти, то не може да бъде и ограничено и управлявано от хората. То иде сега на Земята в тази епоха по нов, неповторим начин. Кой ще спре това, или кой ще тури пречка на това? Господ държи условията в ръката Си. Учителят е промислил за всичко за Делото Си, приготвил е всички условия. Те идат с времето си по неизменни и вечни закони на Битието. Ако със силата не е Правдата, тежко на силата. Насилието почива върху страха, а на учениците на Божествената Школа е дадено правилото: „Без страх!” Основа на Божествената Школа е Любовта. Бодри бъдете, силни бъдете! Такива иска Учителят Своите ученици. Животът на Братството е в нашите мисли, чувства и постъпки, в отношенията ни към човека, към Живата природа. Животът на Братството е реалност. Това е нашия живот. Ние говорим за Него и с думите и с делата си. Братски поздрав! Борис
Обична моя Мария, Когато излезна от затвора, ще посетим нашите любими места, за да установим връзката с тях. Това са изворите, от които черпим сила. Любовта всичко осветява. А най-голяма е Любовта. Любовта е свята. Първо е Любовта. „Отец ми е по-голям от мене.” Когото докосне Любовта, оживява и възкръсва. Да предадеш себе си на Любовта, това е пътя на ученика. Малко писатели са се докоснали до Любовта. Всички се движат в обектите на Любовта. Който я е познал, дава всичко за Любовта. Него Божията Благодат е осенила. Чрез обект човек вижда Любовта, но самия обект не е любовта.
Любовта осветява обекта на любовта. Малко писатели са се докоснали до този момент - познаване на Любовта: Достоевски, Толстой, Келерман, Леонид Андреев, Карин Михаелис, Лагерльоф. Малцина са се приближили до светилището.
Учителят е врата за този свят. „Аз Съм добрия пастир, Аз Съм вратата.” Които са познали Любовта, са взети от нея, принадлежат на нея за всякога. И през страдания, и през смъртта минават с радост. Заради нея, която са познали, те принадлежат на Любовта във Вечността. Любовта се е докоснала до тях, те са оживели и възкръснали в Живот Вечен. „И това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.”
Любовта и обекта на Любовта са едно. Мнозина са пели химни на Любовта. Учителят я нарича Любов без обект. Страданията приближават човека до света на Любовта. Ученикът казва: „Да бъдат благословени страданията!” Бог е допуснал страданията. Да унижиш един човек, значи да огорчиш Божия Дух в него. Да живееш в доброто, значи да живееш в Царството Божие. Нашият път е великата Любов. Страданието е лично, но то е и общ процес в живота, който повдига всички същества. „А кои са тези с белите дрехи?” - Те идат от голямата скръб.
[Декември, 1959 г.]. Обични брат Боян, Изпрати от мен поздрав на всички братя и сестри! Всеки, където и да се намира е поставен на своята работа - за Любовта, Братството и Мира. Ние трябва постоянно да благодарим за това! С нас е Учителят и цялото небе. Бъдете силни духом, непоколебими, верни и истинни, канарата, върху която е основан Дома Господен! Нали Учителят ни е избрал?
Нарочен поздрав на Паша, Аня, Елена! Борис
[Декември, 1959 г.]. Обични брат Боян, Ние трябва да опазим Лампадата, която Учителят запали. Когато дойде времето му, малкия пламък ще се разгори, и ще озари човешките души. Всички народи обичат нашата страна и нашия народ. Харесва им, привлича ги. Те търсят светлината, която Учителят запали. Те чувстват, че тук е Небесния свят. Светлината е скрита още за тях. Но един ден ще стане явна. Учителят търсят те, макар и да не съзнават това. Нашата задача е да опазим светлината, и нека Той да ни ръководи във всичко, а ние да работим за добрите условия, за Делото Му. Присъствието на Учителя се изявява във всяко вдъхновено творчество.
[12 декември 1959 г., Огняново] Обична моя Мария, Да споделям с тебе мислите, които ме посещават, това за мене е радост! Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път. Поздрав на учениците и на приятелите!
„Той ми е съсъд избран и драгоценен” Извършвай всяка работа добре, като че я извършваш за Господа. Великите Учения на живота са дадени за повдигане на човека. В никое от тях човека не е поставен тъй високо, както в Христовото Учение. Само Божественото Учение издига човека до положението Син Божий. Тука е освобождението.
[14 юни 1960 г., Огняново] Обични брат Боян, Ако живеех само тук, сигурно бих страдал много. Такива са условията. Но аз живея в нашия свят и едва чувствам тука средата. Сега опитвам силата на мисълта, силата на любовта. Нима само материята е реалност? Това е спящата реалност, а има творческа, действующа реалност. Човек трябва да има опитност. Страданията са врата през която се отива към свободата, света в който ни въвежда Учителят. Освобождението е преобразование, непотребното отпада, остава същественото, вечното. Нашето Дело е свято, мощно неотразимо. То иде в света. Бог е, Който пребивава в хората, а ние трябва да бъдем връзка. А ние трябва да вършим своята работа в мир. Онези, които Бог призовава, ще дойдат. Щастие за нас, че Учителят ни е отредил да работим с Него заедно.
„Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духа не угасвайте, непрестанно се молете.” Този надпис в скромната стаичка на Учителя винаги стои пред очите ми.
[28 юни 1960 г.] Вяра трябва, жива вяра. Само тя може да излекува човека и да му даде подтик да расте. Без нея всичко е застой. Гледаш хора, богато одарени, способни, интелигентни, а като вода в равнина - блато застояло. Вярата е като планински поток - буен и силен. В нея има радост, движение, песен, свежест, здраве. Тя носи поздрав от високите върхове, тя носи поздрава на изгряващото Слънце. Каква голяма работа ни предстои! Постоянно мисля за нея. И сега Господ ни води за ръка из Райската градина, и ни учи на Своите пътища. „Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духа не угасяйте, непрестанно се молете.”
Поздравявай братята и сестрите от мене! Поздрав и на теб! Пиши на брат Георги и го поздрави от мен! Пиши и на брат Стоицев и го поздрави от мене!
[15 ноември 1959 г., Огняново] За мен не се безпокой, аз трябва да бъда тук, това е потребно. След всичко, което направиха на Братството, тъй трябва да бъде. Това са процеси естествени. Те трябва да се завършат. Нашият живот е включен в един по-голям живот, подчинен е на неговите изисквания и закони. Всяко положение на личния ни живот намира своето разрешение в големия живот. Затова не се безпокой за нас. Братството е жив организъм, в който ние сме клетки. Животът на Учителя тече в него, и ние трябва да го опазим чист и свят, както ни го е предал. Има една опасност за Братството, която иде отвън. Има сили, които искат да го използват за свои цели. Учениците трябва да бъдат бдителни, внимателни, будни! Сега е време за работа. Мислете върху всичко, върху всяко предложение, което дойде отвън! Турете го в душата си, задръжте го дълго, опитайте го със сърцето и ума си, прекарайте го през огъня на Любовта, и вижте какво ще остане от него. Учителят не ни е оставил без светлина.
Най-голямата опасност, когато една идея вземе външен израз, добие форма е, че чужди сили ще се опитат да я обсебят, да я използват за свои цели. Такова нещо не трябва да се допусне в Братството! Трябва да бъдем внимателни. Спокойно посрещайте всичко, супование и вяра, гледайте без страх. Ние сме служители и Делото на което служим е свято. Войнството на Бялото Братство е велико и мощно. То разрешава всички въпроси. То иде да повдигне човека. Учителят ни призова в челния отред. Да благодарим за това, че Господ ни е призовал да Му послужим. Това са най-хубавите дни от живота ни, защото Той е с нас. Поддържай връзка с приятелите. Дух крепък, вяра жива, сърце топло, ум светъл. Грее ли Слънцето, бликат ли изворите, вее ли вятъра, растат ли тревите, всичко е за добро.
Поздрав на всички братя и сестри, верните и истинните! Това е пътя на учениците. Учителят ни предупреди за всичко. Поздрав и на тебе обични брат Боян!
[Ноември, 1959 г., Огняново] Един Божествен пратеник чрез мъченичеството си влиза в душите на човеците, повдига ги и ги спасява, и своите мъчители повдига. Такава е великата милост Божия. За всички има спасение. Комунистите ни гонят нас, които се наричаме техни братя, обзели духа на отрицанието, дребният изкусител и враг на човечеството. Няма по-голямо нещастие за тях от това.
Срещата с Жорж, моя обичен приятел.
Доведоха го напоследък в моята килия Буров. Буров, типа е същия - носа, очите, гласа, движението, същата деликатна конструкция на телото. Изтънчен и изискан в обхода и маниери. Същото достойнство, същата несръчност и непохватност и амбицията пък, че е сръчен и всичко може да направи. Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля: какво дублиране на типовете има в природата! Подобието е пълно във всяко отношение - и външно и вътрешно, и във вкуса и в начина на размишлението. Не еднаквост, а подобие. Творческата искра е същата. Милия Жорж! И тук се срещнахме с него, и прекарахме заедно известно време. Привърза се към мен, търсеше и най-малкия случай да ми направи услуга. Удивителни неща се срещат в живота. Поддържай връзката си с Учителя, за да тече Неговия Живот в тебе. Той носи благословение за всички. Нека свещения живот да бъде скрит, а обикновения явен.
Обична моя Мария, Ако и да съм отдалечен, ние пак живеем нашия общ, единен, пълен живот. Учителят е с нас и всички приятели. Това е нашата сила. Тук са учениците на Божествената Школа. Всичко, което ни е говорил Учителя, пазим. Как би искал Той да постъпваме, да мислим, да говорим, да работим?
Най-важна е връзката с Учителя, после Божия Дух ще те научи какво да правиш. Търпение, вяра, упование. Животът има много области, много сфери на деятелност. Колкото повече човек обхваща, в колкото повече прониква, толкова по-богат и пълен е живота му. Има висши области на живота, има и нисши области. Където желае да живее човек, там ще живее. Някой се занимава с ядене, пиене, забавление - до тук е стигнал. Други проникнал в областта на знанието и изкуството, трети отива в по-високи области, достига висшите сфери на живота, където той се изявява в съвършени форми, в красота, сила, творчество. А мистика достига най-високите области на живота. Където и да си, всеки да почувства нещо необикновено. Тук работи ученик на Божествената Школа. Учените изучават цигулката на цигуларя, не са чули още неговото свирене. Само мистика слуша цигуларя като свири. Кое е по-важно - цигулката или цигуларя? Вечният живот е реалността. Смъртта е привидна, илюзорна. И това е важно, при всички условия да опазиш живота на Учителя, който е в тебе.
„Ще ви изпратя Утешителя - Дух Святи”. Душите, които Любовта обединява, образуват веригата на Любовта. Тя работи в този и в онзи свят, тя работи през Вечността. „Глава на Твоето Слово е Истината.” Царството Божие е живот вечен. Като Го намериш, ще имаш мир, радост, щастие. В Царството Божие може да живееш при всякакви външни условия, каквито и да бъдат те. Всичко, каквото душата ти желае, ще намериш в Царството Божие. Там са твоите приятели, братя. Там е твоята възлюблена, там е Учителя, там са всички условия, там е свободата - Живот вечен!
