Днес е 17 септември 2014 г. Вече съм на 76 години и 6 месеца.
От няколко години в главата ми се върти една мисъл. Ако ти си същество от Невидимия свят, за да слезнеш на Земята, трябва да се облечеш в плът. На Земята, трябва да имаш тяло. Без него не можеш да направиш нито една крачка! Някой трябва да те зачене, после да те заплоди, да го износиш плода и накрая да го родиш. Ада го отгледат, да го отчуват това дете, трябва време, за да стане на 33 години.
Аз също се ожених и една нощ усетих и видях как едно същество влезна в мен през краката ми, премина през цялото ми тяло, и влезна в тялото на съпругата. Разбира се, че да се съедини един сперматозоид в една женска яйцеклетка, трябва да има някой, който да свърши тази работа, за да се заплоди жената. След това се износва плода 9 месеца, и накрая се ражда.
А сега ще ви разкажа една случка, която я слушах преди 40 години. Ще видите защо съм я запомнил. В училище, в клас има един ученик Иванчо. Влиза учителката в клас, Иванчо вдига ръка и учителката пита: „Какво има да кажеш Иванчо?" - „Учителко, аз днес не съм си научил урока, защото вчера с баща ми водихме козата на пръч!" Учителката го оглежда дали това не е нова магария на Иванчо и запитва: „Абе защо това не го направи баща ти, та да можеш ти да си научиш урока?" Иванчо отговаря: „И баща ми може да го направи, и аз мога, но козата си сака пръч!" И млъква. Всички мълчат. Изведнъж класа избухва в смях, стават всички на крака и започват да ръкопляскат, и накрая викат: „Ура!"
Учителката е стресната. Тя не може да разбере какво е станало и защо всички викат „Ура!" Не може и толкоз! Тя разбира, че нещо е станало, но не знае още какво е то. Изведнъж става от стола при катедрата, и напуска стаята и класа. Всички се смеят в класа и поздравяват Иванчо.
Учителката отива в учителската стая и седи. А тя е празна, защото учителите са по класните си стаи и предават уроците си на учениците. Седи и размишлява какво ли е станало, че всички викат „Ура!" Ето, идват учителите и тя им разказва какво се е случило в класа. Учителите ръкопляскат, стискат й ръцете и я поздравяват, а учителките я прегръщат и целуват. А една плаче и казва: „Ти стана учителката на България и на света! Козата си сака пръч! Жената си сака мъжкар, за да зачене!"
И тогава учителката разбира какво е станало с нея.
Учениците веднага разказват и след 2 часа всички в училището знаят за случая, шегуват се и се поздравяват с думите: „Козата си сака пръч!"
На следващият ден всички граждани са узнали за случая. Като срещнат учителката се усмихват, и я поздравяват с думите: „Козата си сака пръч!"
Учителката не може да поверва на ушите си и на очите си! Ето, две моми приближават и викат: „Учителко, козата си сака пръч!" И се смеят. Учителката се окопитва и запитва: „Абе вие двете не сакате ли пръч?" -„Сакаме, сакаме, ама го няма!" - „Как да го няма? Тук на всеки 10 метра срещам по един пръч!" - „И ние срещаме, ама тия пръчове не скачат като пръчове!" - „Как ще скачат, когато вие не си въртите опашките?" - „Какви опашки?" - „Козата като се разгони, започва да си върти опашката наляво и надясно, и издава звук. Тогава пръчо търчи, догонва козата и скача върху нея, и я „оножда". Ако не си върти опашката, никакъв пръч не дохожда. В опашката е тайната!"
Момите викат: „Леле, леле, какво ни дойде на главата! И откъде ще дойдат тези опашки, та и ние да ги завъртим, та да дойде „пръчо"? -„Молете се, да ви поникнат опашките." - „Ще се молим учителко, ще се молим! Благодарим ти учителко!" - „Ето, разбрахте, че трябва да имате учителка в живота." - „Разбрахме учителко, ще се чака да се явят тези опашки, че и ние да ги завъртим, та да се оправим някак си." - „Ще се оправите, когато дойде някой да ви „оножда"." - „Да дойде учителко! Да дойде! Чакаме го!"
