33. Като ученик, още от най-ранната си възраст в отделенията, прогимназията и в гимназията бях непрекъснато отклоняван от пътя си. Няма човек в България по онова време, толкова много да е отклоняван като мен! И се чудех понякога защо това се случва, именно с мен. А това се правеше от моите врагове, които бяха в Невидимия свят, които бяха ме открили в кое човешко тяло се намирам и ме отклоняваха. Искаха много пъти да ме премахнат и убият! А след това воюваха срещу мен, като влизаха и обсебваха моите близки, моите наставници и учители в училището.
34. Аз много рядко сядах, за да си уча уроците. Но слушах в час много внимателно и запаметявах всичко много добре. Но после трудно го разказвах, защото не се упражнявах да го говоря. Мисълта ми течеше много добре в мозъка, но не можех да го изговоря, защото не бях се упражнявал предварително да го изговоря. А учениците го четяха на глас у дома си, и след това го разказваха по няколко пъти.
Отивам веднъж при един мой съученик, и като виждам как си чете урока и как го преразказва - направо се уплаших! Тогава разбрах, че са ме отклонили безвъзвратно.
И така, вместо да бъда отличник в класа и в гимназията, едвам, едвам я изкарах. Много по-късно имаше един познат, с име Максим. Беше астролог. Единствено той ми посочи причината. Показва ми хороскопа и казва: „Понеже имаш съвпад на планетата Меркурий със Слънце в 3 дом в знака Овен, затова Слънцето изгаря Меркурий, и това е причината по-късно да проговориш, да имаш затруднение в това да разказваш. Ще седиш на масата с червена покривка и ще четеш и ще се съсредоточаваш. Ти от векове си занемарил и изоставил Меркурий." И след това се убедих, че бе много точен.
Дойде време и ми отвориха този център, и сега мога да чета, да разказвам и да пиша едновременно в три свята и в три полета. А това рядко може сега някой да го направи!
Та преминах от едната крайност на отклонението в другата крайност - вързаха ме да вършея чужд харман и да ора чужди ниви, и ме направиха „оратен" кон. Това доживях да ми се случи. Още не мога да повярвам на очите си, че това се случи с мен!
35. Исках да следвам журналистика. Баща ми беше против: „Ще станеш доктор." И така се записах да следвам медицина. Как стана това, друг път ще го разкажа. И понеже не бях свикнал да чета, да уча, то гледах студентите как се събират по двама, по трима човека и преразказват урока си. Гледам ги, слушам ги и не мога да повярвам на очите си. Разбрах, че с мене е нещо станало, и че не мога да се справя сам със себе си. Не бях взел някои изпити и прекъснах следването си, и през това време - 3 години бях войник. Завърнах се от войниклъка и си възстанових следването. И тогава стана голямата промяна с мене.
36. Първо стана конфликт у дома - стана побой между мен и брат ми, и ме изгониха от дома ми. Аз напуснах дома си, отидох във Факултета и поисках стая в общежитието. Един състудент турчин беше този, който раздаваше стаите и ми даде едно легло. Така 4 години бях в общежитие. Получавах стипендия и работех в студентски стол, за да изкарам прехраната си. Някой отвътре ме закачи на друга верига, аз започнах борба на живот и смърт, и успях да завърша медицина.
37. Започнах да работя като лекар. И понеже имах много пропуски при следването си, то в разстояние на 7 години прочетох и научих пропуснатия материал. Така се подготвих, за да взема специалност „Педиатрия" през 1975 г. Бях тогава на 33 години. Започнах да работя като детски лекар в Районна болница в град Своге, който е на 33 км на разстояние от София. Там работих 17 години.
38. Като лекар не съм взимал пари за лечението. Тогава всичко бе в ръцете на държавата, и лечението бе безплатно. Имаше ясни правила и много добра организация.
А аз, трябваше да си изплащам кармата в това население и да си изкарвам прехраната. Заплатите бяха малки, но се справях някак си. Все бях гладен и не си дояждах! А бях здрав и як и ми се ядеше. Как съм се проявявал като лекар, само аз си знам!
