КОЙ ОСИГУРИ СНИМКИТЕ НА „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ 31?
1. Есента на 2014 г. беше подготвен „Изгревът", том 31.
Аз бях на вилата в гр. Своге, написвах поредните глави и ги изпращах на Полина Петкова от гр. Видин. Тя ги въвеждаше, изпращаше ми разпечатките, заедно със CD към съответната глава. Не можех да повярвам, че това е написано чрез мен!
2. Материалът бе невероятно драматичен и Полина първа приемаше ударите от онова, което описвах.
Днес се чудя, как съм го написал! Друг бе Този, Който навлезе в мен и го написа.
Това бе Онзи, Който ръководеше още от самото начало „Изгревът". Чак сега разбирам какво означава да те ръководи Онзи от Висините.
3. Този том на „Изгревът", трябваше да се отпечати докато съм жив, за да се докаже, че аз съм го издал.
Този том никой не може да го издаде!
Няма да му позволят да го издава и от „горе" и от „долу". И няма такъв човек, който да може да издържи! А защо ли? Накрая аз съм обяснил защо, и то с думите на Учителя Дънов. Точно и ясно. И вярно. И то чрез цитати от „Пътят на ученика".
4. Всичко, което е описано от мен е повече от вярно.
Описал съм само 1/100 от това, което съм видял, чул и преживял. Другото остава непознато за вас. Ако го опиша, ще бъда разрушен!
Няма Онези, да позволят да го опиша. Зная го!
5. Аз трябва да докажа, че тези хора са съществували. Аз съм го доказал с издаването на „Изгревът", том I (първо издание, 1993 г. и второ издание през 2011 г.). Приложил съм снимки за доказателство.
Публикувахпрез 1995 г. „Изгревът", II и III том. Там са доказателствата, но трябва да се прочете.
6. В „Изгревът", том 15, където има глава за Николай Дойнов, брат на Борис Николов, съм публикувал също техния материал, плюс съответни снимки.
Публикувах и за Цанка Екимова, сестра на двамата братя - Борис и Николай. Така, че ги има и тримата братя: Борис, Стефан и Николай, и сестра им Цанка.
Каква хубава снимка съм приложил в „Изгревът", том 15! Има ги. Не са се изгубили в пространството.
7. Аз трябва да защитя „Изгревът", том 31, че аз съм го писал, че е мой труд, и че не съм го измислил. И аз го доказвам, като отпечатвам много-много снимки.
Разбира се, че съм избрал и такива, с които да докажа, че мен ме има.
Е, щом ме има, значи тогава съм бил на подходящото място и време. Мен изпратиха и мен приеха.
8. Аз си спомних, че съм правил необходимите снимки, и че са сложени в кутий и са прибрани преди много-много години. Снимките са правени от 1970 до 1976 г. и от 1980 до 1983 г.
Аз съм снимал, аз съм си промивал негативите, както и снимките.
По това време се криех, че се занимавам с тази работа, защото щяха да ме наклеветят, да ми се направи обиск от Милицията и да се унищожи всичко.
Всеки месец в София се правеше обиск срещу последователи на Учителя Дънов. Водеха борба срещу „дъновистите" и унищожаваха всичко.
9. От 1970 г. аз си събирах пари и си купих фотоапарат „Зенит" на СССР. Намерих ръководство и започнах да се обучавам. Един фотоапарат струваше за мен една заплата.
Имаше и немски фотоапарати „Exakta", но тя струваше 500 лв., т.е. 5 лекарски заплати. А хартия, фотоматериали и други неща, ги купувах. Внасяха ги от ГДР (Източна Германия).
10. Употребих много усилия да ги извадя на снимки (9x14 см). После ги слагах в кутийки, надписвах ги, опаковах ги с вестникарска хартия, завързвах ги с канап и ги слагах в кашони, като надписвах, какво има в тях.
А това беше някъде към 1980 г. А днес е 2015 г. - Значи изминаха 35 години! Но всичко съм запаметил.
11. През есента на 2014 г., всички кутии със снимките ги сложих в един чувал и ги донесох в София. Имах много планове.
Ето сега, месец март 2015 г., ми трябваше да намеря подходящи снимки за Мария Тодорова и Борис Николов. Знаех, че съм изваждал снимки, но това беше преди 35 години. Отворих чувала и започвах да преглеждам кутиите със снимките. Да не смятате, че това е много лесно? Ужасяващо трудно!
12. Всяка кутия е завързана с канап, после е обвита с вестник от онова време. Разгръщам вестника, преглеждам датата му. Пише 1972 г., на друг пише 1975 г., а на трети 1980 г.
Това беше доказателство кога това е опаковано, т.е. преди цели 35 години.
13. Да не смятате, че аз съм ги опаковал, и че ще ми трябват за „Изгревът"? Няма такова нещо. Аз съм изпълнявал онова, което ми нареждаше моя ръководител. Правя снимки, промивам ги и ги слагам в кутии, които опаковам с вестници и завързвам с канап. И ги полагам в кашони, които завързвам добре. Знам, че ще ми потрябват някога. Но кога - не зная.
