Днес е 18.02.2007 г., ден неделя, 17 часа и 25 мин. Днес е Заговезни и ден за прошка, но в днешния ден няма на кого да се даде прошка. Защо? Защото това, което ще разкажа, то не подлежи на прошка. Прошка за него няма! И така, днес ще разкажа за архивът на Лиляна - Цветана Табакова. Заглавието ще бъде такова: „Кой разби и кой ограби архивът на Лиляна - Цветана Табакова?"
В моя разказ ще бъде засегнат този проблем по етапи.
1 етап - 1970 г.
Първият етап започва от 1970 г., когато аз работех с Мария Тодорова и записвах нейните спомени. Аз бях приет в дома на Мария Тодорова и на Борис Николов и там години наред работих с нея, записвах нейните спомени, които излязоха в „Изгревът" том I и в „Изгревът" том V. Том V е целия том от нейни спомени и опитности. Както и съм работел с Борис Николов, а неговите спомени са в „Изгревът" том I и в „Изгревът" том II и том III. Така че аз работейки с тях в разстояние на години, аз успях да запиша онова, което можех да запиша и което ми се позволи и накрая след дълги мъчения, и големи противодействия успях да издам техните спомени и опитности. И те излязоха, и вече имат историческа проекция, и те вече не могат да бъдат загубени, не могат да бъдат изтрити от паметта на следващите поколения, и те говорят много добре за историята на Школата на Учителя Дънов. И понеже те са присъствали по времето на цялата Школа от 1922 г. до 1944 г., техните опитности по времето на Школата представляват етапите през които минава Школата. А техните спомени, опитности от 1945 г. до 1975 г. на Мария Тодорова и след това на Борис Николов показват, и описват пътя на последователите на Учителя от 1945 г. до 1990 г.
И така, аз когато бях при Мария Тодорова и при Борис Николов, беше 1970 г. - аз съм бил на 32 години. И сега кое е най-важното? - Че в своите разкази Мария Тодорова стигна до там, че започна да разказва различни епизоди с работата си с оперната певица Лиляна Табакова. Тези неща бяха толкова цветущи, те бяха разказани с много голямо огорчение. Те бяха разказани по най-различен начин, но в целия разказ и цялата история звучеше първо - голямото огорчение, второ - голямото предателство, и накрая - тя беше смазана от големите борби, които са минали от 1945 г. след заминаването на Учителя. Тя беше направо смазана и аз се чудя как беше тя издържала до времето, когато аз дойдох при нея. Когато дойдох при нея беше 1969 г. - 1970 г. Тя беше на 72 годни - боледуваше. Аз съм ги разказал тези неща и те са записани по друг повод. Аз съм участвал в нейното лечение като лекар и в лечението на Борис Николов като лекар. И тя успя да се възстанови, и след като оздравя и се закрепи, успя да разкаже онези неща, които аз впоследствие публикувах.
И така тя разказваше първия етап как е работила с Лиляна -Цветана Табакова с песните на Учителя, които е трябвало тя да предаде, за да се отпечатат. Което е най-интересното - Лиляна - Цветана Табакова тогава, работейки с Учителя както на Изгрева, така и в Мърчаево е успяла да запамети онези песни, които Учителят е свирел и пял, защото тя е една оперна певица с изключителна памет, и е могла да запамети. По-късно тя изпява на един от своите шефове-диригенти. И след това, това всичко се записва, и излиза на нотен текст. И този нотен текст впоследствие след големи разправии, увещания и т.н., тя ги предава на Мария Тодорова, след което се включват в Песнарката на Мария Тодорова.
Кое е най-интересното? Най-интересното е, че когато се предават тези материали, тя вписва отгоре, че това са песни дадени от Учителя на Лиляна Табакова и на Кръстю Христов с уважение към него. И това вбесява Мария Тодорова, понеже тогавашната концепция на тези последователи на Учителя е такава, че не трябва да се дава личния елемент. И дори в Песнарката на Мария Тодорова, там не е написано нито едно име кой е издал Песнарката, кой е участвал в тази Песнарка като музикант. Няма такова нещо! Там няма нищо! - Има само нотите на Учителя и пише: „Песни на Учителя". И нищо повече! Това говори за онова тяхно мнение, че не трябва да се дава гласност на личния елемент и не трябва да се дават имената на онези, които са участвали. Дори в коментара на песните отзад, тези данни са много малки. И това е направо грехота, затова, че не са дадени повече данни, макар, че те са ги знаели. Не са ги дали, защото са смятали, че този личен елемент не трябва да изпъква и не трябва да влиза. А това е част от историята.
