4.1. На 1 март 1941 г.,-във Виена Богдан Филов като министър-председател на България, подписва протокол за присъединяване на България към Тристранния пакт, т.е. към Германия.
На 2 март 1941 г. немските дивизии и армия преминават Дунава, и навлизат в България.
4.2. На 11 декември 1941 г., в реч пред Райхстага Хитлер обявява война на САЩ.
На 12 декември 1941 г. посланиците на Германия и Италия в София искат България да обяви война на Великобритания и САЩ.
На 13 декември 1941 г. Народното събрание обявява война на САЩ и Англия. Наричат я „Символичната война", понеже нямаме обща граница с тях и сме на хиляди мили от тях, и няма как да воюваме с тях.
4.3. През есента на 1943 г. започват англо-американските бомбардировки над България. За тях виж в „Изгревът", том I, с. 48-57, 312, 327-332, 447-454, 518-519; том II, с. 292-293, 304, 307-311; том IV, с. 474-479; том VII, с. 21-22.
Как и защо бяха описани бомбардировките над София, виж „Изгревът", том XIII, с. 874-881.
РАВНОСМЕТКАТА НА СИМВОЛИЧНАТА ВОЙНА:
В София са убити 1347 човека, ранени 1743 и са разрушени 2670 сгради.
А общо за страната са убити 1720 човека, ранени 2071, разрушени 2670 сгради.
И кой е виновен за това? Цар Борис, правителството му и Парламента.
4.4. Аз съм на около 6 години, когато започнаха бомбардировките над София. Отначало се чуваше воят на сирените, и ние с майка ми отивахме в едно мазе на една къща. Вътре имаше към 20 човека. Бяха донесли няколко свещи и ги запалиха. Цяла нощ трещяха бомбите! Майка ми се бе сетила, и взела една стомна с вода. После се скара на мъжете защо не са взели лопати и кирки, че ако ни затрупа някоя бомба да можем да се отринем и измъкнем от скривалището. Майка ми бе взела хляб и сирене и ми направи „мечка", т.е. поставяше сиренето в хляба и го мачкаше, и накрая ми го даваше.
При втората бомбардировка аз виждах как идват самолетите и искат да ме бомбардират, за да ме утрепят. Аз пищя непрекъснато и викам: „Майко, ето самолета тръгва към мене и иска да ни пусне бомбата си!" А аз ги виждах, че те мене търсят през нощта, в коя къща се намирам, за да пуснат там бомбите си. Аз съм останал с това убеждение. Това виждах като дете на 6 години. Майка ми не изтрая моите писъци, и на следващия ден заминахме на село! Избягахме с ръчен багаж от бомбардировките!
На следващата бомбардировка през деня бомба пада върху нашата къща, и я разрушава! Разрушава горния етаж, всички стени от нашия етаж са разрушени. Ако бяхме останали в София, то онзи самолет, който ме търсеше предишната нощ, щеше да ни утрепе на място! Но успяхме да се измъкнем! И после майка ми споделя с баба и дедо: „Абе, аз виждам и гледам, че детето така пищи, както никога не е пищяло! И си казах: Абе тука ще става нещо. Я да се махнем от София. И така се спасихме."
А баща ми го няма. Той е мобилизиран някъде към Скопие. Майка ми изпраща да види какво е станало с къщата ни чичо ми Пешо (Петър). Той отива и вижда, че само един сандък е останал, и то празен от къщата. Прибира някакви разхвърляни вилици, лъжици, ножове от някакъв сервиз на майка ми. А сандъка е празен. А вътре е бил чеиза на майка ми.
Вие знаете ли какво значи чеиз? Не знаете! Още като се замоми момичето на село, почват да му стъкмяват чеиз. А това значи - тъкат и шият долни дрехи, чаршафи, ризи, нощници, покривки и всичко, което е необходимо за едно младо семейство. Тогава тези неща ги няма на пазара. Ако си ги направиш, изтъчеш и ушиеш - имаш ги и можеш да се ожениш. А майка ми си го е правила сама си ги е шила. Тя беше шивачка. И много плачеше за този чеиз. Десетки години аз я слушам да въздиша за сандъка с чеиза. И плачеше! Сети ли се за него - плаче.
4.5. Когато записвах спомените на Борис Николов за Учителя Дънов, как той е казвал: „Те - самолетите мене търсят", тогава се сетих и за моят случай.
Виж „Изгревът", том II, с. 308, 311.
Ако бяха хвърлили бомбата, когато през деня си бяхме в къщата -щяха да ме убият! И нямаше да има нито „Изгревът", нито програмата на Изгревът!
Дали не преувеличавам? Не. Та вие знаете ли колко дълго време човек го приготовляват от Небето, докато му дойде времето за работа? Ето аз съм примерът. Завърших медицина, станах лекар и на 29 години ми се отвориха мозъчните центрове, и аз се отзовах в един друг свят, с друго измерение. Учителят Дънов ме намери и ми даде програмата на „Изгревът". Това беше 1969 г.
От 1970 г. работя по тази програма. Трябваше да чакам от 1969 г. до 1989 г. - цели 20 години да се дадат други условия за работа. А това означаваше, че комунистическата власт трябва да си отиде. Ако беше останала, нямаше да излезе нито един том от „Изгревът".
