И в тези томове от „Изгревът", е описан живота на съвременниците на Учителя, и е описан живота на всички музиканти, техните спомени и всичко онова, което те са разказали за песните на Учителя, за музикалния живот по време на Школата и след Школата.
Но това беше разказано на мен и аз го записах. Вероятно са го разказвали и на други, но никой не го е записал, защото аз съм жътваря. Нали говоря за това, че мен ме вързаха отпред и отзад, закараха ме, и висях на празно гумно няколко години. И тогава реших да отида да стана жътвар, да ожъна, да вържа снопите, да ги докарам на моето гумно, и да почна да вършея.
И така вършах, вършах в разстояние на 36 години, и дойдох на 28 тома към 2014 година. Така че историята на песните на Учителя, тяхната история е описана в „Изгревът". На друго място няма да ги намерите, защото никой не е бил жътвар, никой не е жънал на нивите. В момента няма никаква следа от този живот на тези музиканти. А имената на музикантите са в „Изгревът", и там са техните снимки. Това беше моят увод и отговор защо аз, който не съм музикант се занимавам с песните на Учителя, и с музикалния живот. Ето затова - защото бях пашитен кон, вързаха ме да вършея на чуждо гумно. И колко хармана направих? Много са!
И освен това - от 1990 г. до 1998 г. мен ме вързаха на друго гумно, да вършея друг харман. А какъв беше този харман?
Ами този харман беше следния: аз организирах т.н. концерт-рецитали по Слово на Учителя Дънов, при което аз подготвях сценария. Това бяха извадки от Словото на Учителя на различни теми. Имаше човек поставен, който четеше. И след всеки пасаж следваше песен на Учителя, изпявана и изпълнявана от музикантите.
И така от 1990 г. до 1998 г., аз съм организирал 20 концерт-рецитали. Това не е малко. При което 90% аз съм ги финансирал, като всеки един концерт струваше толкова, колкото беше моята лекарска заплата за един месец. А колко труд, колко енергия докато се направи сценария, докато се занимаваш с музикантите, което беше много трудно! Така че аз съм този, който беше поставен да вършея на това гумно и в разстояние на осем години направих 20 концерта. При което аз тръгнах с „Призванието към българския народ" и в разстояние на тези 20 концерта аз направих два концерт-рецитала с „Призванието към българския народ", и два концерта за „Мисията на славянството", и още много, много други теми. Така че аз вършах това гумно. Други нямаше.
След това, мен ме хванаха и ме сложиха да вършея трето гумно. Трябваше да организирам издаването на непечатаните беседи на Учителя. Аз бях този, който ги охраняваше и ги пазеше в разстояние на 40 години, когато комунистическата власт всеки месец правеше обиски, и при тези обиски прибираше някои изоставени още томчета на Учителя Дънов, и направо ги унищожаваше. Как ги унищожаваше? Ами горяха ги или ги изпращаха във фабриката за претопяване, книжната фабрика, която се намираше на гара Искър. И така аз съм работел в пълна нелегалност, и съм съхранявал тези неща. И след това аз задвижих този въпрос, създадох цяла организация.
И което беше най-интересното - аз за няколко години - 3 години, успях да издам оригиналите от Словото на Учителя - 59 томчета. А как съм я създал тази организация, как съм я изпълнил и през какви етапи съм преминал, през какви противодействия и борби с враговете на „Изгревът" - това може да прочетете в том XVI отзад, където е описан каталога на книгите, и са описани всички истории през които аз съм минал. С това, трябва да се запознаете, за да видите как се жъне на нива, която е готова за жънене - нещо, което е ожънато като снопи и се пази 40 години, и как след това се вършее. Та това беше следващия харман, който аз направих.
След това продължих да работя върху „Изгревът". Този харман си върви непрекъснато. Това гумно аз вършея всяка година. Всяка година аз вършея и изкарвам по два тома.
