Това е положението. Значи те са записи, които са осъществени януари и февруари 1991 г. Сега, те бяха осъществени много трудно, защото аз работих в Бърза помощ. Какво означава да работя? Аз тогава работех така: дневна смяна, сутрин от 7 до 19 часа - 12 часа. На следващия ден съм свободен. И вечерта застъпвам на смяна 12 часа през нощта. И след това два дена свободен. Така че от четири дена аз имам три дена и аз отивах, и работех.
Сега, другото, което искам да кажа, аз в момента, когато се движех с линейката, особено нощните смени, аз просто усещах как тези, които бяха против тези записи, това беше Кръстю Христов, там бяха всички противници, които бяха около Лиляна Табакова и още други сили горе в Невидимия свят. Те просто ми препятстваха и ме преследваха, и аз имах усещането, и виждах как те ме слагаха на мишена. Искаха да ме ликвидират, да ме стрелят! Както се движи един самолет и с ракета го свалят. И понеже аз се движех нощно време с линейка, и благодарение на това, че се движех, линейката се движеше по цяла София, и така мишената беше линейката и тази линейка се движеше насам-нататък. И те стреляха непрекъснато по нея, за да ме ликвидират. Имаше много случай, когато се спука гума, стане нещо повреда на колата, те са стари коли. И едвам оживявахме! Имаше може би към 5-6 случая, където направо си отървах живота. И на следващия ден, когато отивах след един такъв инцидент с колата, отивах при нея, аз я виждах Лиляна как беше направо смазана и смачкана. Значи атаката беше както срещу мене, така и срещу нея. Така че в момента нощните ми дежурства бяха ад!
Освен това аз съм Бърза помощ и отивам на спешни случаи. И при тия спешни случаи аз трябва да бъда концентриран, внимателен, защото това е въпрос на живот и на смърт. И при моя грешка след мене върви следовател, и прокурора. И много от тези сили ми противодействаха, и ми пречеха на моята работа. И аз непрекъснато бях под върховно напрежение, и непрекъснато се молех, за да може всеки случай да го обработя, и да не направя някой професионален пропуск. А през това време онези отгоре ме бомбардираха, защото работя с Лиляна Табакова. Това е било през нощните дежурства. През дневните дежурства беше същото положение. И след това аз съм психически изцеден, физически изцеден като лимон -ликвидиран, смачкан! Отивам при нея и започвам да работя, а тя също ме посреща и почва да ми разказва за онези, които идват, говорят срещу мен, и които пречат и възпрепятстват. Така че тези записи са правени при много голямо противодействие.
И сега в момента, днес 20.02.2007 г. към 11 ч. и 30 минути аз отворих кашона и виждам тези 10 ролки записи. Направо изтръпнах, защото те са правени 1991 г., а сега е 2007 г. Значи преди колко? - Преди 15 години. Вие знаете ли какво значи 15 години? Ами едно дете се ражда и на 15 години става госпожица. И сега в момента в България тези, които се явяват на конкурс „Мис България" са 15-16 годишни. Това представлява. И през това време този материал чака, защото всички противодействат, за да се обработи.
Сега, друго нещо: този материал чака. Чака мен, а през това време той е отклонен. Дошли са много хора да пречат. Всеки граби, иска нещо да публикува, да докаже, че той съществува и т.н. А те не могат да съществуват, защото те не са работили с нея. Само аз съм работил и аз успях да издържа!
И което е най-важното, аз в никакъв случай и при никакви обстоятелства не бих се хванал с тази работа, но просто ме накараха. Защо ме накараха? Защото там имаше материали, имаше и нотни текстове и песни на Учителя, които не бяха публикувани преди това.
