5. ДИМИТРИНА АНТОНОВА И НЕЙНИТЕ ЛЮБЕЗНИ
ПЛЕМЕНИЦИ
5.1. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ДО ЕКАТЕРИНА МАРКОВА,
ДЪЩЕРЯ НА РОЖДЕНА СЕСТРА НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА
ИЗЛОЖЕНИЕ
от Вергилий Николов Кръстев,
живущ на ул. „Васил Друмев" №1,
София 1505, тел. 9 44 79 53
до Екатерина Маркова - дъщеря на Мария Антонова Стефанова,
която е рождена сестра на Димитрина Антонова
Част I. КЪДЕ Е ИСТИНАТА И КЪДЕ Е ЛЪЖАТА?
Уважаема Екатерина Маркова, племенница на Димитрина Антонова,
1. Светозар Няголов по телефона ми съобщи за Вашите писма, изпратени до него, и за обвиненията, които отправяте към мен. Аз ги поисках, той ми ги предаде, аз ги прочетох. А преди това, преди да ги прочета, му казах да напише писмо до Райка, че всичко, което ми е било предадено от нея, ще й бъде върнато. И то лично на нея. А сега ще ви отговоря на обвиненията.
2. Вие не ме познавате. Затова аз ще Ви се представя. Роден съм през 1938 г. в София, по професия лекар, в момента пенсионер от три години, със 100 долара месечна пенсия.
3. В разстояние на много години аз работя по Програмата на „Изгревът". Чрез тази програма, която аз ръководя, аз опазих и съхраних непечатаните беседи на Учителя Петър Дънов 30 години от ежемесечните обиски на комунистическата власт. А след смяната на тази власт организирах, ръководих издаването по оригинала на тези беседи в 59 томчета. А как съм работил и какво съм издал, е отпечатано в „Изгревът", том XVI, с. 819-905. Вие това не сте чели, нито пък онези, които са Ви говорили срещу мен. И още нещо - в разстояние на 3 години се събираха ръководителите на братствата в Айтос, правеха протоколи, събираха десятък за издаването по оригинала на Словото на Учителя Петър Дънов. Но не ми дадоха нито лев, а събраните пари ги закопаха в реконструирането на къщата на Райна Калпакчиева. А каквото издават, го редактират и променят. А от 1996 г. до 2000 г. аз издадох оригиналните беседи и лекции, които съхранявах. Но това го направих аз, но не и онези, които говорят срещу мен. Аз съхраних! Аз издадох! Аз спасих! Това е.
4. От 1990 г. до 1998 г. организирах и финансирах над 90% от концерт-рециталите по Слово на Учителя Петър Дънов и по Негова музика*.
Сценарият за рециталите го подготвях аз, а го четеше народната артистка Виолета Гиндева. Салоните бяха препълнени. На сцената качих към 15-20 музиканти и им дадох възможност да се реализират като певци и инструменталисти.
5. От 2001 до 2005 г. концерт-рециталите бяха възстановени, но вече сценарият бе друг. Четяха се спомени на даден автор и след това следваше изпълнение на музикантите на песен на Учителя Петър Дънов.
От 2001 г. до 2005 г. са проведени 27 концерт-рецитали, като залата, в която се провеждаха, има 220 седящи места и 30-50-70 правостоящи. Отвън има помещение, където се предлагат книгите на Учителя. А поредицата на „Изгревът" е в салона. И така, 27 концерт-рецитали по 250 души, това прави 6750 души. Дори големите певци и инструменталисти днес дават концерти пред празни зали.
6. От 1993 г. до 2005 г. са излезли от печат 21 тома на „Изгревът", като от том XII до том XXI са по 900-1 000 страници, с 80-100 страници снимков материал на хромова хартия. В момента се подготвя „Изгревът" том XXII, който трябва да се даде под печат през месец януари 2006 г.
7. Първият т.н. Братски съвет изхвърли на улицата „Изгревът", том I.
Вторият т.н. Братски съвет написа две циркулярни писма срещу мен и ги изпрати в провинцията. Аз тези писма ги публикувах в „Изгревът", том IV и дадох своите обяснения. А тези, които се подписаха срещу мен, аз ги качих на сцената като музиканти и на техните бащи съм записал спомените и съм ги спасил от исторически провал. Без мен нямаше да ги има. А сега ги има в „Изгревът".
Третият т.н. Братски съвет ходи по провинцията и разказват лъжи, че това в „Изгревът" аз съм си го измислил. И плащат командировка на определени лица да разпространяват тези лъжи. Има хора, които ме уведомяват с писма.
