И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че Петър Ганев си прибира една тетрадка, а това е тетрадка с песните на „Битието", в която тетрадка аз разказах, исках да я преснема на ксерокс. Но тогава се появи Благовест Жеков и попречи и каза: „Аз ще я препиша." Той нищо не преписа и ми се попречи да я извадя на ксерокс. И щяхме да я имаме. И в момента тази тетрадка Петър Ганев я прибира, той сам си призна, и също и Божанка, че тя е в тях. И значи от 1995 г. до сега - 12 години е при тях. Аз няколко пъти я исках и Божанка казва: „Абе аз казва не знам къде съм я сложила. Ти трябва да дойдеш да я потърсиш." И сега на този етап аз в момента чакам да дойде времето да отида да я потърся и да получа тяхното съгласие да я намеря.
Сега, другото, което е още по-интересно, че аз след като предадох тази молба до Братския съвет на 15.12.2006 г., като им предоставих пълномощното на Лиляна Табакова и нейния запис с гласа й, след това горе в Невидимия свят се разви много силна буря и големи борби, ожесточени борби. Аз бях бесен и казах, че повече с тях няма да се занимавам, няма да прлучавам нейния материал чрез опис. Те искаха да ме ликвидират окончателно. И казах: „Правете каквото искате, аз нейния материал с опис не получавам! Дръжте си го още 15 години. След 15 години казвам мен няма да ме има и всичко ще провалите." А през това време аз бях решил да си издам нещата с онези материали, които аз имам. Но по-късно отгоре се развиха много събития в Невидимия свят, много големи борби. И накрая първото нещо, което беше, Благовест Жеков донесе една торба с материали, и след десетина дена онези предадоха архива за който ставаше въпрос. И този архив беше предаден на 16.02.2007 г. Беше направено чрез декларация от мен. И сега аз очаквам да ми предадат едно ксерокскопие на декларацията, за да я приложа по-късно.
Така че в момента се развиха много бурни събития и моето категорично мнение беше, че аз няма да си мръдна пръста, ако не ми се предаде архива. Те го предадоха, обаче, разрушен и разбит. Е, предадоха ми един кашон на който пишеше: „Кръстю Христов" и в този кашон бяха сложени някои материали, които са били на Кръстю и които материали аз много добре познавах от Лиляна Табакова. Но тези материали бяха разбити, разрушени, разграбени и бяха разхвърляни в насипно състояние. А Лиляна Табакова ги беше подготвила както трябва и бяха сложени по групи, по теми и т.н. Тя много държеше да се напише нещо за брат Кръстю и много пъти ми е казвала това нейно желание. И в момента Кръстю също желае, и благодарение на него този архив пристигна при мене, но той е разбит и разрушен. Какво мога да направя аз за Кръстю? - Ще се постарая да напиша някои неща. Този Кръстю впоследствие според Учителя си е разрешил въпроса и от Кръстю - човек, който носи кръст е станал на Христо, т.е. - е възкръснал и е станал на Христо. Дали е възкръснал, вече това друг ще прецени. Но това, което аз знам и което съм написал не е малко и по този начин в бъдеще вие ще познавате архива на Лиляна Табакова и включително и на Кръстю Христов.
А как ще се развиват събитията по-нататък никой не знае. Дано имам сили, средства, време и условия, за да завърша тази работа. Това нещо за мене е едно много голямо бреме. Преди това аз търсех този архив. Зор, зор докато го получа. А сега като го получих викам: „Оле-ле, Оле-ле! Много е трудно това нещо!" И това седи отгоре върху мен като някаква плоча и един камък, който иска да ме смаже.
