3.5. КОНЦЕПЦИЯТА ЗА НОВО ИЗДАНИЕ НА „БРАТСКИ ПЕСНИ"
Обаче, какво се оказа? Оказа се, че това всичко, трябва да мине през мен, да се прегледа, да се даде концепцията и да се сложат в-папки. Така че трябва да има някой, който да даде концепцията. Тази концепция не може да се даде от обикновен човек на Земята! Тя трябва да се даде от Онзи, Който движи програмата на „Изгревът". Това е първо. А Онзи, Който движи музикалния живот на Концерт-рециталите, които стават чрез мен е друг. Това е друго същество. И трето - трябва да дойдат и тия двамата. Единият да го включи в програмата на „Изгревът", а другия, Оня музикалния дух да даде концепцията и да почва да помага. И те дойдоха. Единият дойде и другия дойде. И аз едвам издържах и не само, че едвам издържах, ами много пъти ми се искаше да захвърля всичко, и да се откажа. Защо? Ами не може да се издържи под такова голямо напрежение! И най-важното е, че аз нямаше да мога да се справя без ръководството на Онзи, Който стоеше над мене през цялото време - представителя на музикалния дух и ръководител. И Той ме насочваше, той ми обясняваше. Как така обясняваше? Ами така. Вие нали сте говорили по телефона с някого? Набирате телефона, онзи се обажда, вие говорите и се провежда този разговор. Така че Онзи, Който ръководеше от Невидимия свят, знаеше моя телефонен номер и ми говореше. Значи аз трябва да имам номер в мозъка си, трябва да имам телефонна слушалка. Трето, трябва някой да ми се обади. Четвърто - аз трябва да слушам. И пето - да изпълнявам. Ето това беше начина по който аз съм работил.
И което е най-важното, пред мен излиза даден оригинал. Аз се чудя какво е, що е, как е и т.н. Ами аз ако нямам концепция и не ми се даде тази концепция, аз нищо не мога да направя. И никой нищо не може да направи.
Ето например, аз в момента държа т.н. оригинални списъци. Ето сега на един оригинален списък пише: „Музикални бисери на Всемирното Братство", Стара София 1921 г." И в този списък са отбелязани поставения ръкопис са отбелязани всички песни, които са издадени в този сборник - Песнарка от 1921-1922 година. И което е най-важното, тука има някой много важни неща, чрез които човек може да се ориентира. Ето, пише отгоре: № при Учителя. Значи едно копие има при Учителя. Друго - № при Райнов. Кой е този Райнов, ние не можеме да разбереме. Ето сега - накрая на списъка има включени и други песни, които не са публикувани. И понеже аз видях, че тука ги има в списъка, и ги открих, и бяха включени допълнително.
Ето, пише следното: „1921 г. на 22 май и 11 юни (събота), 2 часа след пладне установени заглавията на Песнопойките. Първо - на голямата „Музикални бисери на Всемирното Братство", Стара София, 1921 г." Обаче, кой е този който ги е установил, изобщо не се знае. Значи тогава е установен и е отбелязан списъка.
Ето например, имаме друг един списък „Песните на новото човечество". Това е списъка, обаче отдолу пише: „гр. Лом, 18-ти 1-ви 3-ти 1921 г., четвъртък", когато са установени тези песни. Кой е този човек в гр. Лом, никой нищо не знае на този етап.
Но от списъците се получиха много големи данни, и въз основа на тези списъци аз успях да доразвия плана си за ново издание на песните. И в такъв случай се оказа, че в този архив имаше още десетина песни, които не бяха включени, но те съществуваха в този списък, съществуваха като оригинални текстове, и аз ги включих. И те са от 35-та до 44-та песен. Така че те ще бъдат включени в едно ново издание. Всяка една песен се намира в отделна папка, обозначени са. Така че те са повечето от капелмайстор Атанас Ковачев. Така че те са обозначени. И по този начин, концепцията почти се затвори.
И сега, кое е най-интересното? Ами най-интересното е, че когато аз почнах да работя по тези песни, аз първо извадих на ксерокопие коментара на братските песни така, както са отбелязани в Песнарката на Мария Тодорова. Разполагахме с много малко данни, но все пак малко, малко, но са данни. След това аз работих върху всяка една папка и аз съм си записвал по 4-5 реда неща, които са вече мой коментар. Сега, неща, които са мой коментар и тези неща впоследствие ще бъдат отпечатани.
