Днес е 22.01.2007 г., ден понеделник. Часът е вече 7 часа и 14 минути.
Днес ще продължа да разказвам за онези събития за които днес никой не може да каже нищо, защото просто ги няма хората и няма никаква историческа следа.
Аз, който не съм музикант, трябва да разкажа, защото аз съм човека, който работи с всички музиканти, и чиито спомени за Школата на Учителя са публикувани в „Изгревът". И те вече имат историческа следа. Така че аз съм слушал внимателно и онова, което те са разказвали е било запечатано в моята памет. И аз сега, след 30 години възстановявам нещата. Те са много точни и ги разказвам, за да се знаят. Защото без онова, което аз ще разкажа, следващите поколения музиканти няма да могат да работят с музиката на Учителя, защото няма да могат да направят връзка между историческите събития и с музиката на Учителя.
Защо казвам това? Ами много просто. Първо - Учителят много пъти споменава, че музиката, която той дава, се намира и съществува, и обитава в Невидимия свят, и по-точно в един музикален свят, който е горе-горе-горе в тези възвишени сфери. И тази музика там съществува, и тя се движи по специални орбити. И това е продукт на онези ангелски същества, чиито съзнания излъчват музика. И в тези селения на музиката техния говор по между си е не ангелски говор, а една необикновена музика. Тази музика, трябва да слезе надолу. И когато решат да я свалят, те намират човек, който да бъде пощальон, който да занесе музиката, и да я свали от горните светове - долу. Така че има едно същество, което трябва да донесе музиката, да я свали от онези селения и онези висши орбити, и да я свали по-надолу, за да може онези музикални съзнания, чиито вътрешни антени са насочени нагоре, да могат да възприемат самата мелодия.
Съществото идва, дава мелодията. Те я чуват и трябва да я запишат. Това е втория етап.
Третият етап, те трябва да я облекат в нотен текст и да я изсвирят, което е най-трудното. И знаем, че Учителят, когато долови някаква мелодия, той цяла нощ и часове и дни на ред той работи върху тази мелодия, защото той я чува, Той я вижда, но тя трябва да бъде облечена и да бъде свалена, за да може след това тя да бъде записана и да се предаде на нотен текст.
И тука е големия проблем, и това не се знае и не се познава дори и от днешните музиканти.
Първо - имаме музика горе в Невидимия свят.
Второ - има едно същество, което трябва да свали музиката до онези места където музикалните съзнания на музикантите обитават, за да могат да я засекат. След това те да я възприемат. Това е втория етап.
И третия етап, трябва да я свалят.
И четвъртия етап, да я запишат.
Това нещо Учителят го е правел и е било много трудно. И дори има много случаи, където се прекъсне някоя песен, и Той казва: „Съществото, което даде песента си замина и трябва след това да дойде след известно време."
Така е дадена тази песен „Иде, Иде, сам той иде". Тази песен е описана в спомените на Галилей, че е дадена от Учителя на два пъти.
(Виж в „Изгревът", том 1. 1993, с. 13-14 от Галилей за тази песен. Още в „Изгревът", том 1. 2. изд., 2011, с. 14-15.)
Така че това е най-важния проблем - тези етапи. Кръжи горе песента в Невидимия свят. Второ - трябва да дойде съществото, което да я свали надолу. Трето - да има музикални съзнания, които да хванат песента. Четвърто - да я задържат в съзнанието си и да я свалят по-надолу, като я облекат в мелодия и я напишат на нотен текст.
Учителят от 1922 година, започвайки Школата дава доста много песни и тези песни почват да се записват. Онези, които записват песните, това трябва да бъдат музикантите. Обаче тогава школувани музиканти освен онези капелмайстори, които създават първите братски песни, и които оформят песните на Всемирното братство, т.н. „Братски песни", издание - 1921, 1922 година, други музиканти няма по онова време. Те са четири-пет човека, чиито имена ние дори не знаем. По-късно от 1922 до 1944 г. на Изгрева идват и прихождат т.н. капелмайстори.