Онази информация, която сте придобили за мен, е именно от тези лица. А това не е вярно. И ще Ви кажа защо не е вярно.
8. Аз лично съм работил 30 години в пълна нелегалност със съвременниците на Учителя и съм записал на магнетофон техните спомени. Други сами си ги написаха и ми ги връчиха лично, с подпис, за печат. Трети ми дадоха някои запазени неща - като Борис Николов, защото аз му свърших работата и без мен той нямаше да има историческа следа. А сега я има, както и сестра му Цанка Екимова в „Изгревът", том VI, така и брат му Николай Дойнов в том I и том XV.
В момента няма нито едно лице в провинцията, което може да ме упрекне или обвини, че съм заграбил нечий архив. Няма такова лице. Онова, което ми е предадено лично от съвременниците на Учителя, аз го съхранявам и съм го издал. А други чакат своето време да се отпечатат. Така че това, което са Ви разказвали - че съм крал, не е вярно. Дайте им имената и адресите, и аз ще го отпечатам в „Изгревът" със съответно разяснение. Но Ви уверявам, че това те няма да направят. Защото, ако някой пише срещу мен, аз веднага публикувам техните писания и давам разяснение. И вече не смеят да пишат, защото ги е страх от лъжата и че ще бъдат разобличени.
И така, няма такова лице, което да ме обвини, че съм откраднал нито един лист хартия. Онова, което ми е предадено, е за печат и аз да го съхранявам. И това го правя.
9. Съобщавате, че много хора искали да ме бият. Това могат да го направят. А може и да ме убият! И кой ги спира да направят това? Отговорете си. Искали да ме съдят. Нека ме съдят. А за какво? Всичко е вярно и е истина. А тези, които искат да ме съдят, нямат право на това, защото това са спомени на бащите им, които сами са ги написали и са записани на магнетофон. И са ми дали право да ги публикувам и това става чрез мене и „Изгревът". А защо? Искат да се освободят от лъжата, която носят в себе си.
10. Обвинявате ме, че съм изложил много хора. Аз не съм го измислил! Те са си го написали, те са го разказвали, с цел да се публикуват техните истории. А техните наследници нямат нищо общо с това, което аз съм свършил с бащите им. Има един окултен закон: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа." Така че опитността на един спомен е опитност за цялата Школа на Учителя Петър Дънов.
До сега нито един наследник не е публикувал нещо за баща си. А защо? Защото аз съм я свършил тази работа. И те нямат нищо общо с бащите си! Сега воюват срещу мене, и така сега действуват като техни врагове.
11. И така, напишете ми адресите и имената на тези, на които съм взел архиви и не съм ги върнал. Няма такива хора! Това, което съм получил и записал, е от бащите им, с право на печат и с право на съхранение. Напишете им имената, аз ще ги публикувам и ще дам обяснение за техните лъжи. Всичко ми е предадено с подпис. Чакам техните имена и адреси. Убеден съм, че няма да смеят да ги дадат.
12. Ето, в спомените на Димитрина Антонова в „Изгревът", том VIII, с. 356-410 има лични и интимни спомени, на които аз съм поставил подходящи заглавия, без да променям нищо. И те никого не увреждат. Така е и с другите автори на спомени, които съм публикувал.
13. Обвинявате ме, че съм изложил дъщеря си. Нейната майка, като беше бременна с нея в третия месец, ме напусна, избяга от мен заради един, който беше на 80 години, понеже се скарахме заради него. А тя му беше любовница преди това.
Аз бях оставил към 600 писма на Учителя до Пеню Киров, както и архив, събиран 30 години, както и към 1 000 снимки. Бях организирал и предал цигулката на Учителя - „Гуарниери", да я ползува Милка Кралева, понеже е цигуларка. Дойде време, те продадоха салона на Братството в Бургас, продадоха снимките, продадоха писмата на Учителя, и за цигулката ми искаха 40 000 долара. И всичко това го написах в „Изгревът", том XI, с. 791-803, издаден през 1999 г. За да се знае и да не се разпространяват лъжи. Но Вие не сте чели това. И затова Ви подвеждат с лъжи.
14. Според мен Вие не сте чели нито един том на „Изгревът", дори не сте чели спомените на Димитрина Антонова в том VIII. Ако бяхте ги чели, трябваше да ми благодарите за това. Аз съм работил 6 месеца за Димитрина и лично съм заплатил за издаването. И не само това.
15. Иронизирате ме, че съм велик писател. Грешите. Велик е моят труд и моята саможертва и жертва! Това е Великото.
И затова - на колене пред моя Велик труд!
