Така че на Изгрева всички са музиканти. Три-четири човека свирят на пиано, другите свирят на цигулка, на китара и всички пеят. И от това мнозинство пеещи хора, се създава братски хор. Този братски хор в различните години наброява 30-40 човека, повечето жени, но има и някой мъже, които изпълняват басовите партии. Като диригент отначало е бил Кирил Икономов, който е включвал и някои свои разработки за хор. След това друг, който е водел хора, това е Ирина Кисьова. След това Димитър Грива води хора, след заминаването на Учителя. Така че тогава има създаден хор, има и диригент. А да се прави спявка на хора, това означава най-малко два часа да се обучават там. Те трябва да пеят в Салона, на друго място няма къде да се съберат. Така че подготовката на един концерт за деня на Учителя, за рождения ден на Учителя е много трудно и обикновено обхваща два месеца.
Като отначало има много спорове и накрая Учителят решава въпроса, като се прави един график. И всеки, който идва и ползва пианото, отива при Учителя. Той предава ключа и след свършването на репетицията ключа бива връщан на Учителя, и така той си го слага в джоба. Така той пази и съхранява този ключ, който след репетицията винаги е оставено пианото заключено. Така, че подготовката трае два месеца.
Друго нещо, което е най-важното. Тези хора, които се събират обикновено в неделя, когато има от 10 часа т.н. беседа за гражданството, както за изгревяни така и за гости от града. Тогава се събират от порядъка на 50-60-100 човека, дори и повече, на 200 човека. И след свършването на беседата се прави братски обед. А да се направи братски обед това означава да се сложат столове навънка, а това е лятно време, навънка под лешниците, на големите маси, на дървените пейки от едната и от другата страна, и се побират някъде към 100 човека. И на всеки човек се слага чиния, и на всеки човек в чинията се слага по един черпак или два черпака приготвена храна, гозба. Обикновено донасят се казаните и те трябва да бъдат изпразнени казаните. И те се изпразват. Сега, освен онова, което се готви, има и десерт.
И сега идваме до най-важния въпрос: Кой подготвя тези обеди? Първо винаги има работна група от сестри, жени, които трябва да подготвят обеда. Първо трябва един чувал картофи да се обелят, лука да се обели, ориз да се изчисти. А това означава, че няколко часа е подготвителната работа. След това готвенето в казана, което също е трудно. Между другото през цялото това време, трябва да има най-малко пет-шест човека, които да са черноработници. И най-важното е, трябва някой да ги зарежда с вода, защото картофите трябва да се плакнат, ориза трябва да се плакне, трябва много, много вода и много, много кофи с вода. И тогава по това време трябва да се докара водата.
И по онова време е сковано т.н. буре - каца с вода, сложено на колесник, и трябва да се закара. И този човек, който кара обикновено тази бъчва празна до там където има вода е Васил Карагеоргиев, или Вуйчото. Така го наричат - Вуйчото. Той е на снимка 53-та в „Изгревът" том XXII. Той взима празната бъчва и полека, полека я закарва на Разсадника. Разсадника се намира на 200-300 метра от Изгрева. Там е една поляна Разсадника. Защо се казва Разсадника? Ами там обикновено горските имат много, може би към 20 дка., която е обработваема площ. И там садят различни неща - плодове, зеленчуци, развъждат разсад за гората, различни дръвчета. Но там има и чешма, има чешма с която те напояват. И нашите отиват, и с маркуча слагат на чешмата, и в разстояние на половин час той пълни бъчвата. Обаче, той е надолно, когато слизаш с празната бъчва е надолу. Обаче, след това той трябва да избута тая бъчва и той, вече има наклон нагоре или пък трябва да я изтегли. И Вуйчото на всеки десет метра тегли или бута бъчвата, почива, тегли, бута. И така в разстояние на половин час, до един час той преминава 300-400 метра, стига горе до Изгрева, и полека, полека я избутва и я докарва до кухнята. И тогава онези са приготвили празните кофи, и той полека, полека изпразва бъчвата в кофите. Така той най-малко прави по три курса на ден, за да донесе вода за кухнята. През цялото време той върви и когато почива, и като почине, той си пее песни. Кои песни? Ами песните на Учителя. Ама как си ги пее? Ами така, пее си, върви и си пее или пък спре, почине и почва да пее. Всички на Изгрева са пеели песните, и той може да пее. Всички на Изгрева се пишат, че са певци и музиканти, той не се пише, че е певец. Той се пише, че е един обикновен човек, един човек, който кара водата, един от онези черноработници, при което никой не им обръща внимание. Но без него не могат да подготвят онова, което се прави като кухня, не могат да измият нищо, не могат да сготвят нищо без неговата вода.