Този случай съм го чувал над 10 пъти. Първият път го чух от една млада учителка, цялата разцъфнала, и се облизваше, когато казваше: „Козата си сака пръч!"
Всека жена го разказваше по своему, но вкарваше и себе си в случката.
Накрая видях един старец да го разказва, и през цялото време плачеше! За кого плачеше, не се знаеше, дали за козата или за пръчо! Попитах го и той каза: „И за двете!" Беше му минала младостта.
Аз съм отрасъл на село. Аз съм виждал петелът как яри и скача върху кокошката, и я оплодява. Виждал съм как се снасят яйца, па се слагат под квачката да ги измъти на пиленца след 21 ден.
Виждал съм врабчета, както и гълъби как се целуват с човките си, и мъжкия се качва върху гълъбицата, за да я „оножда".
Водил съм коза на пръч, крава на бик, кобила на жребец, свинкя на шопар. Виждал съм как кобилата се „жреби", свинята да се „праси", кравата да се „тели", козата да се „кози". Виждал съм всичко и съм го приел, че то съществува.
На Земята живота преминава през мъжката и женска форма. Иначе не може!
Така че няма непорочно, безплътно зачатие на Земята, щом трябва да се родиш в плът. Трябва ти мъжкар, трябва ти женска и да се „онождат", та да се оплодят. И да се роди дете!
Това, което е написано в Евангелие на Матея в гл. 1, ст. 18, че „Мария се намерила непразна от Святия Дух", не е вярно!
Зачеването в плът става по друг закон. Зачеването от Святия Дух може да роди Дух. Идва Святият Дух, влиза в човека и той се новоражда в Дух. А в плът, той е роден от баща и от майка. И отгледан е от тях.
Също и в Евангелие от Лука, гл. 1, ст. 35 се споменава, че Святият Дух ще дойде върху Мария и ще я осени, и от Него ще роди Божия син. Това също не е вярно! Да се роди, трябва баща, трябва и майка. Святият Дух идва върху онези, които имат човешки тела, за да влезне в тях, та да ги „осени"и просвети.
И най-голямото доказателство, е раждането на Петър Дънов от баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Георгиева.
И после, на 33 години идва Божествения Дух в Него на 7 март 1897 г. На 15 август 1912 г. идва Христовия Дух, а на 16 юли 1922 г. идва Господния Дух.
През тези вселявания преминава Петър Дънов. А това е въплътения Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно.
Ние имаме пример. Имаме доказателство.
И пред това доказателство ще издадем заповедта: „Всички на колене пред „Изгревът", защото чрез него се изнесе тази истина на света!"
А аз бях определен да я изнеса. И аз я изнесох. Написах я. И ще я отпечатам за бъдещите поколения. И да се запази истината за раждането на Исус, за разпятието на Исус, и за възкресението на Исус, но не във физическо тяло, но в духовното Му тяло.
Това е много добре казано от апостол Павел, I Послание към Коринтяните, гл. 15, ст. 38-56. В ст. 44 се казва: „Сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело. Ако има одушевено тело, то има и духовно тело."
Виждате ли колко е вече всичко от ясно по-ясно?
Ние имаме доказателството за раждането на Всемировият Учител Беинса Дуно на Земята. Това ще намерите в „Изгревът", том XXIX, и ще се срещнете с Него в 572 снимки от времето на Школата на Учителя Дънов, както и Негови последователи.
Добро посрещане! Пожелаваме ви и на вас да дойде Духът, за да ви възкреси в Дух и Истина!
И тогава ще се новородите, но в Дух, и то във вашето човешко тяло, което притежавате в този си живот.
Амин!
Завършено в 12.30 часа на 17 септември 2014 година.
от Вергилий Кръстев
Послепис:
А на българите оставям тази приказка. Тя е вечната приказка „Козата си сака пръч!" Тогава пожелавам навреме на едните да им се яви опашката на козата, а на другите тутакси да дотърчи у тях пръчо. И да скача на онази коза, която си върти опашката.
И тогава приказката за непорочното зачатие за живота на Земята, ще се осъществи изцяло.
Ето защо това е вечната приказка за живота на Земята!