И това е причината да Ви пиша това писмо. Иначе щях просто да върна архива, и всичко щеше да се усмири. А сега във втората част ще разкажа цялата история по получаването на архива на Димитрина Антонова.
16. Интересно и учудващо за мен е това, че Вие не ме обвинявате, че печеля от „Изгревът". За публикацията на Димитрина Антонова в том VIII, съм заплатил с мои средства. Вие с Райка не сте дали нито един лев.
Един том от „Изгревът" съдържа 1 000 страници плюс 80 страници снимки на хромова хартия, се продава за 10 лева в книжарницата. За продажбата на книгата плащам 25%, или ми се удържат 2 лева и 50 стотинки на всяка книга. Взимам 7 лева и 50 стотинки. В нея има 80 страници снимки. Умножете ги по 20 стотинки - 16 лева. Умножете ги по 10 стотинки - 8 лева. Така че те не плащат дори снимките. А 7,50 лева е равно, по курса, на 4,68 долара цена.
Има ли някъде в САЩ да се продава книга от 1 000 страници плюс 80 страници със снимки за 5 долара? Отговорете си. И в Европа няма. И в България няма! А това става само чрез мен. Това е разликата. А това е факт.
Част II. ИСТИНАТА ЗА АРХИВА НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА
1. За Димитрина Антонова знаех от Борис Николов. Той разказа за един спомен за нея, който аз записах на магнетофон и той бе публикуван в „Изгревът", том I, с. 388-390: „Златните копринени нишки на Димитрина Антонова". Спомням си, че Борис лично знаеше наизуст това стихотворение. И когато го декламираше, стана прав, и Дух и Сила влезе в него, и това, което чух и видях, беше неописуемо! Тогава разбрах нейната поезия. По-хубаво стихотворение за Любовта в българската поезия няма! Заглавието е „Нишки", публикувано е в „Изгревът", том I, с. 389-390.
2. В „Изгревът", том IV, с. 594-595, написах един очерк за нея и дадох библиографска справка на това, което е публикувала от 1938 г. до 1967 г. в 11 нейни книжки. И публикувах едно нейно стихотворение: „Песен", на с. 595. Тези сведения бяха взети от Райка Маркова. След като Райка прочете онова, което съм цитирал в том I и том II, тогава се реши да ми съдействува. Аз й благодаря!
3. Уговорката стана по телефона чрез Марийка Марашлиева и аз отидох с нея на посочения адрес, и се представих с паспорта си, че аз съм същото лице. Там беше Райка заедно със съпруга си Захари. В разстояние на 2 часа аз изложих моя план и моята концепция за спомените на приятелите. Те ме слушаха с внимание. Аз не посегнах към архива, докато не получих тяхното съгласие. Райка ми каза, че този архив Димитрина го е предала на Екатерина за издаване и съхранение. Но Екатерина не беше в България и тогава тя с мъжа си взе решение да ми го предадат, с условие да го върна. Аз обещах това - да го върна. А беше 7.XII.1997 г.
4. Архивът беше завързан в отделни пакети, аз ги разопаковах и понеже знаех какво търся, отделих онова, което ми е необходимо за публикация. Райка ми се довери, заедно с мъжа си. И аз обещах, че ще запомня това доверие. И още го помня. А на мен там ми е слабото място - когато някой ми гласува доверие. Все едно, че ме връзва с верига и отвътре, и отвън. Същото е в момента, което сега чувствувам с архива на Димитрина. Вързан съм и не искам да се отвържа!
5. Аз работих няколко месеца с това, което ми бе предадено от Райка. Спомените на Димитрина бяха разхвърляни по разни листове и бележки, и беше трудно да ги сглобя. Но успях. И стана цяло чудо - по тях протече светлина! Накрая аз написах своите бележки на с. 410. Изпратихме един том на Райка и тя се убеди, че аз съм изпълнил обещанието си.
6. Минаха месеци, и може би година, и при едно от своите идвания Райка поиска да й се върнат 6 тефтерчета. Беше уведомила Марийка Марашлиева, че Вие сте била побесняла, че без Ваше разрешение сме издавали. Аз обясних, че в този архив има материали, има поезия, които трябва да се подредят в един отделен том на „Изгревът". Тя не познаваше архива. А Вие сте го забравили какво има в него. Наистина там има 6 тефтерчета - 10/8 см., но това, което има в тях, бледнее пред останалия архив. Обясних, че трябва да изчака и че на никого не му трябва този архив.