Така че, когато се наредят на братския обед, никой не знае, че водата е донесена три пъти от него, и че благодарение на него има братски обед. Да не говориме за оня труд на онези, които са дежурни по кухня и които подготвят целия обяд. А на обяда винаги има и първо, и второ. Първото е основното ястие, някаква чорба, а второто е десерт. Какъв десерт? Или сутляш от ориз, или нещо сварена пшеница със захар или пък някакъв компот - най-различни, при най-различни положения и през различни времена, и при различни възможности десерта е бил различен. И в момента всяка неделя те се събират, правят братски обед. През това време музикантите, които се подготвят по график, репетират два месеца и идва момента, когато е вече 12 юли - рождения ден на Учителя.
Тука искам да спомена, че аз в том I, том IV е отбелязано за рождената дата на Учителя. Учителят-тука има едно неразбиране и едно непознаване на нещата, аз съм го описал. Учителят е роден 1864 г. на 29 юни по Юлиянския календар. Но впоследствие, когато се трансформират нещата и се подготвя реформата в България, т.е. обикновено до 1900 г. се прибавят 12 дена. Значи до 1900 г., Той е роден на 11 юли. Обаче след това вече не се прибавят тези дни, но се прибавят вече 13 дни. Там е описано защо и вече официално не е 11 юли, а е 12 юли. Плюс това Петровден е вече празник - ден Петър и Павел е празник, който е на 12 юли. Така че рождения ден на Учителя вече съвпада както и по календара, така както е изчислен вече по новия календар - Григорианския, така и с църковния календар.
И ето вече пристъпваме към финала на нашия разказ. Денят е Петровден - денят на Учителя. Той е обикновено в неделя, някой път е в неделя, някой път е и някой друг ден. И в момента в 5 часа има беседа на Учителя. След беседата на Учителя те излизат, правят упражнения, играят Паневритмия. След това закусват. От 10 ч. Учителят държи т.н. Неделна беседа. След Неделната беседа, тя продължава един час и нещо, и след това излизат навънка. И след това идва обеда и те обядват. Обядва се и след обедите вече има т.н. празничен концерт. И този празничен концерт е някой път непосредствено след обед, някой път е вечерта, в зависимост от състоянието на нещата и от нареждането на Учителя. Идва вече концерта, салона е пълен, музикантите един след друг си изпълняват своите изпълнения. Всички ръкопляскат, възторжени са и т.н. И накрая идва и хора. Свършва концерта и Учителят благодари. И по едно време Учителят задава следния въпрос: „Е, рекох, кажете ми кой е най-добрия музикант според вас на Изгрева?" - Мълчат. Минава така известно време, получава се един шепот така и вълнение в самия салон. А самия салон е от порядъка на 200-300 човека. След това Учителят пак запитва: „Е казва, рекох кажете сега според вас кой е най-добрия певец и музикант на Изгрева?" Вече казва и певец, не само музикант, но и певец. - Мълчат. Пак пита: „Е кажете ми казва кой най-добре и пее, и изпълнява моите песни на Изгрева?" Всички мълчат. Защо? Ами там всички са музиканти, минали са към 20-30 души музиканти, минал е братски хор от 30-40 човека. Най-малко 100 човека имат претенциите, че са музиканти като изпълнители, като инструменталисти и като певци. И всеки иска да бъде посочен от Учителя, че той е най-добрия музикант. И всички тръпнат от изненада, от вълнение, че Учителят ще посочи тяхното име. И след кратка пауза, след третото запитване Учителят казва така: „Най-добрия човек, най-добрия певец, онзи, който най-добре изпълнява моите песни с чувство, с мисъл е Вуйчото." Стоят втрещени!
