Сега, тези музиканти на Изгрева, те са към десетина музиканти. За музикантите на Изгрева може да се съди по техните спомени. Това са спомените на Галилей Величков, които са публикувани в „Изгревът" том I и IV. Това са спомените на Мария Тодорова, които са описани в том I и V. Това са спомените на Борис Николов в том I, II и III; спомените на Мария Златева в том I (виж „Изгревът", том 1. 2. изд. 2011. снимките на музикантите от № 1 до № 144.); спомените на Елена Андреева в том IX; спомените на Нестор Илиев в том I и IV; спомените на Филип Стоицев, които са в том VIII. И спомените на някои други съвременници на Учителя, където говорят за музиката на Учителя.
И което е най-интересното, ние тука трябва да споменем, че онзи, който дава много интересни данни за песните на Учителя, това е Пеню Ганев. Пеню Ганев, благодарение на това, че той ми предаде нещата, аз съм издал том XVI - изцяло посветен на Пеню Ганев. И има една глава с Песните на Учителя от с. 113 до с. 152, като са включени и приложения на нотни текстове от с. 153 до с. 196. Следващата глава е „Учителят за музиката", това са извадки от Словото на Учителя от тетрадките на Пеню Ганев и на Елена Хаджигригорова от с. 666 до с. 674, които включват някъде към 375 цитата изказвания за Песните на Учителя. А от с. 741 до с. 750 са приложения. А „Учителят за Паневритмията" - от с. 752 до с.758. Така че в том XVI има доста данни за музиката на Учителя и различните етапи в които са дадени тези песни. А Пеню Ганев е един от съвременниците на Школата на Учителя Дънов. И беше неподкупен.
Сега, по-нататък: в различните томове на „Изгревът", съм приложил и различни снимки. Така че снимките на музикантите на Изгрева ги има и аз съм ги отпечатал. Чрез снимките, които съм отпечатал, аз доказвам, че тези хора ги е имало. И се вижда, че музикалния живот на Изгрева се поддържа от самите музиканти, и че имената на тези музиканти са живи, че спомените на тези музиканти са описани в „Изгревът". И че тези спомени не са измислени от мен, защото зад тях стоят дадени личности, и техните ликове, техните образи като снимки са отпечатани в „Изгревът". Така снимките на Мария Тодорова са отпечатани в том V, а в том VIII са отпечатани много снимки на музикантите от Изгрева. (В „Изгревът", том 1. 2. изд. 2011, към главата на Мария Златева има 2 материала от нея.)
Така че като се почне от снимка № 10 до № 59, почти са всички снимки на музиканти от Изгрева. Като отзад на VIII том има бележки към снимките. И там са отбелязани имената на онези, които са в групови снимки. Така че в този том съм публикувал доста от музикантите на Изгрева.
(Виж снимките на музикантите в „Изгревът", том том 1. 2. изд. 2011. от № 1 до края.)
Сега, искам да спомена, че тези томове на „Изгревът" до том X включително, те са издавани в печатницата на Велико Търново. И аз тогава изпращах материала, и тогава изпращах и снимките. Но тези, които работеха със снимките не ги обработваха както трябва. Второ, аз нямах възможност да ги проверя. Трето, нямах възможност да направя своите възражения. Четвърто, аз не можех да ги видя как са ги изкарали и как са ги отпечатали. Така че аз изпращах снимките, изпращах материала и накрая чаках камиона с отпечатаната книга. И каквото бяха отпечатали като снимки, като материал - това беше. Аз нямах изобщо възможност да проверявам снимките в различните етапи на отпечатването, както и да проверявам онзи материал, който аз го бях дал, подготвен материал за самия том.
Така че тези снимки от I том до снимките на X том, не са направени така както трябва. След това започнах да ги отпечатвам в София, но първите томове - XI, XII и XIII, аз предавах снимките, други ги работеха. И макар, че е в София, също нищо не направиха. И чак вече XIV том, вече нещата ги поех в собствени ръце, снимките се правеха вече от Вихър Пенков. Ние минахме в различни етапи и постепенно, постепенно той се обучи. И в момента от XIV том до XXIV том - това са десет тома, при които във всеки един следващ том снимките стават по-добри и по-добри, защото изкуството на Вихър Пенков се увеличава от том на том.