И дойде 2001 г., когато отново възобнових, отново започнах с концерт-рециталите, но вече при друг харман, и на друго гумно. И тогава аз подготвях сценарий, в които се включваха спомени на последователи на Учителя от времето на Школата на Учителя по различни автори. И аз подготвях обикновено по 10-12 спомена. Първата част - 5-6 спомена, втората част 5-6 спомена, при което между всеки спомен се изпълняваха песни от Учителя.
И така, от 2001 г. до сега - до ноември включително 2006 г., аз съм направил 31 Концерт-рецитала - 31! Това нещо никой не би могъл да го направи! И това представляват вършитби - 31 вършитби, на едно и също гумно. И обикновено всяка година правех почти по два-три концерта през пролетта, и два-три концерта през есента - 31 концерта! (Към края на 2013 г. са направени 54 концерт-рецитала, прерз 2014 г. бяха направени още 3 - или всичко 57 концерта).
Това никой не може да го направи, защото той няма нищо общо с песните на Учителя, няма нищо общо с музикантите. Защо? Ами защото аз свърших работата на музикантите, аз ожънах техните ниви, аз вързах снопите, аз им докарах снопите и аз им овършах снопите на моето гумно.
Аз бях коня, който вършееше 37 години (37 години е до края на 2006 година. Днес е 2014 година и са изминали общо 44 години! Имам 57 концерта), и аз бях този, който ги издаде в „Изгревът". И те благодарение на моята гърбина, която понесе стотици удари от камшици и тояги, и още стоят на гърба ми белезите от това насилие - аз успях да ги спася от исторически провал. Те се бяха провалили и аз ако не бях, нямаше да има никаква следа. (37 години, е от тях нямаше да има следа, а пък да не говорим за историята на песните на Учителя. Никой не можеше да даде песните на Учителя нито тогава, нито сега нито утре)
Защо? Ами те не бяха работели с музикантите, аз бях работел и аз бях свършил тяхната работа. И сега кое е най-интересното? Ами аз я свърших, и тези музиканти съществуват благодарение на мен исторически. И техния живот на Земята не е преминал така. Те оставиха нещо благодарение на мене. Ако не бях аз - край! - С тях беше свършено, и те бяха загубени във вековете.
Ще ви дам пример: когато работех спомените на Мария Тодорова и когато тя ми разказваше за големите си патила, които са описани в „Изгревът" том I и том V - историята на патилата, и историята как Борис Николов е попречил за песните на Учителя. И тя казваше така:
„Слушай какво, аз в момента /а това беше 1972 година, Мария Тодорова е на 74 години/, и казва: „Виж какво, аз през 1945 година това, което бях обещала на Учителя, аз не можах да го изпълня, защото ми попречи Борис Николов, и ми попречиха другите. Все пак издадохме една Песнарка. В тази Песнарка казва има грешки, защото ние не можахме да направим корекцията, понеже тя се отпечатваше във военна печатница. И там нищо не можеше да се изнесе, и да се направи корекция. И аз тези корекции си ги отбелязвам в моята Песнарка." И тя когато изпълняваше и седеше на стола, на пианото стоеше нейната Песнарка с нейните корекции.
Обаче така стана, когато тя си замина един два месеца аз исках да прибера тази Песнарка, Борис Николов не ми я даде. Аз тогава направих грешка. Няколко пъти през ума ми преминаваше мисълта да донеса друга - нова Песнарка, да я сложа там, а да взема тази. И Борис Николов нямаше да забележи, никой нямаше да забележи това нещо. Но тази мисъл няколко пъти премина през ума ми в различно време. Аз не го направих. И един ден отивам, там и тази Песнарка я няма! Той беше я дал на някой друг. И когато го питах: „На кого я даде?" - Той мълчи. Защо мълчи? Ами онзи майстор Борис, който провали цялото Братство и Мария и всички, и мен се опитваше да провали и провали се казваше „майстор Борис".