И Той казва: „Най-добрия изпълнител на моите песни със сърце и с ум е Вуйчото." И го посочва. А Вуйчото, той си седи там в ъгъла някъде забит най-накрая, на него никой не му обръща внимание. Защо не му обръща внимание? Ами той е невзрачен - един малък човек, отхвърлен от всички, който служи за работа на всички. И най-накрая нямат какво да му дадат друга работа да върши, дали са му да влачи, да мъкне, да носи, да докарва една празна бъчва, да я пълни, да я докарва с вода, да я разлива в празните кофи, там и тенджери. Отново да пълни той обикновения човек - за нищо друго не може да потрябва и за нищо друго не служи на Изгрева, освен да мъкне и да влачи вода. Защото за друго място той не може да служи, не е подготвен и той не може да върши нищо друго, освен да носи вода. Така смятат всички. И сега на самия концерт той е забит, и заврян там в ъгъла, никой не му обръща внимание, отхвърлен от всички, забравен от всички - невзрачен човек и никой не му обръща внимание. И в момента Учителят повтаря три пъти, че най-добре пее песните Вуйчото. И посочва с пръст и с ръка. И всички се обръщат, а той навел глава, най-там накрая в ъгъла забит. Представяте ли си?! - Онези 30 души музиканти как в разстояние на два месеца репетират да се покажат пред всички както от Изгрева, така и онези гости от града, че те са нещо, искат да покажат пред Учителя какво могат, и накрая Учителят обявява пред всички, че най-добрия певец е онзи - Вуйчото, който не е музикант, но който непрекъснато върви по Изгрева и от време на време си тананика и пее песните на Учителя, когато трябва да почине. Ето това е финала. Невероятна работа! Всички са втрещени, изумени, мълчат. Все едно, че е минала буря и ги е отвяла, отвяла онази слама и онази плява, която е била в техните глави и мозъци, че са най-добрите музиканти на Изгрева. И този човек седи там, забит от времето, от случая, изхвърлен от всички.
И така, минава известно време, както той е с бъчвата, минава един фотограф и го заснема. И тази снимка фактически я пази Лидия Аладжем, понеже са били приятели с него. По-късно тя я предава на Магдалина Стефанова Григорова, чиито спомени аз съм публикувал в том XIII от с. 549 до 565. Това са нейните спомени и тя ми предаде тези няколко негови снимки на Васил Карагеоргиев - Вуйчото. И една от тези снимки с бъчвата аз реших, че трябва да се публикува тук, и че трябва тази история да се разкаже.
И аз в момента я разказах, но тома излезе 2005 г. - XXII том, и аз я извиках да покажа снимката с бъчвата лично Магдалина да ми гостува у мен на гости, защото винаги, когато излезе един том, аз я извиквам, пиеме кафе, ядеме сладкиши, разказваме си разни неща за Школата на Учителя и по времето на Учителя. И тя е много добър слушател и много добър разказвач, и с нея приказката ми върви много добре, защото ние разговаряме за Школата на Учителя - за времената от Школата на Учителя. И обикновено тя винаги идва след всеки един том. И което е най-важното, като дойде тука, тя си събува обувките, и си изважда едни търлъци, които си ги носи в къщи. И това винаги ми напомня на моята баба, която като ходехме някъде на гости, тя беше с галоши или някакви други обувки, а там кал, на село е кал. И като пристигне, тя си събуваше обувките, и си изваждаше търлъците. А това са търлъци, които са плетени на кука. Слага си чорапите в търлъците и така влиза на чисто с нейните търлъци. Така че Магдалина винаги влиза с търлъци.