И така, Лиляна Табакова дава своите материали, и вписва своето име, и това име на Кръстю. Обаче, Мария Тодорова не е съгласна и те премахват тези заглавия, за което Лиляна - Цветана Табакова, и Кръстю са смъртно обидени. Те реагират много и заради което те се противопоставят на самата Песнарка по няколко причини. Първо по тази причина. Втората причина е, че не са могли да се направят съответните корекции поради простата причина, че тази Песнарка се издава във Военната печатница на Картографския институт, където нищо не е могло да излезе - лист хартия, защото това е военен обект. И те не са могли да направят корекции. Технологията тогава е такава, че трябва да се извадят шпалтите, да се извади текста, да се провери и да се направи корекция, и впоследствие да се променят нещата, и да се направят поправките. И така че Лиляна Табакова не е могла да си види, и да направи съответните корекции на онези пропуски, които ги е имало. И тя впоследствие тези неща ги размахва на листове, дори и пред мен ми ги е показвала, че ето Мария Тодорова е направила грешка. И аз когато я питах: „Абе ти знаеш ли, че това е във Военната печатница, че там не може да се изнесе нищо?" И тя казва: „Знам." - „Е тогава какво? Защо ги размахваш?" - „Ами не са направили корекциите." - „Ами не са направили корекциите, защото не могат да извадят нищо от там. Затова не са излезнали корекциите." Така че това го размахваше тя дълго време и пред мене. Впоследствие вече тя разбира, че това вече работи срещу нея, защото всички знаят как са нещата и впоследствие тя така негласно застава зад Песнарката, макар че е противник. Противник за кое? - Противник за това, че не е вписано нейното име и името на Кръстю.
2 етап
По-нататък-тя не включва няколко песни, които са били дадени от Учителя и които й служат като талисман. Всички тези разкази са включени в първия етап, които разкази са описани и са публикувани в „Изгревът", т. 1. 1993, с. 199-201 (също и в: „Изгревът", т. 1. 2. изд. 2011, с. 230-233) със заглавието на материала „Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова". Тука е разказано всичко.
Вторият материал, който е описан е със заглавие „На Изгрева няма примадони, има ученици" (с. 201-204). Тук са описани накратко всички борби и етапи през които е минавала Мария Тодорова, във връзка с песните на Лиляна Табакова.
Друг, който по това време описва нещата, това е Борис Николов. И той описва в „Изгревът" том 1. 1993, с. 391-392 (също и в: „Изгревът", т. 1. 2. изд. 2011, с. 475-476). Той описва някои неща, но те са кратки неща, за да се запознае читателят, че това, което е описано от Мария Тодорова е вярно и не подлежи на никакво съмнение. И тука той описва и защитава Лиляна Табакова, че това което тя е записала е вярно, защото тя е една професионална певица. И този материал е озаглавен „Певицата Лиляна Табакова".
3 етап
Следващият етап, Борис Николов описва по-подробно и това е в „Изгревът" том 2, с. 248-252. Този материал се казва „Песни на Учителя дадени чрез Лиляна - Цветана Табакова". И тука е описано подробно, аз няма да повтарям нищо. И това, което е описано е вярно.
И което е най-интересното? - Най-интересното е, че всичко което е описано, то не се познава от музикантите, които трябваше да наследят Лиляна - Цветана Табакова, т.е. едно друго поколение музиканти. Когато тя беше музикант, те бяха 70 годишни. По това време имаше музиканти, които следваха в Консерваторията - последователи на Учителя. И те не направиха нищо, не направиха контакт с тези музиканти от времето на Учителя, не се създаде връзката за приемственост, и всичко се загуби.