И това е важно, пази живота на Царството Божие. Школата на Учителя е път към Царството Божие. Царството Божие не е навсякъде. И някога то е навсякъде и всякога. Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода. Вярата и знанието принадлежат на сърцето. Науката и знанието принадлежат на ума. С околната среда поддържам най-малката необходима връзка. Целият ми живот е устремен към онзи хубав свят, за който Учителят ни е говорил.
Обична моя Мария, хубавите ми часове са, когато мисля за тебе, за нашия живот с Учителя, за нашия братски живот и за хубавия наш свят в който живеем сега, и всякога ще живеем. Живее онзи, който живее с Бога. Той има живота, времето и пространството. Христос казва: „Аз трябва да върша Делата Божии!” Аз трябва да живея живота, който Учителят ми даде. В живота има пролет - растете и цъфтене. Лято - връзване на плод, есен - узряване на плода и зима - почивка. Сега е зима. На Земята всички явления минават през тези процеси. Космичните лъчи влияят върху органическия свят, още повече върху психическия. Съвременната наука ги нарича космични лъчи. Древните ги наричаха планетни влияния. И в тази епоха Ирод се опита да погуби детето, но Йосиф чу гласа на ангела: „Вземи детето и майка му и бягай в Египет.” Ирод не успя да хване детето. Това е велик закон. Сега очакваме да чуем думите: „От Египет повиках сина си.” А сега ни остава живота на Царството Божие, т.е. - всичко. Към Него никой не може да ни тури преграда.
[1960 г., Огняново] Онези, които гонеха Братството в миналото, и тези, които го гонят днес, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вярата. Сега - в името на безверието. Костюмите само се менят, а силите са същите. Когато влезеш тука, времето спира да тече за тебе. Когато излезеш, пак ще почне да тече. Тъй че колкото и да си седял тук, то е само един миг. Светлината е израз на Божествения живот. За нея знаем още твърде малко. За настоящето благодари, за бъдещето не се безпокой. Уповавай на Господа! Твоята благодарност и твоята мисъл да проникват храната, която приемаш. Твоята благодарност и твоята мисъл да проникват въздуха, който дишаш и водата, която пиеш. Слънцето на живота ще просветли всички. Когато изгрява, Слънцето казва: „Светлина на всички!” Божественият живот е свят. Тежко на онзи, който се опита да Го обсеби! Божественият живот прониква и изпълня всичко. „Сине мой, дай ми сърцето си.” Т. е. отвори сърцето си за Божествения живот. Какво значи Божията Любов? Да обичаш тъй, както Бог обича. Не преписвай на себе си заслугите за доброто, което си направил. Христос казва: „Делата Той прави.” Бог се изявява чрез когото иска. Неговата Любов ни храни, сгрява чрез сърцата на онези, които ни обичат. Неговата обич грее в очите им, гори в сърцата им. Ръката, която подкрепя и помага, е Божията ръка. Христос казва на Пилата: „Не би имал ти никаква власт, ако да не беше ти дадена отгоре!” Всичко хубаво и добро иде от Бога. Бога срещаме всеки ден. Неговият благ Дух ни ръководи и крепи. За Делото е по-добре аз да бъда тука. Благодаря за това.
Добрите мисли и добрите чувства са Божия Сила. Живот, живот има навсякъде във Всемира. Той прониква пространството, изпълня сърцата ни. Слънцата и планетите, формите на Божествения живот са неизброими. Това е пътя към съвършенството, да се възвърне човек към живота на Цялото. Животът има неизброими прояви, форми и състояния. Органическият живот е само една от тези прояви. Животът изпълня Всемира. Където има материя, има и живот. Пространството подразбира живот, и времето е време поради живота. Бъдете спокойни и силни! Учителят е с нас, Бялото Братство е с нас, цялото Небе е с нас. Вярата е въпрос на виждане, виждане на сърцето. Във всяко явление има една Божествена искрица. Тя е почти невидима, неосезаема, но тя е съществената. Тя е неговата същина, в нея пулсира творческата воля на Битието. Ако Нея можеш да доловиш, ти си разбрал живота.
Старите монголски завоеватели чрез Партията искат да завладеят света. Нема да бъде това. И тук като си, да бъдеш в Царството Божие. Царството Божие е навсякъде. Важно е да живееш в Него. Мисълта всякога стига онзи за когото е предназначена, и чувството намира онзи за когото е изпратено. Божиите блага никога не се губят. Има работа за временния живот на човека. Има работа за Вечния живот на човека. В Школата на Учителя се работи за Вечния Живот. Божествената същина на човека е извън времето и пространството, т.е. човек е навсякъде и всякога. Христос казва: „Преди да беше Аврам, Аз бях.”
[28 август, денят на любящото сърце.] Обична моя Мария, Господ да те благослови, ангел мой прекрасен! Мислите се предават, и чувствата достигат своята цел. Но тук важи закона: Сходство и хармония. В техниката, при предаване и приемане на вълните, апаратите се нагласяват на еднаква вълна, а в Духовния живот това хармонизиране става чрез единния път, едната вяра, едната обич. Молитвата, размишлението и съзерцанието са методи за това. Те подготвят човека да приема и предава от един възвишен свят, да държи връзка със своите ближни, стези, които го обичат. Павел казва: „Зидете се на дом духовен.” Материалната проекция на човека е малка, ограничена от времето и пространството. Неговата Божествена същина, обаче, изпълня Всемира. Чрез нея той е навсякъде и всякога. Природата е храм, бъдете свещеници и служители на Бога Живаго. Наистина, от тука трябваше да мина, за да добия опитността, че зидовете не затварят човека, нито решетките, нито оковите. Чудно и страшно съм устроен Господи!
Натрупванието на блага и сили не спада към Божествените процеси. То създава условия за злото. Божественото оперира със силите и средствата, необходими в момента. В Него няма никакво натрупване. То не създава крепости, нито организации. Мисля си върху методите за работа на Бялото Братство. Божественият живот - това е същественото, това е важното при бъдещата ни работа. Господи, колко е хубав Твоят Мир, колко е хубаво това, което ни показваш от Твоя живот! А колко ли е хубаво онова, което остава невидимо за нас?
Човекът е един съвършен инструмент на природата. Той е свързан с нея до най-дълбоката си същина, и следователно всичко каквото става в нея или ще става, той може да го знае, стига този инструмент да бъде в изправност. Колкото е съвършен този инструмент, толкова е и деликатен. Той трябва да се пази. Един цар е хубаво облечен, показва великолепието и богатството си. Показва ли това, че и поданиците му са добре като него? Би трябвало да показва. Един режим също. Това, което показва, трябва да бъде благополучие на народа. Господи, щом Ти Си с мене, всичко мога да изпълня, и на всичко мога да издържа.
Утешител на скърбящите. Мисълта за Бога освобождава. Доброто говори за присъствието на Бога. Красотата и разумността също. Всяка истина и любов, и всяка правда показват, че Бог присъства. Колко обич е вложено в един плод! Господи на обичта, Боже на Любовта! Божественият живот е толкова мощен, че никакви ограничения не могат да Му се поставят. Той ще наложи своите форми и закони. Следователно, не се опасявайте в нищо. Ограниченията са временни. Имайте вяра и упование.
Мисля върху методите Му за работа. На комунистите казвам: Ние не сме против строя, който искате да турите, и с нищо не ви противодействаме. Но вие ни гоните заради вярата ни. У вас няма търпимост и свобода. Което говорите е хубаво, но не го изпълнявате.
Разговорите на Ел Шадай.
Пътищата на Словото. Разговорите на Изгрева. Изгревите на Слънцето. Бог е благ и милостив, тъй Го опитваме ние всеки ден. Човешките пороци виреят еднакво добре и в социалистическия и в капиталистическия порядък. Строят не ги отстранява. Трябва работа върху човека, трябва път, трябва Школа - Школата на Учителя.
[4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обични брат Боян, Има малки птички, полезни. Те чистят растенията от вредители, веселят с песните си, разхубавяват живота с присъствието си. Има скромнички растения. Те дават плодовете си, освежават въздуха, разхубавяват природата. Трябва ли да бъдат унищожавани? Братството прилича на тях. То оказва благотворно влияние върху всички. Защо трябва да бъде гонено то? Днес покварата е проникнала дълбоко в съвременното общество, морално разложение голямо. Спасението е в Учението на Учителя. Един държавник, трябва да разбира това. Защо трябва да се преследва Братството? Братството ще издържи на всички гонения, но това не е хубаво за онези, които ги вършат. Учениците на Божествената Школа, трябва да работят много. Да се молят, да мислят, да се подвизават, докато си създадат условия една душа да се обърне към Бога. За добрите условия, трябва да се работи. В тази работа има приемственост. Преди нас са работили, и ние влизаме в тяхната работа. Работата следователно на учениците е непреривна. Тя продължава при всички условия. Евангелие от Йоанна, 4 гл., 36, 37, 38 ст.
Обични брат Боян, вникни в 1 гл. от Евангелието на Йоана. Не преживяхме ли ние всичко това с Учителя като ученици? Това е живота на благия Божи Дух. Помисли само, живота на Братството, идеята за Братството, която ни вдъхновяваше в нашия път, опитите с комуните, които направихме като форма на братския живот.
Това беше предвестник на това, което иде за човечеството. Това беше първа проекция на плана на небето. Учителят и учениците бяха изразители на Божествените идеи, на Божествения живот. Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план. Великият Разумен свят работи днес в света. Нашият път е пророчество. Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе. На житното зрънце беше добре на нивата в житния клас с другите зрънца. Но може ли то да остане там завинаги? Дойде време и то напусна нивата, житния клас, Слънцето. Дойде друго време - за друга работа. Условията се менят. С това Бог ни учи, че те не са най-същественото. Те са дадени, за да се придобие нещо. То е важното - Божествената мисия, която всеки има да изпълни, всяко същество.
Обична моя Мария, нашия дом е дом Господен. Там ще се намерим един ден всички. Какви прекрасни неща, какво прекрасно нещо е срещата на душите! Любовта е, която ръководи тези срещи. Бог е, Който запалва огъня на огнището. Той го поддържа чрез Своя Дух. Гори ли огъня, Бог присъства в този дом. За всичко благодарете и служете. „А Мария взема литър драгоценно миро нар и помаза нозете Исусови, и отри ги с косите си, и изпълни се дома с благоуханието на мирото.” Прекрасен образ, прекрасна постъпка. Йоан, 12 глава. Живот на благия Божий Дух. Имай вяра и упование, всичко ще се устрои добре. Господ пак ще ни даде време, т.е. живот.
[4 октомври 1960 г.] Тук опитвам силата на Учителя, Силата Божия. Пророкът дава път на Божията мисъл, т.е. върши своята работа в света. Тези, които проповядват днес свободата, не вярват в нея, защото с делата си я отричат. Тъй както в миналото онези, които проповядваха Бога, не вярваха в Него, понеже с делата си Го отричаха. В Неговото Име вършеха всички престъпления. Бог е Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Който върши това, има вяра в Бога. Който върши противното, нема вяра. Това е вярата. Тя е живот на Божия Дух. Христос изгони бесовете от човека, изцели болния, отвори очите на слепия. Христос възкреси Лазара. Това Христос прави и днес, това, което е станало някога, става непреривно. Христос като дойде, всичко това става в човека.
