12.2. РУСКИЯ И БОЛШЕВИШКИЯ КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ
НА 26 ЮНИ 2004 ГОДИНА, СОФИЯ
12.2.1. Аз бях много ядосан от това, че ми спряха организирания и подготвен концерт на 29 май 2004 г. И през ум не ми е минавала някаква мисъл, че трябва да се откажа от този сценарий. А той беше при водещия Петър Вангелов и чакаше времето си.
12.2.2. Първо, промени се изцяло концепцията за концерт-рецитала. Оформи се заглавието на поканата. Тогава реших за концерта да включа не песни от Учителя, а песни на руските войни от времето на Октомврийската революция и от Отечествената война 1941-1945 г.
Това решение не беше мое, но се яви като светкавица в съзнанието ми и с гръм и трясък се стовари върху мен. Едвам го издържах! От този момент около 40 дни бях в едно невероятно състояние на духа! Не можах с нищо друго да се занимавам, освен с концерт-рецитала.
12.2.3. Онзи, който ръководеше от Невидимия свят всичко това ми нареди как да направя поканата. Направих ги - направо подскочих от бурята, която бе в Нейните слова!
След това ми наредиха пак от Небето да подготвя в точки мисли на Учителя за Славянството. Аз бях този, който бе направил 2 концерта за Мисията на Славянството по Слово на Учителя Дънов и Негови песни, така и 2 концерта за „Призванието на Учителя към българския народ".
Виж „Изгревът" том III, с. 319-330; том IV, с. 3^7.
А всички концерти за Славянството са описани. И аз ги написах в 10 точки, които трябваше да докажат, че онова, което е написано в поканата отговаря на становището на Учителя за Славянството.
12.2.4. Тогава реших да ги отпечата и да ги сложа на столовете преди концерта, за да ги прочетат. Но онзи от горе ми каза: „Докато дойдеш до концерта - те ще те ликвидират. Закачи ги за поканата и така ги раздавай." И така направих, прикачих ги стелбод и отдолу бе написано, че всичко е от том I на „Изгревът". Поканите бяха готови.
12.2.5. По това време започнах да издирвам руски и съветски песни. А това бе трудно. Вихър имаше компактдиск, като ми ги прехвърли на касетка. Буряна дни наред извади на компактдиск от Интернет -съветски песни, които също се прехвърлиха на касетка. Получих от Надежда Биволева една касетка. А моята позната Людмила, работеща в Руския клуб ми даде около 10 плочи, но се оказаха, че те са след 1975 г. направени и нямаха онзи дух на песните от войната. После ми предаде една касетка от други записи.
И трябваше всичко да прослушам, да отбележа всяка песен къде и в коя касетка се намира. Много бе трудно! Ориентирах се към песни само около и след 1944 г. Беше невероятно преживяване! Чувах, че тези песни са живи, че над мен маршируваха руските съветски войски, и над мен непрекъснато преминаваше грохота от веригите на съветските танкове. Така всичко се движеше - ден и нощ. Аз нямах нито покой, нито можех да се държа жив на земята! Но оживях!
12.2.6. И тогава си спомних за една история със съветските танкове, която бях чел преди 40 години. Случаят е следният. Главнокомандващ на фронта е съветския маршал Конев, който е българин. Трябва да се атакуват германски войски с пехота, артилерия и танкове. От едната страна германците са се укрепили както трябва, а от другата им страна е мочурище, и то ги охранява. Всеки войник, който започва да гази по това мочурище, тутакси потъва и изчезва в него. Така че от тази страна нито войник, нито оръдие, нито танкове могат да минат. И затова не го охраняват, защото мочурището само ги охранява.