По-нататък, примерът с Лиляна - Цветана Табакова е много показателен. Въртяха се много музиканти около нея, обаче, никой не можа да свърши никаква работа поради няколко причини. Те първо не можеха да издържат на онова, което представляваше тя. А тя представляваше една необикновена гледка! Тя беше една голяма личност, една силна индивидуалност, един дух, който беше влезнал в нея, който не търпеше никакви възражения. И тя искаше непременно да има антураж, обожатели около нея. Дори беше 90 годишна и нещо, и си търсеше от всички да я признават, че е нещо. Тя е била нещо, но българското общество не я признаваше, поради нейна причина. Последователите на Учителя знаеха за нея, обаче, те не я приемаха също по много причини. Така че в този етап, който аз съм дал и съм публикувал в „Изгревът" том II, с. 248-252. Това беше разделът „Песни на Учителя дадени чрез Лиляна - Цветана Табакова". Повече от това, което е дадено, не може да се даде. То е дадено от Борис Николов. Вече сме 2007 г. и вече изминаха много години, и никой не може да даде данни повече от това, което е публикувано от мен.
4 етап
Сега, по-нататък - следващия етап: аз знаех за Лиляна Табакова и говорих няколко пъти с Мария Тодорова да отида при нея, и да запиша нейното изпълнение. Мария Тодорова и Борис Николов ми разказваха, че тя е имала много добра документация, в която е описана и е предадена цялата нейна певческа кариера, и подредено много добре в папки, номерирано и т. н. И те казваха: „Тя има много добра документация." А такава документация по онова време никой нямаше. А по-късно, когато аз работех, също видях, че тя е имала много добра документация, но тази документация впоследствие се разби, разруши се и бе окрадена и разграбена.
Сега, беше годината 1970 г. - 71-72 г. Аз тогава правих първите опити да правя записи за спомените на Учителя. Един от първите, с които аз започнах да работя, това беше Жечо Панайотов. Аз говорих с него, той се съгласи и аз със своя магнетофон „Грундинг" в определени дни от седмицата тайно, потайно отивах при него. Той имаше къща и там заставахме в кухнята, затваряхме се, и той започваше да разказва. Но преди да разказва, той ме бави доста време - 10-15 дена, понеже неговия глас нещо беше се простудил. Той имаше грип, кашляше и неговия глас се беше променил, и той чакаше да му си изчисти гласа, за да може да говори по-добре.
По това време Лиляна - Цветана Табакова живееше в неговия двор. Тя живееше в бараката на Кръстю Христов, който й я беше преписал и тази барака беше два на три метра. Тя беше продълговата, там имаше легло, имаше цялата нейна документация, всичко събрано, включено -цяло мъчение! Жечо й беше дал право да си прекара с една жица ток и тя там се осветяваше с ток. И тогава аз отидох при нея, говорих, представих се, и казах, че работя с Мария Тодорова и с Борис Николов, и казах: „Дай да запиша твоите спомени." - „Не казва, моите спомени са описани, те са дадени. Аз имам документация и когато трябва, ще се публикуват." -„Добре. Следващият въпрос: Дай да запиша твоите песни." Аз отивам с магнетофона, работя с Жечо Панайотов. Тя някой път дойде и ме види как аз записвам. Постои така 5-10 минути, слуша и след това си тръгне. Отивам при нея и казвам: „Дай да запиша твоя глас." И тя накрая ме пита: „За какво ти е?" Ами казвам: „За да го съхраня." - „Какво ще правиш с него?" - „Ами ще го сложа в една кутийка, ще чака 20-30-40 години и ще дойде време да го пуснем." И тя казва: „Аз не мога да бъда сложена в кутийка. Аз, Учителят ми е казвал, че аз трябва да давам концерти пред целия свят." И започва да развива нейни теми и т.н. и т.н. И аз видях, че това е нещо напълно нереално. И тя беше влезнала в едно поле, където няма нито начало нито край, а има само приказки. И няколко пъти я помолих, и й казвам: „Дай, след това ще дойде време, когато ти ще си загубиш гласа, ще ти отпадне гласа и ще съжаляваш." И тя казва: „А-а-а-а-а не вика, моя глас ще бъде запазен до 90 години." А тя тогава е, аз когато съм отишъл при тях, това е 1970 г., а тя е родена 1906 г., значи на 64 години. Нейният глас тогава още беше запазен, макар че беше започнал да модулира и според моите познати и приятели с които аз работех. И тя казва, след като почина нейния там познат Кръстю Христов, какво стана с нея не се знае, обаче на нея й се промени гласа и гласа й почна да модулира - не беше същия глас, както е бил преди това. Но все пак на 64 години тя можеше да запише своето изпълнение, независимо от тези забележки за модулация на гласа й и това нейно изпълнение можеше да остане, и да бъде съхранено. Но тя не пожела.
