3.3.1. Никола Д. Петков е роден на 21.VII.1893 г. в София.
Завършва право в Париж. Член е на БЗНС от 1930 г.
След преврата на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархофашистката власт, и влиза в БЗНС „Врабча 1". През 1937 г. отново се връща в БЗНС „Александър Стамболийски". Депутат в 24 Народно събрание 1938-1939 г., но е изключен през декември 1938 г. за антифашистка дейност. Обявява се срещу съюза на България с Германия, за което е изпратен в концлагер „Гонда вода". По това време той защищава позицията на обща борба на земеделци и комунисти срещу монархофашизма. Той подържа въоръжената борба на комунистите срещу властта. През август 1943 г., като представител на БЗНС „Александър Стамболийски", влиза в първия състав на националния комитет на Отечествения фронт.
3.3.2. На 9.IX.1944 г. е съставено правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев - „вечният превратаджия". Кабинетът има 16 министри: 14 на БРП (комунисти), 4 на БЗНС (заедно с Никола Петков), 4 на политическия кръг „Звено", 2 на социалдемократическата партия и 2 независими.
3.3.3. На 17 септември 1944 г. се обнародва новата програма на Отечествения фронт, и е обявена на тържествен митинг в София. На 30 септември е приет наредба - закон за съдене на виновниците за въвличане на България във войната на страната на Германия. На 17 септември българската народна армия е включена в състава на Трети украински фронт, под командата на Маршал Толбухин.
На 5 октомври 1944 г. представители на българското и югославското правителство подписаха в Крайова спогодба, за да може Българската армия да действува срещу хитлеристките окупатори на югославска територия, въпреки нежеланието на Англия и САЩ.
3.3.4. На 13 декември 1941 г. Народното събрание обявява война на САЩ и Англия без да имат обща граница с тях, или да имат някаква близост. Наричат я „символичната война". Но през есента на 1943 г. и 1947 г. започват масирани бомбардировки над България, за да й се докаже какво значи символична война.
Виж „Изгревът", том I, с. 48-57, както и „Изгревът", том XIII, с. 874-881.
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. На 8 септември военните части навлизат в България. На 9.IX. 1944 г. се създава новото правителство на Отечествения фронт.
На 9 октомври 1944 г. Чърчил заедно с Идън пристигат в Москва. На срещата им със Сталин и Молотов в 22 часа вечерта започва подялбата на сфери на влияния, като България е отстъпена на СССР. Това нещо се узаконява със споразумения на конференцията на Ялта между Сталин, Рузвелт, Чърчил от 4-11 февруари 1945 г., както на конференцията в
Потсдам близо до Берлин от 17 юли - 2 август 1945 г., след капитулацията на Германия.
Тези споразумения остават укрити за българите и народите от Източна Европа. След като изтичат 25-30 години от свършека на II Световна война 1945 г., тези документи се публикуват. И тогава се вижда голямата лъжа и измама на САЩ, Англия към тези народи.
3.3.5. На 28 октомври 1944 г. в Москва бе подписано примирие между Великите сили победителки - СССР, Англия, САЩ и България. Остават в България съветските войски, и беше избегната окупацията на България от англо-американски войски, както от турски и гръцки войски. Сбъднаха се думите на Учителя Дънов.
Виж „Изгревът", том I, с. 337-340, 474-475; том IV, с. 319, 476^79, 483—484.
Според условията на примирието, българската армия се поставя под съветско командване в борбата срещу хитлеристките войски на Балканите. Създадена е съюзна контролна комисия, за да следи изпълнението на условията, залегнало в съглашението на договора.
3.3.6. Съюзна контролна комисия (СКК). За председател е определен маршал Толбухин, командващ III Украински фронт, който освобождава България и Югославия. По-късно неговите функции поема генерал полковник Бирюзов, който е началник щаб на III Украински фронт. Ръководител на английската част е генерал-майор Джон Крейн, заместен по-късно от генерал Робертсън. Многостранни са задачите на СКК.
Представителите на Англия и САЩ започват да се наместват във вътрешните работи на правителството на Отечествения фронт, за да пречат за завземането на властта от комунистите, и да пречат за революционния процес на комунизиране на България.
Самите представители в СКК не знаят, че вече България е отстъпена на комунистите от Учителя Дънов, те не знаят, че Чърчил още на 9.Х. 1944 г. отстъпи България на СССР, те не знаят решенията на своите правителства, че Източна Европа след конференцията на Ялта и Потсдам, е предадена на СССР. Това ще научат след 25-30 години, когато се отварят държавните архиви.