14. И ето сега беше 10 март 2015 г., реших да търся тези снимки. Бях забравил, че те съществуват. Отварям чувала, изваждам няколко опаковани кутий и чета, какво пише на тях.
Не мога да повярвам! Попадам на това, което търся. Разопаковам ги, отварям кутийте и целия треперя! Та това е преди 35 години! Как е възможно?!
15. Гледам и не мога да повярвам, че това е направено чрез моите ръце! Всичко, което ми трябва е в ръцете ми. Това съм го осъществил аз, а не някой друг!
После се сещам, че не съм аз, а е Онзи, Който ръководи „Изгревът". Значи Той ръководи десетки години този процес, защото знае какво време ще дойде и за какво ще потрябват. И то след 35 години! Да полудееш от това човешко откритие!
16. Ето, два дни аз ги преглеждам, изваждам ги от кутиите, подреждам ги. И после ми дадоха концепцията какво да направя с тех. Намерих папки, подвързах ги и както бях подредил снимките, ги сложих в тези папки в „джобове", така, че всека снимка да се види поотделно. До тук добре. А после?
17. Но къде са негативите на тези снимки? Спомних си, че са опаковани в кутийки, и че са прибрани някъде. Ами къде са? А за публикация ми трябват негативите. А снимките ми трябваха да се ориентирам, защото по негативите не мога да разбера за какво се отнася съответната поза. Това е преди 35 години!
Хайде, елате да ги разпознаете. Никой не знае кои са тези хора!
18. И така, опитвам да си спомня къде могат да бъдат тези негативи. Зная, че са при мен и, че са сложени някъде, и то добре опаковани. Хайде, сещай се! Но не става.
Успокоявам се, че все пак имам снимките и от тях ще преснемам, макар, че няма да бъдат качествени. Все пак е нещо, отколкото - нищо.
19. Върховно напрежение няколко дни! Изобщо не ги търся, защото зная, че няма да мога да открия нищо. Ето, че през нощта на 12 март точно в 1 часа през нощта, чувам някой да ми говори, че негативите са в кашон, сложени на лично място. Може да е лично място, но аз нищо не виждам и не мога да го прочета. Изведнъж ме спряха пред един кашон! Някой ми отвори очите и аз прочетох какво пише върху него. Точно това ми трябваше.
20. Хубаво и точно е написано какво има в него. Но моите очи бяха затворени за този надпис и аз нищо не виждах. А сега през нощта ми отвориха очите. Извадих кашона, отворих го. Гледам кутии с негативи, сложени в отделна торбичка. Изваждам една. И ето, чета в една торбичка, че вътре са негативите на Мария Тодорова и Борис Николов. Хайде де!
21. Не мога да повярвам! Не мога да се радвам! Такова напрежение!
И накрая Онзи, Който ръководи „Изгревът" го разреши проблема.
Предадоха ми снимките и негативите, които бях изработил преди 35 години. Искам да се зарадвам, но не мога! Целият съм разрушен и разбит!
Ще чакам да се възстановя.
22. Изведнъж се вторачвам във вестниците, с които съм опаковал кутиите със снимките. Гледам годините и датите по техните заглавия. Бяха от 1972 г., другите от 1975 г. А това са годините, когато са правени снимките. После ми попаднаха вестници от 1980 г. - тогава съм изваждал снимките. А те са стотици на брой.
23. Защо разказвам това? Негативите сам съм ги промивал. После ги повивах със специална хартия да изолирам позите от филмите, и ги слагах в кутийки по 3 броя. Опаковах ги и съм надписал на кутията какво има в нея.
Аз зная, че това не ще ви интересува. Но това утвърждава в мен кой е Онзи, Който ръководи и придвижва събития, които трябва да се реализират след 35 години. Ето това е чудото!
24. Подготвих 10 папки, започнах да преглеждам снимките, за да се ориентирам чрез тях в позите на негативите. Разрязвам ги на 6 пози и ги слагам в пликове, за да се преснемат чрез скенера.
Това ще го осъществи Вихър Пенков.
25: За този том - „Изгревът", том 31, ще приложа всички снимки, които съм запланувал.
Мен трябва също да ме има в тях. Аз трябва да се покажа и докажа, че съм бил в онова време. Бил съм!
26. Останалите пози от негативите ще ги използвам за още два тома, които съм подготвил за Борис Николов през 2014 г.
Те са набрани от Полина Тодорова от Видин. Но не казвам за какво са. Това е мой труд през 1972-1975 г. И сега, 2014 г. съм го придвижил за печат. А кога ще се отпечати? Това има думата Онзи, Който ръководи „Изгревът". Амин!
От Вергилий
13.03.2015 г., петък, 10 часа