Всички блага идат от живота на Царството Божие. Красотата, Разумността, Доброто, Истината са живот на Царството Божие. Където и да ги срещнеш, те принадлежат на Него. Да живееш в Царството Божие, зависи от тебе, човека. Бога най-добре, най-пълно можем да познаем в себе си. „Въдвори Царството Си в нашите души!”
Има състояния на Царството Божие. Човек трябва да ги познава. Царството Божие е живот, който изпитваме в себе си и в нашите ближни. Царството Божие е живот, който можем да срещнем навсякъде в неизмеримата Вселена, във всички светове. „Благовествувайте Царството Божие!”
Някои мисли идат от неизмеримото пространство, от видимите и невидимите светове, както космичните лъчи. Ние не знаем откъде идат, какви същества са ги създали. Ние ги приемаме, но трябва да ги изследваме. Важно е човек да възприема Божията мисъл и да я предава. Човек не се е научил още да гледа в себе си. Много неща би могъл да види той. Като гледа в себе си, човек може да изучава космичния живот. Джек Лондон е представител на крайния индивидуализъм. Героите му са силни, горди, самоуверени. Той проповядва силната личност. Съветските хора копират героите му. Те вървят по неговия път - пътя на свръхчовеците. Как завършва той? Тъй завършва и Джек Лондон. Всъщност той не беше силен човек, но той създаде героите си като антипод на себе си. „Храни душите ни с небесния Си хляб.”
Всеки ден срещаме Царството Божие. Това е наш живот - сега и всякога. Бялото облаче в небето, огряно от Слънцето е поздрав от Царството Божие. Животът е, който осветява формите. Когато Той присъства, те са обкръжени с ореол. Оттегли ли се живота, постепенно и неговото
влияние изчезва и формите губят значението си. Великото в живота е Царството Божие. Всичко хубаво принадлежи на Него. Чистият въздух, извора, узрелия плод, житното зърно, първия лъч на изгряващото Слънце, милувката на майката, ръката на бащата, погледа на приятеля, топлотата на любящото сърце. Всичко най-хубаво иде от Царството Божие. „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда!” Народът е маса, материал. Необходими са добри ръце, за да изваят нещо хубаво от него. Дух трябва, който да го ръководи. Какъвто е Духа, това става от народа. Добрите мисли и чувства са здравословни, лошите рушат организъма.
Много цветя представляват стилизация на Слънцето, имат лъчисто устройство. Някои плодове също имат образа на Слънцето. Слънцето е главния фактор при създаване на органическите форми. Много растения представляват образ на силите на Слънцето. Те са като разложен акорд. В миналото лъжеха в името на Бога, сега - в името на народа. То е все едно.
В Бялото Братство всичко се прощава, само не се прощава лъжата. Духът прониква всичко. Той дава условията, Той създава живота, където си иска и както си иска. Той е, Който поддържа живота. Духът е Любовта, Мъдростта, Истината. Мирът е достояние на Синовете Божий. Птичките пеят, за да стават хората по-добри. Цветята цъфтят, за да стават хората по-добри, изворите текат и Слънцето грее, за да стават хората по-добри. В другата ложа страха е основния закон. Той сковава душите, подчинява човека, прави го роб. Видях, силен е онзи, който уповава на Бога, т.е. опира се на една добродетел. Има идеал, има път. Няма ли това, като дойде натиск, става на каша.
Тук се запознах с голямото време, което наричат Вечност. Оцених и малкото време. Значи, зная за какво е дадено и какво е неговото предназначение. Учителят говори за лъчите на живота. Настава епохата на светлината. Хубавата мисъл е лъч, доброто чувство е лъч. Лъчите на живота носят здраве. Те укрепват, оказват благотворно влияние на всичко. Цветенцето свободно дава своя аромат. Добрите мисли и чувства са уханието на човека. Малкото цветенце изпраща лъчи в пространството. Какво ли е тяхното предназначение? От какъв източник идат те? Един ден човек ще изучава тези радиации.
Всяко живо същество изпраща лъчи. Какво значение имат те за нашата мисъл, за нашите чувства, за нашето здраве? Каква храна за живота са те? Колкото и да се произвежда, с каквито и съвършени машини, все ще се намери кой да поглъща произведеното. Когато възниква една обществена сила, все ще се намери кой да разпорежда с нея. Добре е, ако е съвестен и добър. Онези, които бяха онеправдани, гонени в миналото, сега сами те с охота гонят и онеправдават другите. Те не знаят, че от тях се изисква правда. Тежко на онзи, който отхвърля правдата и погазва Истината.
Хората с греховете си създават силата, която един ден ще ги разруши. Тъй са загивали много цивилизации. Стар свят, значи грешен свят, осъден свят. Той сам себе си е осъдил. Божественият живот е здраве, сила, светлина, свобода, чистота. На всичко, което става в света, гледай с разбиране, спокойно. Господ приготовлява условията за делото Си. Човек е център на мощни радиации - здравословни или болезнени, човекът видимия и невидимия.
„Не споменавайте Името Божие напразно!” - Мойсеевата заповед. Това значи: думите и делата ви да бъдат едно. Неумолима сила е моралния закон. Който го пренебрегва, ще загуби всичко.
„Не огорчавайте Духа с Който сте запечатани.” Духът изисква Чистота, Правда, Истина. Лошите думи, лошите постъпки огорчават Духа, и Той се оттегля. Светът в който живеем уж обширното наше Царство, което обичаме, то е дреха на нашата душа - „Душа обширна като Вселената.” Формите са създадени заради нещо. То е същественото, а не те. То оправдава тяхното съществувание. Формите са временни, те са важни докато служат. Свършат ли работата си, те са ненужни повече. Не се смущавайте за съдбата на формите. Духът е вечен. В комунистическото общество няма правосъдие. Може ли да се създаде ново общество, щом няма Правда?
Бялото Братство работи за тържеството на Правдата. Следователно, работата ни продължава. Онези, които в миналото проповядваха Бога с лъжа, днес Го отричат, пак с лъжа. Йоан, 8 гл., 44 ст.: „Щом ти човека съществуваш, и Бог съществува.” Ти си безкрайно малка проекция на Бога -една росна капка от великата вода. Кандилцето свети, защото Слънцето грее. И малката свещица гори, защото Слънцето грее. Ти, като свидетел Божий стоиш сред затворниците, облякъл затворнишката дреха, за да споделиш с тях страданията и мъката им. Мисълта на ученика е като свещения огън, който гори спокойно и светло. Над човешките закони, над наказанията, над ограниченията и мъките ученика води своя живот, ... своя идеал, както той разбира. Ний проповядваме Бога - Единния, Вечния, Безграничния. Духът създава формите, за да си послужи с тях. Толкова имат значение те. Той ги създава, Той ги разрушава.
Робството ще се възражда във все нови и нови форми. Докога? Докато човек придобие истинската свобода. Не паметници трябва да се издигат, а Живото Слово Божие трябва да се проповядва на човеците. Затова трябва да се работи днес. Човек много пъти е загубвал формата, която е имал, и е обичал и страдал от това, докато дойде до душата, която никога не може да се загуби. Едно е нужно - примирение и работа, работа, работа. Онези на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно, те имат власт само над една малка отсечка от живота, защото животът е отвъд смъртта. Смъртта - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога.
Ние има тепърва да покажем хубавия живот, на който Учителят ни е научил. Това е задача на учениците - работа, която Учителят ни е оставил. Мировата революция е прелюдия към Третата Световна война, от която човечеството може да загине.
Хората не могат да живеят без кумири, и ще се кланят на идоли, докато намерят Живият Бог. Натрупванието на материални блага още не е сила. Красотата иде от Великия Божествен свят, едно хубаво същество, едно красиво цвете, едно хубаво явление. Това е изгрева на красотата. Вярата е силата, която обединява човека с Бога. Красотата на човешката душа се разцъфтява, когато човек се обърне към Бога. Не от властта на капитала, а от властта на греха трябва да бъде освободен човек. Защото, ако човечеството може да бъде освободено от властта на капитала, а греха остане, властта на капитала ще се възроди наново в още по-тежки форми. Положението нема да се подобри. Какъв е тогава пътя на освобождението? Който тласка човека по пътя на греха, тласка го под робството. Грехът е незачитане на моралния закон.
Живот без Бога, значи живот без моралния закон. То значи - правото е на силния. Закон на джунглите е това. Пренебрегне ли човек моралния закон, идейната борба се изражда. Лъжата всичко разваля, затова в Бялото Братство всичко може да се прости, само лъжата не се прощава. В този, когото обичаш, ти трябва да търсиш Небесния живот, за който носиш спомен в душата си. Ти може да го намериш в него. Бог може да ти се изяви чрез един човек. Ние сме живот на Благия Божи Дух, радостната сила Божия с която Той твори. Има неща, които трябва да станат неизбежно. Христос казва: „Чашата, която Отец ми дава да я не пия ли?” По този път трябва да се мине. „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето!” Тялото и душата да бъдат едно, да няма раздвоение. Щом живеем на Земята, тело трябва да има, за да се прояви душата и Духа. Духът трябва да съответства на тях. Братството трябва да има материална основа, организация, форма, но тя трябва да отговаря на идеите, да бъде облекло на тях. Не организацията да погълне идеите, а идеите да се изявяват чрез нея. В затвора съм с Братството заедно. Не е въпрос аз да излеза, а да се даде свобода и простор и право на Братството. Днес издигат в култ народа, но Бог в човечеството, това е най-красивото, най-възвишеното, най-доброто, правдивото, истината. Това е Бог в народа, Бог в човечеството.
В египетската митология се казва, че Хорос е убил Осирия. Разкъсал телото му и го разхвърлил по всички посоки. Това е Божествения човек. Той е разпръснат по света сред всички народи. Хората са части на Божествения човек. И днес срещаме тук и там частите на Божествения човек - проблясъкът на Божествения живот в този или онзи човек. Трябва да се съберат всичките, през всички времена, от всички народи, за да се яви цялостния човек.
Страданията, които хората са си причинявали, идат все от това, че те са отхвърлили моралния закон. Моралният закон задължава да се зачитат правата на всяко същество. Нашите братя ние познаваме, където и да ги срещнем по Земята, сред които и народи, през всички времена и епохи. Те са наситени на Истината, борци за Правдата, герои, мъченици, светни и Учители. Сърцата, всички сърца, които любят Бога, са едно сърце. Който живее в Любовта, живее в тези, които обича и които го обичат.
Социализъмът е кармата на човечеството. Сега се разрешава вековната карма на човечеството, т.е. човеците плащат за всички престъпления, които са вършили. Ликвидация на века нарича Учителя тази епоха. Ние сме не само братя, но и приятели. Един живот, един идеал, един път, една мисъл. Потомците на Каина живеят днес във всички народи. Те всякога са готови насила да те убият. И в затвора като е, ученика е свободен. Той спокойно размишлява върху живота. Братя и приятели, това са най-хубавите отношения. Нашата борба е голяма, тя обхваща борбата за Правда, за Свобода, за Истина, за Добро и Милост. Това е велика работа за повдигане и освобождаване на човечеството. Всички, които участват в това велико дело са наши братя. Те са страдали и са се жертвали, били са гонени през всички времена, гонени са и днес. Издържай и работи със светла вяра. Законът на който служим гласи: „Любете враговете си.” То ще рече: Разбирайте значението на враговете си. Изкусителя: „И като Го постави на покрива на храма, каза Му: „Ако си Син Божий, хвърли се долу! Хвърли се от покрива насам.” Т.е. напусни светлата вяра в Бога, хвърли се върху камъните долу. Това е съблазънта на материализъма днес. Комунистите бяха призвани да бъдат работници на Божието Дело, но когато дойде Изкусителят, те приеха даровете му, станаха противници на Божието Дело, престъпиха, предадоха Делото. Любовта е, която отваря вратите на Царството Божие!