Един от тези капелмайстори е Хенрих Споуста. Той е баща на Ирина Кисьова. Тя се казва Ирина и се нарича по името на нейния мъж Иван Кисьов, за който е омъжена. Другият е Матей Калудов. Има и други, чиито имена ние не знаем. И някой път в момента поглеждаме някой снимки на Изгрева, и виждаме как Матей Калудов с диригентска пръчка, той дирижира на 15-20 души музиканти. Това е оркестъра, който свири Паневритмия. (Виж „Изгревът", том 1. 2. изд. 2011, снимка № 9 и с. 806; снимка № 129 и с. 814; том 8, снимка № 40 и с. 734.)
Така че това е един негов опит, да се даде един подходящ оркестър. А тези музиканти, те са сбор от музиканти, които са на Изгрева и които са обучени да бъдат музиканти на Изгрева. Е, има и някой приходящи от града музиканти, които са от братските среди или пък които в последствие се обучават и се научават да свирят Паневритмия. Има и външни лица понякога. И така, идва момент, когато това трябва да бъде записано. И Учителят нарежда на трима души да основат една комисия, и тази комисия /работна група/ да работи, и да подготви за печат тези песни. А тези песни ги има. Къде ги има? В двата черни тефтера. Има ги и в двете папки с оригиналните нотни текстове, които е пазел Боян Боев. И тази група трябва да работи с оригиналите.
Но тази работна група не може да работи, поради различни причини.
Първо - Асен Арнаудов не е много дисциплиниран.
Второ - Матей Калудов я дойде, я не дойде на Изгрева.
Трето - Кирил Икономов, понеже е много волеви човек, много амбициозен, и той е македонец плюс това. И той полека, полека ги отстранява онези двамата. И той подготвя изданието, и той го отпечатва. И така се подготвя изданието.
И първата грешка на това издание е, че той отхвърля комисията. Ако беше останала тази комисия, нямаше нито Матей Калудов, нито Асен да позволят да не се работи с оригинала.
Второто нещо - Кирил Икономов започва да пише песните така, както са се пеели тогава от онези, които са били около Учителя. Но една песен дадена преди десет години, тя с времето се видоизменя, и дори самия Учител е казвал много пъти: „Аз не мога да си позная песните."
Така че онова, което са пяли онези е нещо съвсем различно от оригиналите, които са дадени и са се намирали в тези два тефтера, и в тези две папки с оригинални нотни листове. Това ми го е разказвала много пъти Мария Тодорова. И от там става големия проблем.
И тогава Учителят извиква Мария Тодорова, и на неговата маса са стояли тези две книжки, тези книжки, които са издадени като „Песни от Учителя". Те са две книжки, за които след малко ще говориме. Той ги подхвърля на масата пред нея и казва: „Иди и намери грешките на Кирил." И тя се стъписва, взима двете книжки, и след това приема това нещо като задача от Учителя. И след това, когато започва да преглежда песните с онези оригинали, които тя пази и съхранява, тя се направо стъписва, и се чуди какво да прави. Пита пак Учителя, Той казва: „Аз ти дадох задача и я разрешавай."
По-късно поради различните събития, че тогава са военни години, чак след заминаването на Учителя тя решава да задвижи този въпрос. И тогава това се решава от т.н. Просветен братски съвет, създава се една комисия от музиканти, в която влиза Асен Арнаудов, влизат Кирил Икономов, Мария Тодорова, Ирина Кисьова и още няколко човека, и започват да приемат песен по песен. (Виж „Изгревът", том 1. 1993, с. 177— 194; том 1. 2. изд. 2011, с. 205-224.)
И сега, което е най-интересното? Те работят върху материалите на Кирил Икономов. И което е още по-интересно! - Всички застават зад Кирил Икономов. Защо? Ами защото те не могат да търпят, и не могат да понасят Мария Тодорова.Там е цялата работа.
Второто нещо - Мария им поднася, изважда тефтерите. Те знаят за тефтерите. Онези, които са вписвали тези песни, това е Катя Грива, Ирина Кисьова и някой други музиканти. Знаят много добре, че това са оригинални тефтери, и че те лично са записвали оригиналните песни в тях. И когато Мария Тодорова разгръща страницата на някоя песен, на която току що работят, и я приемат, те виждат, че онова, което е написал Кирил Икономов е различно от онова, което е в оригинала и в самите тетрадки. И започват големите спорове, и тя непрекъснато казва: „Абе вие на кого се подчинявате - на Кирил Икономов /на човека, личността/ или на Учителя и волята на Учителя?" И тя непрекъснато задава този въпрос, и ония мигат, премигват.