Ще ви дам само един пример: Имаше една майка с едно дете, което често боледуваше. Моят шеф не искаше да ходи при тях, и все изпращаше мен да го преглеждам. И по едно време те ми омръзнаха, и аз също не исках да ходя на домашно посещение при тях като лекар. Обикновено ме черпеха с бонбони, или с някой плод. Аз ги държах в ръката си, но като преминавах през моста на реката, ги захвърлях отгоре във водата и казвах: „Да ми се махнат от главата и не искам повече да ги виждам!" И ето сега след прегледа, бабата ме черпи с 1-2 големи круши. Аз отказвам да ги взема. А тя дума: „Вземи ги бе докторе, защото виждаме и сме се убедили, че след като дойдеш и си заминеш, детето оздравява. Само при теб се случва, а при другите доктори това го няма!" Аз се спирам, гледам я изумено и й казвам: „Бабо, като ти взема бонбоните, аз преминавам през моста и ги хвърлям в реката, и казвам: „Както хвърлям тези бонбони, така реката да отнесе болестта от това дете." Затова бабо то оздравява. Ето, взимам тази круша и ще я хвърля в реката, макар че са много хубави за ядене. И повече да не сте ме повикали. Чухте ли?" - „Чухме, чухме, нека да оздравее детето."
Хвърлих крушите в реката, детето оздравя и повече не ме викаха. Ама да не мислите, че това бе случайно и бе единичен пример? - Няма такова нещо! Всеки ден ми се случваха най-различни примери.
Лекувах с официалната педиатрия, но имах сила и мощ да лекувам и по друг начин, който описах. Така си изплащах кармата между това население, цели 17 години!
39. Дойде онова време, започнах временно да работя в „Бърза помощ" - София, та изкарах трудовия си стаж до пенсия. Работих на график, дневно дежурство по 12 часа. Следващият ден съм свободен, а вечерта съм нощна смяна, и след това два дни почивка. Така от всеки 4 дни имах 3 дни за работа.
И така успях да подготвя 19 тома на „Изгревът" и да ги издам. Как това съм го направил, не мога да си спомня, но знам, че беше Ад! И повече от Ад! Беше каторга.
А как съм работил като лекар - беше още по-голям кошмар!
Пенсионирах се през декември на 2002 г. с 36 години стаж.
Аз съм дежурен лекар при Бърза помощ. Изпращат ме на някакъв адрес, посочен чрез радиото в линейката. Обикновено 2/3 от посещенията ми са при деца, защото съм един от педиатрите в нашата I бригада. Останалата 1/3 част са различни случаи.
И сега, не минава ден, не минава нощно дежурство и да не се сблъсквам с кармични развръзки там, в който дом посещавам! Влизам, виждам, преглеждам, назначавам лечението. И понякога подхвърлям някаква дума, от която се вижда каква е причината на болестта. Ако родителите или близките им се закачат за моите думи, то означава, че са готови да ме изслушат. Тяхното съзнание е готово да ме чуят и разберат. И тогава аз казвам каква е причината на болестта, кой носи вината, и как трябва да се разреши проблема. Казвам им, те ме гледат първо учудено, а след това уплашено и се разделяме. А дали ще го изпълнят, това е друга работа. Аз моя дълг съм изпълнил.
И това съм го правил по времето на социализма, когато комунистическата власт бе за атеизма, отхвърляше такова лечение, и се бореше срещу него. Но понеже аз лекувах по традиционна медицина, пишех рецепти, давах лекарства - не ме закачаха. Е, разбира се, че коментираха по домовете пациентите, но аз не контактувах с лекарите и стоях настрана.
И това бе по няколко случая на дневно дежурство, и още толкова на нощно дежурство. И няколко дни тези духове вървяха след мен, за да им разрешавам проблемите.
При такива обстоятелства аз подготвих 19 тома от „Изгревът"!
Сега разбрахте ли как съм работел като лекар в Бърза помощ?
40. Един от град Варна ми пише писмо и ме хвали за моя голям труд. Писах му, че това не е труд, а е каторга!
Описах му как в древността гемиите са карани от гребците, които са били оковани, а краката им са били във вериги. Ръцете им са били свободни, за да гребат. Там отпред е стоял един с тупан и е бил по него, та по команда да гребат по едно и също време. А онзи, който е бил надзирател е държал камшик и бич в ръцете си, и го стоварвал по гърбовете на ония, които не се гребели както трябва.
Така и аз се чувствувам, че съм закачен за верига и че съм роб между гребците! Не зная дали ме разбра! Но аз разбрах, че в момента съм роб и греба окован във вериги. Това е положението с мен в момента.
