И след големия обиск на 6 декември 1957 г., от складовете на Изгрева са прибрани 163000 книги. Това е описано в „Изгревът", том 1.1993 г. в спомените на Елена Андреева, с. 598. И това е един Протокол, само три месеца преди да стане големия провал. Това е една инвентаризация от самото Братство.
И което е най-интересното тука, книгите в музикалния склад са на бройка 7,123 книжки. А тези книжки какво представляват в музикалния склад? Ами това са Песнарките - песните на Учителя. И това са към 2 000 бройки от Песнарката на Мария Тодорова, и още толкова бройки от
Песнарката на Кирил Икономов, братски песни и други, други неща. И всичко това е иззето и унищожено, и няма никаква следа. А като добавим, че обиските на последователите на Учителя - към 30—40 човека, по-активните в София е направено също и са взимани книгите с чували. А в провинцията всички ръководители на Братството и някои по-активни членове също са им правени обиски, и с чували са взети книги и всичко е унищожено.
Така че ние нямаме много Песнарки, оставени след големите обиски от 1957 година. И онова, което е запазено е съвсем случайно запазено. И онова, което беше ми предадено като бройки, екземпляри, това беше предадено от онези музиканти с които аз съм работел.
Отдавна тях ги няма на Земята. Останаха Песнарките им.
И така, стигаме до Песнарката на Кирил Икономов. Първата Песнарка е издадена през 1938 г., годината когато аз съм роден. Представяте ли си?! И сега, тя е с една много интересна обложка, с едно петолиние, което обикаля Земното кълбо. Написано е: „Песни от Учителя" с червени букви. Долу е дадено едно петолиние, което идва от Космоса и обикаля Земното кълбо. И там отпред е сложена котвата, и сложени са три ноти: до-ми-сол.
И сега? Може ли някой да разчете какво означава това? - Никой не може да разчете. А тайната на това разчитане е дадено и предадено от Теофана Савова. И то се намира в „Изгревът" том 4, с. 589 и с. 590. Това е до-мажорната гама на песента „Бог е Любов". И което беше най-интересното, аз когато посещавах Теофана Савова, и като отваряше вратата, на един голям картон, може би половин на половин метра беше написано отгоре „Бог е Любов", едно петолиние и до-ми-сол. И тя винаги ме посрещаше с песента „Бог е Любов". И тя ми я пееше. И аз не изтърпях, и казвам: „Добре де, пееш коя песен?" И казва: „Ами „Бог е Любов". И я питам: „Ами какво значи това?" - „Ами това е точно това, което ти пея." И тя тогава ми обясни. И което е най-интересното, след време видях и разбрах, че този до-ми-сол е до-мажорната гама, и отговаря на онази емблема, която е дадена с триъгълник, с котвата до-ми-сол. И която емблема впоследствие я промениха, и аз бях този, който вдигна големия скандал и големия въпрос след 1990 г. И това нещо е описано в „Изгревът".
Така че тази Песнарка на Кирил Икономов е със синя корица. И от там носи името си „Синята Песнарка". Едва ли някой сега знае за тези Песнарки, дори и самите музиканти - я имат, я нямат. Те изобщо не знаят историята на тази Песнарка. Сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че вътре има предговор и този предговор е направен от анонимен музикант. И това е направено от някой от музикантите.
Вторият отдел е „Учителят за музиката". Това е извадено от беседите на Учителя. И това е точно Слово на Учителя. От кои беседи е извадено, никой нищо не знае. Също не се знае кой е подготвил този материал. След което следват самите песни, които са записани и отпечатани на сравнително хубава хартия за онези години.
Сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че отзад има коментар, разяснение върху песните на Учителя. И там те са отбелязани песните. И в много малко, в няколко реда са описани някои неща. Но най-интересното е, че те описват дадена песен къде е дадена и кога е дадена. И по този начин човек може да направи справка. И аз тука в разстояние на доста време, тука в разстояние на 15 дена успях да извадя тези неща, да ги подредя, да ги извадя на ксерокс, и да ги сложа в отделни папки. Така че това е, което е ценното, че все пак се дават някакви данни. Но тези данни са много малко.
И което е най-интересното, през 1944 г. Кирил Икономов прави част II от Песнарката. Но вече е направена и публикувана на по-лоша хартия, защото това е времето, когато е войната. Аз се чудя как са успели да отпечатат това нещо! Сега, отпред има един предговор, и този предговор е на с. 3. И там отзад има едно главно буква Г. И човек се чуди кой е. Обаче, аз като го видях си казах: „Това е Георг Нордман." А това е псевдонима на Георги Томалевски. Георги Томалевски има няколко псевдонима -Стрелец, Сагитариус - /което значи от латински Стрелец/, Георг Нордман. И се е подписвал с буквата Г. Доказателство? Ами ето, ако вие отворите в „Изгревът" том XVIII, на с. 251 ще видите той се е подписал Георг Нордман. Отпред е голямото Г, на латиница G. или на френски G. И това е едно от доказателството, че той е този, който е написал този предговор.