Тогава маршал Конев нарежда да се направят понтонни мостове от дървета по дължина и напреко, за да могат да минат танковете по тях. Построяват и започват да ги полагат от началото на мочурището един след друг, като че ли постелят килими. Накрая стигнали до края. Тогава е било наредено на целия обоз от войници да тръгне по мостовете и войниците да слезнат от двете страни, за да подкрепят, за да не се обърнат, когато тръгнат по тях танковете. Наредили ги с гърбовете да подпират отдолу гредите на понтонните постове. Дошло време, танковете започнали да преминават един след друг. От тежестта им онези войници, които ги подпирали отдолу били забити в тресавището, така както се забива дървена клечка във войнишки ботуш. Навремето с шило се пробваше подметката от гьон и после в дупката се поставя специално приготвена дървена клечка, и се забиваше с обущарския чук. Така се правеха ботушите. Та тук войниците като дървени клечки били забити в мочурището, от тежестта на танковете. Но танковете преминали отсреща, атакували са германците в гръб, пробили са позицията и са спечелили битката! Стотици хора се оказали като забити клечки в мочурището, но битката била спечелена.
12.2.7. Когато подготвях поканите и прослушвах песните, то чувах и виждах как съветските танкове с грохот преминаваха през мен и над главата ми. Това е невъзможно да се издържи. А още по-трудно е да се опише. Над мене стоеше страшна сила, която се движеше в пространството.
Първите покани ги раздавахме на 15 юни 2004 г. - с тях започна да обстрелва съветската артилерия денем и нощем. На 17 юни се раздаваха също - включиха се съветски катюши по противника. На 19 юни, на голямата Паневритмия в София в събота, също се раздаваха. В събота срещу неделя съветските танкове преминаха и ги атакуваха в гръб.
Цялото небе над София вреше и кипеше! С поканите се раздаваха и 10 точки за Мисията на Славянството. Това ги парализира всички! Нищо не можеха да кажат. Аз не съм го измислил. Това не е моята воля. А е волята на Учителя Дънов. И тогава си казах: „Хайде сега отменете пак този концерт." Искаха, но не можеха, артилерията биеше по тях, съветските катюши също, а танковете бяха навлезнали в София и се движеха в небето й. Такова нещо никога повече няма да се повтори в София.
12.2.8. Тогава дойде най-голямото изпитание. Трябваше да се определи на всяка една разказана случка, къде да включим някоя съветска бойна песен. Ориентирахме се, че трябва да се слагат по две песни, една в началото на текста, а друга в края на текста, на подходящ текст. Цели два дни седим с водещия Петър Вангелов, аз пускам една след друга песните, които имаме в 2-3 редакции. Аз я избирах, после я прехвърляхме на касетка. Трябваше да има 15 секунди между всяка песен. Беше невероятно преживяване както за мене, така и за съветските войски, които с танкове, катюши и оръдия преминаваха през небето на София и над моята глава. Това не беше филм, а живо преживяване в образи, движение и сила.
12.2.9. В следващият етап прехвърлих целия сценарий в още един екземпляр, отбелязах къде точно Вихър трябваше да включва песните, за да се чува в салона от два големи поставени високоговорители от радиоуредбата ни. Водещият Петър спираше, Вихър следеше текста, натискаше едно копче и песента се чуваше и изливаше в своя победен марш.
12.2.10. Салонът бе напълнен както винаги. Започна концерта, всички слушаха и стояха като втрещени! Те за пръв път слушаха може би от 20-30 години тези песни в оригинал. Те бяха от едно поколение, когато те масово се пееха от българите. И ги пееха. Слушаха текста, и след това пееха. Беше невероятно!
12.2.11. Имаше и такива, които не можеха да издържат и напускаха. По време на антракта % от присъствуващите напуснаха. Останаха 180 човека. Аз стоях през цялото време прав и наблюдавах отстрани кои напускаха. Избягаха, понеже ги хвана страх, че присъствуват на такъв концерт. Такова нещо никога и никъде не можеше да им се случи. Една напуска, а тя е била комунистка, години наред е имала хубава държавна служба с добра заплата заради Партията на БКП, в която членува. Питам я: „Защо напускаш, нали беше комунистка?" - „Да, ама сега съм безработна." - „Ще бъдеш безработна щом се отказваш от комунизма", заключавам аз. А тя не знае, че комунистите управляват и сега, но чрез друга форма.
12.2.12. Идва при мен Сава Симеонов и ме пита: „Защо променяш Учението на Учителя с тези песни?" - „Слушай какво, аз не съм ги пуснал на Земята болшевиките, нито аз съм ги пуснал в България. Учителят ги пусна и те си дойдоха с тези песни. Затова ги пускам. Песните на Учителя не вървят с този текст." - „Не, ти променяш Учението!" После отиде да се кара с водещият Петър. Как той издържа, аз не зная. Господ му даде сила да води концерта, да чете текста и да слуша онези, които протестираха пред него, че това е болшевишки концерт.