Сега разбрахте ли защо тази власт, трябваше да си замине? За да се реализира програмата „Изгревът", а това означава: поредица томове на „Изгревът", 10 години концерти по музика, Слово на Учителя, и отпечатването на 59 томчета оригинално Слово на Учителя, които съхранявах 30 години. И то от мен!
4.6. За втори път щяха да ме бомбардират американските самолети, и да ме убият. Те тогава също мене търсеха.
Случаят е следният: Аз съм на работа в Либия като лекар в гр. Триполи, във военна болница. Живея в хотел „Триполи", на 500 метра от брега на морето на последния етаж, в една стаичка 3 метра дълга и 2 метра широка. Избрах си я, за да бъда самостоятелен. Имаше малко прозорче към морето, и малко балконче. Бях по договор за 2 години - от 1983-1985 г., но ме задържаха либийците още една година. Не ме пускат! Не бях само аз, имаше и други задържани. Българите писаха писма, и се оплакваха до София.
Тогава от София изпращат Малеев, а той е зет на Тодор Живков и тогава заемаше много голям държавен пост. Пристига в Либия, българите, които са задържани се срещат с него и му се оплакват. А той беше така устроен, че не „цепеше басма на никой". Имаше власт и се разпореждаше. И тогава той се ядосва и поставя ултиматум на либийците, че ако не пуснат задържаните лекари, ще изтегли в България обратно всички лекари и сестри. А те са няколко хиляди в Либия. Тогава държавата изпращаше медицинския персонал в Либия.
Научавам аз за ултиматума, но от опит зная, че либийците не се плашат от ултиматуми. Малеев бива унижен от либийците, той се ядосва и си тръгва за България, без да се сбогува с либийските власти. Това го научихме веднага. И тогава разбрах, че Малеев няма да се остави да бъде унижен.
Аз съм нощна смяна на работа, като детски лекар - микро-педиатър и присъствувам на всяко раждане, и поемам детето от акушерка. А ражданията са през 15-20 минути. Към 3 часа през нощта аз съм си полегнал в стаята, но не спя, само дремя, до мен има стъклена стена, която ме отделя от акушерката, която е на смяна и се грижи за увредените новородени бебета. Тя също е полегнала и задрямала. По едно време става, отваря вратата и възбудено ми казва: „Току що сънувах сън, че идва един хеликоптер на България, кацва в двора на болницата, ти се качваш в него, той се вдига и си заминаваш за България."
Аз стоя, гледам я, че е превъзбудена от съня си и казвам: „От твоите уста - в Божиите уши." Тази акушерка се казваше Величка. Необикновена българка по дух!
На следващият ден ме извикаха в болницата, и ми дадоха заповед за освобождаване. За три дни преминах през 30 човека, които трябваше да ми се подпишат, че не дължа нищо. За останалите българи това ставаше точно за един месец. Съдействуваха ми либийците от всички страни, което ме изумяваше. А понеже живеех в хотел си спестих ходенето и търсенето на подписи по различни места - ток, вода, данъци и т.н.
На 31 март 1986 г. пристигнах в София. Пътувах с либийски самолет „Боинг", който бе американска машина.
През цялото време, докато пътувахме над Средиземно море -долу виждах като бели точици американските бойни кораби, които тогава бяха направили блокада на либийските брегове, и отношенията им бяха стигнали до война.
Непрекъснато отгоре от самолета виждах, че отдолу ни следят самолета и се питат един другиго дали да му пуснат една ракета, та да го свалят. Това го виждах и го чувах в ушите си, че насочват ракета към него. Но по едно време дойде заповед от някъде, и те се отказаха. Причината на отказа бе, че това е американски самолет.
Така от небето някой се разпореди да ме оставят жив!
4.7. Измина една седмица. Аз съм в особено напрегнато психическо състояние. Една сутрин чувам по радиото, че английски и американски самолети са бомбардирали Либия - включително и Триполи. Направо бях парализиран! Бомба беше паднала до моя хотел, в който живях 3 години. Търсеха да ме улучат. Тогава разбрах цената на онзи сън на акушерката за хеликоптера. Разбрах, че Малеев бе изпратен да ме измъкне от американските бомби. Ако бях останал още една седмица, онези от горе с техните психически радари, щяха да ме открият и да ме бомбардират. Те за това бяха изпратени. Та отново успях да се отърва и да избягам от американските самолети. И да спася живота си и с него и „Изгревът". А американската бомба бе улучила стаята, в която живях 3 години. Намериха ме, улучиха ме на мястото където живях 3 години. Но аз вече бях в България. Искате чудеса? Ето ги. Точни и ясни. Така отново оживях. И съм пред вас с 31 тома на „Изгревът".
4.8. Нашата къща бе разрушена 1943 г. от американска бомба. Живеехме на ул. „Хан Аспарух". После бяхме на село, нямаше квартира за нас в София. Накрая ни дадоха в едно мазе да живеем 10 години - стая 4/4 метра, и вътре 5 човека с едно малко прозорче към улицата. Всеки месец досега сънувам тази квартира, и изживявам целия ужас от тези 10 години!