Ние тъй сме се вживяли в планините, че това е наш живот, наш свят. В него живеем, мислим и творим. Един живот, Божия живот, нашия живот.
Хубави срещи, хубави хора срещнах и тук в затвора. Това е Бог в затвора, това е народа. Като съм ангажиран в творческа работа, не се чувствам тъй силно като затворник. Днес хората пак спорят дали Христос е живял, или не. Христос е човека, Който казва: „Дойдох да изпълня Волята на Отца Моего, Който ме е проводил!” Следователно, Христос живее и днеска. Христос е мисъл, Христос е Любов, Христос е човека-Син Божий. „Аз и Отец Ми-едно сме.” Христос днес, това са хиляди хора по цялата земя. Ако не са сенките, човек нема да вижда нищо. Ако не е злото, човек нема да мисли, няма да расте, няма да се развива. Злото е необходимо противодействие, за да се прояви живота, необходимо съпротивление, за да създаде Твореца една хубава форма. Сенките трябва да бъдат с мярка. Ако те преобладават, ако се сгъстяват, пак нищо няма да се вижда - само мрак. Трябва да има сенки и полусенки, светлина колкото е потребно. Животът не е заради сенките, живота е, за да се яви светлината.
Разумният човек има хиляди начини да се съпротивлява на насилието и неправдата. Какво нещо е да живееш в скръбта и в радостите на всички хора, в скърбите и радостите на всички същества? Разширение на живота. Преградите се отдръпват, преградите падат. /Исая, 41 гл., 1-10 ст./ Пророчеството за Учителя: „Страданията ви днес подготвят условията за бъдещия ни живот. Страданията ви ще се превърнат в празник.”
[18.Х. 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Колко е чисто и светло есенното небе! Мир ти мой прекрасен! Езерата са живи в душите ни. Планините и изворите ни очакват. Сега те сияят, огрени от Слънцето, пълни с живот - образ и символ на нашия свят. Ех, тука много малко нещо отменя тука, душата ми, ума и сърцето ми са в нашето Царство. Там винаги сме заедно. Пътят на душите ни е един. Учителят казва: „Аз живея и вие ще живеете.” Йоан, 14 гл., 19 ст. „Колко е хубав Божият Мир!”
Обични брат Боян, мисля си върху думите, които Учителят ни каза при последната ни експедиция, екскурзия на Витоша: „България - пълен неутралитет!” Днес светът е разделен на два лагера. Нито едните, нито другите пазят Божия закон. Ние сме ученици, ние поддържаме Божествения ред и порядък. Ние сме за него. Ние не сме безучастни зрители на това, което става в света. Ние сме работници и борци за Царството Божие. Ученикът се моли тъй: „Господи, да се изпълни Твоя Божествен план за Делото Ти, и ние да бъдем Твои работници всякога.” Поздрави Петър Камбуров! Инициативата, която е вземал е хубава. Трябва да се говори на хората, и да разберат, че нема защо да гонят Братството. Те трябва да вземат правилно отношение към Него, да бъдат справедливи. Това ще бъде за тях добре. Петър може би е вече пенсиониран. Той има обет. Предай му от мое име това: да посещава приятелите, да поддържа духа им, да поддържа връзката без много шум, но и без никакъв страх. Основанието, което Учителят положи в този народ трябва да расте и укрепва. Това е Неговата воля.
Влад също да посещава приятелите. Като отиват, торбите им да бъдат пълни. Работа се иска от всички, повече вътрешна, но и външна. Колкото и малки да са възможностите за братския живот сега, трябва да ги използваме.
Учителят ни остави живот и знание. Връзката с Него да бъде жива. Каквото правим, да бъде изпълнено с Неговия Дух. Една хубава работа възпитава и този, който я върши и този, който се ползва от нея. Който обича Истината, не е безверник, който върши доброто не е безверник, който служи
на Правдата не е атеист, който носи една Божествена Идея има вяра. Каквото и да се нарича, това са хора на Братството, където и да се намират. Вътрешната сила е, която ги свързва и обединява. Има ли тази връзка, могат да възникват и общества и организации, но те са само дрехи, огнищата на живота. Огънят е важен. Днес човечеството е жертва, днес човечеството е застрашено от голяма опасност. Атомната бомба е само последица от нея. Цинизма, хулиганщината, разпуснатостта на младите, жестокосърдечието, омразата, неправдата, насилието са признак, че човечеството е нападнато от низши духове. Те искат да обсебят човека, да използват силите му, да ограбят богатството му, да спънат развитието му. Като използват силите, които са ограбени от самия него, те го поробват.
Бялото Братство се моли за човека да го освободи. То създава духовните движения, внася новите идеи, посочва пътя, учи човека. Всъщност това е борбата, която се води в света. Напрежението е голямо, опасността е голяма! Учениците на Учителя работят. Вяра, молитва, мисъл, живот, воля. Божествените добродетели са силите на душата. Мисълта на Учителя прониква в света и го преобразява. Учениците са посредници между Учителя и света. ,,И като разчупваше хлябовете, даваше на учениците Си, а те на народа.” /Йоан, 6 гл., 11 ст./
Псалом 91-ви е разговор. Говори Учителя, говори ученика, говори Господ. Ние сме Братство вечно, безгранично, свободно. Можем да създаваме форми, организации, но те не са съществените, те са само дрехите. Да расте любовта в сърцата ни и в сърцата на човеците. Ние сме толкова, колкото трябва да бъдем в света - нито повече, нито по-малко. Радвайте се, че сте служители на Духа.
Светът е разделен на два враждебни лагера, но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние поддържаме Божествения ред и порядък. Думите на Учителя при последната ни екскурзия на Витоша: „България пълен неутралитет!” - Означава „С Бога.” Ние следваме завета Му, не сме безучастни, но сме работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоя Божествен план за Делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога.” Посвещение, значи да посветим живота си, силите, способностите си, всичко каквото имаме на Господа. Ти си пратен да служиш. Тогава иде Мира.
[7 октомври 1960 г.] Съвременните материалисти насмешливо казват, че човек след като е проникнал в пространството, в Мировото пространство, никъде не е намерил Бога. Детински представи! Ако е за пространството, нали в Мировото пространство пътуваме със Земята и Слънцето! Ние се движим в неизмеримите небесни простори и Божията сила е, която ни движи, и Неговата Разумност е, която ни пази и упътва. Бог храни ума и сърцето ни. Него познаваме като живот. Как искате да Го срещнете в пространството другояче? Бог ни се изявява в пълнота, хората не Го виждат поради слепотата си. Един ден ще отвори очите им. Човек се приближава към Бога с любовта, с интелигентността Си. Колкото са по-големи, толкова по-близо е човек до Бога. Гледай небето, винаги гледай небето! Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по истината, по светлината, която носят. Една Истина, Истината е свята. Свят е Господ. Работата в Неговото Име е свещена! Да се съпротивляваш е изкуство, да воюваш, да намериш време и място да вършиш работата си при всички условия. Гледай небето с Мир и благодарност. Винаги мислете за Него! За Него живеем, за Него работим, за Него работим с благодарност.
Злото върви с властта. „Защото е Твое Царството, и Силата и Славата!” Има само едно Царство, една Сила, една Воля! Малкото облаче плува в небето. То отива да изпълни Волята Божия! Бог е, Който ни изпраща всички блага. Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властол юбието, алчността, користта, лъжата. Заграбват всичко и всичко развалят. Бялото Братство не създава такива центрове, нито Царството Божие. Ето Царството Божие вътре в нас е, Бог, Който ни носи на крилете Си в Мировото пространство. Да живее Истината в душите ни. Щом се проповядва омраза, ще има недоверие, въоръжаване, войни. Трябва да се проповядва Любовта и Братството, да се работи за тях и Мира ще дойде.
Бог ни Се изявява чрез малкото облаче и ни говори чрез него, понеже то влиза в Неговия велик и разумен ред и порядък и върши Неговата воля. Делата трябва да предшестват думите. Тогава думите имат сила. Учителят дойде и говори на българите. Те го посрещнаха с насмешка. Дойде другото учение. То се налага със сила. Дали ще поумнеят българите? За всички страдания благодари! Има безброй форми в органическия мир, хиляди багри. Това е език на Разумния свят. Пеперудката гълъбова опашка обикаля цъфналите цветенца, цъфналите петунии. Какво хубаво движение има тя, какъв трепет, каква лекота, каква красота! Цветята я очакват. Има отношение между нея и цветенцето. Чудни връзки съществуват в живота! Всеки миг, който преживяваме с Господа остава за вечни времена в душите ни. Това е богатството на душата. Ние бяхме с Господа, видяхме Славата, ядохме от хляба. Където Бог присъства, там е Братството. Всъщност свободен е онзи, който живее в Царството Божие, той има свободата. През всички векове Божественото Учение сияе като Слънцето и дава сила и живот за човека. Човешките заблуждения са като сенките. Те се явяват и изгубват. Това е същественото - човека. „Ето човека!” Хората изтъкват на преден план себе си, народа, религията, расата. Те обичат себе си повече от Истината. В Царството Божие живеят в Любов и Свобода, говорят за разоръжаване. Добре, премахнаха ли се причините, които предизвикват въоръжаването? Божията Любов гори в житното зрънце. Святите Истини на вярата не са в противоречие със Святите Истини на знанието. Те са едно. Мъдростта е виждане. Където и да погледнем, чудеса ни заобикалят. Чудото на семейния мир, чудото на живота, който става плод, чудото на житното зърно, в което са скрити сто житни зрънца, чудото на светлината, която всички храни, чудото на водната капка, която напоява земята. Във вашите очи това са обикновени неща, но това е пак слепотата ви. Хората не виждат. Земята е козмичен кораб, направляван от Бога. На него живеят милиарди същества. И какви условия са промислени за всички тях! Това е чудо! А човешките постижения са като играчките на децата.