А един беше дошел от с. Мърчаево и ме обвиняваше, че съм болшевик. Казвам му: „Абе вие от с. Мърчаево всички бяхте комунисти като се почне от Темелко, като се премине през синовете му, та чак до внуците му и всички около него. А сега какво, отказахте ли се от комунизма?" Искаха да попречат на концерта. Но Петър Вангелов издържа. Издържах и аз, и Вихър.
Концерта свърши. Идват и ме поздравяват. Беше времето, когато бяха изминали 60 години от 1944 г., когато Учителят Дънов бе решил съдбините на света в с. Мърчаево. Само аз го зачетох. Никъде нито по радио или телевизия, нито по вестници говореха за тази дата. Плашеха се от новите си господари - американците!
12.2.13. Идва режисьорката Мария Ташева да ме поздравява. Казвам й: „Ето ти сценария, ето ти песните, направи филм. По времето на песните ще включиш кадри от документалните филми на СССР по време на войната. Аз ще ги осигуря." - „Не, това аз не мога да направя. Аз съм много малка за това. Аз не мога да издържа на всичко, което чух и видях." Този филм остана да се осъществи за бъдещите поколения от онзи, който ще бъде изпратен да го направи.
12.2.14. Аз очаквах някаква провокация от страна на властта. Бяха раздадени 600 покани и всички знаеха за този концерт. Мнозина се уплашиха да дойдат, за да не ги обвинят, че са комунисти. Представяте ли си докъде я докарахме? Аз, който през целия си съзнателен живот, който се страхувах от комунистите, понеже дедо ми и баща ми бяха гонени и преследвани за техните политически възгледи, то дойде време да правя болшевишки концерт. И не само това. По това време се бяха изпокрили в София всички комунисти и се криеха, и не смееха да признаят, че са комунисти.
Аз ги ликвидирах чрез съветските танкове и катюши, чрез съветските песни на победата, и чрез сценария как Учителя е движил световните събития и е водил съветските войски в Невидимия свят към победа над
Германия. И аз очаквах да ми спрат електричеството, да ми хвърлят някоя димка в салона, за да се удушим, да ни счупят прозорците, да изпратят провокатори в салона. Очаквах, но не се случи това.
Но се случи другото, излезнаха провокаторите от т.н. Братство. И понеже се опитаха да попречат на водещия, то на следващия ден му казвам: „За това, че ни пречеха, затова, че на теб пречеха, то аз ще си отмъстя и то така, че бел ден няма да видят вече." И аз си отмъстих. А как го направих ли? Ето как.
12.2.15. Отмъщението дойде. Аз направих концерт-рецитал за село Мърчаево, за Темелко, за Симеон, бащата на Сава Симеонов, който ми каза, че сме били врагове.
Направихме им големи портрети, сложих ги на плакати.
Направих два концерт-рецитала на 20 ноември 2004 г. и на 18 декември 2004 г.
А на следващата година на 29 януари 2005 г. и на 19 февруари 2005 г. направих концерт-рецитали за Юрданка Жекова и за д-р Иван Жеков. А те бяха онези, които бяха завещали местото си и къщата си на Сава Симеонов, за да вдигне после къща на 4 етажа и то тогава, когато целия Изгрев се разрушаваше от 1970-1972 година.
Големи портрети, сложени на големи плакати украсяваха сцената. Савата дойде само на първия концерт, но после не пожела да идва. А онзи провокатор от Мърчаево изобщо не се мерна.
12.2.16. След концерта пристъпва една жена и води своята дъщеря, която е на 20 години. Показва ме с пръст и казва: „Ето човекът, който не се уплаши и направи концерт за Съветската армия." Момичето ми казва: „Майка ми е разказвала, но аз не вярвах, защото изобщо не си представях как е било. Сега всичко, което чух мина пред очите ми като филм. Сега разбрах, че е било истина." Това е.