(Виж „Изгревът", том XXVI, с. 1004-1005 за несполучливите снимки.)
Сега, следващия том в който има снимки от последователи на Учителя Дънов - музиканти, това е том XVI, където е тома на Пеню Ганев. Това са почти негови снимки и снимки на други. И така, например от снимка № 44 до № 58 снимка, това са снимки, които са музиканти на Рила. Отзад е отбелязано в бележките кой музикант кой е. Също в том XXII е отбелязано доста снимки от музикантите. И може да се каже, че в този том XXII са отбелязани, и са дадени снимките почти на всички музиканти, които са били в Школата на Учителя. И няма музикант, който да е пропуснат. Така от снимка № 22 до 42 снимка са дадени едни музиканти, след това от 60 снимка до 74 снимка са дадени други музиканти.
Така че почти всички музиканти са включени в тези томове. Така че имаме спомените на музикантите, имаме и техните снимки. Така че доказателствата ги имаме, и едното и второто.
И накрая, това нещо е реализирано. Но това съм го реализирал аз. Аз съм го ожънал, аз съм го правил на кръстци, аз съм го докарал като снопи в моя дом и в моя двор. Аз съм чакал години след това - 20-30 години, за да почна да вършея гумно след гумно, харман по харман.
И излязоха последователно „Изгревът" от том I до XXVIII том. Така че това не е направено от някой друг, а от мен и от човека, онзи, който беше пашитен кон - го вързаха и го докараха да вършее на чуждо гумно чужд харман. И то години, години наред! Това е по отношение на снимките на музикантите.
И сега, искам да ви разкажа един много важен случай, важен случай с една снимка, която е във XXII том. Тя е под № 53 и отдолу е отбелязано под снимката името на човека, който е заснет. А този човек, е отбелязано, че това е Вуйчото. А неговото име е Васил Карагеоргиев. И пише: „С бъчвата за вода - 26 май 1940 г." На тази снимка виждаме един възрастен човек - 65-70 годишен старец с едно сако и един панталон, който се е облегнал на една бъчва, която е поставена на колесник с две колела, които са изковани на Изгрева, с дръжки, които са направени на Изгрева. Така че тази бъчва може да се тегли с тези две дръжки и да се вози на тези две колелета, които са доста първобитни, но вършат работа. И отгоре на бъчвата, която има един, два-три-четири обръча, има маркуч, който е сложен на бъчвата. А защо е сложен този маркуч? Ами след като се напълни тази бъчва с вода, след това той я докарва на Изгрева. И с този маркуч той всмуква от маркуча, и той така изпразва бъчвата, защото отдолу бъчвата няма кран. И той я източва чрез този маркуч в онези съдове, които те му дават, това са кофите. И например с тази бъчва, тя е от порядъка на 200 литра, над 100 литра е, и той успява да напълни 15-20 кофи вода, които кофи вода са необходими за обеда и за кухнята.
