1. Беше около средата на месец декември 2014 г., когато през ден няколко пъти ми се обажда Павел Василев и искаше да ме посети, и да разговаряме. Беше ми подготвил да ми предаде една Библия, останала от дядо му Йордан Икономов, както и негов портрет.
Аз все отлагах срещата, защото тогава работих „Изгревът", том XXXI и не исках да излизам от материала. И така се разминах с него.
Сега съжалявам много! Разминахме се.
2. На 27 декември, който е Денят на Учителя Дънов, получих позвъняване по телефона и се обажда неговия син Драгомир, и ми съобщи, че Павел Василев е починал, и че на 30 декември 2014 г. ще има богослужение в салона на църквата на д-р Лонг, която е на ул. „Раковски".
Приех тази новина не като изненада, но бях зашеметен, понеже бях свързан с него по издаването на „Изгревът", том XXIV, който беше за евангелистите-методисти, и в който той участвува.
3. Аз му изпращах редовно по пощата писма за съобщение на концерт-рециталите, които организирах по програмата „Изгревът". Той винаги се обаждаше, че е получил поканата и по това се ориентирах, че в София започват да се разнасят писмата.
Аз изпращах 100 писма за провинцията и 100 писма за София. Обикновено чаках около 2 дена, да ми се обади някой, че ги е получил.
4. Как е работено с Павел Василев по „Изгревът", том XXIV е описано много добре в моите бележки, които можете да прочетете на с. 478, както и на други места. Виж с. 478-482.
5. Идваше ми често на гости и разговаряхме. Аз му казвах, че е първият човек, който си е свършил работата си, за която е изпратен на Земята. Други хора като него не съм срещал.
Беше изряден при поднасяне на материалите и снимките. Обикновено ми казваше: „Аз знаех, че имам мисия, но каква беше тази мисия, не я знаех. Открих я чрез теб."
Казвах му да се радва, че е осъществен „Изгревът", том XXIV, който излезна през 2009 г. от печат, на 15 януари. Аз ходех почти всеки ден до печатницата, защото все се явяваше нещо като противодействие. Накрая успяхме.
6. Този том бе историята на евангелистите-методисти, които бяха издали Библията на български език през 1870 г. Виж снимка № 10. Как е станало това, всичко е описано подробно в нея.
Наблюдавах онзи работник, който взимаше колите и ги слагаше на машината, за да я подвърже с корицата. Очите ми се отварят и аз виждам един стъклен и червен похлупак върху него, който го охранява от външни посегателства.
Беше невероятно да се гледа и да се издържи! Целият треперех от тази гледка!
7. На Павел Василев предадох 200 броя от „Изгревът", том XXIV, да го раздава безплатно на своите приятели евангелисти.
След неколко години той ми върна около 100 броя. Нямало други желаещи. Не можеше да си отговори!
8. Аз направих 5 концерт-рецитала за евангелистите-методисти със случки, събития на мнозина личности през годините на тяхното пребиваване при българите.
За тех можете да прочетете в „Изгревът", том XXVI, с. 963-998, които бяха проведени през 2010 г.
9. Извадих всички тези концерт-рецитали на компактдискове и му направих 20 комплекта, за да раздаде на 20 приятели евангелисти -напълно безплатно.
А списъка на тези концерти е в „Изгревът", том XXVI, с. 963.
10. За да се роди някой в България, е много трудно!
Първият евангелист-методист в България е Гаврил Илиев. Виж
снимка № 11. Неговата дъщеря Манола, виж снимка № 15, се омъжва за Йордан Икономов, виж снимка № 15. Ражда се Милка, виж снимка № 18а, и се омъжва за Драгомир Василев, виж снимки № 18 и 19. Ражда се Павел Василев, с когото направихме „Изгревът", том XXIV.
11. За Драгомир Василев - баща, виж очерка за него на с. 322-337.
За Павел Василев, с. 338-346.
Снимките на Драгомир са в „Изгревът", том XXIV, снимки № 30-31. Снимките на Павел Василев са в „Изгревът", том XXIV, снимки № 33-35.
12. „Защо евангелистите-методисти отхвърлиха „Изгревът", том XXIV?", виж в „Изгревът", том XXVI на с. 955-958.
13. „Какво преживях с участието ми в том XXVI на „Изгревът" - от Павел Василев", виж на с. 959-961 в „Изгревът", том XXVI.
Не можеше да си обясни защо не приемат „Изгревът", том XXVI.
Обяснявах му, че те са му врагове.
14. Всичко, което трябваше да се напише, е написано. Доказателства? Запознайте се с програмите на 5 концерт-рецитала през 2010 г., публикувани в „Изгревът", том XXVI на с. 962-998.
Сега ще разберете защо съм ги публикувал. Именно за това, което сега описвам. Всичко е свързано едно с друго.
15. На 30 декември 2014 г., в 11 часа в салона на църквата Д-р Лонг бе правено тържество по случай заминаването му. Сцената бе отрупана с цветя и венци. Имаше нравствено слово от пастира и слушахме евангелски песни, любими на Павел Василев.
Аз за пръв път виждах такова организирано тържество! Залата беше запълнена с възрастни хора, защото Павел Василев си замина на 81 години.
И всеки посетител желаеше и на него да му се направи такова изпращане, когато му дойде неговия ред.
16. Последните два дни той непрекъснато ме посещаваше с духовното си тяло. Дори не можех да спя нощно време. Търсеше светлината от „Изгревът", том XXIV и дохождаше при мен.
Тези срещи се възприемат с други сетива, ако ги имаш в себе си.
17. На тържеството се приближих до сина му Драгомир, който приличаше на него и беше от неговата родова верига, и му казах: „Павел Василев си свърши работата." И само толкоз. А това е всичко, което може да се каже. А той приживе не можеше да повярва, че си е свършил работата.
Казвах му: „Радвай се заради мен, че аз не мога да се радвам. Аз съм разрушен!"
18. Спомням си, че когато ме посещаваше, аз винаги започвах с това: „Радвам се, че успя да реализираш това, за което беше дошъл на Земята и беше последния от рода си." Той се усмихваше и казваше: „Да знаеш, това е точно така. Но това стана с твоя помощ." Да, с моя помощ, но нали стана.
19. Радвай се, че се закачи за „Изгревът"! Ти си в него, и чрез него ще живееш вечно за следващите поколения българи.