12.2.17. Когато се върнах у дома и се огледах в огледалото, не можах да се позная. Аз бях разпънат на кръст отвътре и отвън. Заминах на вилата си в Своге. Стоях 4-5 дни и по това време бях блокиран отвътре и отвън. Само седях и се разхождах насам-натам.
Горе в невидимия свят и в София разглеждаха моя случай. Искаха да ме ликвидират. Тази битка се води една седмица. Накрая някой дойде и донесе заповед: „Оставете го да живее, да се движи и да си върши работата." И така оживях. Оживях с помощта на нещо друго. На вилата си аз имам огромни дървета от череши. Учителят е казал, че който иска да работи по духовен начин, трябва да си насади череши и да се движи около тях. Те бяха много хубав сорт и даваха големи череши, и то червени. Бяхме ги пръскали с отровни препарати срещу черешовата муха, която бе причина за червясване на черешите. Бяхме пръскали, но след една седмица или 10 дни видях, че всички череши са червиви. Не само това, но и 4-5 дървета от вишни също бяха с червеи, когато до сега вишните понеже са кисели не ги нападаха червеите. Така че не откъснах нито една череша или вишна. Комшиите ги обраха за джибре и вариха ракия от тях. Така черешите поеха ударите, които ми изпращаха от всякъде и всичко се скапа. Поеха удара и ме спасиха!
12.2.18. А на самият концерт имаше представители на всички видове разузнавания - на милиция, на военните и на какви ли не служби. Те се познаваха веднага. А пък моята позната Надежда Биволева ми казва: „Моят баща работеше в милицията. Той създаде милицията в София след 9.IX.1944 г. Така че аз тия ги познавам и ги виждам в залата." „Нека да идват да слушат сами, а не да им разказват след това разни измислици."
Така че те също присъствуваха.
12.2.19. Около деня на Учителя на Петровден през м. юли 2004 г. в София в зала „България" Петър Ганев имаше авторски концерт по музика на Учителя. Аз също присъствувах. При мен приближава една дребна женица, която не познавах, протегна ръка и ме поздравява за болшевишкия концерт. Казвам й: „Знаеш ли кое е най-важното за мен. Онези комунисти, които аз познавах, те напуснаха концерта около към 60 човека. Останаха около 180 човека." А женичката се усмихва и казва: „Аз също съм комунистка и партиен член. Но аз не напуснах концерта. Стоях до края. И пях песните заедно с останалите." Аз гледам и не мога да повярвам! - „Ама това вярно ли е?" - „Вярно е, аз съм пред теб и съм жива, и вярна на идеите си. Комунистка съм." Тогава аз й подадох ръка и казах: „Това означава, че този концерт за тебе съм го направил." Тя се усмихваше. Боже Господи, благодаря Ти, че изпрати един човек да ме ободри!
12.2.20. Цялата верига, която участвувахме в организацията на концерта, бяхме атакувани безпощадно от всички страни. Но издържахме. На концерта присъствуваха 4-5 рускини, които бяха женени за българи и живееха в България. Наблюдавах ги от време на време, за да видя как възприемаха сценария и песните. Беше невероятна гледка. През цялото време те плачеха. Това бе свещен плач пред подвига на бащите им, участвували във войната. Беше свещен плач и пред Учителя Дънов.
12.2.21. Минаха още дни. Този концерт се носеше във въздуха в София и замина към Русия. Веднага месец след него комунистите в София се окопитиха, вдигнаха глави и започнаха да се оглеждат накъде да тръгнат. И те тръгнаха по своя път. А в Русия започнаха да се развиват такива събития, чрез които започнаха да заздравяват държавата си, която също се бе разрушила отвътре и от международния анархизъм.
12.2.22. А Вихър Пенков, който отначало казваше: „Ако не ни подкрепи Небето ние няма да издържим, и ще ни смажат!" Но не ни смазаха. Оживявахме, защото голяма бе силата, която стоеше над нас. Мина време и той заяви: „С този концерт ние ги сразихме!" Не само това. Но почна нова епоха. Трябваше да се сбъднат думите на Учителя: „Комунистите в бъдеще ще се коригират." А докато стане това - трябва да преминем през епохата на анархизма.