Та той беше предал Песнарката на Мария и от нея няма помен. Защо разказвам това нещо? И тя казва: „Слушай какво, аз не можах да изпълня заръката на Учителя. И в момента аз ти разказвам тия неща, и ако ти не ги напишеш и не ги отпечаташ, аз оставам загубена във вечността, защото бях изпратена в Школата на Учителя, и не си свърших работата. И от тебе казва зависи дали мен ще ме има във вечността, или няма да ме има. И аз съм загубена! Аз никога друг път няма да бъда допусната в Школата на Учителя нито горе нито долу. Внимавай, защото аз полагам живота си в твоите ръце!" Тя е тогава на 74 години през 1972 г., а аз съм на 34 години -разлика 40 години. Е, какво ще кажете? Нищо не може да кажете! А защо ли?
И така аз трябваше да ожъна нейните ниви, аз трябваше да ги сложа на снопи, аз трябваше да ги докарам в моя дом, и да ги оставя там под моя сайван. И те стояха доста години, докато дойде онова време, когато аз седнах и започнах да вършея приготвените снопи. Овършах отначало нейния харман и влезнаха нейните спомени в „Изгревът" том I, а след няколко години аз овършах останалите снопи и излезе „Изгревът" том V.
Вие чели ли сте том V? Том V не трябва един път да го прочетете - най-малко пет пъти, защото е № 5. И тогава ще видите какво значи вътрешна Школа, и какво означава външна Школа. И тогава ще разберете какво означават думите на Учителя, които са написани специално за Мария Тодорова, и които стоят отначалото, където Учителят казва, че Той е убеден, че тя ще остане вярна до края. И добавя, че много рядко се случва да останат хора верни до края. Тя остана вярна до края, но тя не можа да си свърши работата. Аз ожънах нейната нива, бях сам жътвар, пречеха ми всички. Аз вързах снопите, аз ги докарах в моя дом и те стояха доста години - от 1972 г. като снопи до 1992 г. Това са колко години? - 20 години. След което аз овършах първия харман, и влезнаха спомените на Мария Тодорова в I том. След няколко години овършах и другия харман. Излезе „Изгревът", том V.
Та вие не сте чели „Изгревът", том V! Значи нищо не знаете!
Та така седи въпроса с музикантите. Без мен те бяха загубени. Те бяха провалени по всички линии. И ето - дойде време, когато аз не съм музикант, трябва да разкажа как съм жънал сам на чуждите ниви, как съм вързал снопите, как съм ги докарал в къщи, как съм ги съхранявал, как съм вършал харман по харман, и накрая да ги издам в „Изгревът". Това е една много трудна работа, много трудна за разказване и много трудна за изпълнение. И сега, когато аз правя тези концерт-рецитали от 2001 г. до 2006 г. - това са 31 концерт-рецитали, аз първо подготвям сценария в разстояние на една седмица. (До края на 2013 г. са направени 54 концерта, от които 30 са извадени на CD и на 100 човека са раздадени пълния комплект безплатно от мен. А до края на 2014 г. са 57).
И в момента, когато аз почвам да го подготвям, идват онези, които ръководят от Невидимия свят тези концерт-рецитали. И докато подготвя сценария то ври, кипи небето над мене, и небето в мене. И имам усещането, че отново съм вързан и вършея друго гумно. И всеки концерт-рецитал е едно гумно и един харман. Една седмица подготвям сценария, след това уточняваме се кои песни да бъдат съобразно с всяка една случка от сценария с музикантите, което е много труден въпрос. След това се правят поканите. След това ги отпечатваме поканите. След това аз пиша писма, обикновено към сто писма до провинцията и сто в София, които писма аз лично пиша, лично залепвам марките, лично залепвам пликовете, лично нося писмата до пощата, което е много трудна работа, но не смея да ги дам на друг и ги изпращам сам. И след това почва подготовката на концерт-рецитала, на самата сцена. Същият ден, трябва да бъде оборудвана сцената с наша радиоуредба. Има винаги изложба от снимки на Учителя от времето на Школата на Учителя. Това е една много трудна работа като организация.
И кое е най-интересното? Най-интересното е, че една седмица преди концерта в момента над мен, в мен, около мен започват да кръжат всички музиканти от Школата на Учителя, и кръжат и онези, чиито спомени ние четем. То е нещо невероятно преживяване, невероятно събитие! И само онези, които са мои лични помощници, и които ми помагат при организацията, те усещат какво напрежение, какво нещо се изтърпява.