7. Тогава аз направих грешка, че не се срещнах с Райка, за да обясня всичко. Да обясня моята концепция за издаването на материалите на Димитрина. А защо направих тази грешка? Като се върнат българите от чужбина, те все не се срещат с когото трябва, и все ги отклоняват. И така, уточнихме се да остане архивът у мен, и то временно.
8. Когато се срещнах с Райка и мъжа й, беше 7.XII.1997 г. Тогава те ми разказаха, че Захари работи по музиката на Учителя. Аз го охрабрих и му казах да го публикува. Ето, Райка е предала на Светозар две папки с ноти. Аз ги поисках от Светозар и той ми ги предаде, защото аз се занимавам с музикантите и аз организирам концертите. Сега чрез това писмо ще поискам от Райка да ми изпрати на диск или дискети нотния запис на двете папки, за да ги пуснем на компютъра, за да ги чуя как ще звучат. И тогава ще се произнеса за тях.
9. В онзи етап, през 1997 г., Райка взе решение и ме допусна до архива на Димитрина. Вие се ядосвате, че сте отстранени от вземането на решение. Не сме го направили нарочно. Друг пъклен план срещу вас нямаше. Никой не можеше да свърши тази работа, защото никой не е в течение на вътрешната Школа на Учителя. Вие беснеете, че Вие сте изхвърлена от взимането на решение. Аз не съм Ви изхвърлил от България, а това го е направил някой друг. На него ще се сърдите.
10. Преди 2 години Райка присъствуваше на един от моите концерт-рецитали. По време на антракта тя се представи и каза, че много й харесва това, което вижда и чува. И отново постави въпроса да се върнат тези прословути 6 тефтерчета. Усетих, че беше много напрегната и много измъчена от цялата тази история. Обясних й, че искам да издам поезията на Димитрина и че след това всичко ще бъде върнато. Тя се съгласи. Гласува ми втори път доверие. Тя поиска да има връзка с мен и аз й дадох своята визитна картичка. И оттогава не се е обаждала. Аз разговарях с нея около 1-2 минути, през мене минаваше цялата организация на концерта. И нямах време. А и тя след това не се обади. Разминахме се с нея.
11. В моето съзнание бе оформена цялата концепция за нейния материал, как да се подреди и отпечата. Само аз познавах нейния архив. А Вие бяхте го забравили какво представлява. Фактът, че държите на тези 6 тефтерчета, показва, че Вие сте забравили какво има там и какво съдържат. И това е причината, поради която през септември 2005 г., когато Райка бе дошла в София, накарах Светозар да отиде и в един чувал да сложи поезията на Димитрина, за да я прегледам. Райка ми гласува доверие за трети път. Знаете ли какво значи три пъти доверие към мен? Това са три вериги, които са ме завързали, и отвътре, и отвън. И сега всичко това ме задушава.
За 3 дни аз прегледах материала отново, опаковах го в найлонови торбички и ги върнах в чувала. После го занесох на Светозар и той го занесе в дома, откъдето го е взел.
12. Така че, в мен е построена цялата концепция за издаването на архива на Димитрина. Този архив не е краден. Не е получен чрез измама. Той ми е предаден да го ползувам с цел издаване. И то благодарение на Райка. Аз Райка няма да предам. Няма да предам и Димитрина. Досега никого не съм предавал. Връщам ви всичко!
13. Прави ми впечатление, че Вие не съобщавате имена, кого съм излъгал. Не съобщавате имена, кого съм обрал или съм му откраднал парите. Не съобщавате, че на някого съм откраднал жената или че съм обезчестил дъщерята, или че съм развратил сина им. А защо не ги съобщите? Защото няма такива лица.
14. Единствено Вие се ядосвате, че сте отстранена от взимането на решението за архива на Димитрина. Така се случи. Не беше умишлено или нарочно. А Вие защо не се срещнахте с мене, когато бяхте дошла в България, да ви обясня всичко? И ако държахте толкова на архива, щях да го върна веднага, до последния лист. И нямаше да има това ожесточение у Вас към мене.
15. Понеже в момента работя със Светозар и той вижда какво работя, реши да ми съдействува. Това стана по моя молба. И той я изпълни. Така че той не е виновен. Вината я взимам аз. Аз съм виновен, че ме има и че искам да свърша работата на Димитрина. Вие, и да искате, няма да можете. Дори да го предадете на специалист - нищо не може да направи. Специалистът съм аз. И като влезне в „Изгревът", ще има друга сила. Вие не сте чела „Изгревът" и нямате представа от него. А онези, които ме хулят, изобщо, и да искат, не могат да го четат, защото той е заключен за тях с 9 катинара.