Сега, още нещо, което искам да кажа. Има песни, които имат история. Ами тази история не се знае от съвременните последователи на Учителя. Историята на някои песни, аз съм публикувал в „Изгревът".
И сега, което е най-интересното, тези т.н. последователи на Учителя, те не четат „Изгревът", те воюват срещу Учителя. Те вървят по провинцията и говорят, че това са мои измислици, и т.н.
И което е най-интересното, и самите музиканти не четат „Изгревът". И те не знаят историята на песните. Е, представете си сега, как един музикант може да свири дадена песен на Учителя, когато той не знае историята на тази песен - това първо. Второ - как един певец ще пее дадена песен от Учителя, когато той не знае историята на песента? Е, как става това нещо? Но и свирят, а и едновременно и пеят. Е, какво се получава? Едно голямо нищо!
И сега, представете си? Идва и третия етап, когато решават да правят хармонизации на песните на Учителя за квартет, за пиано, за еди какво си, еди какво си. Ами как питам една от тези, които беше се подготвила като аранжимент някой песни и казвам: „Добре де, ти знаеш ли историята на тези песни?" Тя вдига рамене. Ами казвам: „Добре, как ще правиш този аранжимент, когато ти не познаваш историята на песента? Ами ти не можеш да влезеш в духа на песента." И тя ми казва: „Ами правя ги така, както ми дойде." Е, така не става. Правят ги, но там в тях го няма духа, който е донесъл тези песни и няма го духът на песните на Учителя. Ето това е цялата работа и цялата трагедия. И затова описвам тези неща.
Сега, по-нататък. Аз в момента, понеже знаех, бях работел върху тези песни, тука имах един списък. И аз на онези песни, които знам историята на тези песни, и които са публикувани в „Изгревът", аз успях да извадя на ксерокопие историята на тези песни от „Изгревът", и ги включих към съответните песни. Пример: „Сърдечният зов". Ами „Сърдечният зов", те изобщо не знаят нищо за тази песен. Аз извадих на ксерокопие там, където е публикувано тази песен, включих я към съответната папка. Намерихме нещо, което го нямаше никъде за самия автор Атанас Д. Ковачев и за онзи, който е дал текста на тази песен. И това нещо аз съм го включил в самата папка. Така че в някой папки съм включил на ксерокопие онова, което аз съм извадил от „Изгревът" и онова, което е публикувано в „Изгревът" като история на тези песни. По този въпрос така.
Сега, обаче имаше папки, които останаха празни в такъв смисъл, че аз нямаше как да включа история на тези песни. Защо? Ами никой не знаеше нищо за тези песни. Тези песни са дадени 1921, 1922 година. И никой не може да каже нищо за тези песни. И тогава Онзи, Който ръководи подготовката на това издание ми каза така: „Вземи казва и провери от Съборите - 1919, 1920, 1921, 1922 година, някои провери и провери едновременно и текстовете. И може на някои места да намериш нещо, което е отпечатано като Слово на Учителя, което да пасва, и да се отнася към този текст, който е представен." И аз така направих, направих опит. И на 4-5 песни извадих от тези съборни беседи Слово на Учителя, които пасваха, които можеха да се отнесат към тези текстове от песните: И аз ги включих.
Е, има още 7-8, десетина песни на които аз не съм включил и които по-късно вероятно ще включа, защото на този етап това е много трудна работа. И аз искам днеска да приключа на 1 януари, защото вече аз не мога да издържам, и казано по човешки „ми омръзна" този материал! Не че ми омръзна, искам друго да кажа - аз вече не мога да издържам физически, психически на това цялото напрежение в разстояние на десет дена. Защото тия стоят на главата ми и аз не мога да се освободя от тях, докато не свърша тази работа. Така че по този начин аз съм подготвил като концепция и, именно това към тези песни да се включат някой текстове от Словото на Учителя, които Той е държал по ония години, когато е правена тази Песнарка.
И сега, забележете! Това е правено 1921, 1922 година. Ами никой не знае за тези хора, които са участвали. И което е най-важното, никой нищо не знае за тези песни. А те са се пяли.