Следващият етап - аз приключих работа с Жечо Панайотов, отидох да заснемам снимки с моя фотоапарат. Заснех доста снимки на Жечо Панайотов и казвам: „Абе дай да заснемам и твои снимки пред бараката, с Жечо." И накрая тя мисля, че се съгласи, аз направих една-две снимки. И накрая, когато излязоха снимките, и дадох по едно копие на Жечо, и тя казва: „Абе ти какво си направил? Ти си го изкарал като банков директор!" Ама той Жечо тогава беше още запазен, съхранен. Той си беше облякъл новия костюм, риза, връзка, изобщо беше направен така както трябва. И наистина бях го направил, и така бях заснел нещата, наистина приличаше на банков директор. Тя така като го видя, малко ревнуваше. Ами казвам: „Аз можех да направя и на тебе снимки такива, обаче ти не пожела." И тя съжаляваше вече, че не беше се съгласила.
Аз изобщо повече не повторих моите предложения за записи, за това, защото аз я видях, че тя се опитваше да ме разиграва, а аз в онзи етап и онова време, аз нямах време да се занимавам с нея, защото аз знаех много неща от Мария Тодорова за нея и знаех на какво е способна -да разиграва до безкрайност. И аз я оставих така.
Значи това е някъде 1972 г. И аз си продължих по моя път. Моят път беше много труден. И дойде време, Мария Тодорова си замина, Борис Николов беше още жив, и дойде време аз да отида отново при Лиляна Табакова. Чувам аз от Марийка Марашлиева, която също я посещаваше, а аз работех с Марийка Марашлиева „Изгревът" различните томове. Аз ходех при нея, диктувах материали, тя преписваше материали. И тя от време на време всяка седмица ходеше при Лиляна Табакова, носеше й храна, наглеждаше я и т.н. и т.н. И тя разказваше някои неща, че тя още е жизнена, че тя може да разказва, еди какво си, еди какво си. И тогава аз реших да направя опит, и в края на декември 1990 г., а от 1989 г. -10 ноември станаха събитията, и се промени този етап от 45 години за който Учителят говореше. И тогава политическата обстановка в България беше такава, че вреше и кипеше навсякъде, и всеки смяташе, че сега му е дошло времето да се прояви и изяви както политически така и, всеки един българин смяташе, че сега вече му е дошло времето да се изяви. Обаче, накрая нещата така се развиха, че всички се провалиха без изключение.
Тези последователи на Учителя също минаха през тези етапи, смятаха, че е дошло това време да се изявят, да се проявят, да бъдат ръководители, да обучават българския народ в Новото Учение. Какво ще поучават те? - Те не са се научили, не са се поучили - ще поучават другите! Това е изключено! И минаха много години, и се разбра, че така не става тази работа. Онова, което е минало 1945 година до 1990 година, е неслучайно. И неслучайно комунистите са спрели всички условия на т.н. последователи на Учителят Дънов, защото ако бяха ги оставили, те щяха да провалят абсолютно всичко. Така че комунистите се явиха като спасители на Учението, макар техните действия да бяха насочени към унищожаването Словото на Учителя и да няма историческа следа. А това се дължеше на това, че ония сили, които воюваха срещу Учителя влезнаха в тях, обсебиха ги и те започнаха да изпълняват волята на ония сили, които воюваха срещу Учителя още от самото начало на идването на Учителя в България.
5 етап
Така че в момента - декември 1990 г., аз отидох при Лиляна Табакова с Марийка Марашлиева. Обясних, уточних и предложих. Какво предложих? Предложих да работя с нея, да опишеме и да запишеме нейните спомени. И тя непрекъснато ми казва: „Абе какво ще ги описваш, какво ще ги разказвам? - Аз ги имам." Обаче аз това нещо не мога да превключа, аз това нещо не мога да го възприема какво тя иска да ми каже.