А най-заблудени и подведени са българските политици, които се противопоставят на комунистите. Учителят Дънов още 1942-1943 г. споменава, че идва една епоха от 45 години на диктатура и който й се противопостави, ще си положи костите в земята. Точно това и става. Знаят го малцина, но мълчат. А онези, които го научават, не вярват. Повярваха чак след 25-30 години, когато научават за голямата лъжа и измама на САЩ и Англия към тези народи.
Виж „Изгревът", том III, с. 303-318.
Заради тях - Англия и САЩ около десет хиляди българи бяха избити от комунистите, и положиха костите си за чужда кауза! Не за българска, а за чужда кауза - тази на САЩ и Англия. Те подкокоросваха тези българи да се противопоставят на комунистите, а предварително чрез договори те бяха предали на СССР за следващите 45 години в обсега на Съветската империя. Как се нарича това? Лъжа и измама!
3.3.7. Отечествената война на България.
Новото правителство на Отечествения фронт на 10 септември 1944 г. обявява война на Германия.
Първият период - (от септември-ноември 1944 г.) Целта е да осигури левия фланг на III Украински фронт, и да прекъсне пътищата на оттегляне на хитлеристките войски от Гърция по долините на река Вардар и река Морава на север. Следва Нишката операция 1944 г., Косовската операция 1944 г., Страцинско-Кумановска операция 1944 г. и Брегалнишко-Струмишка операция, в резултат на което са освободени Македония, Южна Сърбия, Косово, Метохия.
Вторият период - (декември 1944 г. - май 1945 г.) Против участието на България във втория период, открито се противопоставят опозиционните министри в Министерския съвет, начело с министъра на войната Дамян Велчев. А Никола Петков е също срещу участие във войната далеч от България, понеже войската ни е селска и селяните няма да отидат на стотици километри да се бият срещу германците.
Министрите комунисти се противопоставят. А онези, които са били политемигранти в СССР, знаят много добре какво означава болшевизма на Сталин. Но тукашните българи не знаят. Те не знаят, че в Първата Световна война в Съветска Русия са избити 20 милиона човека. Те не знаят, че по времето на колективизацията в Русия от Сталин са избити 10 милиона по лично признание на Сталин пред Чърчил. А по времето на Втората Световна война 1939-1945 г. СССР дава 20 милиона убити. Това са 50 милиона убити за едно поколение от 1914-1945 г.! Те не знаят, че в очите на болшевиките жертвите нищо не значат. Първа българска армия вади през март и април 1945 г. Дравската операция, след това Мурската операция 1945 г., а през м. май преследва противника към Алпите. Убити са 32 000 (тридесет и две хиляди български войници). Германия капитулира на 9 май 1943 г.
3.3.8. Гемето на конгреса на БЗНС на 18 и 19 януари 1945 г., под натиск от Сталин и обградената сграда от милиция се принуждава да си подаде оставката. За негов заместник е поставен Никола Петков.
На 8 и 9 май 1945 г. под натиска на комунистите, земеделските дейци Александър Оббов и Георги Трайков свикват конференция на БЗНС, решават да изгонят Гемето от БЗНС. Но това ги разцепва на два съюза. Един със секретар Александър Оббов, а друг със секретар Никола Петков. Правителството на Отечественият фронт обявява след пленум на ЦК на БРП (общински) от 22 юли 1945 г., че насрочване на избори за 26 август 1945 г. за обикновено Народно събрание. Опозицията подава вой до небето като изтъква, че мъжете са още на фронта и не са се завърнали по домовете, и това ще доведе до успех на комунистите.
На 26 юли 1945 г. Никола Петков пише писмо до Съюзната контролна комисия. Представителите на Англия и САЩ протестират. Тогава Министерският съвет с решение от 24 август отлагат изборите за 26 ОНС за по-късна дата. На 12.IX. 1945 г. ги насрочва за 18 ноември 1945 г.
Тук, трябва да се изтъкне ролята на американския дипломат Бърнс. На 14 август 1945 г. БЗНС дават ултиматум, че ако не се отложат изборите, то те ще напуснат правителството. Бърнс посещава Бирюзов и след консултация с Москва, те се отлагат. След като се отлагат изборите, представителите на САЩ и Англия съветват чрез Бърнс шестте министри на БЗНС да напуснат правителството, и да минат в опозиция. Това изненадва всички.
Комунистите се озлобяват срещу Никола Петков, защото дава повод, причина и основание на СКК да се намества във вътрешните работи на страната. Започва голяма кампания в опозиционните вестници срещу комунистите. Преди насрочените избори, опозицията застави да ги бойкотира, като дава повод на представителите на САЩ и Англия в СКК да не признаят изборите за законни. Отечественият фронт ги спечелва. Повече от 85% гласуват, а за Отечествения фронт гласуват 88%.