Вие ще кажете: „Ами защо той го е написал?" Ами защото те са приятели и той е македонец. А пък Георги Томалевски е запознат с музиката на Учителя, защото 10 години е бил на Изгрева, знаел е песните, пеел е много добре. Освен това неговата съпруга също е музикантка. Тя е създателя на детските музикални школи в България. Така че това е предговора на Георги Томалевски. След това следва същата статия „Учителят за музиката" и че музиката е една дълбока сфера от Битието. Това се повтаря същото. И накрая са дадени песните, които отзад има съдържание. Но най-интересното е, че няма коментар за тези песни. Това е Песнарка от 1944 г. Корицата е същата.
Така че в момента това са двете Песнарки, които са се движели и които са използвали почти всички, които са били на Изгрева и в провинцията. А трябва да споменем, че почти всички са свирели на някакъв инструмент и са били музикално грамотни. Така че всеки е могъл не само да прочете този нотен текст, но и да го изсвири и да го изпее. Това е най-важното. Най-важното е, че те са виждали, че няма никаква разлика между това, което е публикувано и това, което пеят, защото именно Кирил Икономов е записал нотния текст на онова, което пеят, а не се е ползвал от оригиналите. Така че всички са одобрявали неговите две издания.
И когато излиза Песнарката на Мария Тодорова, която работи по оригиналите, всички правят сравнение и виждат, че Мария Тодорова е променила песните. И всички казват, че Мария Тодорова е променила песните. А фактически тя е работила по оригиналите. И когато иска да покаже оригиналите с двете папки и нотните листове вътре на самите песни и да покаже двата тефтера, Борис не се съгласява. И той я проваля! Това е най-големия провал. И това е напълно, не е случайно, напълно замислено от оня мозайкаджийски дух, който провали не само Мария, но провали и цяло Братство. Така седят нещата на този етап. Къде са доказателствата ли? От самите факти пред вас.
И сега по-нататък. Какво да разкажеме? Ами Мария Тодорова издава нейната Песнарка. Отзад също има коментар на песните. И този коментар на песните повтаря този коментар, който е в Песнарката на Кирил Икономов от 1938 г. Повтаря, обаче идва време, когато се дават допълнителни данни. Така че оня, който е правел коментара на песните в Песнарката на Кирил Икономов, е същия човек, който прави коментара и в Песнарката на Мария Тодорова. Кой е този, ние не знаем и неговото име не е упоменато. Но той е музикант, който е познавал и единия и другия. Също, което е също интересно, в Песнарката на Мария Тодорова се публикуват и се повтарят същите онези текстове, които са публикувани за музиката на Учителя в самите издания на Кирил Икономов, защото те са подготвени също от музикант. И този музикант е бил добре приет както от Кирил Икономов, така и от Мария Тодорова. Кой е този музикант, ние днеска не знаеме нищо.
И така, идваме до онзи момент, когато възмездието идва върху Кирил Икономов. Той е прикован на легло. Всички знаят за какво и защо. И аз ги заварих онези, които разказваха. А това беше Галилей Величков, това беше Мария Тодорова, това беше Мария Златева, това беше Борис Николов, Елена Андреева, Пеню Ганев. И аз това нещо съм го публикувал в „Изгревът", I том, в IX том и в XVI том. И аз тука накрая, ще бъде приложено една библиографска справка със заглавие „Кирил Икономов в „Изгревът". Така че ще бъде отбелязано къде, какво, що е публикувано, за да се знаят как са нещата.
Например случаят на Пеню Ганев с тази песен „Вехади", то е публикувано в том XVI на с. 90 и 91, както и на с. 145. Така че тези неща са записани, публикувани са и са точни, и са верни. А пък аз успях да ги проверя, защото аз заварих всички музиканти.
И сега, кое е най-интересното? Аз заварих всички онези, които критикуваха Мария Тодорова и защитаваха Кирил Икономов. Това беше много интересно. И сега, което е най-интересното? Защо защитаваха Кирил Икономов? Защото не харесваха Мария Тодорова. А мнозина от тях, когато аз питах: „Абе вие знаете ли за тези два черни тефтера?" - „Знаеме." - „Абе виждали ли сте ги?" - „Виждали сме ги." - „А вие разгръщали ли сте ги, правили ли сте справка, чели ли сте?" - „Не." - „Защо?" - „Ами те не ни ги даваха, а ги пазеха." Друг въпрос: „Вие виждали ли сте тези две папки с ръкописни текстове, които са записвани, които са одобрявани от Учителя и които са давани да ги държи брат Боян Боев?" - „Ами виждали сме ги." - „Добре де, преписвали ли сте ги?" - „Не сме ги преписвали." - „Е, добре тогава, тя когато казва, че тя работи с двата оригинални тефтера и с двете папки, вие отидохте ли при нея да кажете: „Абе тука ти си публикувала това и това, това и това, обаче, по Кирил Икономов е по друг начин. Докажи че ти си права." И тя щеше да извади двата тефтера и оригиналите и да ви ги покаже.