КОНЦЕРТ - РЕЦИТАЛ
Домът Господен и съдбата на света.
Господарят на света и Великият повелител на живота.
Сказание за времената, когато се ръкополагаше от
Учителя Дънов епохата от 1917-1945 г. и 1945-1989 г.
за българите и за славянството.
Посвещава се на 140 години от рождението
на Петър Дънов (1864-2004) и слизането на земята
на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно.
Музика: магнетофонен запис
Песни за Прославата от победния марш на воините на Русия
от Великата Отечествена война 22 юни 1941 - 9 май 1945 г.
Водещ: Петър Вангелов
В салона на община „Изгрев"
ул. Чехов" 16-А
Начало 11 часа, събота
26 юни 2004 г.
Вход свободен
* * *
Приложение:
УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА СЛАВЯНСТВОТО
1. Славянството е девствена почва на Бялата раса.
2. Славяните се определят от Бога да бъдат носители на една нова идея.
3. Славянството е олтарят на Новата култура.
4. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята.
5. Славянството ще бъде ковачница на Новата култура.
6. Славяните са Новият Израил. Русия е новият Ерусалим.
7. Славянската раса ще бъде жизнения център на Новата култура.
8. Славянството е представител на идеята за Бога.
9. Българите са пионери между славяните. България сега е в златния век на своята история.
10. Славянството ще бъде обединено.
Цитатите са извадки от „Изгревът", том III.
Концерт - рециталът е из спомени на ученици в „Изгревът", том I
* * *
СЦЕНАРИЙ
КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ, 26 юни 2004 г., София
„Домът Господен и съдбата на света. Господарят на света и
Великият Повелител на живота"
I част
1. Болшевиките и Всемировият Учител.
„Изгревът" том I, с. 333. Песни:
1). Варшавянка (0-28)
2). Первая конная (29-59)
2. Учителят за Болшевизмът
2.1. Из беседата,Добрата земя" от 17.XI1.1922 г. от томчето „Живият Господ", София, 1948 г.
2.2. Из беседата „Новото човечество" от 19.VIII.1920 г. от томчето „Новото човечество", София, 1947 г.
2.3. Из беседата „Господ му рече" от 6 април 1919 г. от томчето „Да възлюбиш Господа", София, 1946 г.
2.4. Из беседата „Кога се молиш" от 27 април 1919 г. от томчето „Да възлюбиш Господа", София, 1946 г.
Песни:
3). Танечка (59-98)
4). Смело Таварищи (98-116)
3. Учителят и Русия „Изгревът" том III, с. 308. Песен:
5). По долинам и по взгорьям (116-150)
4. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
„Изгревът" том I, с. 335.
Песни:
6). Свещенная война (150-200)
7). Волга - Волга (200-238)
5. Латвийските пакети „Изгревът" том II, с. 387. Песен:
8). Новне ботинки (239-268)
6. Хитлер и войната
„Изгревът" том II, с. 306. Песен:
9). На рассвете началась война (268-309)
7. Славянството в опасност
„Изгревът" том IV, с. 471^72. Песни:
10). Смуглянка (309-355)
11). Поле, полюшко (355-378)
II част
8. Руснаците ще забият Червеното значе над Райстага
„Изгревът" том I, с. 336. Песен'
1). Катюша (0-45)
9. Учителят от Небето води знамето на победата
„Изгревът" том I, с. 337 HeCHU'
2). 13 март (45-93)
3). Ден победь! (93-159)
10. Учителят отваря Западния фронт
„Изгревът", том I, с. 338 Песен:
4). Три танкиста (159-214)
11. Учителят пуска руснаците в България
„Изгревът" том I, с. 474-476 Песни'
5). Журавли (214-275)
6). Альоша (321-380)
12. Тор за живота
„Изгревът" том II, с. 307 Песен'
7). Калинка (321-380)
13. Бурята и мътната вода
„Изгревът" том IV, с. 319 Песни:
8). Под звездами балкансками (380-404)
9). Ех, дороги (404-456)
14. На колене пред нозете на Великия Учител
„Изгревът" том I, с. 338-339. Песни:
10). Играй, играй, расказьюай (456-482)
11). Соловьи (482-534)
