А как е издадена Песнарката на Мария Тодорова, може да се запознаете в „Изгревът" том XXIII, в материала на Борис Рогев и в моите забележки от с. 943 до с. 948. А там са включени и неговите портрети на Борис Рогев, който е имал важна и най-голяма заслуга за отпечатването на Песнарката на Мария Тодорова. Виж „Изгревът", том XXIII, с. 944, точки 6, 7, 8.
А сега искам да разкажа нещо друго, много интересно. По онези години България е след Втората Световна война. България е разрушена - икономическа криза, няма хляб, няма продукти. Всичко отива на фронта - първо за германците, след това на фронта за руснаците. В момента книгопечатането в България е спряно почти, защото всичко е разрушено от англо-американските бомбардировки. И няма нищо! Но тук-там в някои складове е останала някаква хартия. И понеже Неделчо Попов като оценител на Държавната печатница винаги е знаел къде каква хартия има, и тогава на него му разказват, че някъде има запазена хромова хартия. И той отива, преглежда я, идва и съобщава на Борис Николов, и разказва, че тази хартия е добре да се купи, да се съхрани, да се запази, за да може с нея да се отпечатат Песните на Учителя. Така и правят - отиват, закупуват я и я докарват в каруци нощно време, като на каруците отгоре мятат по една черга, за да не се вижда какво се кара, защото това е хартия. Тя е на топове увита и тя е останала от печатането на различна хартия и хартия, която е изостанала. На тях не им трябва, но искат да я продадат, да вземат някой лев.
Хартията се докарва на Изгрева и къде да се сложи? Слага се в бараката на Анка Динова и на Сийка Динова. Анка Динова е майката, Сийка Динова е дъщерята. Качват я на тавана на бараката, и едвам я слагат горе. И накрая преди да тръгват, Борис Николов взима стълбата и я скрива, а на нейно место на стълбата слагат една строшена паянтова стълба опряна. И така. Минава известно време, обаче докладват, има кой да докладва, кой да наклевети, че на Изгрева има докарана хартия и е укрита. Къдееукрита, каке укрита? Идва Милицията и почват да проверяват барака по барака, таван по таван и никъде няма хартия. Накрая стигат до бараката на Сийка Динова. През това време Сийка Динова е уплашена, цялата трепери отвътре и отвънка, и непрекъснато се моли. Онзи, който - двама-трима души, които идват да проверяват, виждат тази паянтова стълба опряна там, единият се опитва да се качи - качва се на първото, на второто, на третото. И тези пречки, които са сложени на стълбата се счупват, и оня пада на земята. (Виж „Изгревът", том 1. 1993, с. 191, 382-383; том 1. 2. изд. 2011, с. 221-222, 466-467.) И казва: „Абе тази стълба тука, ще се изпотрепеме!" Хваща я, захвърля я и вика: „Щом се чупи, значи горе на тавана няма нищо." И така, че хрумва на Борис Николов да сложи една паянтова стълба, а хубавата стълба той я премества и я укрива, така се съхранява тази хартия.
След това Сийка Динова отива и съобщава на Борис Николов цялата история за счупената стълба, и как онези не са могли да открият хартията. Защото ако бяха я открили, щяха да я натоварят на каруци и да си я закарат да си отпечатат разни други работи. И какви работи? Ами комунистическа литература. Тогава те на следващата вечер я прехвърлят с каруци вечерно време на друго место. И с тази хартия се отпечатва Песнарката през 1947 г.
Това е историята. Историята продължава. Някой накпеветва, че заради счупената стълба не е открита хартията. На следващият ден полицаят носи здрава стълба, подпира я на бараката, покатерва се и вижда, че на тавана е имало нещо и е останал един смачкан лист. Взима го и го разглежда. След това докладва, че там е имало хартия, но е преместена. И тогава наказват полицаят, че не е открил укритата хартия. Това е историята за счупената стълба и запазената хартия.
Песнарката се отпечатва през 1947 г. в 3 000 бройки. Но по времето на обиска на Изгрева на 6.XII.1957 г. се намират към 2 000 бройки, които се прибират в чували, качват се на камионите и заминава за претопяване в книжната фабрика при гара Искър.
И все пак се докопаха до хартията, на която бяха отпечатани песните на Учителя Дънов. И ги претопиха на книжна каша, за да си направят хартия за своите книги за комунизма, който трябваше да победи в целия свят.
И ние това време го дочакахме. И видяхме как през 1989 г. комунизма победи в целия свят. Без изключение!
А днес е 2014 година и всички съжаляват за онова време. Затова им разказахме за счупената стълба, за да им се припомнят някой неща, които уж са ги забравили. Та днес живеят на „ужким", т.е. на спомени. А трябва да им се припомнят какви бяха времената и хората в тях. И точно това правим - припомняме.