И което е най-важното? Всички са срещу Мария Тодорова. Те са направили една верига - пет-шест човека, но в момента тя им показва оригиналите и те не могат да кажат, че това не са оригинали на Учителя. И след големи спорове, ама така, ама иначе, накрая вече отметват песен след песен след големи спорове, след големи караници. И накрая Кирил Икономов казва на Мария: „Ама ти все се опитваш да се налагаш. Хайде казва отстъпи поне сега веднъж." И тя казва: „Абе как ще отстъпя? Ние тука говориме за оригинали, за какво отстъпване?" И става големия конфликт. И се идва до разтуряне на комисията.
И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че тази комисия има протоколи. И тези протоколи са в една тетрадка, и там всеки се подписва с нотните текстове - какво са приели и какво не са приели. И след това, след като се разтурва тази комисия, изчезват всички протоколи, и никой не ги е видял след това. Изчезват и всички нотни текстове. Защо? За да няма никаква следа, за да могат да оставят Мария Тодорова да се провали. И тя в момента започва да работи. Накрая Асен Арнаудов вижда и знае, че това са оригинали на Учителя, защото той лично е записвал някой песни. И той си вижда почерка на някои от оригиналните нотни текстове в тези две папки. И той идва и почва да помага на Мария Тодорова, и така те приключват с издаването на песните.
А включването на песните на Лиляна Табакова, това е един съвсем друг въпрос, за който ние в момента няма да говориме. Ще говорим друг път, защото това не е за разправяне, нито за слушане. Не е разтакаване и разиграване. А е позор!
И кое е най-интересното? Най-интересното-се издава Песнарката. В тази Песнарка има грешки, защото те не могат да направят корекцията. А за да се отпечати тогава една Песнарка на нотен текст, това е една много трудна технология, по много труден начин. Има специални тогава хора, които са записвали песните. С това са си изкарвали прехраната. Те трябва да ги напишат. Второ, трябва да се проверят. И при преписа на нотите винаги става някаква грешка. И тази грешка в момента не може да се открие. И след като се отпечата, трябва да се види корекцията - да се направи корекция, да се видят нотните текстове. Но това е отпечатвано в една военна печатница, където е бил Картографския военен институт, където са се отпечатвали военните карти на Българската войска. И там директор е Борис Рогев. И никой не е могъл друг да командва, той е наредил да се отпечата. Там никой не може да изкара едно листче, защото е военна печатница. И така както са я дали, така се отпечатва. И там има някои грешки, които Мария Тодорова беше си отбелязала в нейната Песнарка. И тази Песнарка беше един документ, но тя изчезна. Аз вече разказах за нея.
И сега, кое е най-интересното? Излиза Песнарката и всички правят фронт срещу Мария Тодорова, за което вече разказахме. Но при самото приемане на песните от т.н. братска комисия музиканти, всички без изключение се обединяват срещу Мария. Прави се един македонски фронт (За Македонския фронт на Изгрева, виж „Изгревът", том 271, с. 849-854.), защото всички, които са там са македонци, които участват -всички са македонци. И те правят фронт срещу нея.
И накрая Мария издържа, но това й коства много нещо. Излиза Песнарката и след това Борис Николов я проваля, защото тя има идеята в разстояние на 30 дена да извиква всяка вечер по 10 човека, и да им показва Песнарката, и да им показва песните. И да им показва двата черни тефтера, за да видят, че онова, което тя е издала отговаря на оригиналите, а не отговаря на приказките на всички, които са срещу нея. Но Борис Николов я спира, той я проваля като казва, че Песнарката е излязла и няма какво повече с нея да се занимава. Та това е решение на майстор Борис!
И сега, какво става по-нататък? По-нататък става, че борбите, които са били по времето на Учителя продължават след Учителя. Аз ги заварих всички музиканти от времето на Школата на Учителя, които бяха живи как още пазеха в съзнанието си всички онези времена и борбите, които са изнесли. И всички без изключение бяха срещу Мария Тодорова. А защо? Защото не можеха да я понасят! Там е цялата работа. А защо не можеха да я понасят? Ами те не можеха да се примирят, че в нея са били оригиналите и, че тя има оригинали с които може да им докаже, че те не са прави. След това всички говорят: „Ама тя не беше добра музикантка. Тя не беше еди какво си, еди какво си."