Аз в момента винаги се чувствам смазан! Абе как няма да бъда смазан? Аз съм вързан и отвътре и отвънка за въже, поставено да вършея на чужд харман, и въжето завързано за стожера - ту се навива, и аз минавам от края на хармана до самото въже. След това обръщат въжето, аз почвам от другата страна да развивам въжето. И така - от сутрин до вечер!
И когато дойде време за концерта, всички ония, които са музикантите от Невидимия свят, те идват. Те идват на концертите. Как идват на концертите? Ами те в момента, когато аз закарам багажа, то самия салон е празен. Отведнъж те идват отгоре и салона почва да трепти от бели точки. И всички онези, които влизат като слушатели, влизат в една друга променена духовна атмосфера, и променена аура на това нещо. И постепенно, постепенно тяхното съзнание се променя. И белите точки влизат в тях.
Започва концерта, онези, които са отгоре от Невидимия свят, всички онези, които идват на концерта - музиканти и други, те създават тази атмосфера и те създават онзи контакт на душите между видимата и невидимата Школа на Учителя. Така че това нещо друг не може да го направи. И да направи опит - нищо не става.
Сега, някой път някой крадат моите идеи като се опитват да четат Слово на Учителя, и изпълняват песни на Учителя. Но там нищо не става, защото те нямат връзка нито с песните на Учителя, нито имат връзка със Словото на Учителя, нито пък са свършили някаква работа на музикантите, за да дойдат онези отгоре и да влезнат в тях и да създадат веригата, веригата между онези, които са в невидимия свят музиканти и тези, които са тук. Е, тази връзка те я нямат. Освен това аз имам връзката с тези музиканти, аз имам телефоните на тези музиканти, които са в невидимия свят. И аз се обаждам няколко дни, и казвам: „Имаме концерт." Аз се обаждам и по телефоните на онези, които са живи в София - десетина-петнадесет човека и ги предупреждавам, че ще имаме концерт. И така - те идват, идват. Плюс това вече се знае за концерта от поканите, от телефоните, от писмата, които са изпратени. И който иска, идва. Който не иска, седи си у дома празен!
И така те са, които създават обстановката - тези, които са в невидимия свят Аз се обаждам по техните телефони, аз им знам номерата. Защо им знам номерата? Ами аз съм свършил тяхната работа бе! Ами те са си оставили номерата и аз в момента, когато трябва да се обадя по телефона на някой музикант, аз се съсредоточавам към него в разстояние на една минута и той като образ се явява пред мене. И аз казвам: така, така, така и така. Искам това, това, това,това. И той слуша. А дали ще изпълни или няма да изпълни - това е вече съвсем друга работа. Но нареждането ми е предадено по телефона. Така съм работел с всеки един музикант. И те сега стоят зад мене. Без мен, нямаше да ги има в „Изгревът"!
И на този етап за когото говоря, беше етап, в който включваше няколко неща: първия етап е - жътвата е готова - жътварите ги няма. Вторият етап - жътвата е готова - жътварите са малко. Тези два етапа са по времето на Учителя. След заминаването на Учителя идва третия етап - жътвата е готова, няма кой да ожъне житото - никой няма. И от 1945 година до 1969-1970 година, направете сметка, това са 25 години - никой не вършее, никой не жъне. Класовете падат, много хора умират, заминават си. И все пак останаха десетина-петнадесет човека от времето на Школата на Учителя, които бяха музиканти и техните ниви бяха запазени, не беше ги очукал нито града, нито вятъра, нито дъжда. Аз отидох, ожънах, направих ги на ръкойки, вързах ги на кръстци и ги докарах в къщи.
Така този етап от 1945 година до 1990 година, аз го приключих. И имаме историята на техния живот, и за онова, което те са писали за музиката в „Изгревът". Без „Изгревът" вие не можете да направите нито крачка.