[1 ноември 1960 г., Пазарджик] Онези, които гонят Братството, не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. От обикновената работа, която човек върши на Земята, Господ вижда как ще върши той работата, която един ден Той ще му възложи. Затова и обикновената работа е важна. „Зидете се на Дом духовен.” Както клетките в организъма се събират и образуват органи и системи, тъй и човешките души са свързани с дълбоки вътрешни връзки и извършват обща работа, ако и отвън да не се познават. Един живот тече в тях, една мисъл. Това са всъщност братята. Ние живеем в онези, които ни обичат, и които обичаме. В тяхното сърце, ум и души живота не е затворен само във формите. Има един живот,
една сила, една душа, един Дух, една Любов към Господа. „Аз в тях и ти в мене Отче, да бъдем едно!” Животът, който Бог ни е подарил е свят. В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего!” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите. Признаците, които се предават от един на други индивид се виждат ясно по света. Може да се проследят къде се явява, как настъпва или се оттегля. Наследствеността е взаимно проникване на индивида до пълно слизане, преминава през безброй много комбинации. Това са опити на природата, една област, която човек много малко познава. Известни качества се изявяват навън, други остават скрити вътре. Какви велики художници работят върху цветята! Тази лицемерна власт, която наричат политическа показва, че онези, които я имат, са платили за нея цената на Изкусителя от когото са я получили. Т. е. поклонили му са се, приели са да му служат. Затова всички те тъй много си приличат, независимо от това в кои времена са живели, какви имена са носили. Всяко безумие ще завърши с катастрофа. Божественият живот се проявява и във временния живот. Явява се и се оттегля. Това са свещени моменти на Единния, Вечния живот. Божият Дух - в Него е Мира, красотата и силата. Да пребъдваш в Него, значи да имаш живот вечен, живот на благия Божи Дух.
Мирът придружава Божествения живот. „Мир ви оставям, Моят мир ви давам!” Казва Христос. Организация и дисциплина - кой не си е служил с тях? Това са стари неща, стари заблуждения. Още при самото им създаване е създадено противоречието. От него рано или късно ще се разпаднат. Божественият живот е хармония, единство, свобода. Човешките построения, колкото и да са остроумни, те са временни. Безумието на войната и до днес не е напуснало човека. За какво не е воювал човек? За интереси, за това, че принадлежи на различни племена, народи, раси, религии, класи. Все ще намери за какво да воюва. Това е животинското естество в човека. Не война, а творчество трябва да се проповядва. Към творческа работа, трябва да премине човек. Синовете Божий работят заедно с Твореца. „Отец ми работи и Аз работя!” Казва Христос. Когато човек изгуби това, което е имал, то му става неизказано мило. То е обкръжено с ореол на святост. Божият Мир е прекрасен, вечен. Работата на ученика е най-важната. Работи съсредоточено, работи в мълчание, не допускай нищо да те разсейва. Работа за Святото дело на Учителя, работа с Любов. Посрещай всичко с мир. Човек се привързва към имуществото, към средата, към условията. Има ги и ги загубва, докато разбере, че нищо не му принадлежи, и се примири. Остава Божественото: ума, сърцето и волята. От всички видове мъчения на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания с уреди и други, най-тежко е може би измъчванието с човек. Има хора присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. Нашият път е вечен, закъде ще бързаш?
Понякога слабите наглед същества имат по-голяма съпротивителна сила. Те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди с борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно се унищожават. Затова е казано: „Кротките ще наследят Земята.” Няма да остане сила, създадено от човеците, която да не се съкруши. Има идеи, мисли и чувства редки. Те са като скъпоценните камъни, като редките
елементи, но те са крайно необходими за живота. Златото в кръвта е малко, но необходимо.
Има идеи, мисли и чувства редки. Те са като скъпоценните камъни, като редките елементи. Но те са крайно необходими за живота. Златото в кръвта е много малко, но е необходимо. Има и много по-редки елементи от него. Има идеи, мисли, чувства. Те идат от висок, далечен свят. От тях зависи всичко. Днес хората изучават науката да се отрекат от всичко, което са считали свое. Силен урок! Но само тъй човек ще дойде до неизменното, вечното, същественото. Колкото и малко да сме, ние сме онази сила, която пази човечеството от разложение. Комунистите с неразбирането си ни преследват. Човешките организации имат малки органи, но от тях зависи здравето. Ако те пострадат, целият организъм носи последиците на това.
Пример из живота ни с Учителя, когато покани за концерт брат Руси - гърбавичкия, той да Го придружава.
Ние вярваме в силата на Доброто, в силата на Любовта. Те ще спасят човека. Времето, което ни е било дадено, ще се върне пак при нас след като извърви своята траектория. Ще се върне обогатено, защото то обхожда много светове, много същества с които ние сме свързани. Миналото ще стане бъдеще, бъдещето настояще и после пак минало. Има кръговрат на времето. Бог е устройвал живота ни досега, Той ще го устройва и занапред. Неговата милост и благост е над нас. В комунистите са се проникнали същите сили на злото, от които човечеството страда открай време. Работата на Бялото Братство е непреривна, тя е вечна. Злото ще стане слуга на доброто. Божественото Учение е за онези, които любят Бога. Те изучават Неговите закони, Неговия ред и порядък, и ги пазят. Всеки ден опитваме Божията милост и благост. Човек може да живее едновременно в много хора, да живее и сега и в миналото и в бъдещето, да бъде тук и навсякъде. Като работи, човек е творец. Трябва хубаво да работи, да създава хубави форми. Бог е създал красив свят! Цветя, птици, води, облаци, човеци, красота навсякъде.
Пример из живота ни с Учителя.
Неделчо реши да тури ред в складовете на книгите. Учителят не се възхищава от човешкия ред, в който е скрито недоверие, колкото и да е удобно и практично то.
Цветята разказват за хубавия свят, от който идат. Един възвишен живот, който само отчасти познаваме. Ние работим в името на Онзи, Когото любим. Заради Него работим. Работата ни трябва да бъде хубаво извършена. Ние сме като рицарите, подвизаваме се в името на Любовта. Ние сме велико Братство на любящите през всички времена, и сега и в бъдеще. И тук, и по цялата Земя.
Човек ще намери начин да се съпротивлява на всевъзможните ограничения и насилия, и ще запази свободата си при всички условия. Аз зная, че тук съм изпратен от моя Учител да свърша една малка работа. Когато ти си с Господа, ти си в Райската градина. Да видиш човека в този водовъртеж на живота, в кипежа на борбите, или в спокойните води на залеза. Човекът, онова достойнство с което Бог го е надарил, ако можеш да го видиш, ще видиш Бога в човека. Всичко, което расте, всичко, което се стреми към Слънцето, с Неговата сила се стреми. Божествената искра, която гори в човека, само тя е, която го подтиква във всеки подвиг, жертва, творчество. Тъй познаваме ние Бога в човека, Господ и Бог на великата жертва. Виждам великия Божествен живот, който изпълва душите и сърцата
и умовете на Синовете Божии. Това е великия Божествен живот на Всемира. Ангели Божий ходят по Земята. Често те вземат най-скромната форма. Човекът много пъти може да извърши неправди, но един ден ще извърши неправда в присъствието Божие. Тогава ще плати за всичко.
„Той ми е съсъд избран и драгоценен.” Учителят живее в сърцата и душите на своите ученици. Трябва мярка във всяко нещо. Мярката е качество на Божествения живот. Човек трябва да работи хубаво, добре, честно. Тогава Бог участва в неговата работа и се весели в нея. Човек се радва и се благославя.
Всички хора бозаят от Любовта, а на малцина тя се открива. Малко хора са надзърнали в нейния свят, усетили са нейната глъбина, красота и сила, нейната вездесъщност и беззаветна жертва. Малко писатели са се докосвали до Любовта, макар че всички пишат за нея. Малцина са доловили искрица от нейната същина: Куприн, Леонид Андреев, Зудерман, Толстой, Достоевски, Келерман, Селма Лагерльоф, Соломон. Великите Учители идат от света на Любовта. Пророците, мистиците, праведници, те я съзерцават, пият от извора на Любовта. Великите творци, художници, музиканти, скулптори, строители познават творческата сила на Любовта. Мъртвият ритъм на машината опиянява съвременния човек, хипнотизира го, приковава го към земята без полет към небето. Какво струват всички технически постижения, когато човек не знае как да живее. Как да живее, това е наука! Може ли някой да ни отдели от Слънцето? Нито времето, нито пространството, нито условията.
Всеки лъч, който иде от една далечна звезда, е песен. Тогава какво е слънчевата светлина? Симфонии, музика изпълва Всемира. Под нейния ритъм, мелодия и хармония се създават световете, и всеки живот изгражда своята форма. Божият Дух се изявява чрез музика. Словото е музика. Колко красота има в движението на майката, която се грижи за своята рожба! Колко красота има в движението на бащата, който работи да поддържа дома си! И това е песен на Всемир. Музиката, която композиторите създават, стиховете, които поетите пишат, са все преводи на тази вечна песен. Звездите, от тях иде подтика за всеки подвиг. Всяко творчество, гласовете на нашите обични от другия свят, тихи като песен на звездите. Те пеят за тези, които обичат и с песента си устройват техния живот. Благ е Господ и много милостив. Господи, научи ме как да работя при условията, при които Си ме поставил. Ние се възхищаваме не от човека, а от онова, което Бог е вложил в него. Нищо не се губи, само се променя, стига човек да може да следи промените и да ги разбира.
Вселяването е свободен акт. За него човек се готви и дълго работи, очаква го. Той е проява на Любовта. Обсебванието е насилствен акт -поробване и ограничение на човека. Понякога то става масово - цели народи, цели тълпи, цели организации, идеологии могат да бъдат обсебени и ограбени, използвани за други цели. Духът на древните завоеватели се възражда днес, при сегашната обстановка. Докъде ли ще доведе това? Упованието ти да бъде в Бога.
„Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.” Това е същественото. Ние пътуваме в мировото пространство и славим Господа. Ти човече, който имаш ограничена представа за живота, мисли, че Божията Правда се изчерпва в този малък твой живот. Мислиш ли това? Божията Правда действа във вековете в този и в онзи свят. Малкото агънце блее, но няма кой да го чуе. И животните опитват човешката правда. И ние опитваме социалистическата правда. Тя се оказа старата правда, която познаваме от миналото. Тя не е правдата на Царството Божие. И тъй, търсенето на Правдата продължава.
Всяко нещо става, когато се изпълни времето му и продължава по закона за ритъма в цялостната симфония на живота. Всеки тон звучи колкото е нужно. Законите са ненарушими. Процесите ще преминават, но не свършват. Те преминават в друг свят, в друга област на живота. Когато трябва да преживеем тона, показва тона пак ще се яви. Щастие е да срещнеш Царството Божие! Техническото съвършенство не означава още и съвършенство на човека. Ние сме в Третата Световна война. Тя влиза в историята под името Мирова революция - развръзка на хилядогодишната карма на човечеството.
В затвора аз съм заедно с Братството. Когато освобождението дойде, то ще дойде и за Братството и за мене. Човекът без Бога е човек без закон, без мярка, без правда, без виждане. Слепи сили го движат. Алчен, жесток, себичен, груб, той се нахвърля на всяко благо, иска да го обсеби като отбягва от задължението и отговорността. Това е дух на езическия свят, който е в борба с Христовия Дух на Любовта, себеотрицанието и жертвата. Школата на Учителя продължава. В нея е спасението на човечеството. Лъчът от най-отдалечената звезда достига до нас. Това е сила, лъчите на сърцето, ума. Лъчите на живота достигат до най-отдалечените предели на Вселената, до всички Слънца и Планети. Там те намират обичните същества и носят дарове за тях. Лъчите на живота чертаят пътя на човека. Изпълнението на една работа е разрешаване не само на ред технически задачи, но и задача на ума и на сърцето. В творчеството човек расте и се развива. „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах.”