Възможно е да не е била голяма музикантка, но това, което е могла и което е разбирала, и което е организирала нещата, това е напълно достатъчно. Пример: аз не съм музикант, но ето аз ви разказвам за историята на музикантите по онова време, а музикантите, които са издържали тези борби мълчат и траят - няма ги. Ако има нещо записано, то е записано в „Изгревът". И което е най-интересното, аз съм извадил, и ще има накрая библиографска справка в която е описано по автори и по страници, и по заглавия всичко онова, което е описано в „Изгревът", и което разказва и говори за големите борби между музикантите във връзка с песните на Учителя. Това нещо ще го дам накрая. А дали вие ще издържите да го прочетете, това е друга работа. Борбите на музикантите по между си разрушиха Изгрева.
(Виж „Изгревът", том 27, с. 848-854.)
А сега, продължаваме по-нататък. С кое да продължим? Сега ще говорим за Кирил Икономов. Аз го заварих Кирил Икономов, обаче аз го заварих, когато беше вече болен и когато от 15 години е бил на легло. А защо е бил на легло? Това нещо е разказано много добре от Мария Тодорова и от Пеню Ганев. Това се дължи на това, че по ония години той в Мърчаево решава да промени една песен на Учителя. И тогава по онези години всеки решава да прави различни хармонизации на различни песни на Учителя, за да си покажат своето творческо умение.
И това се отнася за песента „Вехади", която се е опитвал той да разработи. И реакцията на Учителя е била много голяма. Това най-добре го разказва Пеню Ганев в том 16, на с. 143-146. Той там го разказва. И разказва също и на с. 145. Така че всичко, което трябва за този случай е разказано и описано. И след това тази драматична развръзка на Кирил Икономов стои като дамоклиев меч над всички музиканти. И тогава единствения, който е останал, за да разкаже за тоя случай е Мария Тодорова. Разказва го Мария Златева, разказват го и другите музиканти и аз съм го написал, и съм го записал. И тука след този материал ще бъде дадена библиографска справка - Кирил Икономов в „Изгревът" по автори и по страници, за да се види къде, какво, що, как е описано. А то е описано много добре, и повече от това нищо не може да се желае.
Сега, продължаваме по-нататък. По онези години аз го заварих, той лежеше на легло, не можеше да се движи - така 15 години. През тези 15 години той лежи, получава една малка пенсия. Има две дъщери и една съпруга, които трябва да се грижат за него - немотия, гладория до шия! И сега, когато аз отидох да го ви^ця те бяха в една стая с две легла - войнишки рамки, войнишки пружини, едни сложени одеала - от елементарно, по-елементарно, дори мизерно. И така живееха. И аз го посетих с Милка Кралева тогава, и видях финала на онези разкази, които те бяха ми разказвали.
И по-нататък, след години аз се опитах да се срещна с неговата дъщеря Богдана, която е била цигуларка. И се уточнихме тя да напише един очерк за баща си. И тя написа някъде към 15-20 листа, но аз тогава взех, че разказах тази история за тази песен. И казах: „Това нарушение срещу песента на Учителя го е приковало на легло 15 години." Тя вероятно знаеше тази история, но не й стана приятно и се сдърпахме, се скарахме, и тя не си даде материала, и приключихме. А тя беше направила нейното изложение - един очерк. И тя разказваше лично как като е преглеждала материала, видяла е много ноти, много разработки, негови разработки. Имало е кореспонденция, писма от него до неговата съпруга в която той описва различни важни неща за срещи с Учителя - какво е казал за някоя песен. Това са материали много важни и, трябваше да се публикуват. Но ето, нищо не стана. Аз се разминах с тях.
Аз сега ще направя един опит да видя другата дъщеря, защото едната е починала. Другата дъщеря на Кирил Икономов дали ще реши да даде някой неща? Ако реши, ако не даде, това всичко изчезва, изчезва в Небитието. И по този начин се слага кръст на всичко. Това няма никой на този етап да седне, да търси, да го проучава, защото те не познават тези събития. И да искат да направят нещо, нищо не могат да направят. Защо? Ами защото никой не седи над тях, никой не седи в тях. И трето, никой не ги ръководи нито отдолу, нито отгоре. И така този опит, който аз направих се оказа несполучлив, и аз престанах да се занимавам с тях. Не можах да ги изтърпя да ме разиграват.
Сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че когато реших да се занимавам с Кирил Икономов, аз днес е 22 януари 2007 г., на 21 януари, вчера беше много хубав ден. Аз отидох в Своге, беше много хубаво, слънчево време. Но след като залезе слънцето, аз се качих да си прегледам някой неща. И в съзнанието ми от една седмица кръжеше мисълта, че там има събран и подготвен материал на Кирил Икономов. Аз изобщо не можех да си спомня за това нещо. Когато се качих и, когато отворих стъклото на самата библиотека, видях един материал, който беше опакован и пишеше: „Кирил Икономов в неговата музика - статии по музиката в „Житно зърно". И когато погледнах онова, което аз съм опаковал, ами аз съм го направил преди 30 години! Сега например е 2007 г., аз това съм го направил преди 30 години - 1975-1976-1977 година. Тогава е опаковано и като отворих пакета, какво видях? Ами първо видях един опис. И на този опис бяха обозначени някъде към 8-9 различни списания на „Житно зърно", където имаше статии на Кирил Икономов. И като го видях това, аз целия се разтреперих отвътре и отвънка! Просто не можах да повярвам, че това нещо аз съм го направил. Аз ли съм или някой друг? Едва ли!
И мина известно време, аз не мога да проумея какво става. И чак по-късно аз разбрах, че това нещо е подготвено от мен без аз да осъзнавам. Обаче, много точно е знаел Онзи, Който ръководи цялата тази програма на „Изгревът", че ще дойде време да послужи. И аз вчера го прибрах, донесох го. И днес на 22 януари 2007 г., аз разпечатих всички статии на Кирил Икономов, които той е публикувал в „Житно зърно". Те са 8-9 статии. Направих опис, извадих ги на ксерокс-копие и ги сложих в една папка. И тази папка в момента е подготвена, и отгоре съм написал: „Кирил Икономов в списание „Житно зърно". Тази папка ще чака времето си.
Така че, ако направя опит да отида при другата му дъщеря, ще й покажа, че аз имам намерение да напиша нещо за него. И ще я помоля да даде снимки, и да даде материали. Ако даде, ако не иска, на този етап толкова. Тогава изпратете някой друг да свърши тази работа. Но такъв човек няма. Е, може да си нарисувате такъв човек, за ваше успокоение!
Сега, по-нататък. В тези отпечатани статии се вижда, че Кирил Икономов още 1924 г., още от самото начало, чак през време на цялата Школа той работи върху музиката. И работи върху различни проблеми, и съответно пише статии, които са публикувани в „Житно зърно". Така че той не е случаен човек. По онова време той е учител по музика в училищните гимназии в София. Той пише учебници по пеене за учениците. Пише и някой собствени песни - детски песни, песни за началното училище, песните за детските школи по цигулка. Така че той има творчество и то творчество, това не е случайно. Това показва, че той не е случаен човек, а човек, който е школуван. А за да бъде учител по музика в Софийска гимназия, той трябва да е завършил Музикална Консерватория.
Така че той е от онези малцината, които е обучаван и който е музикант. Но накрая се оказва, че той е македонец, а всички македонци са много амбициозни. И всички македонци, които са в Школата на Учителя извършиха най-голямото предателство по отношение на Школата на Учителя. Както по отношение на музиката се обединиха всички македонци, направиха фронт срещу Мария Тодорова, така всички македонци по-късно се обединиха и направиха фронт срещу Борис Николов. И които предизвикаха големите борби, процеса срещу Братството 1957-1958-1959 г., и разрушаването на Изгрева, разрушаването на Салона.
(Виж „Изгревът", том 27, с. 848-849.)
Разрушиха всичко! Браво на тях! Успяха! Но ще проверят в бъдещите столетия как действува Бичът Господен и какво означава карма с Бялото Братство в България от времето 1944-1989 г. Те вече са дамгосани, имат „дамга" по челата си.
Проверете и след това ми се обадете, дали това нещо се изпълнява. Ще се изпълни! Няма как да не се изпълни. Имаме дълъг опит от столетия назад във времето. В кое време? Във времето „Оно", от памтивека.
