Истинския път на ученика в Школата на Учителя, е даден в Словото му. Друг път няма. Другите пътища водят към света на лъжата и заблуждението.
Ето защо аз поместих няколко очерци за Петър Филипов, защото той също премина през тези два свята, но накрая се заблуди и се провали. Заблуди се в това, че смяташе, че в един човешки живот можеше да извърви онзи път, през който се минава за хиляди години.
Някои смятаха, че като са дошли в Школата на Учителя, това е последното им прераждане, и след това преминават в друга еволюция, и стават светии.
И Петър мислеше така. За заблудата се плаща с голяма цена, дори и с живот. Така, че той не написа нищо и не разказа нищо за Школата на Учителя, макар че беше цяла енциклопедия. Няколко пъти ходих с магнетофон при него, но той не пожела. Той смяташе, че ще има много по-големи условия в бъдеще, и не искаше затова да се обвързва с мен. А пък аз знаех, че е точно обратното.
Той беше добър астролог, но не можа да се ориентира в проблемите на своя хороскоп. Петър се опитваше да пророкува, къде сполучливо, къде безуспешно. На Изгрева имаше много ясновидки и ясновидци, действуващи астролози и хироманти.
За всички тях Учителят беше казал: „Гледачи на ръце и гледачи на боб!" Аз заварих на село старите баби как пророкуваха с бобени зърна. Петър се занимаваше с френология, и беше си подбрал няколко снимки, които показа, за да видя неговата еволюция. Снимките бяха от хубави, по-хубави, но Петър нищо не можа да реализира. Останаха само хубавите снимки. Ще му ги публикувам.
Учителят беше предал Своите песни на Школата. Те са обект на изучаване, проучаване на следващите поколения. Аз работех с всички музиканти, и зная какво представлява музиката на Учителя. Голяма част от този материал вече е публикуван от мен. Петър Филипов имаше също свое музикално творчество, и смяташе, че този, който му дава песните и мелодиите, в основата е Учителят. Но това не беше верно.
А каква е стойността на неговото творчество, това ще преценят в бъдеще музикантите. Мястото на личното творчество, се намира там, в личния и обществен живот и в света, но не и в Школата на Учителя, с цел да се измести музиката на Учителя. Ето, от тук започва отклонението. Петър бе много обвиняван и укоряван от Братството за тази му дейност. Той обяснява, че тези песни са му предавани от светли същества, изпращани от Учителя. Че песните му бяха давани, това е факт неоспорим, но от кого, това може да се провери, когато се проучава музиката му. За мен всяко едно лично творчество, има право да види бял свят, и трябва да се окуражава. И ще му ги издам!
Петър имаше заложби и качества, които разработваше, но ги насочи в съвсем друга посока. Бяха го заблудили, и така го отклониха! Окончателно.
Той имаше свещенодействие към Словото на Учителя. Виждал съм го как го чете. Присъствувал съм в домът му, когато заедно сме се молили. Той имаше молитвен дух, нещо, което съм виждал у малцина. Имаше вътрешна връзка със Словото на Учителя.
Той не беше случаен дух, той бе представител на онези души от времето на Халдей. Беше дошъл в Школата на Учителя, за да научи Новото Верую от Словото на Учителя.
Имаше моменти, когато симпатизираше на Михаил Иванов от Франция. Той смяташе, че Михаил може нещо да направи. При онези условия, при които ние живеехме, когато бе времето на Людмила Живкова, то Михаил Иванов пристигна около 1979 г. в България. Тогава Петър Филипов се срещна инкогнито в дома на Дина Станчева, и в присъствието на Марийка Марашлиева. Петър бе препоръчал на Михаил да съдействува за издаването на беседите на Учителя. Какво се случи по-нататък? Мина едно десетилетие след 1989 г., дойде една нова епоха, и на свободен печат. Дойде време, когато последователите на Михаил Иванов докараха книгите на Михаил Иванов, започнаха да ги превеждат на български и да ги разпространяват в Братството. Ето, по такъв начин Михаил Иванов „изпълни" молбата на Петър Филипов. Не беше случайно, а закономерно.
Ето така завърши и приключи още една голяма заблуда на Петър Филипов. Отклонението започва с малките величини, и накрая се идва до големия провал.
Изпитвам уважение към личния път на Петър Филипов. Но той е пример за бъдещите поколения за едно отклонение на една личност, която е съчетала в себе си достатъчно качества и дарби. Цялата беда се състои в това, че тази личност избра погрешен път.
Пътищата за излизане от Школата на Учителя са много, понеже и примамките са много за отклонението на ученика. Но за влизането в Школата на Учителя, има само един път. Той става единствено чрез Словото на Учителя, чрез неговото проучаване и прилагане в живота на ученика. Това е единствения път и друг път няма в Школата на Бялото Братство.