В Бялото Братство организацията е теократична. Великият Разумен център е, който организира, ръководи и твори в Братството. Комунистите не съзнават, че техното дело е изкористено, че то е вече в ръцете на същите онези сили, срещу които те се бореха и срещу които го създадоха. Тъй е било и в миналото, тъй беше обсебена църквата, и тя отстъпи от призванието си. Само Божественият извор е чист. Пий от главата! Той е вечната сила, която повдига и спасява. Той е важен, а не формите чрез които се изявява. Той е вечен, чист и свят. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човек трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътя в който Учителят ни води, това е Школата на Учителя. Христос изгони беснуемия в Гадаринската земя и бесовете прати в свините. Това е ставало много пъти, става и днес - единично и общо.
„Общение с Бога” - това е най-важното, това е смисъла, затова сме призвани. Нашата работа е молитва. И като работим, ние славим Бога. „Да се освети Името Твое!” Напразно хората се опитват да подчинят Божественото на човешкото, напразно се опитват те да се окове Божествения живот в човешки форми, организации, общества, църкви, догми, канони. Божественият живот е свободен. Където и да се яви Той, каквито форми и да взема, трябва да Го познаваме, обичаме и приемаме. Господи, Ти Си ни дал цялата Вечност да мислим, да живеем, да Те познаваме, да Те възлюбим! Какви прекрасни условия Си ни дал Ти, обгърнал Си ни с Любовта Си, водиш ни за ръка из Царството Си и ни учиш! Благодарим Ти за всичко, което Си ни дал и Си ни научил! „Тръст смазана нема да настъпи, и замъждяло кандилце нема да угаси.” Има Бог, ако гледаш на човека с любов, ако си готов да му помогнеш. Има Бог! Ако гледаш на човека като вълк, искаш да го ограбиш, изядеш и погубиш, няма Бог. Ако гледаш с любов малкия живот
и го пазиш, има Бог. Ако унищожаваш и грабиш и онеправдаваш, нема Бог. Съвременният човек, заобиколен от студените механизми, създадени от него самия, едва ли ще бъде щастлив. Машините разсипват ума и сърцето. Те постоянно утвърждават неговото съществувание, подхранват личните чувства, гордостта. Това е погрешен, гибелен път. Съвременният човек е толкова отровен от научния скептицизъм, че ако се опитате да му заговорите за Бога, почва да ви гледа с раздвоени очи. Става неспокоен, става му неловко. Хората ще опитат, че живота без Бога е проклятие и ад.
[26 ноември 1960 г.] Д-р Цанев ми прочете възражението на адвокатите по делото. То е направено ясно и обосновано. Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно предварително решение. Целта е да ме отстранят от Братството, като лишават Братството от материална основа, да нанесат удар върху него. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо. То е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми, все нови и нови.
[Есента 1960 г.] Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека. Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън. В тази борба ние не сме неутрални, защото същите сили се борят. Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между човеците. Учителят подготвя формите и условията за Новата Култура. Това става днес в света. Съдържанието, което ще изпълни тези форми е дадено в беседите на Учителя. Това е новия живот. Всички заблуждения ще паднат, само Истината ще остане, само тя е вечна. Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тука в затвора. Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде чисто. Мисленето е виждане.
Обична моя Мария, Нашите разговори продължават. Ние все така ходим из нашето прекрасно Царство, хванати ръка за ръка. В Любовта нема раздяла. Чудна е нейната сила и вездесъщност! Тя е неуязвима, вечна. В изпитанията разцъфтява и разкрива незнайни глъбини, приятелството се ражда от нея. Има ли по-хубаво от него? Ние казваме: дето е Господ, там съм и аз. Сега е нашето време, време на служение, благоприятно време, благословено време. Нищо не може да поколебае Любовта, нито времето, нито пространството, нито състоянието. Истината, вечната и святата Истина ще възтържествува един ден. Човек ще застане пред нея със смирение и любов, и ще й се поклони. Такова е времето сега, да скрием Учението, а не да показваме неговата красота и сила. Ще дойде време и свещта ще бъде поставена на светилника. Ангелът каза на Йосифа: „Вземи детето и майка му и бягай в Египет!” Има една вътрешна сила, която създава героите, мъчениците, светците. Тя ги поддържа. Проблемът за щастлив и справедлив живот на човечеството е обширен, голям. Той не се изчерпва само с икономически и социални промени. Всички революции досега са пропадали поради ограничеността и тесногърдието, изкористяването на тези, които са ги вършили. Една революция може да победи, но малко след това тя вече не се различава от тези, срещу които е била насочена. Необходимо е основно преобразование на човека във всички области, не само в политическата и икономическата. Ние бяхме съдени в един незаконен процес. Закон и законност - какво значение имат те за насилниците? Школата на Учителя е живот. Ние Го опитваме и познаваме. „Той е убежище мое и крепост моя.” Условията и формите се променят, нищо не е неизменно. Всичко тече и се променя. Гледай напред, гледай с вяра, надежда, упование. Той устройва пътищата ни. Изгрева, това е живота на Учителя, живота на Царството Божие. Той възниква, когато дойде Неговото време, навсякъде, където може Той да благоволи. Човеците пак Го не познаха и пак не Го приеха.
Малкото кокиченце има своето време. Теменужката също. Всеки жив цвят, всеки плод има своето време. В Божествения живот всичко има своето време. Нашето време ще дойде пак, когато направи своя цикъл, своя оборот. Ние стоим с благоговение пред великите закони на Битието.
Познавам моя брат, където и да го срещна. Познавам го дали е облечен в дрипи или в пурпур, богат или беден, силен или слаб. Навсякъде срещам моя брат. От сърцето и очите му излиза Лъч Небесен.
Школата на Учителя
Веднъж открита, Школата на Учителя ще продължава. Тя е не само за българите, тя е за човечеството. Не само за сегашното, но и за бъдещото. Школата на Учителя е път за повдигане на човека. Тя е отговор на великия разумен свят, на онзи стремеж на човешката душа към съвършенство, красота, знание, свобода. „Събуй обущата си, защото местото на което стоиш е свято!” Чистотата, радостта, кротостта, смирението, послушанието. Школата на Учителя е среда на Любовта. В нея се отглеждат най-хубавите чувства, братството и приятелството. Дадено ни е мотото „Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен” - „Без страх и без тъмнина, с обич и виделина!” Обстановката, средата, условията през които Школата се провежда будно и точно, в часовете преди изгревите на Слънцето. „На ранина Те очаквам Господи!” Молитвата, общението с Бога, първия лъч на изгряващото Слънце - образ и идея на Божествения лик в живота - Високия идеал.
Планината, образ на духовния свят, стремежа на Духа, света на душата! Красота, сила, свобода, единство. „Аз в тях и ти в мене Отче, да бъдем едно.” „Въдвори Царството Си в нашите души!” Царството Божие е навред в необятната Вселена. Царството Божие е в човешката душа. Тъй в росната капка се отразява Всемира. Същите закони и сили на Битието действат в нея - служение и жертва. Малкият стрък, Любов към Бога, едничкият и свещен закон на Школата.
Всичко е създадено заради Любовта. Когато тя присъства, всичко се изпълва с живот, сила и красота. И ако условията при които тя ни се е изявила ни са тъй мили, то е поради нея. Тя ги осветява. Оттегли ли се Любовта, всичко посърва, потъмнява, губи смисъл.
Дом основан на канара. И напряха бурите и пороите и той устоя -Вечната канара. Дом, основан на пясък. Като дойдоха бурите и пороите, рухна и крушението му беше голямо. Когато вземаме един плод, ние разговаряме с онзи, онова интелигентно същество, което го е създало. То ни се изявява чрез него. Чрез него ние приемаме неговата интелигентност, знание, сила, живот. Чрез него ние опитваме Любовта му.
Има знание, което се придобива от книгите, има знание, което се придобива от живота, има знание, което се дава чрез откровение. Малко хора живеят с големите проблеми, и още по-малко ги разбират. Човек, който обича Истината, е обкръжен със син ореол. Има плагиати на духовни центрове. Те обсебват най-благородните думи и паметта на великите хора. И като говорят от тяхно име, с това прикриват престъпленията си. Колкото повече преследват Истината, толкова тя става по-силна и лъчезарна. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия свят.
Те имат свой път, своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, той не устоява. И мъчениците, светиите и героите на вярата смирени и велики в страдания, ние черпим сила от тях. Нашият живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия. Човек като минава през мъчението, страданието, смъртта, всичко излишно отпада - остава същественото. Тъй човек се докосва до реалността, до вечния живот. Придобива едно малко познание за него. Като минава през радостите, щастието и живота, човек пак се докосва до реалността, до Вечния живот и придобива ново малко познание за него. Тъй човек расте в познанието си за реалността. Помня момента, когато тръгвахме от Невидимия свят, когато ни изпращаха за Земята цялата чета ученици на Учителя, работници за Неговото Дело. Сега те са на Земята. Навсякъде срещам, сред всички народи. Това е святото Дело на Учителя за което сме дошли. И днес Учителят ни води със своя Дух. Любовта е силата на приятелството. Тя го крепи и вдъхновява. Ние сме едно голямо семейство в Господа. Ние живеем по цялата Земя, сред всички народи. Ние живеем във Вечността. Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат Неговия път, са членове на това велико семейство.
Псалмопевецът нарича това семейство Дома Господен. Едно желае душата ми и него всякога ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.
Без Любов, без Истина, без Правда Мир не може да има. „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я необвзе.” Виделината и тъмнината, това са човешки съзнания. Бог няма да остави човека да заспи в еднообразието. Той го държи буден чрез промените, чрез страданията. Природата в далечното минало е правила опити с големите животни преди стотици милиони години. В миналите геологически епохи са живели гигантски земноводни. Те се оказаха, обаче, тежки, тромави, неподвижни. Материята не беше организирана още за по-висш живот. Но природата почва да подготвя друг вид животни, които ще ги заместват. По-кръвните, по-малки, по-подвижни, по-добре организирани, хищни, с по-съвършена нервна система, с по-голяма чувствителност, почнаха да унищожават гигантските гущери. Палеонтологията представлява широк екран, върху който е проектиран живота. Тук се виждат ясно как действат неговите закони и сили. Природата е правила безброй опити. Те трябва да се познават, защото същите закони и сили действат и в живота на човешкото общество. В развитието на човешкото общество се явяват периоди, които отговарят, съответстват на отделни биологически епохи. Явяват се обществени форми, които приличат на гигантските гущери, живели в миналите времена. Колко ще просъществуват те, какви преимущества, какви недостатъци имат, как ще завършат? Отговор на тези въпроси може да се намери в палеонтологията. Тя говори за опитите на природата през милионите години. Големите стопански формации приличат на онези гигантски, тромави органически форми. Те лесно могат да бъдат разстроени. В палеонтология има поуки за всички области на живота. На природата е вземало стотици милиони години, докато произведе материя, годна да се изгради човешкото тяло, човешката нервна система, и остане възможно да се появи човека. В човечеството, в човешкото общество работят същите сили. Най-после човек ще възтържествува над звяра. Той е определен да бъде господар на живота. Всичко каквото става, подготвя идването на Новия човек днес.