3.3.9. През декември 1945 г. в Москва на среща на външните министри на СССР, САЩ и Великобритания поставят като условие за признаването на българското правителство включването на двама представителя от излезлите групи в опозиция. Но се приема условието да са лоялни, и да могат да работят с правителството. Прави се предложение до групите на Никола Петков и Коста Лулчев към 4 януари 1946 г. Същите поставят такива условия, които комунистите не приемат. Тогава подават второ писмо до Съюзната контролна комисия, подписано от Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов. Председателят Бирюзов на СКК отказва да го приеме. Но авторите му не посмяват да го публикуват, макар че имат вестници и тръбят, че САЩ не ще да признаят новото правителство.
На 7 януари 1946 г., българска делегация е в Москва и се среща със Сталин, който нарежда да се поставят в правителството две лица от опозицията без условия.
На 9 януари 1946 г. Вишински е в София и се среща с опозицията, която му поставя условия, нови избори до 15 юли 1946 г. с разпускане на парламента и др. Той им казва, че те нямат право на условия, а трябва да се подчинят на Московското съвещание от декември 1945 г.
На 31 март 1946 г., е образувано второто правителство на Кимион Георгиев на Отечествения фронт от БРП (комунисти), политически кръг „Звено", БЗНС „Александър Стамболийски", радикали и независими. Новият кабинет е напълно подчинен на комунистите.
На 8 март 1946 г., е приет закона за конфискация на придобитите чрез спекула, или по незаконен начин имоти.
На 12 март 1946 г., е гласуван закона за трудовата поземлена собственост (аграрна реформа), при което селянина има право да владее само до 200 декара земя. Чрез тази реформа са оземлени 127000 безимотни селяни.
На 2 юли 1946 г., е гласуван закон за ръководството и контрол на войската, и са уволнени 2 000 царски офицери.
На 8 септември 1946 г., е проведен Референдум за премахване на Монархията. Никола Петков е срещу всички тези реформи, включително и срещу ТКЗС и включването на жените като избирателни гласове.
3.3.10. След спечеления Референдум за премахване на Монархията на 15 септември 1946 г., България е обявена за Народна Република. Насрочени са избори за Велико Народно събрание на 27 октомври 1946 г., за да изработи и гласува за нова републиканска конституция.
Опозицията участвува в изборите, като твърди, че, ако бъде избран Отечествения фронт, то на мирните преговори открити в Париж на 29 юли 1946 г. щяло да се приложат тежки репарации, и че в България ще навлязат английски войски. И всички вярваха на тези слухове. Аз също съм ги слушал с ушите си и всичко съм запомнил, и те ми потрябваха за изводи 30 години по-късно. На изборите Отечествения фронт ги печели с 366 депутати и 99 депутати от опозицията.
На 22 ноември 1946 г. е съставено правителство, начело с Георги Димитров, който е пристигнал в България от Москва на 5 ноември 1945 г. преди изборите за 26 ОНС от 18 ноември 1945 г.
Мирният договор бе подписан в Париж на 10 февруари 1947 г. от Васил Коларов. Дебатите във Великото Народно събрание са много остри.
На 5 юни 1947 г. Никола Петков влиза в остър конфликт с Георги Димитров. Същият ден се прочита писмо от прокуратурата за отнемане депутатски имунитет на Никола Петков, поради участието му в конспирацията „Военен съюз" подготвящ държавен преврат. След отнемане на имунитета му, той е арестуван.
На 10 юни 1947 г. 23 депутати от опозицията .доброволно" се отказват от депутатския си мандат. Техните молби са намерени в дома на Никола Петков при обиск. На 11 юни ВНС гласува и ги освобождава. А Никола Петков ги е държал предварително подписани, за да бойкотира, когато е необходимо правителството.
На 7 юни 1947 г. започва следствие срещу Никола Петков, на 23 юли 1947 г. е връчен обвинителния акт.
На 5 август 1947 г. започва съдебния процес срещу него. На 16 август 1947 г. съдът произнася присъда - смърт чрез обесване.
На 26 август 1947 г. ВНС приема закон за забрана и разтуряне на БЗСН „Никола Петков".
На 23 септември 1947 г. Никола Петков е обесен. Опозицията е разгромена, а водачите минават на различни осъждания от 1947-1948 г. На 4 декември 1947 г. е гласувана Републиканската конституция, наречена Димитровска.
Вече е открит пътя за комунистическата диктатура до 1989 г.