И сега, ще разкажа този случай най-подробно. И това се отнася за един събор на Учителя на Изгрева, и се отнася също за Денят на Учителя, който е ден на Учителя - ден Петровден на 12 юли. Всяка година на 12 юли този празник като деня на Учителя - рождения ден на Учителя, се празнува на Изгрева или пък на Рила. Ако е на Изгрева, най-малко два месеца преди това се събират музикантите и започват да определят групи кой какво да пее, кой какво да изпълни, кой какво и как да се подготви, за да може когато дойде деня на Учителя да се изпълни една музикална програма. А тази музикална програма става в Салона. А в Салона какво има? Има една сцена, има Салон със столове, празни столове и има едно пиано, и един хармониум. Пианото винаги стои заключено, защото всеки влиза и дрънка. И Учителят го заключва, и ключът на пианото седи при Учителят в неговия джоб. Ще кажете: „Как така? Той е Учител на Любовта, а пък заключва пианото?" Ами ето как, всеки, който идва от града смята, че е музикант - отива и дрънка на пианото. И разваля пианото, разваля клавишите. А това означава, че ако минат 10-15 души, които дрънкат на пианото, това означава, че трябва да се вика човек, който да акордира пианото. Значи пианото вече е развалено, не може да се работи, трябва да се плаща на акордьор. И така идват и пианисти на Изгрева, а онзи пианист, който има единствено пиано, това е Ирина Кисьова. Другите нямат пиано. Ирина Кисьова има една дъщеря, която е цигуларка, другата й дъщеря е пианистка. Другите нямат пиана. Защо нямат? Ами защото са бедни и не могат да си купят пиано. И като си купят пиано, те няма къде да го сложат. Те живеят в една стая, която е три на три метра. Там има креват, има това. Къде ще сложи пиано? - Няма къде да сложи пиано. И там в тези бараки не е имало къде да се сложи пиано, а само в бараката на Ирина Кисьова, защото това не е барака, а това е къща. А тези две къщи аз съм ги публикувал, тази нейната къща с верандата, както е голяма, те са четири стаи. Аз съм го публикувал в том XXII, където Ирина Кисьова е заснета заедно с едната си дъщеря. Ирина Кисьова е заснета как свири на пианото в нейния дом вътре и е заснета как стои с двете си дъщери отвънка пред самата нейна къща - дървена къща, дървена барака. Но това е голяма барака и там може да се вмести едно пиано. Така на снимка № 71А и 71Б се вижда нейната стая и как е разположено пианото. Стаята е широка и може да се разположи пиано. Също на снимка № 72 се вижда верандата. Мисля че има и снимки, може би са публикувани, може би не са, където се вижда цялата къща. Тази къща е доста солидно направена. Така че в нейната къща може да се сложи пиано.
И продължаваме нататък. И в момента музикантите се събират на групи, и се определя кой какво да прави и да свири. Обаче, Учителят заключва пианото и тогава самите музиканти се разпределят кой кога да ползва пианото, кой кога да ползва сцената за репетиции, защото има пианисти, които трябва да свирят. Мария Тодорова си свири вкъщи на пианото. Има хармониум, който иска да свири. Той е един голям хармониум, който също се заключва. Искат да свирят. След това идват музикантите, които са цигулари. Идват музиканти, които правят квартет, правят оркестър. Това са онези музиканти, 10-15 човека, които изпълняват Паневритмията. Но за концертна програма нещата са по друг начин построени. На Паневритмия всеки, който може и всеки, който не може да свири - свири. Там заедно е групата. Но да се яви на концерт, това означава да се съберат четирима-пет човека, които са много добри изпълнители. А това означава, че те трябва да си подготвят програма, трябват репетиции. А тези репетиции освен в Салона, на друго место не може да има. Така че Салона трябва да бъде освободен както за пианистите, така и за отделните инструменталисти, които ще изпълнят солово, и за онези, които ще изпълнят в квартет или в квинтет някаква програма. След това идват т.н. певици, певици, които трябва да изпълняват. За да изпълняват, те трябва да бъдат акомпанирани от пианото. А тези певици, те репетират в къщи, обаче трябва да репетират и на пианото. Значи и за тях, трябва да има часове. Освен това има не една, не две, а те са десетина певици, които се съревновават една с друга и които са противници, и които воюват. И всяка иска запазено време, място, пианото да бъде свободно. И тя си е подготвила онзи човек, който ще прави акомпанимента на пианото, а тя ще пее. Значи, представете си още десетина певици!
След това идва т.н. братски хор. Братският хор, той е съставен от повече от 20-30 човека певици и други, които са на Изгрева. А на Изгрева по онова време всички са певици и певци, всички пеят, особено жените. Те от сутрин до вечер, когато се събират в Салона, когато започва беседа или лекция на Учителя, първо има разпяване от половин час. Мария Тодорова свири на пианото, придружена от цигулка, изпълнявана от Галилей Величков или Симеон Симеонов. Това продължава 15 минути. След това идва Учителят. Той също подава няколко песни, които се изпълняват, също придружени от пиано и цигулка. След това правят се молитви, Той започва Своята беседа или лекция. След като я завърши, пак започват с молитва, пак с песни - пет-шест песни и така завършват. Така че това цялото мнозинство, което е на Изгрева, непрекъснато, четири-пет пъти в седмицата те пеят песни. След това като се съберат с Учителя на поляната, на друго место, на сбирки, също пеят.