Това съм задавал въпроси и на Мария Златева, и на другите музиканти, и на Галилей Величков. Те мълчат. Защо? Абе защото не им изнася бе! Абе те поддържат оня македонеца, който е обединил всички и който ги е обсебил. Оня много психически здрав е бил на времето, волеви, обаче идва време когато трябва да плаща както е казал Учителя затова, че е променил „Вехади". Защо го е променил? Ами защото всички са смятали, че всеки може да бърка в песните на Учителя, да ги разработва, да ги оправя.
И сега, което е най-интересното? По времето на Учителя, Кирил Икономов той е деен музикант, той им прави разработки на песните на Учителя. Такива разработки той ги има и те се пазеха от дъщерите му. Второ, той ръководи братски хор години наред. Трето, за този братски хор той трябва да разработва песни. И тези песни той трябва да ги направи за първи глас, втори глас, трети глас. Така че той прави аранжимент на песните на Учителя за хор. Четвърто, той прави аранжимент за цигулка и за квартет на песни на Учителя. И сега кое е най-интересното?
Най-интересното е, че от Мария Златева аз получих и от други няколко места някои разработки на Кирил Икономов. И аз съм ги сложил в една папка, и съм казал: „Никой няма да пипа тази папка, за да не изгори. Тази папка е запечатана." Но това е доказателство в моя архив, че съществува папка с музикални текстове, които са от Кирил Икономов. И тези музикални текстове говорят за това, че той е работел върху музиката на Учителя, че той има разработки за които говорих и имаме черно на бяло това, което е в мене. Но никой няма да пипа този материал и няма да свири, и да работи върху него, защото той е нарушил закона и може някой да изгори.
И кое е най-интересното? Най-интересното, че сина на Пеню Ганев, понеже знаеше много добре тази история от баща си, той изобщо не смееше да се докосне, да се добере или пък да изсвири, или пък да изпълнят някоя песен аранжирана от Кирил Икономов. Той се страхуваше и бягаше от това нещо. И дори, когато той ръководеше братски хор след 1990 г., той също не смееше да сложи негова разработка. Казваше: „Не, в никакъв случай! Баща ми ме е предупредил и плюс това ние заварихме как той беше парализиран 15 години на легло!"
Тука искам да съобщя нещо много интересно. Беше около 1971— 1972 г. Аз съм при Борис Николов, и по едно време идват дъщерите на Кирил Икономов - двете дъщери. И аз се скрих, те стояха така 15 минути - половин час. След това си тръгнаха. И аз питам Мария Тодорова: „Абе защо тези дойдоха сега тук? Те нали бяха вашите противници, нали воюваха срещу вас, защо идват?" И тя казва така: „Ами брат Борис нареди и им дадоха към сто и няколко лева." Това беше толкова, колкото една моя заплата, за да може да купят лекарства на Кирил Икономов. И понеже те са получили тази сума, и след това са дошли да благодарят на Борис Николов. А тези пари не са на Борис Николов, но понеже на Борис Николов понякога му даваха на ръка десятък от различни хора, и той поради това, че някой му беше казал, че те са много зле. И като един дипломатически ход, беше им дал пари, за да му купят лекарства. Така че аз присъствах когато те дойдоха да благодарят на Борис Николов за това, че той е отпуснал не негови пари - братски пари, за да му купят лекарства, за да му се облекчи състоянието.
И сега, което е най-интересното? Най-интересното е, че аз питах онези музиканти, които работят: „Добре де, има две Песнарки - две сини Песнарки и Песнарката на Мария Тодорова. Сега, коя е най-важната? Коя е точната? Коя ще отхвърлиме и коя няма да отхвърлиме?" Питам Галилей Величков. Той ги вдига и казва: „Абе на мен ми повече харесват на Кирил Икономов, обаче, не смея да казвам това нещо, а свиря на Мария Тодорова, за да не стане конфликт и да не стане разправия." И когато аз записвах на магнетофон неговите изпълнения на песните, той извади Песнарката на Мария Тодорова, и по нейната Песнарка свири тези песни, макар че не беше съгласен за някой от тях, по начина по който бяха дадени. Така че когато го питах: „Абе ти виждал ли си оригиналните тефтери?" - „Не съм ги виждал." - „Знаеш ли за тях?" - „Не знаех." - „Ами защо не си отишъл при Мария и при Борис, за да ги видиш, за да направиш справка?" Той мълчи. Защо мълчи? Ами защото по онова време той е в тесния кръг със Савка Керемедчиева, близък на Савка Керемедчиева. А Савка Керемедчиева и Мария Тодорова са врагове, те воюват непрекъснато. И онзи, който е от антуража на Савка е врага на Мария Тодорова, и обратното. Така са нещата в онзи етап.
А къде е Мировата Любов? Тя е тук и е навсякъде около нас. Но не е влязла още в нас. Ние днес само говорим за нея какво е казал Учителя Дънов. Засега това не е малко! Ще се чака друга епоха.
А къде е Космическата Обич? Тя трябва да бъде у нас. Но още я няма. Как така да я няма? Ето така. Докато Мировата Любов не влезе в нас, не може да се създаде Космическата Обич.