16. Аз съм взел решение да ви върна всичко, до последния лист. Но ще го върна лично на Райка, защото от нея съм го взел. Три пъти ми гласува доверие. А това е много за мен. Искам да го предам лично, за да не се каже по-късно, че нещо липсва, при положение, че никой освен мен не знае какво има и освен мен никой не го е пипал! Аз съм го приготвил и опаковал. Предавам го. Решението е взето.
17. Ето това е моето обяснение. Връщам ви материала. Аз ксерокс-копия няма да правя. Аз работя само с оригиналите. А вие го предайте на когото искате. Но според мен ще ви трябват 6 000 долара. И като го отпечатате, няма кой до го купува. Ето това е проблемът, с който ще се сблъскате. И това време ще дойде.
18. Аз ще чакам Райка да дойде в България, за да вземе архива на Димитрина Антонова. Щедойде време, когато щенаправя концерт-рецитали по спомени на Димитрина. И тогава ще поканя Райка да присъствува. Ще направя изложба с плакати от малкото снимки на Димитрина, заедно с рода й. Затова в момента задържам снимките. Но ако държите, ще ги върна и тях. Няма да има проблем. Аз съм публикувал снимки на Димитрина в „Изгревът" том VIII, снимки № 21 и № 50, и в „Изгревът" том XIII, снимки № 122 и № 123. Вероятно трябва да се издирят още от албумите на нейните племенници, роднини и познати, докато са още живи.
19. Уведомявам Ви, че настоящото изложение се изпраща препоръчано до Вас и с копие до Райка. И ще бъде публикувано в „Изгревът" том XXII, заедно с двете писма, които сте изпратила до Светозар. И тогава нека да видят кой е крадецът и кой е мошеникът.
20. С настоящото мое изложение може да ме съдите, защото аз си признавам, че съм взел архива, но той ми бе предаден от Райка Маркова. Така че аз искам да се освободя от тези три вериги, с които съм вързан. Чакам времето и деня, когато лично ще го предам на Райка. Той е опакован от мен. Приготвен е и чака, за да се върне. И повече с Димитрина няма да се занимавам. А отсега нататък ще имате работа вие с нея. А тя ще ви побърка. Уверявам Ви. Така, както сега побърква лично мен.
21. В спомените на Димитрина има един такъв случай, когато тя връчва в плик на Учителя своя десятък, който е бил много малък. Като споделя това с Учителя, Той е казал, че има две положения - или че е малък чучурът, през който тече водата, или че в коритото на извора й няма достатъчно вода. Това се случва с всеки. Но от този чучур е капело капка по капка и тези капки са създали нейната поезия. Дори комунистическата цензура е оценила навремето чистотата на нейната поезия и я публикува като поезия за деца от предучилищната възраст. Днес аз се учудвам на онзи редактор преди 40 години, че той е публикувал с цветни илюстрации нейните книжки. А като си представя, че пред него е стояла Димитрина, над 60-годишна, с измъчено лице, с недъгава дясна ръка - направо се изумявам на онзи управник, който е разрешил да се публикуват нейните стихове. А са знаели, че е „дъновистка". А ги е публикувал заради чистотата, която са носели в себе си.
22. Според моя план нейната поезия и материалите от нейния архив, трябва да се публикуват в един том на „Изгревът" от 1 000 страници. Аз имам тази концепция в себе си. И като се отпечаташе този том, той нямаше да се продава, а щеше да се раздава като безплатно приложение към последния отпечатан том на „Изгревът". Така щеше да се съхрани поезията и архивът на Димитрина и така трябваше да се разпространи. И когато щяхте да дойдете отново в България, то аз щях на Вас и на Райка да дам по 100 тома, да ги разнасяте на своите познати. Това беше моят план.
Най-малко 6 месеца има работа по нейния архив, да се подреди, и още 6 месеца, да се подготви за печат. И трябва да се плаща на всеки. Досега никой не е дал лев за Димитрина. Но тя има достойни племенници, които вече над 15 години работят в чужбина, спечелили са много пари и лично ще финансират нейния архив. Да им пожелая успех! Аз бях до тук. А от тук нататък - те имат думата за решения.
А аз с връщането на архива на Димитрина се освобождавам. Искам отново да бъда свободен човек и да кажа: „Да живее Свободата!"
С уважение: Вергилий /подпис/
10-13 часа на 25 декември 2005 г.
П.П.: Настоящето изложение се преписа от ръкописа от Марина Иванова, в 4 екземпляра - за Екатерина, Райка, Светозар и Вергилий
_____________________
* Концертите бяха 20 на брой!