И сега, кое е най-интересното? Най-интересното е, че тези музиканти, които в момента са музиканти - те не можаха да осъществят приемствеността на музикантите от времето на Школата на Учителя и себе си. Тогава тези музиканти по времето на Школата на Учителя, когато Учителят си заминават, те са около 45-50 години. Минават още 25 години, те стават на 65-70 г.
Тези младите музиканти, които идват, те вече са завършили музикални училища. Те вече следват и завършват Консерватория, обаче голяма част от тях са деца на последователи на Учителя Дънов, и които ужким знаят песните на Учителя, но те нищо не свършиха - никаква работа, защото те не искаха да жънат на чужда нива. Там е цялата работа. Те искаха да жънат на собствената си нива, а тяхната нива беше празна и пуста, защото никой не беше изорал тяхната нива, никой не беше посял семето от Словото на Учителя и от песните на Учителя на тяхната нива, и на тази нива не беше пораснал нито един стрък от жито, а бяха пораснали само бурени и бодили и магарешки тръни. Това е! И в момента те не искат да жънат чужда нива, а си искаха собствената. А в собствената си нива те не можеха да ожънат нищо, защото не бяха посели от Словото на Учителя и не беше поникнало нищо, макар че знаеха да свирят песните на Учителя. И какво като знаеха? Нищо не направиха. Така че това поколение не можа да осъществи връзката.
Ще ви дам и най-хубавия пример: когато се прави първия запис на Паневритмията по аранжировка на Филип Стоицев, това е 1972 г., месец март, в тази група от 28 човека, участват десетина-дванадесет човека, които са музиканти-инструменталисти, които са студенти в Музикалната консерватория. И всички тези студенти тогава, сега са вече някъде към 60 годишни и са музиканти, но те не свършиха тази работа, която аз свърших, защото те не искаха да жънат, да бъдат жътвари, обикновени жътвари, да ги пече слънцето, да ги пече жегата, да стават сутрин, да жънат без да има кой да им донесе вода и няма кой да ги нахрани. Това те не искаха да правят, но аз се явих и го направих.
Така че тези музиканти са посочени в онзи том, в който са описани спомените на д-р Филип Стоицев. И там има една страница, където аз съм отбелязал всички онези, които са присъствали на този запис. И там ще видите всички имена на музиканти, които бяха тогава студенти в Консерваторията, и след 30 години какво направиха? Чакаха да поникнат техните ниви, за да си ожънат и сами да си вършеят. Е, те си направиха своя опит, а аз пък си направих другия опит, защото Онзи, Който беше ме хванал като пашитен кон, Той беше ме вързал да вършея на гумното, и от време на време ми даваше зоб. Разбрахте ли? Зоб!
Така тази епоха приключи на този етап. И сега дойде време да се занимавам с песните на Учителя. И първия етап, който аз трябваше да направя, трябваше да подготвя едно второ издание от т.н. братски песни. Аз това нещо съм го описал и съм го разказал в специална касетка, и това вече е извадено от Полина, която изважда тези неща, този мой разказ. И той е в отделен материал. Така че аз подготвих ново издание на братските песни, като всяка една песен е сложена в отделна папка. Във всяка една папка отпред е написано коя е песента, вътре е включена на ксерокс-копие първата страница от нотния запис на дадена песен в този сборник „Песни на Бялото Братство - 1921-1922 г".
И така, сложил съм на ксерокс-копие всяка една песен, а зад нея са включени оригинали извадени на ксерокс-копие за всяка една песен. И това са приготвени, и съм включил мои коментарий, оригинални списъци, и е включено всичко.
Така че бяха включени допълнително десетина песни, които не са били включени, и чиито оригинали аз съхранявах. И така беше подготвен този том, беше всичко вързано, и беше предадено на Ефросина и на Вихър Пенков, понеже аз съм организирал тази група на музикантите и я движа, за да може те като музиканти да подготвят ново издание.
Така че този първи въпрос аз съм го задвижил.
Вторият въпрос, който в момента задвижвам е „Песните на Учителя Дънов". И аз работя по него. А ще дойде време да разкажа какво точно работя по него.