И когато й показах този том, и показах снимката, тя заплака. И като почнах да описвам тази бъчва: „Виждаш ли го бе, този човек отхвърления от всички, които смятат, че е способен само да носи бъчва с вода, виждаш ли му маркучето, което седи там горе?" - Заснет с маркучето, заснет с бъчвата, заснет с колесника - той е човек, който им носи вода. А там в дъното има една палатка, там в дясно двама души си разказват и си говорят за голе-е-е-емите братски неща и велики въпроси, които вълнуват техните умове. А този човек какво го вълнува? Вълнува го да донесе водата. Тя е необходима за братската кухня, та като се съберат ония 200-300 човека на обед, да има с какво да бъдат нахранени, защото Учителят е казал, че братския обед, че колективния обед обединява и съединява хората. Защо съединява хората? Защото хората са с различни умове, с различни сърца и всеки в даден момент мисли за едно, чувства друго. И така като се съберат 200-300 човека, те не могат да се обединят. Те могат да се обединят само с едно - с молитва, обаче не винаги става с молитвата. С песен, но не винаги става с песен. Със Слово на Учителя, но не винаги става със Слово на Учителя, защото като слушат Учителя -един си мисли за едно, друг си мисли за второ, трети си мисли за трето. И Учителят в Неговите беседи и лекции винаги първо отговаря на 20-30 въпроса, които са в умовете на Неговите слушатели, и тогава някой път пропуска основната тема на самата негова тема, която е обявена в самото начало. Защото им отговаря на въпросите. Ами Той не може да продължи, ако не им отговори. Така че той в момента, Учителят, отговаря на всички и казва така:
„Вие казва като седнете на обед, това е единственото място където може да се обедините.
Вие не може да се обедините с вашата мисъл, защото мислите различно.
Вие не може да се обедините с вашето чувство, защото чувствате различно.
Вие не може да се обедините с вашите дела, защото вършите различни неща.
Но като седнете на обед, тогава всички вие обядвате и с лъжицата си слагате храната в устата."
Т.е. всички 200-300 човека вършат едно и също действие. И в именно това физическо действие, да се нахранят - тази храна да влиза в стомаха им, това е едно и също действие на физическото поле, то е обединителното начало. Значи общите обеди имат и това практическо значение.
Така че водата на Вуйчото е сготвила храната, и чрез тази храна поднесена е онзи магически метод на Учителя за обединение на Братството. А този, който пее най-добре на Изгрева, това е Вуйчото - неговия глас, неговата интонация, по начина по който възприема песните и начина по който ги пее. Значи пее ги с ум, със сърце, с мисъл, с чувство и с воля. Защо с воля? Ами той кара бъчвата надолу празна, качва я нагоре. И на всеки десет метра той почива. Ами я погледнете бъчвата! Тя е 200 кг. И да я изтеглиш, и да я избуташ така в един наклон по 15 градуса нагоре? На десет метра той почива и като отпочине, след това изпее една песен. И почва така, на всеки десет метра той пее песен. И на тази бъчва от 200 кг. той изпява най-малко 20 песни, т.е. на всяка кофа, която е разлял от бъчвата има изпята една песен. И всички тия песни са влезнали като вода чрез която е измит и подготвен обеда, и вода с която е направена чорбата. И ония всички ядат от вода приготвена от Вуйчото, вода на която са изпети най-малко 15-20 песни. И това е обединителното начало.
Така че с песните на Вуйчото, с водата на Вуйчото става братски обед и става един метод за обединение на тези 200-300 човека в една общност.
Та Братството и Единството е много трудно нещо и на Земята много трудно се постига.
Така че тези снимки, които беше запазила Лидия Аладжем, която е била негова приятелка, бяха предадени на Магдалина Григорова. Тя ми ги донесе и ги отпечатах. И когато седяхме и разглеждахме, и тя плачеше и аз плачех и казвам: „Виждаш ли го това маркуче бе? Той седи горе на тази бъчва, облегнал. Човекът поглежда и се усмихва състрадателно. А онези музиканти 200-300 души напълнили Салона, всички очакват Учителят да им посочи тяхното име. А той така заврян, захвърлен, закътан, отхвърлен от всички седи в ъгъла, навел глава. Защо навел глава? Ами на него никой не му обръща внимание." И Учителят казва: „Ето го казва Вуйчото изпълнява най-добре от всички на Изгрева Моите песни."
Ето това е финала. И за финала аз съм го включил в „Изгревът" том XXII със снимка № 53. А този случай, че той е най-добрия музикант го има в спомените на Лидия Аладжем, където описва също, че Учителят е казал с няколко реда, че най-добрия музикант, певец на неговите песни е Вуйчото. Но аз разказах цялата история.