[Есента 1960 г.] Обични брат Боян, Бог, Който ни даде хубавите условия, подготвя още по-хубави занапред, защото в Неговите решения обратни действия нема. Често преминавам мислено нашия път с Учителя. Сега Той е обкръжен с ореола на святост. Вярата в Бога е вяра във вечния живот. Бог ни води със Своя Дух и е подготвил условията ни. Той и днес ни води със силна ръка. Ние живеем и мислим в Неговото Дихание. Вяра силна, вяра крепка, тя крепи Духа, що живота носи. Учителят казва: „Мир ви оставям, Моят Мир ви давам!” За годишнината на Учителя изпрати на приятелите поздрав от мене!
Обични брат Боян, подкрепяй приятелите, дръж връзка с тях. Нашата работа продължава при всички условия. Да се страхуваме ли? От какво? Работа без шум, работа без показ, с любов, с вяра, упование и със сила. Ние затова сме дошли на Земята - за Делото на Учителя. Той изпълня живота ни.
За Годишнината на Учителя прочетете от Йоана, 10 гл., 27, 28, 29 ст. „Моите овци слушат гласа ми, и аз ги познавам и те идат след Мене, и Аз им давам Живот Вечен. И нема да погинат во веки. Никой не може да ги вземе от ръцете Ми! Моят Отец, Който ми ги е дал, е по-голям от всички и никой не може да ги отнеме от ръцете на Моят Отец!” Сега тука уча затворниците на занаят. Много са възприемчиви и благодарни. Давам им в ръцете средство да се борят в живота, да се прехранват без да бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Сега тъй проповядвам Учението тук. Поздрав на приятелите! „Без страх в Любовта безгранична!” Всякога мисля за вас.
Всичко, което е създадено, е създадено, за да се изявява Бог. В нашия път има необозрими възможности. Човек ще опита всички положения. Ще бъде честван и възхваляван, ще бъде онеправдан и гонен. Всичко трябва да опита човек, да мине по пътя на радостите и страданията. Господ е скрил в страданията блага. Те са само тяхната горчива обвивка. Вълна на страдания залива човечеството. Бог присъства в тях. Не трябва ли и ние да вземем дял? Казано е: „Дето е Господ, там съм и аз.” В притчите за Царството Божие се разкриват някои страни и закони от Царството Божие. И сега като работя, аз работя за моя обичен Учител, както съм работил и винаги. На Земята няма по-хубаво нещо от това да срещнеш не плътта, а душата! Каква красота, чистота и сила има тук в живота на безсмъртието, живот на свобода! Когато си в ограничение отвън, спасението е в това, да се абстрахираш от обстановката и условията, да избягаш в твоя свят, света на Учителя. Органическите съединения имат големи, неустойчиви молекули. Такива, те са акумулатори на слънчева енергия. Като ги създават, растенията натрупват слънчева енергия. Ние се храним с интра-молекулярна енергия. Растенията имат способност да образуват сложни органически съединения при участието на слънчевата светлина. При тяхното образуване се акумулира слънчева енергия. Има, обаче, същества, които живеят от интра-атомна енергия. Тя е молекулярна в атомите, тя е акумулирана в атомите. Тя е по-висша и по-голяма. Природата има и други начини да акумулира слънчевата енергия. Не е само органическия начин за натрупване и използване на слънчевата светлина. Има много други, по-съвършени, по-висши прояви. Не е само органическия свят, където живота се проявява. Има по-съвършен живот и висши сетива, висши енергии се акумулират при образуването на чувствата и мислите. Те са пък храна за интелигентни, възвишени същества.
По своя път Духа е оставил формите. Те говорят за Него. Затова всяка епоха създава свои форми. Те говорят за Духа, Който е работил в нея. Ние мислим за човека не по това, което той говори, а според неговите дела. Когато видиш Божията ръка да действува, даже и във враговете ти, застани с благоговение, приветствай я и благодари. Много институции и организации са се създавали за благото на човека, но всички те са се израждали и са се обръщали против него. Това е, защото човек е несъвършен, все още е в областта на злото. Нашата борба не е против плът и кръв. Не са виновни само хората за жестокостите и неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия отвън и отвътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на освобождение. Това е святата наша работа. Сега тук уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат по-свободни. Тук ме е пратил Учителя на работа -сред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен! Сега тъй проповядвам Учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчнотии и изтезания, те са безсмъртни. Те проповядват вечния живот. Пропаганда! Лъжата и лицемерието имат сладникавия вкус на отровните гъби. Божият глас се долавя в тихата песенчица на майката, която приспива своята рожба, в добрата ръка на бащата, който се грижи. Не виждаш ли Божията ръка? А хората днеска се питат: „Има ли Бог?” Ако вършиш Правда и обичаш Истината, има Бог. Ако вършиш неправда, едно говориш, а друго вършиш, нема Бог. Бог в изстъпленията на хората не участва, а присъства в Доброто, в Правдата, в Истината, в Любовта. Те са плодове на Божия Дух. Принципите на които служим са принципи на Всемирния живот. Следователно, те са неуборими и неуязвими. От какво има да се боим? И тъй, ние не се борим с никого, ние сме служители и работници на Живия Бог. Щастлив е онзи човек, който се моли, който разговаря с Господа. Не е въпрос мен да освободят.
Комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото Братство, отношенията си към Него. Човекът прави деня да бъде свят. Добродетелите са сили на Божествения живот. Те са диамантена стена, която пази човека. Ако нашето време тука преминава, то другаде започва. Слънцето залязва тук, а на друго място изгрява. Божият живот е непреривен. Всичко е създадено заради Любовта. Когато тя присъства, изпълва се с мисъл и съдържание, с живот, сила и красота. Условията, които ни са мили, поради нея ни са мили. Оттегли ли се Любовта, всичко помръква. Дом, основанието на който е положено на канара, ще устои на всички бури и порои. Дом, основан на пясък, като дойдат бурите, ще рухне. Всички революции са бивали изкориствани. Това е закон. На какво се дължи това? Когато вземем един плод, ние разговаряме с интелигентни същества, които са го създали. Те ни се изявяват чрез него. Ние възприемаме тяхната интелигентност, знание и сила. Чрез плода ние възприемаме техния живот, тяхната любов. Школата на Учителя е живот. Ние го опитваме и го познаваме. „Той е убежище мое и крепост моя.” Има един велик живот на Бога, на който ние принадлежим. Той е нашия голям живот. Личният живот се явява и изчезва, обаче, настава време, когато личното битие преминава. Остава живота на Бога. Хората мечтаят да летят в Космоса. Че нали ние и сега летим, пътуваме в Космоса с този голям космичен кораб, наречен Земя! И колко чудесно е устроен този кораб! Как е обзаведен! Как е защитен от вредните космични влияния! Какво разнообразие на живот има на него! Как е уреден, отоплението му, напояването му, как е осигурено движението му, какво разнообразие на съществата, и как е осигурена прехраната им чрез светлината и живота! Какъв ритъм в промените и каква красота! Това е пътуващия космичен университет, който Бог е устроил за нас, неговите деца - да пътуваме и да се учим. Личният ни живот започва и свършва. Големият ни живот, живота ни в Бога е Живот Вечен. Човешкото користолюбие и алчност не могат да бъдат обуздани с никакви закони, с никакви канони или морал. То може да бъде превъзмогнато само чрез съзнателна вътрешна работа. Това е работата в Школата на Учителя.
Един пример из живота ни с Учителя:
Трябваше да измажа антренцето пред стаичката на Учителя. Измазах го. Но хвана такъв голям студ, че почна да замръзва. Завърших работата. Казвам на Учителя, Който дойде да ме нагледа: „Има опасност да замръзне, защото от сега още замръзва мазилката.” Учителят не се обезпокои никак, усмихна се, и каза: „Ако си го работил с Любов нема да замръзне.” И наистина, измазаното не замръзна, макар че през нощта хвана голям студ и водата замръзна навсякъде.
Втори пример с брат Георги Куртев: Той придружаваше болни, тъй като беше санитар на болницата и уреждаше да бъдат те изпратени в старата България от Одрин. Нашите войски напускаха Одрин в паника, бягство, нощ, суматоха. Брат Георги оставя багажа си на перона и туря един войник да го пази. А той отива да нареди войниците във вагоните, които са им дадени, да уреди някои работи. Войникът, обаче, в общата суматоха се увлича от туй, че всички бягат и гледат да се накачат по влаковете, и той избягва към вагоните с другите войници и забравя за багажа. Връща се бай Георги, търси багажа, търси го и вика: „Нема го!” Гледа, където беше оставил багажа си: купища други багажи и всевъзможни работи. Но в багажа му е торбичката, в която е книжката „Завета на цветните лъчи”, дадена му от Учителя. Може ли да се загуби тази книжка? Навън е непрогледна нощ, бъркотия невъобразима, бягство на войска. Изтичва той към мястото, гдето е оставил багажа си, а там гледа купища багажи, нахвърлени. В отчаянието си бръква в големия общ багаж, хваща каквото му падне под ръка и го измъква. Гледа - неговата торбичка.
Велика е Истината, вечна, прекрасна, необорима. От Истината иде всяка сила, лъжата обезсилва човека. Ние трябва да вършим нашата работа за която сме дошли, и от нищо да се не страхуваме.
Нито едно чувство, родено от Любовта не се губи. То става сила на душата. То е придружавано всякъде и всякога. То като скъпоценен камък я украсява. Ето човекът, той е в най-възвишените прояви на Духа. Това е Христос, Син на Бога Живата. Истината живее в скромничка колиба. Тя не обича дворците. „Син Человечески нема къде глава да подслони”. Истината благославя хляба, и той се увеличава, но тя не обича пищните трапези. Истината минава тихо, незабелязано. По земния праг остават следи от нейните сандали. Тя не се вози в каляски. Празният звън на пиршествата, той й е чужд. Но тя охотно посещава учениците и скромните Божий работници. Истината издирва кротките, смирените, чистите по сърце. На тях се изявява. Истината е неизразимо красива! Пред нея се прекланят всички.
Един пример от живота ни с Учителя:
На Изгрева дойдоха ученици от Семинарията, водени от техният ръководител. Пожелаха да видят Учителя, да им поговори. И Учителят
Се съгласи. Държа им кратка беседа в Салона. Останаха много доволни, и ръководителят им изказа благодарност към Учителя. Като си отидоха, Учителя Се усмихна и каза на брата, който беше до Него: „Те очакваха да видят човек с голямо благоутробие, но те не знаят, че Истината взема най-скромната форма, но и Боговете се прекланят пред нея.”
Съществува мъдрост, която е свързана само с красотата. Мъдростта е свръзана с красотата. Не с преходната, а с вечната красота, която е като извор непресъхващ. Колкото и да е хубаво едно нещо, стане ли статично, неизменно ще се превърне в зло препятствие на живота, независимо от това дали е морал, дали е знание, дали е закон, дали е религиозни или обществен ред. Живота не търпи твърди, неизменни форми. Всичко, което е съвършено, свързано с вечния източник, расте и се развива непрестанно. Животът е вечен, изявяване, вечно движение. Само Божествените принципи са вечни и неизменни. Те всичко обхващат и водят към съвършенство.
[Нова Година, 1961 г.] Обична моя Мария,
Колко ми беше мъчно завчера за тебе, когато те гледах да се отдалечаваш! Но пак благодаря, видяхме се за малко. Ние трябва да преглътнем много огорчения и унижения, нали сега опитваме положението на човек, лишен от права. Но ние знаем заради какво е това, и имаме вътрешната радост. Понякога си ходя тук скрит в антерията между другите, ама в себе си песни пея на Господа. Нашият Мир, нашия свят, нашия светъл живот с Учителя - Живот Вечен! Трябва ли да се умъчнавяме? Усмихвам се на всички мъчнотии тук. Какво са те в нашия път? Ние всичко понасяме с радост.
Обична моя Мария, ние всякога ще бъдем наедно в неизмеримата Вселена, във всички светове - тук и отвъд, защото връзката на Любовта е вечна. Ние сме един живот в живота на Учителя. Словото е вечно. Винаги мисля за нашата работа. Ние трябва да я вършим при всички условия. Не е нужен блясък и шум. В тишина и с мир ще вършим работата си. Светът нека се вълнува, кипи и шуми, а ние ще вършим нашата работа като ученици, докато Учителят каже: „Хвърлете мрежата от дясно на ладията." „И не можаха да извлекат мрежата от множеството на рибите.” Делото е в Божиите ръце, а ние сме Негови работници. Колко е хубав Божият Мир, вечен и необятен, колко е красива и лъчезарна Истината! Поздравявам те с Новата Година! Бъди силна, здрава, бодра духом! Поздрави приятелите! Пиши на брат Георги и го поздрави, също и Надя и Добри! Учителят ще даде свобода и простор за Делото Си. Всички да бъдем на поста си верни и истинни!
[1 януари 1961 г.] Ние проповядваме Бога. Всички, които вярват в Бога и Го обичат, са наши братя. Атеизъмът е като ледения вятър - смразява сърцата. Но и Пролетта не е далеч! Христос казва: „Аз съм вратата на овците. Всички, които не влизат през мен са крадци и разбойници!” Царството Божие, това е света на Любовта, Домът Господен. Благовествувайте на человеците Царството Божие! Откривайте им, че има едно Царство велико, весдесъщо, което е Живот Вечен. Човек трябва да се учи, да живее в това Царство. Земята е сложен трансформатор на слънчевите енергии. Тези мощни токове се предават, те се преработват като навлизат в земната система, като минават през съществата, които я населяват. Тези енергии пак се възвръщат към Слънцето. Всички същества - малки и големи участват в това превръщане. От Слънцето иде енергия към Земята, и от Земята отива към Слънцето. Тези силови течения идат и от целия Космос, от Слънцата и Планетите, от всички небесни тела, движат се от тях не по инерция. Това не е мъртва механика, интелигентни същества направляват тези сили, по тяхна воля се движат небесните тела в своя път - към своята цел.
Великият Разумен свят твори, това е Живото Слово Божие. Човек участва в тази работа, неговите мисли, чувства и воля, това са сили, които Разумния свят използва в своята работа. Превръщането на енергиите, това е една от великите тайни на живота. Чувам музиката на Учителя в хармония, в многозвучни изпълнения. Каква красота и дълбочина има в нея! Човек има възможност да изучава живота на Козмоса, да прониква в неговите глъбини, да разкрива неговите тайни. Ако човек придобие знанието да увеличава силата, която иде от звездите и планетите, да я увеличава хиляди и милиони пъти, ще получи звук, ще получи на екрана на своето съзнание образа на техния живот, ще чуе музиката, която съществува там, ще долови мислите и чувствата на съществата, които живеят на тези небесни тела. Това вече не е техническо постижение. Силите са от такава висока октава, че механика не може да ги долови. Те минават в много по-фини, съвършени органически и психически прояви. Който борави с енергиите от високите октави, тези енергии имат много къси вълни.
Природата е постигнала това усилване на слънчевите и космични лъчи в тайнствените лаборатории на ума и сърцето. Тъй е възможно музиканта да долови и предаде музиката от далечни звезди и светове. Тъй е възможно мислителя да долови и предаде мислите на съществата, които живеят в далечни Слънчеви системи и планети. Тъй е възможно поета да създаде образите, да ги изпълни със съдържание, да им вдъхне живот. Чудеса ни заобикалят, чудеса! Но човек толкова е потънал в ежедневието, че не ги вижда.
Великото Бяло Братство владее Всемира по законите на Любовта. Съществата, които населяват Земята са проекция на живота от далечни светове във Всемира. Ако човек постигне да усили 2 милиарда пъти лъча, който преминава пространството, ще получи картина на онова небесно тяло от което този лъч иде. Ще види съществата там, природата, живота им, ще долови тяхната мисъл и чувства. Всяка красота, всяко хубаво явление на живота говори за Царството Божие. Към нашите братя по Земята, за хубавото, което носите, което познаваме и е готов живота си да дадем за него, ще ви подкрепяме. За хубавото, което носим, готови сме живота си да положим. Гонят ни днес, това е неразбиране, човешко неразбиране! Ние сме служители и работници на Царството Божие. Животът на Царството Божие е важен, а какви форми ще се изрази, това е второстепенно. Любовта не всякога говори с думи. Тя има един много по-съвършен език. Ние проповядваме Бога както Той ни се изявява. И както Го видяхме и както Го познаваме като живот, който живот и приехме в себе си и сме едно с Него. Ние носим Свещения огън в сърцата и в душите си. Ние пазим живия огън, който Учителят ни предаде. Сега той е малък, но един ден ще се разрастне и ще обхване цялата Земя. Сега ние само пазим Свещения огън. Връзката с Бога имаме, а това е най-важното. „Добрият пастир живота си полага за овците си.” Да изглеждаме безумни за света, обхванат от безсилие и безверие. Има нещо, което обичам в човека, има нещо, което мразя в човека. Колкото обичам първото, толкова мразя другото. Бог ни се изявява чрез природата. Изявява ни се чрез човека, в най-хубавото, което той носи. Помни, че във всичко най-важно е Божието присъствие, а Бог присъства в онези, които ни обичат. Добрите условия идат заради тях, и само поради тях те ни са толкова мили.
Лъчи на живота. Лъчите, които излизат от човешкия ум и от човешкото сърце са от много висока гама. Те не могат да бъдат създадени, не могат да бъдат създадени такива машини, които да ги доловят. Човешкият ум и човешкото сърце са съвършени органи. Само те могат да ги долавят и усилват дотолкова, че да се чуе музика и говор, и да се видят образи. Лъчи на живота - тъй ги нарича Учителят. Животът на далечни и незнайни светове, те донасят този живот до нас. Чрез тях човек общува с възвишените същества от целия Всемир. Искате да знаете каква е разликата между Духа и материята? На един камък никога не може да хрумне да се мръдне, или да вземе някаква инициатива, или сам да стане статуя. Духът е, Който създава движението, т.е. има надмощие в тях. Има хора, в които материята не е просветена, тъмна е и инертна. Те носят качествата на материята. Тази е древната, извечна борба на Духа - да проникне материята, да я одухотвори, да й даде подтик. Противодействието, което среща е необходимо за творчеството. Разбирай - противодействието е страданието. Качеството на материята е инертност. Лъчи на живота - от ума и сърцето излизат лъчи на живота. Те отиват в далечното пространство до любимите души, до любимите същества, и ги хранят. Те са носители на живот, мисълта и идеите. Те създават онези живи, динамични центрове около които се създава един жив организъм. Страданието предшества Божието благословение. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голямо е благословението.
В днешно време се възражда миналото на човечеството - най-тъмното и най-светлото. То е извикано към съществувание, за да бъде преоценено и пречистено. Затова епохата се нарича „Ликвидация на века”. Всичко, каквото е живял човек досега, се възражда - и най-жестокия и мрачен варваризъм, и най-големите висини до които човек е достигнал. Днес всичко е смесено вкупом. Повтаря се видението на Данаила: „Образът от злато, сребро, мед, желязо и глина, камъка го удари в краката. Идолът рухна и всичко се смеси, а камъка почна да расте и изпълни земята.” Това е Божественото Учение. Поради Неговото присъствие, всичко се съкруши и смеси. Личният живот, личното битие започва и свършва.
Големият живот, живота в Бога е вечен. От него идем и към него се връщаме. Христос казва: „Отивам при Отца Си!" По закона на Любовта, онези, които обичат, и които обичаме, може да дойдат от големия живот, да ни посетят, да вземат форма и да говорят с нас. „Още малко и нема да ме виждате, и пак малко - ще ме виждате.”
Любовта е всесилна. Най-лошия човек не е този, който краде, убива или пиянства. За такива все има надежда да се спасят, да излезат от ада. Най-лошия човек е онзи, който говори за святите неща с безразличие. За такива Господ казва: „Нито си горчив, нито си сладък, блудкав си, ще те изплюя.” Мисълта на такива писатели е като горещия вятър на пустинята - всичко изсушава и умъртвява. Насилието и неправдата раждат лъжата и лицемерието, т.е., най-голямото зло. За ума реалността е раздробена на части.
Идеята за единството иде от сърцето. „Чистите по сърце ще видят Бога!” Любящото сърце може да е в слабо, грохнало тяло, но то е причината да те обичат тези, които те обичат. То тупти, а те предават неговата любов. То трябва да присъства, защото се явяват те. Йоан казва: „Аз трябва да кръщавам с вода, за да бъде явен Той!” То, любящото сърце е във всички, които те обичат. 91 Псалом: „Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя, понеже положи в Мен Любовта си, затова ще го избавя.” Това са образи на човешкото естество, но това са и хора, които ще срещнеш в живота си. „Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.” 91 Псалом ние познаваме и опитваме всеки ден. Ученикът трябва да го казва на всяко време.
Мои обични, вашата любов е Неговата Любов. Когато човек изпълни една работа добре, тя го вдъхновява, т.е. Бог му се изявява. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Човек, който не е честен в работата си, не е честен в нищо. Лъжата и лицемерието покварят най-хубавите неща. Споменът за един хубав момент в живота вдъхновява и укрепва. А какъв хубав път имаме, извървян - ние наедно с Учителя. Каква красота, каква сила! Затова ще пеем Псалми и когато сме в огнената пещ, защото Той е с нас. Има само едно Царство - Царството Божие, и нема друго Царство, освен Него.
[24 януари 1961 г.] Обична моя Мария, Виждам планините от тука, нашият свят, нашето Царство. Слънцето залязва зад Белмекен. Гледам го и пожелавам да възлезем с тебе един ден заедно там. Да посрещнем Слънцето, да отправим нашата мисъл, нашата любов, нашата молитва към Бога, да призовем нашия обичен Учител. От там не е далече до нашето Светилище - изворите на Марица. Един ден, ако е волята Божия, ще го посетим. Бъди силна духом, във вярата непоколебима, в надеждата постоянна! Най-същественото имаме - връзката с Бога. Всичко друго е второстепенно. Обична моя Мария, спомена за един красив момент в живота вдъхновява и укрепва, а помисли си само какъв хубав път имаме ние извървян наедно с тебе и с Учителя! Помисли само каква красота, каква сила! Затова ще пеем, даже и в огнената пещ да се намираме, защото Той е с нас. Потърсете репродукция от картината на художника Дубровской -„Радуга”. Тя ще ни потрябва. Потърсете я в руската книжарница, или където продават репродукции на руски художници. Той е художник от миналия век.
[Януари 1961 г.] Търси Вечното в живота и уповавай на него. Временното, колкото и да е хубаво, то е рамка на картината, то не трябва да те отклонява, а да те води към него. Търси Вечния Живот!
